Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  237

 

гр. Сливен, 06.12.2010г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на първи декември през двехиляди и десета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                МАРТИН САНДУЛОВ

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря К.И., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 364 по описа за 2010  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е частично първоинстанционно решение № 409/09.06.2010г. по гр.д. № 3612/09г. на СлРС, с което е признато за установено между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата 407, 47 лв., представляваща неплатена цена на доставена и консумирана питейна вода за периода 31.07.2006г. – 31.12.2008г. , ведно със законовата лихва от 30.06.2009г. и сумата 69, 24 лв. мораторна лихва до 03.02.2009г., а за разликата до пълния размер на претенциите – до 645, 74 лв. главницата за периода 31.12.2003г. – 31.07.2006г. и до 185, 29 лв. – мораторната лихва, исковете са отхвърлени като неоснователни, като погасени по давност, и са присъдени разноски по делото.

С  въззивната жалба ищецът в първоинстанционното производство атакува решението в отхвърлителната част, като заявява, че то е постановено в нарушение на процесуалните и материалните разпоредби, поради което е неправилно. Счита, че съдът незаконосъобразно е приложил института на погасителната давност, без да е направено такова възражение от насрещната страна нито с отговора, нито в  с.з., а единствено във възражението в заповедното производство, след което е предявен и настоящия положителен установителен иск. Порад итова моли въззивния съд да отмени атакувания акт в тази част и вместо него постанови ново решение, с което уважи исковете до пълните им размери. Претендира разноски за двете инстанции.

Няма направени нови доказателствени или процесуални искания за тази фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. , от ГПК поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.

В с.з. въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител, за да изрази становище. С писмена молба е поискала въззивната жалба да бъде оставена без уважение, претендира разноски.

След докладване на жалбата не са направени нови процесуални искания.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалванотно решение е и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложеното във въззивната жалба оплакване е неоснователно.

Когато се оспори заповед за изпълнение, заявителят продължава защитата си чрез предявяване на иск – тоест – в продължено производство, в което искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта. След като длъжникът има възможност да направи възражения и да ги обоснове в хода на исковото производство, не може да му се откаже правото да стори това /въпреки, че не е длъжен/ и в по-ранния момент на подаване на възражението по чл. 414 от ГПК в производството по издаване на заповед за изпълнение, щом законът обединява в една логична правна цялост тези производства.

Така възражението за погасявване по давност на правото на иск за част от вземането на ищеца е надлежно и своевременно отправено от страна на ответницата до съда и той е преценил същото за основателно.

Във въззивната жалба няма инвокирани оплаквания за неправилност на решението във връзка с приложението на правилата на погасителната давност, поради което настоящият състав е ограничен само от посоченото в жалбата и не следва да се занимава с този въпрос

Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна и не следва да се уважава. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Правилно са разпределени разноските в първоинстанционното производство. Отговорността за разноски във въззивната фаза пада върху въззивника и той следва да понесе своите, както са направени. Въззиваемата не е доказала направени разноски пред СлОС и такива не й се следват.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

                       

 

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение  № 409/09.06.2010г. по гр.д. № 3612/09г. на СлРС В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

 

ЧЛЕНОВЕ: