Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 235

гр.С., 30.12.2010 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди и десета година в състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДКА ДРАЖЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                                                                      ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдия  СВЕТИЕВА въззивно гражданско дело № 370 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на 196 и сл. от ГПК / отм. /

Образувано по подадена от ответниците в първоинстанционното производство, въззивна жалба вх. № 14280/28.06.2010 година, по входящия регистър на СлРС срещу решение № 253 от 15.06.2010 година, постановено по гр. дело № 1739 / 2007 година по описа на СлРС.

Произнасяйки се по предявен иск за делба на наследствена имуществена общност, разгледан по реда на чл. 278 и сл. от ГПК  /отм./, решаващият състав на СлРС, постановил решение, с което отменя нотариален акт № 104, том VІІІ, нотариално дело № *67/2006 година по описа на нотариус Димчо Н.., вписан в службата по вписванията при РС С. с акт № 154 том ХХХІV, нотариално дело № 8122/2006 година за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение, с който Д.С.К. и Т.П.К. са признати за собственици на сграда с идентификатор № 67338.527.125.2, със застроена площ 45 кв.м, на един етаж, находящ се в имот № 67338.527.125, находящ се в гр.С., ул. „Й.К.” № *, с площ на имота 260 кв.м. и допуска съдебна делба по отношение на следните недвижими имоти, представляващи: поземлен имот № 67338.527.125.2 по кадастралната карта на гр. С., ул. „Й.К.” № *, с площ на имота 260 кв.м., стар идентификатор № 7699, при граници: поземлени имоти № 67338.527.131,№ 67338.527.129,№ 67338.527.126 и № 67338.527.124, с построени в него масивна жилищна сграда № 67338.527.125.1 със застроена площ от 63 кв.м., масивна жилищна сграда № 76338.527.125.2, със застроена площ от 45 кв.м. и полумасивна сграда № 67338.527.125.3 със застроена площ от 15 кв.м., която да се извърши между съделителите при посочените в решението за всеки един от тях квоти от правото на собственост.

Недоволни от така постановения съдебен акт са останали ответниците по гр. дело № 1739/2007 година на СлРС, които с депозираната въззивната жалба, обжалват решение № 253 от 15.06.2010 година, като незаконосъобразно и неправилно в частта, с която се отменя нотариален акт № 104, том VІІІ, нотариално дело №1267/2006 година по описа на нотариус Димчо Н.., вписан в службата по вписванията при РС С. с акт № 154 том ХХХІV, нотариално дело №8122/2006 година за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение, с който Д.С.К. и Т.П.К. са признати за собственици на сграда с идентификатор № 67338.527.125.2 със застроена площ 45 кв.м, на един етаж, находящ се в имот № 67338.527.125, на адрес  гр.С., ул. „Й.К.” № *, с площ на имота 260 кв.м. и се допуска съдебна делба на описания в отменения нотариален акт имот между съделителите при посочените в решението части от правото на собственост.

Прави оплаквания за допуснати нарушения на материалните и процесуални норми. Счита, че решаващия състав на РС С. е допуснал процесуални нарушения, свързани с некоректен анализ на събраните по делото доказателства, отнасящи се до доказване на направеното възражение за придобиване на сграда с идентификатор № 67338.527.125.2 със застроена площ 45 кв.м, на един етаж, находящ се в имот № 67338.527.125, което е довело до неправилност на фактическите констатации, а от там и до незаконосъобразност и необоснованост на правните изводи, изложени в атакуваният съдебен акт, досежно обжалваната част от решението. В подкрепа на очертани в жалбата оплаквания, от въззивниците е посочено, че от събраните по делото доказателства се установява, че те са осъществили едно непрекъснато необезпокоявано и продължително владение върху спорния обект, построен в съсобствено дворно място. Обосновавайки превратното тълкуване на някой от показанията на разпитаните по делото свидетели, за да изтъкнат основателността на наведените с въззивната жалба доводи, въззивниците излагат своя коментар на доказателствата.

 От въззивния съд се иска да постанови решение, с което да отмени  решението  на  СлРС в обжалваната му част  и  вместо него да  постанови решение по същество  с  което  да отхвърли иска за допускане до съдебна делба на спорния обект, представляващ сграда с идентификатор № 67338.527.125.2, със застроена площ 45 кв.м, на един етаж, находящ се в имот № 67338.527.125, на адрес  гр.С., ул. „Й.К.” № *, целия с площ от 260 кв.м.

От въззиваемите е депозиран отговор съгласно, който направените в жалбата оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на решението на СлРС в обжалваната му част се оспорват като неоснователни и се иска жалбата да не се уважава, а решението на СлРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание въззивниците се представляват от пълномощник - си адв. С. ***, която поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й.

Въззиваемите чрез процесуалния си представител адв. Д. *** оспорва основателността на жалбата и моли за отхвърлянето и като неоснователна.

Пред въззивната инстанция се събраха допълнителни гласни и писмени доказателства – изслушаха се показанията на по двама, водени от всяка страна свидетели.

От събраните по делото пред първата и пред настоящата инстанция доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

            Въззивниците Д.С.К. и Т.П.К. са съпрузи. Въззиваемите С.С.М. и И.Й.М. са съпрузи. Въззивницата Д.С.К. и въззиваемата С.С.М. са сестри. Те са дъщери и законни на наследници на С.А.П., б.ж. на гр.С., починал на 28.05.2006 година.

            Съгласно нотариален акт собственост върху недвижим имот, придобит по давностно вледения № 104, том. VІІІ рег. № 11840 дело № *67 от 2006 година, съставен на 18.12.2006 година от нотариус Н., вписан в службата по вписванията при РС С. с акт № 154 том ХХХІV, нотариално дело №8122/2006 година за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение, Д.С.К. и Т.П.К. са признати за собственици на сграда с идентификатор № 67338.527.125.2, със застроена площ 45.00 кв.м, брой етажи един, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, конструкция: масивна с носещи стени  и стоманобетонни подови конструкции, построена в поземлен имот с идентификатор №67338.527.125, находящ се в гр. С., област С. по кадастрална карта одобрена със Заповед №РД-18-31/19.04.2006 година на Агенцията по кадастъра с адрес гр. С., ул. „Й.К.” № *, с площ на имота 260 кв.м. ,трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./ със стар идентификатор № 7699 при съседи: поземлени имоти с идентификатори № 67338.527.131, № 67338.527.129, № 67338.527.126, № 67338.527.124.

            Съгласно представеното пред настоящата инстанция експертно заключение, по  допуснатата  и  назначена  съдебно – техническа експертиза  се  установи, че масивна жилищна сграда с идентификатор № 67338.527.125.2, със застроена площ 45.00 кв.м в имот на адрес гр. С., ул. „Й.К.” № *, която сграда е строена през 1980 година, като пристройка към основната сграда, представлява самостоятелен жилищен имот. На действащия регулационен и застроителен план на кв. „Ново село”, гр. С., одобрен със заповед № РД-15-735/14.08.1995 година и изработен върху кадастрален план, попълван в периода1992 година - 1993 година, жилищните сгради с идентификатори № 67338.527.125.1 и № 67338.527.125.2 са заснети и нанесени. В по стария кадастрален план на кв. „Ново село”, гр. С., изработен през 1977 година е заснета и нанесена само сграда с идентификатор № 67338.527.125.1.

От писмените доказателства кореспондиращи и с показанията на разпитаните по делото пред първоинстанционния съд свидетели Т. Т., И. Е., както и от показанията на свидетелите В.А. и С.С., разпитани пред настоящата инстанция, които са анализирани и обобщени в съпоставка с останалия събран по делото доказателствен материал се установяват фактите, че с позволението на наследодателя на двете сестри, въззивниците със собствени средства, материали и усилия /в това число и труд предоставен от трети лица на бригадни начала /, са построили процесната сграда и от построяването й /завършена към 1981 година/, живеят в нея и я поддържат - извършвали са ремонтни и поддържащи дейности и при предприемането на такива никой не ги е препятствал.

За периода 18.12.1996 година до 18.12.2006 година, /когото  е съставен констативен нотариален акт № 154 за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение с който Д.С.К. и Т.П.К. са признати за собственици на сграда с идентификатор № 67338.527.125.2, със застроена площ 45.00 кв.м,/въззивниците не са лишавани от  владението  на  процесната  сграда.

Установено  е че й в  хода  на настоящия процес  въззивниците живеят  в  процесния обект.

            Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, кредитирани / в относимите им към доказването части/ след анализ и съпоставка с останалия събран по делото доказателствен матирал. Съдът дава вяра на показанията на разпитаните пред инстанциите свидетели дотолкова, доколкото съвпадат помежду си и не противоречат на останалия събран по делото писмен доказателствен материал. Показанията на разпитаните по делото свидетели, на който се позова поименно се кредитираха изцяло, тъй като съпоставени с останалите доказателства се отличават с последователност, пълнота, яснота и безпротиворечивост. Всички  останали показания,  дадени от  свидетели,  разпитани  пред двете  инстанции  са  взети предвид в частите им, в които не си противоречат с останалите кредитирани доказателства, а се намират в съотношение на съвпадение или взаимно допълване. В останалите им части не са взети предвид, тъй като е констатирано противоречие с тези на останалите свидетели и писмения доказателствен материал.

            От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване на валиден съдебен акт.

            Разгледана по същество е основателна и като такава следва да бъде уважена.

            Искът по чл. 278 от ГПК /отм./ в частта, отнасяща се до масивна жилищна сграда с идентификатор № 67338.527.125.2, със застроена площ 45.00 кв.м, построена в недвижим имот, находящ  се на адрес гр. С., ул. „Й.К.” № *, за която е установено, че представлява самостоятелен жилищен имот е неоснователени следва да бъде отхвърлен.

            По отношение на процесната сграда се установи, че е построена към 1981, година в наследствен имот на общия наследодател на сестрите - страни по делото и от построяването й въззивниците я ползват за живеене. За периода 18.12.1996 година до 18.12.2006 година, /когото  е съставен констативен нотариален акт № 154 за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение с който Д.С.К. и Т.П.К. са признати за собственици на сграда с идентификатор № 67338.527.125.2, със застроена площ 45.00 кв.м,/ осъществяваното от въззивниците владение е трайно несъмнено  и  необезпокоявано.

            Съгласно разпоредбата на чл.79 от Закона за собствеността правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, респ. 5 години при добросъвестно владение. Фактическия състав на придобиването по давност включва два елемента: владение и определен период от време. Необходимо е владението да съдържа признаците, установени в чл.68 от ЗС и да е непрекъснато. Владението има няколко основни признака. Основен обективен признак е упражняване на фактическа власт върху вещ. Владелецът държи вещта, служи си с нея, употребява я, т.е. упражнява пълна власт върху нея, като изключва възможността други лица да въздействат върху същата вещ. В настоящия случай се установи безспорно, че този признак е налице, тъй като въззивниците  от построяването на процесния самостоятелен обект - сграда с идентификатор № 67338.527.125.2, със застроена площ 45.00 кв.м, са живеели в обекта по  който начин  са  упражнявали пълната власт върху същия и никой освен тях не го  е  ползвал и поддържал, по който начин са изключвали възможността други лица да въздействат върху същата вещ. Доказателствата по делото сочат, че за собственици на тази сграда са възприемани въззивниците. Фактически действия по оспорване на правото им на собственост не са предприемани от никого в това число и както от наследодателя на страните така и от въззиваемите. По този начин е установено наличието на основния елемент от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС – необезпокоявано упражняване на фактическа власт и отблъскване на владелчески  действия.

Вторият субективен признак на владението – намерението на владелеца, да държи вещта като своя, т.е. той се смята за собственик, съдът счита, че в случая също е налице. Възивниците са обективирали във времето със своите действия, че те са собственици на процесната сграда. От показанията на разпитаните свидетели става ясно, че собственик на делбения имот, в който е построена процесната сграда е бил наследодателят на страните, но процесния обект- сграда с идентификатор № 67338.527.125.2, със застроена площ 45.00 кв.м е  собственост на въззивниците. Плащането на данъците е индиция за възприятието на въззивниците на вещта като своя. Останалите признаци на владението, също са налице. Не само за периода от 18.12.1996 година до 18.12.2006 година, но и от самото построяване на сградата станало към 1981 година до смъртта на наследодателя на страните С.А.П., б.ж. на гр. С., починал на 28.05.2006 година, въззивниците, живеейки в тази сграда са демонстрирали явност и несъмненост на владението. За съседите на имота и близките на страните било безспорно, че по волята на наследодателя, процесната сграда е била построена, за да обслужва жилищните нужди на въззивниците.

С оглед изложеното настоящата инстанция е мотивирана и приема, че правото на собственост върху процесната сграда построена в наследствен имот е придобито по давност от жалбоподателите, тъй като от доказателствата  по  делото  по  несъмнен и категоричен  начин  се  установява, че  са налице признаците на владението по отношение на тях в продължения на много  повече от десет години, респ., че  е осъществен фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС.

Налага се извода, че иска по чл. 278 от ГПК в частта, отнасяща се до масивна жилищна сграда с идентификатор № 67338.527.125.2, със застроена площ 45.00 кв.м, построена в недвижим имот, находящ се на адрес гр. С., ул. „Й.К.” № *, за която е установено, че представлява самостоятелен жилищен имот е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като не се допусне делба на посоченият обект, тъй като досежно същия се установи, че е придобит в собственост по давностно владение от въззивниците.

    За опровергаване на направените от въззиваемите оспорвания следва да се подчертае, че по давност се придобива право на собственост върху недвижим имот или върху идеална част от него, когато имотът представлява самостоятелен обект, какъвто по делото по несъмнен начин се установи, че е процесния – касае се до постройка, която има възможност да съществува като самостоятелен обект с оглед на предписаните строителни правила и норми. Само когато се касае до постройка, която не представлява самостоятелен обект съобразно със строителните правила и норми, отделна лична собственост върху новоизграденото не възниква. Това е така, защото в тези случаи е налице присъединяване на новопостроеното към съсобствената жилищна сграда, а по силата на чл. 97 ЗС, когато чужда вещ се присъединява като част към главна вещ по такъв начин, че не би могла да бъде отделена без съществено повреждане на главната вещ, собственикът на тази вещ придобива собствеността и върху присъединената част при задължение да обезщети нейния собственик.

 И второто оспорване, изложено в писмената защита не се споделя от съда, тъй като при хронологичен и сравнителен анализ на имота по всички  приложени  нотариални актове, по несъмнен начин ,то като основано на аргумента, че общия наследодател не е считал  въззивниците /посочени в писмената защита като ищци,което не се възприема като  грешка с оглед характера  на  производството/, за  собственици  на  процесната част от жилищната сграда,тъй  като  през 1992 г., бил прехвърлил по 1/2 ид.част от имота  се стига до извода, че процесния обект не се включва в предмета на извършеното с алеаторен договор от 14.05.1992 година разпореждане. Във връзка с това следва да се отбележи, че настоящия състав изцяло споделя аргументацията изложена във въззивната жалба в тази насока. При проверка й от настоящия състав е констатирано несъответствие между алеаторния договор, на който се е искало разваляне по ГД5483/2007 г. на СлРС й този, който е развален по силата на влязло в сила решение № 587 от 12.06.2008 година, но тъй като това не касае настоящото произнасяне, не се налага допълнителен коментар.

         Тъй като правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат с тези, направени от първоинстанционния съд, то решение в обжалваната му част следва да бъде отменено.

         В останалата част решението на СлРС не е обжалвано и е влязло в сила.

Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                             Р    Е    Ш    И  :

 

ОТМЕНЯВА решение № 253/15.06.2010 година, постановено по гражданско дело № 1739 година по описа на СлРС 2007 В ЧАСТТА, с която е се отменя нотариален акт № 104, том VІІІ, нотариално дело №1267/2006 година по описа на нотариус Димчо Н.., вписан в службата по вписванията при РС С. с акт № 154, том ХХХІV, нотариално дело № 8122/2006 година за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение, с който Д.С.К. и Т.П.К. са признати за собственици на сграда с идентификатор № 67338.527.125.2 със застроена площ 45 кв.м, на един етаж, находящ се в имот № 67338.527.125, на адрес  гр.С., ул. „Й.К.” № *, с площ на имота 260 кв.м. и се допуска съдебна делба на описания в този нотариален акт имот между съделителите при посочените в решението части от правото на собственост като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО НЕГО

 

П О С Т А Н О В Я В А:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.М. с ЕГН - ********** и И.Й.М., с ЕГН - ********** ***, м. „С.” № *** срещу Д.С.К. с ЕГН-********** и Т.П.К. с ЕГН -********** ***, иск за делба на сграда с идентификатор № 67338.527.125.2, със застроена площ 45.00 кв.м, брой етажи един, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, конструкция: масивна с носещи стени и стоманобетонни подови конструкции, построена в поземлен имот с идентификатор №67338.527.125, находящ се в гр. С., област С. по кадастрална карта одобрена със Заповед №РД-18-31/19.04.2006 година на Агенцията по кадастъра с адрес гр. С., ул. „Й.К.” № *, с площ на имота 260 кв.м. ,трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./ със стар идентификатор № 7699 при съседи: поземлени имоти с идентификатори № 67338.527.131, № 67338.527.129, № 67338.527.126, № 67338.527.124 като НЕОСНОВАВЕТЕЛЕН.

 

Решение № 253/15.06.2010 година, постановено по гражданско дело № 1739 година по описа на СлРС за 2007 в останалата му част не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в 30 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                                            2.