Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  189

 

гр. Сливен, 01.11.2010г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на тринадесети октомври през двехиляди и десета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                МАРТИН САНДУЛОВ

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря П.С., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 373 по описа за 2010  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно – бързо, и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 387/14.06.2010г. по гр.д. № 477/10г. на СлРС, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан  положителен установителен иск по чл. 414 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 327 ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 332 от ТЗ за дължимост на сумата 3 959, 38 лв. по два броя описани фактури, заедно с лихвата за забава от 28.01.2010г. и са присъдени разноски по делото.

Във въззивната жалба ищецът в първоинстанционното производство развива съображения за незаконосъобразност – съдът неправилно е възприел заключението на съдебно-икономическата експертиза, формирал е неправилни фактически констатации и е изградил неправилни правни изводи въз основа на тях. Аргументира основателността на иска си, като твърди, че липсва документ, че горивото е платено. Поради изложеното моли въззивния съд да отмени изцяло решението на РС и вместо него постанови ново, с което уважи иска. Не са претендирани разноски.

Прави доказателствени искания за въззивната фаза на производството за събиране на гласни доказателства.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба и излага доводи по направените в нея оплаквания. Моли въззвия съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Няма направени доказателствени или процесуални искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.

В с.з. въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, оспорва въззивната жалба и иска тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски. за тази инстанция.

След докладване на жалбата, страните не са направили нови процесуални искания.

С мотивирано определение в открито съдебно заседание, при условията на чл. 266 ал.1 от ГПК се е произнесъл по направеното доказателствено искание за събиране на доказателства, като не е допуснал разпит на свидетел, поради липса на законовите предпоставки за това, с оглед несвоевременността на искането.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалванотно решение е и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Настоящият състав не намира да са допуснати твърдените от въззивника нарушения.

Първоинстанционният съд, в съответствие с правилата на ГПК, е изяснил релевантните факти, направил е доклад, с който е изяснил на страните обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения, дал е правната квалификация на иска, разпределил е доказателствената тежест и е посочил на всяка страна кои точно факти с какви доказателствени средства следва да докажат. Допуснал е своевременните доказателствени искания за съсъбиране на относими и необходими доказателства, които впоследствие е ценил поотделно и в тяхната съвкупност.

От материалноправна гледна точка първоинстанционният съд правилно е привел фактическата обстановка към съответстващите й правни норми и е достигнал до правилен и законосъобразен правен извод.

Съгласно правилата на ЗСч и ТЗ, представените от ищеца документи, от които извлича основателността на иска си, са негодни да установят твърденията му. Всички други доказателствени средства, с които ищецът се стреми да докаже основателността на иска си, са косвени и ненадеждни, тъй като законът е определил изрично как става доказването при този вид търговски правоотношения. От своя страна писмените доказателства на ответника, с които той  защитава обратното твърдение – за недължимост на сумите поради плащане, са годни и допустими, и съдът ги е ценил като такива.

Така положителният установителен иск се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен, акцесорната претенция за лихви – също.

Така, след като крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба е неоснователна и като такава не следва да се уважава.

Атакуваният акт следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за двете инстанции следва да бъде възложена на въззивника и той следва да понесе своите, както са направени, и заплати тези на въззиваемата страна за въззивното производство в размер на 240 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

                       

 

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 387/14.06.2010г. по гр.д. № 477/10г. на СлРС.

 

ОСЪЖДА ЕТ “СИДЖ – С.Д.”*** да заплати на “ЧОМПИ ТРАНС” ООД, с. К., община Сливен направените разноски за тази инстанция в размер на 240 лв.

 

 

Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС РБ  в едномесечен срок от обявяването.

 

                                                

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

 

ЧЛЕНОВЕ: