Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 180

 

гр. Сливен, 08.10.2010 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на шести октомври  през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                   ПЕТЯ СВЕТИЕВА

                    

                                                                                      

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  № 361  по описа за 2010   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи  по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство против решение №  373/01.06.2010 г. по гр. д.№ 319/2010 г. на Сливенски районен съд в частта му, с която  въззивницата Я.П.К. е осъдена да заплаща на Г.Ж.Г. в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Ж. Г.Г. месечна издръжка в размер на 90 лв. за размера над сумата от 60 лв. Изразява се становище, че в тази част решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.  Съдът погрешно е приел, че минималният размер на издръжката е 80 лв. вместо 60 лв. и като се е съобразил с възрастта на детето приел, че за издръжката му са необходими 170 лв., от които 80 лв. да осигури бащата, а въззивницата 90 лв. Тя от своя страна получава трудово възнаграждение в размер на 289,70 лв. и едновременно с това заплаща погасителни вноски по изтеглен потребителски кредит. Поради това за задоволяване на нейните нужди остава сума по-малка от 90 лв. Ето защо иска намаляване на издръжката от 90 на 60 лв. месечно.

Във въззивната жалба не  са направени доказателствени и други процесуални искания.

В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна не е  подала писмен отговор на въззивната жалба.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивницата, редовно призована, не се явява. За нея се явява процесуален представител по пълномощие по чл.32 т. 1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба по съображенията, изложени в нея. 

В с.з. въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно, като съображениета са изложени в писмения отговор.

След докладване на жалбата и отговора страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете.

        Не се спори по делото, че  въззивницата  и Г.Г. имат дете, родено на *** г., което живее при баща си. Възрастта на детето и неговите нужди действително налагат издръжка в размер на 170 лв. Правилно съдът е отчел, че бащата полага преките грижи по отглеждането на детето, а освен това дължи издръжка и на друго дете. Безспорно е, че самото дете се намира във възраст, в която следва  да бъдат задоволени неговите потребности, тъй като те нарастват с оглед и на обстоятелството, че то следва да учи. Вярно е, че съдът неправилно е  преценил минималния размер на издръжката като такъв от 80 лв., а не 60 лв., но това не влияе върху размера на необходимата издръжка за отглеждането и правилното възпитание на детето.  Безспорно е, че в случая неговият интерес налага издръжката да бъде в размера, преценен от районния съд. Възраженията в жалбата, че въззивницата погасява изтеглен потребителски кредит не могат да бъдат приети като основание за по-благоприятното й третиране при определяне на необходимата издръжка за детето. Освен това бащата на детето получава месечно възнаграждение, което е значително по-ниско от това на въззивницата.  Ето защо като е определил размер на дължимата издръжка от страна на майката от 90 лв., районният съд е постановил един правилен законосъобразен и обоснован акт, който следва да бъде потвърден.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат по отношение на останалите части от решението, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба в тази част следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 373/01.06.2010 г. по гр. д. № 319/2010 г.на Сливенския районен съд в обжалваните му части.

  

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКСРБ.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

 

         ЧЛЕНОВЕ: