Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е

 

Гр. Сливен, 21.09.2010 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение първи състав в открито заседание на  петнадесети септември, през две хиляди и десета година, в състав:

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                          ЧЛЕНОВЕ:   НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            МАРТИН САНДУЛОВ

При секретаря М.Т. и в присъствието на Прокурора…………………..,        като разгледа докладваното от М. ДРУМЕВА в.гр.д.№ 360  по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258  и сл. от ГПК.  

С въззивната си жалба С.С.П. *** обжалва   Решение  № 432/16.06.2010 г. по гр.д. № 1689/2010 г. на Сливенския районен съд в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ за обезщетение за оставане без работа, поради уволнението за  периода 03.06.2010 г. до 15.08.2010 г.- над 861.82 лв. до пълния размер от 1764 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска- 09.04.2010 до окончателното изплащане на сумите.  

В жалбата си, моли решението в обжалваната част да бъде отменено като неправилно и постановено при непълнота на доказателствата. Твърди, че в представения от ответника документ вместо отразяване на брутното трудово възнаграждение, получено от него в месеца, предхождащ уволнението е записан размера на основното месечно възнаграждение и не са начислени надбавки до сумата 294 лв. Освен това представил служебна бележка, изготвена от Бюрото по труда, в уверение на това, че е регистриран като безработен след уволнението, поради което му е дължимо обезщетение за претендирания шестмесечен срок.

Въззиваемото дружество  по въззивната жалба “АРА- РИТЕЙЛ” ООД,  чрез пълномощника си адв. Е. В. Х. *** в отговора на въззивната жалба, по реда на чл. 263 от ГПК оспорва въведените в нея възражения. Намира я за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Настоява, че представеното от него удостоверение не е оспорено от ищеца относно истинността му. При това му бездействие се преклудирала възможността да се събират допълнителни доказателства, за установяване размера на брутното трудово възнаграждение. Сочи, че СлРС постановил решението си, като съобразил разпоредбата на чл. 235, ал.3 от ГПК и взел предвид всички факти, настъпили след предявяване на иска до приключване на устните състезания. Намира въззивната жалба за недопустима, тъй като претендираното от ищеца обезщетение е за време след приключване на устните състезания.  

 Въззивният съд намира жалбата за допустима, като подадена в срок от страна в процеса, имаща правен интерес от обжалването. Спазени са изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК. Неоснователно се явява твърдението за недопустимост, тъй като претендираното обезщетение е за време след приключване на устните състезания пред първата инстанция. Още с предявяването си ищецът е сочил период за претендирано обезщетение, което има краен срок след устните състезания пред РС, който е приключил преди с.з. в СлОС. В случая не се касае за изменение- увеличаване на иска по размер на основание чл. 214 от ГПК във въззивната инстанция, което е недопустимо.

В с.з. въззивникът се явява лично и поддържа въззивната жалба. Моли да му се присъди пълният размер претендирано обезщетение.

Въззиваемата страна, представлявана от адв. Е.Х. оспорва въззивната жалба, като освен направените в отговора възражения твърди, че въззивникът не доказал по категоричен начин, че е останал без работа и за периода след приключване на устните състезания.  

По направеното във въззивната жалба искане за събиране на доказателства съдът с определение от 20.07.2010 г. на основание чл. 266, ал.1 от ГПК не допуснал събиране на такива за установяване размера на полученото за м. януари 2010 г. брутно възнаграждение от въззивника П., поради несвоевременно поискване. Указал му, че следва да представи доказателства, от които да е видно останал ли е без работа и за периода 02.06.2010 г.- до 15.08.2010 г.

Настоящият въззивен състав констатира следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т. 1, 2 и 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ за сумата 1764 лв. против ответник “АРА- РИТЕЙЛ” ЕООД.   В исковата си молба ищецът С.П. *** твърди, че трудовото му правоотношение с ответното дружество “ е прекратено със заповед № 11/15.02.2010 г., считано от 15.02.2010 г. било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т. 2 и т. 3 от КТ, поради съкращаване на щата на длъжността му “охрана невъоръжена” в “склад” в ответното дружество. По време на издаване на заповедта бил в отпуск, поради временна нетрудоспособност- в болнични. Заповедта за уволнение му била връчена след като отишъл на работа след болничните. Не му било връчено предизвестие и не са му изплатени никакви обезщетения във връзка с уволнението му. При съкращаването му не било искано предварително разрешение на “Инспекцията по труда” и не е взето мнението на ТЕЛК. Нямало реално съкращаване на щата и не бил извършен подбор, като в цялост не е проведена процедурата по съкращаване. Моли на основание чл. 225, ал.1 от ГПК да му бъде присъдена сумата 1764.00 лв., като обезщетение, за оставането му без работа шест месеца след съкращаването, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира признаване уволнението му за незаконосъобразно и отмяна на посочената заповед, възстановяване на заеманата длъжност заплащане на суми по чл.220, ал.1 от КТ- обезщетение от 294 лв.- едномесечно брутно възнаграждение за неспазен срок за предизвестие; по чл. 222, ал.1, чл. 224, ал.1 от КТ- за неползван годишен  отпуск за време от 2008 до 2010 г.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В писмения си отговор ответникът, представляван от адв. Е.Х. оспорва исковете, като ги намира за неоснователни. Счита, че исковете по чл. 220, ал.1, 222, ал.1 и чл. 224, ал.1 от КТ са недопустими в настоящото производство, тъй като са съединени с конститутивен иск за отмяна на незаконно уволнение, с които могат да бъдат  съединени само предвидените в чл. 344 от КТ искове. Посочва, че представянето на болнични листове  ищецът представил на 19.02.10 г., докато заповедта за освобождаване от длъжност е от 15.02.10 г. Работникът  не е представил доказателства и на никого не било известно, че е трудоустроен. Предизвестие за освобождаване ищецът получил на 15.01.10 г., поради което не му се дължи обезщетение. Взема отношение по всички предявени искове.

С определение от 12.05.2010 г. СлРС разделил предявените по гр.д. № 1689/10 г. на СлРС искове, като производството по делото продължи по исковете с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.1-3 от КТ- л. 39.

В с.з. ищецът лично се явява и поддържа исковете си.

В с.з. ответното дружество, чрез пълномощника си  адв. Х. оспорва исковете и претендира присъждане на направените по делото разноски.

От доказателствата по делото съдът прие за установено:

Страните по делото били в трудовоправни отношения от 01.09.2009 г., като ищецът П. работил на длъжност “невъоръжена охрана” в ответното дружество  “АРА- РИТЕЙЛ” ЕООД Сливен. Поради изграждане на автоматична система за охрана в дружеството, едноличният собственик на капитала и управител на ответното дружество решил на 12.01.2010 г. да съкрати щата за длъжността “невъоръжена охрана”. До него момент е имало три щатни бройки. На 15.01.2010 г. на ищеца е отправена писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал.1, т. 2 от КТ със срок 30 дни. Връчено е срещу подпис на ищеца на 15.01.10 г. На 15.02.2010 г. работодателят издава заповед № 11/15.02.2010 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ, поради съкращаване на щата, считано от 15.02.10 г. Заповедта е връчена с писмо с обратна разписка на 31.03.2010 г. Видно от издадения болничен лист ищецът е бил в болнични от 13.02.2010 г. до 18.02.2010 г. Болничният лист е заведен в дневник на работодателя на 19.02.10 г.

Ищецът е трудоустроен с ЕР на ТЕЛК № 2370/02.07.2009 г., с определена 50 % трайно намалена работоспособност и срок на инвалидност 3 години –до 01.07.2012 г.

Според неоспореното от ищеца удостоверение, представено от работодателя брутното месечно възнаграждение, получено от ищеца предходния месец, преди съкращаването е 240 лв. Според трудовия договор от 01.09.2009 г.- л. 33- основното трудово възнаграждение на ищеца е 240 лв., като се договаря заплащане  за допълнителните възнаграждения 0.6 на година. Няма доказателства ползвал ли е болнични през м. януари.

След уволнението ищецът останал без работа и доходи, включително и към 07.09.2010 г.- издаденото от БТ, Сливен удостоверение, прието , като доказателство в с.з. на 15.09.10г. от въззивния съд. Съдът приема за доказан този факт, въпреки становището на пълномощника на работодателя, който намира за доказан само факта, че записването в БТ е станало на 05.03.2010 г., но нямало доказателства към края на шестмесечния период- 15.08.2010 г. да е регистриран, като безработен.

Съдът счита за доказан този факт, като съобрази записването в служебната бележка- има предходна начална регистрация с период 21.08.2003 г. до 09.03.2005 г., в група безработно лице и последна графа ДБТ- Сливен. Настоящата регистрация е от 05.03.2010 г. и не е отразен краен срок, което означава, че все още е регистриран, след като в следващите графи остава записването “безработно” и “ДБТ- Сливен”. Това е единственото логическо тълкуване на документа, след като няма изрично отразяване към конкретната дата – до 15.08.2010 г. лицето води ли се като безработно в БТ- Сливен.

Исковата молба е входирана в канцеларията на СлРС на 09.04.2010 г. 

Съдът намира посочената фактическа обстановка за безпротиворечива и доказана от писмените доказателства.

Въз основа на приетото за установено, съдът направи следните правни изводи:

Предявени са от ищеца обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т. 1, 2 и 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ за сумата 1764.00 лв.- за: признаване прекратяването на трудовото правоотношение и отмяна на заповед № 11 от 15.02.2010 г. като незаконосъобразно и да го отмени; да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност в ответното дружество и на основание чл. 225, ал.1 от КТ да осъди ответника да  му заплати обезщетение в размер на 1764.00 лв. за шест месеца за времето, през което е останал без работа, ведно със законната лихва, върху сумата, считано от завеждане на иска до окончателното й изплащане.

Исковете са допустими. Предявени са от лицето, което е уволнено от заеманата в ответното дружество длъжност в предвидените законови срокове- чл. 358 от КТ.

Разгледани по същество са основателни и доказани.

По главния иск за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна и по акцесорния иск за възстановяване на работа въззивната инстанция не следва да обсъжда, тъй като решението в тази част влязло в сила, поради необжалването му.

На съдебен контрол подлежи решението касаещо иска по чл. 344, ал.1 т. 3 във вр. с чл. 225, ал.1 КТ и установяването на фактите- какъв е размерът на  брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ уволнението и последният останал ли е без работа следствие уволнението и конкретно последващите шест месеца.  

С оглед уважаването на главния иск по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ се явява основателна и исковата претенция за присъждане на обезщетение за оставане без работа, поради уволнението. Ищецът доказа, че вследствие незаконното уволнение останал без работа в продължение на шест месеца, поради което и на основание чл. 225, ал.1 от КТ следва да му се присъди сумата 1440 лв. /240 лв. х 6 месеца/. 

В тежест на ищеца е да установи, че в резултат на уволнението останал без работа шест месеца, а на ответника- работодател да установи брутното месечно възнаграждение, получено от ищеца месеца преди уволнението. Ищецът доказа, че останал без работа шест месеца след уволнението, като все още е регистриран като безработен в БТ Сливен. Ответникът представи документ за брутното възнаграждение, който не е оспорен своевременно от ищеца.

Върху обезщетението следва да се присъди търсената законна лихва, считано от завеждане на исковата молба- 09.04.2010 г.

Поради това, че СлРС присъдил обезщетение в размер на 861.82 лв., с оглед доказателствата към приключване на устните състезания, настоящият въззивен състав ще отмени отхвърлителния диспозитив над 861.82 лв. до 1440 лв. и осъди ответника да заплати на ищеца- въззивник  още сумата 578.18 лв.

Ответника следва да бъде осъден да заплати ДТ само за допълнително присъденото обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ- 25.43 лв. по сметка на СлОС.

По тези съображения, съдът

 

Р   Е     Ш    И:

 

ОТМЕНЯ  Р. №  432/16.06.2010 г. по гр.д. № 1689/2010 г. на Сливенския районен съд в частта, в която е отхвърлен предявения от С.С.П. ***, с ЕГН- ********** против “АРА- РИТЕЙЛ” ЕООД Сливен иск за присъждане обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за сумата над 861.82 лв. до размер 1440 лв., като неправилно.

Вместо него:

ОСЪЖДА  “АРА- РИТЕЙЛ” ЕООД Сливен, със седалище и адрес на управление- гр. С., бул. “Х. Д.” № * да заплати на С.С.П. ***, с ЕГН- ********** допълнително обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ в размер на 578.18 /петстотин седемдесет и осем лв. и 0.18/ лв. за оставането му без работа след незаконното уволнение за периода от 03.06.2010г. до 15.08.2010г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.04.2010 г. до окончателното й изплащане.  

ОСЪЖДА  “АРА- РИТЕЙЛ” ЕООД Сливен, със седалище и адрес на управление- гр. С., бул. “Х. Д.” № * да заплати по сметка на Сливенски окръжен съд държавна такса в размер на 25.43 /двадесет и пет лв. и 0.43лв./ лв.

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. І над 1440 лв. до пълния предявен размер 1764 лв., като правилно.

Решението в останалите му части влязло в сила, поради необжалване.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          

 

 

ЧЛЕНОВЕ: