Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 181

 

гр. Сливен, 08.10.2010 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на шести октомври през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                   ПЕТЯ СВЕТИЕВА

                    

                                                                                      

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И.  , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  № 372  по описа за 2010   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи  по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство против решение № 508/01.07.2010 г. по гр. д. № 1880/2010 г. на Сливенския районен съд, с което е изменена определената с решение № 1025/29.07.2007 г. по гр. д. № 2999/2007 г. на Сливенски районен съд месечна издръжка, която въззивницата е осъдена да заплаща на А.М.Д., като баща и законен представител на малолетното дете А.А.Д. , като я увеличава от 40 лв. на 100 лв., както и в частта , с която въззивницата е осъдена да заплаща на А.М.Д., като баща и законен представител на малолетното дете Г.А.Д. месечна издръжка, като я увеличава от 30 на 100 лв. Освен това решението е обжалвано в частта, с която въззивницата е осъдена да заплати направените разноски.  В жалбата се твърди, че  решението е незаконосъобразно и неправилно, постановено без да е съобразено със събраните доказателства.  Твърди се, че въззивницата живее в РГърция и в момента там била регистрирана като безработна. Освен това минималният размер на издръжката следва да бъде 60 лв.  Съдът не се е съобразил и с обстоятелството, че бащата на децата е едноличен собственик на капитала в търговско дружество  и получава значителни доходи.  Изразява се становище също, че заболяването на детето Г. е било налично и преди прекратяването на брака и че цената на предписаните лекарства, които то трябва да взима са по-ниски от тези, за които са представени доказателства. Поради това присъдената издръжка се явява в прекомерен размер.

Във въззивната жалба не  са направени доказателствени и други процесуални искания.

В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор на въззивната жалба, в който се твърди, че съдът е обсъдил всички доказателства. Сочи се, че определенета издръжка не би затруднила въззивницата, тя е работела трайно в РГърция и не е посочила доказателства за размера на доходите, които е получавала. Освен това лекарствата на детето са именно в размера, който  е бил установен по делото.

В отговора не се сочат нови факти и обстоятелства и не са направени искания за събиране на нови доказателствени средства във въззивната фаза на производството.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивницата, редовно призована, не се явява лично, за нея се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който изразява становище, че поддържа въззивната жалба.

В с.з. въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно, като съображенията са изложени в писмения отговор.

След докладване на жалбата и отговора страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете.

        Направените с жалбата оплаквания са неоснователни. Районният съд стриктно съблюдавайки правилата на процеса и съобразявайки се с годните и относими доказателства е направил извода, че са настъпили изменения на нуждите на издържаните малолетни деца от предходния момент на определяне на издръжката. Изминал е значителен период от 3 г. По- голямото дете А. учи в основно училище, а по-малкото дете Г. следва да бъде в подготвителна група за училище, поради което са се увеличили нуждите на децата за закупуване на храна дрехи и учебни помагала. Децата живеят при своя баща и е установено, че той получава доход от около 420лв. на месец. Майката няма други задължения към малолетни или непълнолетни деца. Тя е в трудоспособна възраст и е работела. Несъмнено е, че нарасналите нужди на децата обуславят и увеличаване размера на месечната издръжка, която майка им следва да заплаща. При тези изводи съдът е приел, че за голямото дете е необходима цялостна месечна издръжка в размер на 190 лв., а за малкото – в размер на 200 лв. Ето защо настоящият състав намира, че атакуваният съдебен акт е законосъобразен, обоснован и правилен, а подадената въззивна жалба е неоснователна.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат,  въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба част следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Ръководен от гореизложеното съдът

Р     Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 508/01.07.2010 г. по гр. д.№  188082010 г. на Сливенския районен съд.

    

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКСРБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: