РЕШЕНИЕ №                                         

гр. Сливен, 07.03.2011г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА

 

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 374 по описа на съда за 2010г., за да се произнесе съобрази следното:

Предмет на производството са предявените в условията на активно, субективно и кумулативно съединяване искове с обща цена от 400 000 лв. с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ, като на основание чл. 86 ал. 1 във вр. чл. 45 от ЗЗД се претендира и законна лихва върху главницата от 22.08.2009 г. до окончателното й изплащане.

Исковата молба е подадена от А.А.А. като баща и законен представител на малолетната А.А.А., както и от Ф.Р.Х. – лично и като законен представител на А.С.А., както и от А.И.Д. и А.А.С. – всички чрез пълномощник адв. В.М. от АК – Стара Загора.

В исковата молба се поддържа, че на 22.08.2009 г. на пътя с. Кортен – гр. Н.З. при ПТП са загинали Н.К.К. – майка на малолетната А.А., както и С. А., който е живял на съпружески начала с Ф.Х. и е баща на представлявания от Ф.Х. малолетен ищец А.С., същевременно е син на последните двама ищци А.Д. и А.С.. Твърди се, че ПТП е станало по вина на А.А.А. – баща и законен представител на малолетната ищца при управляване на л.а. марка „Фолксваген” модел „Голф ІІІ” с рег. № СН 14 91 КК, като е нарушил правилата за движение по пътищата и с оглед причинената смърт на Н.К. и С. А. е извършил престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 4, б.”Б”, предл. 1 във вр. с ал. 1, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК,  за което е било образувано досъдебно производство №529 от 2009 г. на РУ на МВР - Н.З. и преписка №204/2009 г. на Окръжна прокуратура Сливен, във връзка с което е влязла в сила осъдителна присъда за посоченото престъпление постановена по НОХД №659 от 2009 г. на Окръжен съд Сливен.

Твърди се, че с деянието си А.А.А. е причинил на ищците неимуществени вреди, които се изразяват в следното: изключително тежко е понесено неочакваната смърт на починалите Н.К. и С. А. от ищците в посочените им по-горе качества, което е определило както и занапред ритъма на живот подчинен на скръбта от смъртта им. Считат, че болката и скръбта ще продължат цял живот поради съществувалата изключително близка връзка между починалите и ищците и тяхната привързаност един към друг. Твърдят, че болката им по загубата на близките по посочения по-горе нелеп начин няма измерим в човешкия живот еквивалент.

Твърди се, че за лекият автомобил управляван от А.А.А. е била сключена застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите с ответника „Застрахователно дружество Евроинс” АД  гр. София съгласно застрахователна полица №071090956008 с валидност за периода от 26.05.2009 г. до 25.05.2010 г. включително.

Предвид гореизложеното се иска осъждането на ответното застрахователно дружество да заплати на ищците обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди както следва: за малолетните А. С. А. и А.А.А. – по 90 000 лв.; за Ф.Р.Х. – 80 000 лв. и за А.И.Д. и А.С. по 70 000 лв., които суми представлява обезщетение за претърпените от тях болки и страдания. Претендират присъждането на законна лихва за забава върху размера на посочените обезщетения за периода от датата на увреждането 22.08.2009 г. до окончателното им изплащане, както и заплащането на адвокатски хонорар за пълномощника адв. М. по възложеното му процесуално представителство на основание чл. 38 ал. 2 във вр. ал. 1 т. 1 от Закона за адвокатурата.

Предвид обстоятелството, че законният представител на малолетната А.А.А. е лицето, за което се твърди, че е виновно за настъпилото ПТП, съответно за смъртта на Н.К. и С. А. съгласно присъдата по НОХД №699 от 2009 г. на Окръжен съд Сливен, на основание чл. 29 ал. 4 от ГПК съдът назначи особен представител на малолетната А.А., а именно адвокат Р. Г..

В едномесечния срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът представя отговор с който оспорва основателността на предявените искове. На първо място оспорва материално-правната легитимация на ищцата Ф.Х. съгласно постановление №2/1984 г. на ВС на РБългария. На следващо място исковете са оспорени с оглед размера на претендираните обезщетения като несправедлив съгласно чл. 52 от ЗЗД, като освен това са наведени доводи за съпричиняване съгласно чл. 51 ал. 2 от ЗЗД чрез допуснато от пострадалите нарушение на разпоредбата на чл. 184 ал. 3 от ЗДвП. Спрямо иска за присъждане на лихва за забава счита, че застрахователят  не отговаря както деликвента от датата на увреждането, а с изпадането в забава след изтичането на тримесечния срок за определяне и изплащане на застрахователното обезщетение съгласно чл. 271 от КЗ.

Въз основа на събраните по делото доказателство съобразна разпределената от съда доказателствена тежест относно релевантните за делото факти и обстоятелства се установява следното:

С определение по НОХД №699 от 2009 г. на Окръжен съд Сливен е одобрено споразумение за решаване на делото по досъдебно производство №529 от 2009 г. по описа на РУ на МВР гр. Н.З. пор. №204/2009 г. по описа на ОП – Сливен, като обв. А.А.А. роден на *** *** Загора е признат за виновен в това, че на 22.08.2009 г. по път ІІІ – 662 в землището на гр. Н.З. при управление на МПС л.а. „Фолксваген” модел „Голф ІІІ” с рег. № СН 14 91 КК е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, установяващ задължение за водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, както и ал. 2, установяваща задължение за водачите на ППС при избиране скоростта на движение да се съобразяват с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред  всяко предвидимо препятствие, като съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на ППС е забранено превишаването на скоростта от 90 км/час за МПС от категория „В” извън населено място, с което е причинил смъртта на С. А.А. и Н.К.К., което му деяние представлява престъпление по чл. 343 ал. 3 предл. 4 б”б” предл. 1 във вр. ал. 1 във вр. чл. 342 ал. 1 от НК, за което са му наложени и съответните наказания и лишаване от право за управляване на МПС.

По делото няма данни ищците да са получавали обезщетение за претърпените вреди от посоченото по-горе престъпление.

Видно от представеното удостоверение за раждане виновният А.А.А. е баща на А.А.А., като нейна майка е починалата в ПТП на 22.08.2009 г. Н.К.К.. Съгласно представеното удостоверение за наследници №618/24.09.2009 г. А.С.А. - представляван като малолетен от своята майка Ф.Р.Х., е законен наследник и син на загиналия в същото ПТП С. А.А.. Съгласно представеното удостоверение за съпруг и родство до първа степен №4/24.09.2009 г. А.И.Д. и А.А.С. са родители на С. А.А..

От показанията на разпитаните по  делото свидетели З.М. и С.П. се установява, че всички ищци живея заедно в кв. „Шести”, гр. Н.З.. Приживе починалият С. А. /С./ според показанията на свидетелите е живял с ищцата Ф.Х. съпружески заедно с роденото от нея дете - малолетния ищец А.С., комуто починалият С. А. /С./ е баща. Освен за своето семейство, състоящо се от ищцата Ф.Х. и общото им дете малолетния ищец А.С., починалият С. А. приживе е помагал в издръжката и на своите родители, които са живеели в стаичка находяща се в един и същи двор с този, в който се намират помещенията обитавани от семейството на починалия С. и това на А.А. и починалата Н.К.. Малолетният А.С. според показанията на свидетелката Маджарова страда за своя баща, като неговата майка ищцата Ф.Х. продължава и понастоящем да живее и да се грижи за него. А.А. – баща на малолетната А.А. е брат според свидетелката на починалия С., като независимо от ниската възраст 4-5 години осъзнава липсата на своята майка, пита за нея и несъзнавайки последиците от смъртта често плаче и иска да бъде заведено при нея. Детето А. понастоящем живее при своята баба – ищцата А.Д., която се грижи за него, като според свидетелите бащата живее в същата къща. Според свидетеля Панчев Н.К. е била добра жена и се е разбирала добре с бащата на детето.  Детето А.С. също преживява трудно загубата на своя баща и с оглед възрастта си осъзнава последиците от смъртта му. Често му е тревожно и мъчно, като същевременно детето е лишено и от издръжката, която е осигурявал починалият му баща С. А.. От показанията на свидетелите се доказват и претърпените от ищцата А.Д. страдания от загубата на нейния син, като освен в емоционален план същата е загубила в негово лице и финансова подкрепа. Относно бащата на починалия С.  А. в свидетелските показания не се съдържат конкретни данни относно реално претърпените болки и страдания, като посочват, че неговият баща също е разчитал на помощта му, тъй като е бил пенсионер. Според показанията на свид. Панчев бащата на загиналия С. А. се казва Гюами.

Съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетелите. Данните относно съжителстовто и семейните отношения на ищците със загиналите в ПТП на 22.08.2009г. – Н.К. и С. А. са без противоречиви и съвпадащи, същевременно – съответстващи с данните от представените писмени доказателства.

Във връзка с твърдението за съпричиняване по делото съдът назначи авто-техническа експертиза, като от заключението на вещото лице Хр. У. се установява, че скоростта на движение на автомобила „Фолксваген” преди ПТП е около 102 км/час, при която скорост опасната зона за спиране е 104 м. Видимостта пред автомобила при движение на къси светлини /ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието/ е 60 м. При тези данни скоростта на движение на автомобила се определя от експерта като технически несъобразена. В резултат на промяна на посока на движението автомобилът е напуснал платното за движение, като загубата на управление от водача на автомобила не се е дължала на настъпила техническа неизправност. Напускането на платното за движение е поради възприемането на движеща се пред МПС каруца на разстояние, което е позволявало възприемането й от водача на МПС, но технически безопасната скорост при видимост от около 60м. е 71 км/час, т.е. водачът не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП при избраната скорост за движение от 102 км/ч, каквато възможност би била налице при движение със 71 км/час. Съобразно тези данни вещото лице посочва като причина за настъпилото ПТП избраната технически несъобразена скорост на движение от около 102 км/ч спрямо осветеността пред автомобила и технически неправилните действия от водача при управлението на автомобила, които са довели до загуба на странична устойчивост на автомобила и напускане на платното за движение. Вещото лице е посочило, че л.а. „Фолксваген” е бил снабден с обезопасителни колани на задната седалка, като неизползването на тези колани е довело до описаните травматични увреждания в медицинската експертиза в досъдебното производство – причинили смъртта на Н.К. и С. А..   В заключението си вещото лице посочва, че използването на обезопасителни колани би ограничило движението на телата на пътниците вътре в автомобила и не би се стигнало до описаните увреждания, като при всички случаи би се стигнало до друг тип увреждания, вида и степента на които според вещото лице не би могла да бъде определена. В съдебно заседание на поставените уточняващи въпроси към обстоятелствата имащи значение за настъпване на травматичните увреждания на пътниците в МПС с и без изполбзване на обезопасителни колани, вещото лице подробно изяснява, защо е невъзможно определянето на уврежданията, които биха понесли пътниците, а именно поради невъзможност да се предвиди точното движение на телата с оглед сложната динамика на движение на автомобила след загубата на управление от страна на водача – ротация около надлъжната ос и завъртане по хоризонтала и вертикала – онагледена на схема към заключението на в.л. Вещото лице е категорично, че използването на обезопасителните колани ще ограничи движението на телата в купето на автомобила и изпадането на телата извън купето. Дава мнение, че коланът би ограничил движението в посока отдолу нагоре и отзад напред към тавана, като счита, че не е коректно да се размишлява само от гледна точка на силата на удара. Счита, че ограничението е в хода на тялото на различните посоки, като силата не се намалява и определящото за нея е скоростта на движение. Относно възможността при движение на телата съобразно ползването на обезопасителен колан вещото лице дава становище, че е невъзможно определянето на евентуалните травматични увреждания и поради настъпилите сериозни деформации на автомобила спрямо възможните удари на телата в различни вътрешни части на купето. Счита, че такова заключение не би могло да се даде включително и от експерт по съдебна медицина, който не би могъл да предвиди степента на уврежданията и съответно да определи дали са били фатални, именно поради влиянието на множество фактори, влияещи върху движението на телата в автомобила при установената динамика на движение след настъпването на ПТП. Освен това вещото лице посочва, че поради ограничение на движението на телата в резултат на употребата на колана вътрешните органи на тялото също понасят инерционни сили и е невъзможно да се предвиди какви разкъсвания биха могли да предизвикат те. Като цяло вещото лице е категорично, че във всички случаи употребата на колан би довела до такова ограничаване на движението на телата на пътниците, че те да не напуснат купето, при което при всички случаи травмите ще са различни, като е невъзможно да се определи техния вид и степен. Посочва, че в практиката съществуват много случаи в които именно употребата на обезопасителни колани довежда до фатален край, който би бил предотвратен при липсата на обезопасителен колан, като това не може да се каже категорично за настоящия случай. Посочва, че няма данни возещите се в автомобила, които са били с колан да са получили увреждания от така наречения камшичен удар, като това е така поради съществуващите облегалки на предните седалки на автомобила, ограничаващи движението на главата. Посочва, че на задните седалки няма такива облегалки, като предвид сложната ротация на автомобила както около вертикалната ос, така и около надлъжната и напречна оси е възможно преместване на телата напред и назад,  което води до увреждане от така наречения камшичен удар, но в случая такова увреждане не е установено за нито един от пътниците в автомобила.  Посочва, че в първоначалния момент има придвижване телата напред в ската на канавката, а в последствие – удар в задната част, което във всички случаи прrдвижва телата напред и назад. Това движение при употребата на колан би ограничило в известна степен движението на тялото, но не и на самата глава.  С оглед категоричния  извод, че ползването на колани би ограничило само движението на телата вътре в купето и би предотвратило напускането им, вещото лице изтъква, че  тялото на единият от пострадалите е останало в купето и въпреки това е настъпил фатален край.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правния извод, че предявените искове са частично основателни.

Правното основание на предявените исковете е по чл. 226, ал. 1 от КЗ, която разпоредба предвижда възможност за увредения да иска заплащане на обезщетение пряко от застрахователя. Претендираните обезщетения са в размер за малолетните А. С. А. и А.А.А. – по 90 000 лв.; за Ф.Р.Х. – 80 000 лв. и за А.И.Д. и А.С. по 70 000 лв.на по 60000 лв. за всеки от ищците за претърпените от тях неимуществени вреди – мъки и страдания от загубата на близък човек и родственик, като се претендира и законната лихва върху обезщетенията, считано от момента на увреждането до окончателното изплащане на сумите.

От доказателствата по делото се установява категорично, че смъртта на Н.К.К. и С. А.А. е настъпила в следствие на ПТП като обв. А.А.А. роден на *** *** Загора е бил признат за виновен в това, че на 22.08.2009 г. по път ІІІ – 662 в землището на гр. Н.З. при управление на МПС л.а. „Фолксваген” модел „Голф ІІІ” с рег. № СН 14 91 КК е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, установяващ задължение за водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, както и ал. 2, установяваща задължение за водачите на ППС при избиране скоростта на движение да се съобразяват с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред  всяко предвидимо препятствие, като съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на ППС е забранено превишаването на скоростта от 90 км/час за МПС от категория „Б” извън населено място, с което е причинил смъртта на С. А.А. и Н.К.К., което му деяние представлява престъпление по чл. 343 ал. 3 предл. 4 б”б” предл. 1 във вр. ал. 1 във вр. чл. 342 ал. 1 от НК, за което са му наложени и съответните наказания и лишаване от право за управляване на МПС.

Съобразно чл. 300 от ГПК и придаденото от закона значение на споразумението като на влязла в сиала присъда, съдът е обвързан от споразумението по НОХД № 699/09г. на ОС – Сливен по въпросите за деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, както и за настъпването на смъртта на Н.К. и С. А. от същото деяние, поради съставомерността на този факт при квалифициране на извършеното от А.А. деяние като престъпление по посочените текстове от НК.

Чрез представените писмени доказателства се установява безспорно, че първата ищца – малолетната А.А. е дъщеря на починалата Н.К.К.. Малолетния ищец А.С. е син на починалия С. А., А. Делчева и А.С. са негови родители. Ищцата Ф.Х. е майка на малолетиня А. С.о и е живяла фактически като съпруга с починалия С. А. според показанията на свидетелите. Възраженито на ответника досежно материалната легитимация на ищцата Ф.Х. е правно по своето естество и не засяга самия факт на установеното от показанията и посочено в исковата молба фактическо съжителство. Посочените качества на ищците – родители и съжителстващ съпружески партньор, ги определят в кръга на лицата, които съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г., Пленум на ВС допълнено с Постановление № 5 от 24.XI.1969 г., Пленум на ВС, докладчик Сава Манчев притежават материално-правна легитимация да претендират обезщетение за неимуществени вреди, когато такива са претърпени. Според очертания кръг от лица с посочените постановления, имащи задължителен характер, възражението на ответника, че липсва активна легитимация за Ф.Х. е неоснователно.

Не съществува и спор, че съгласно полица №071090956008 ответникът дължи обезщетение за причинените вреди от А.А. при управлението на „Фолксваген” модел „Голф ІІІ” с рег. № СН 14 91 КК, като възраженията на ответника са за несправедливост на посочените от ищците размери според правилото на чл. 52 от ЗЗД, както и за наличие на поведение на съпричиняване от страна на пряко пострадалите за настъпването на вредоносния резултат, чрез нарушение по смисъла на чл. 184, ал.1 във вр. с чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Съдът намира, че първото възражение е основателно и следва да се съобрзи при уважаването на предявените искове, като възражението за съпричиняване остана недоказано, а поради това е и неоснователно.

Обема на отговорността на застрахователя определен в разпоредбата на чл. 223, ал.1 от КЗ по сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” обхваща всички преки и непосредствени вреди, за които отговаря застрахования делисквент, които увредените са претърпели, търпят и предстои да търпят в следствие на непозволеното увреждане. Съгласно чл. 223, ал. 2 от КЗ застрахователят отговаря и за дължимите лихви, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увредените лица. Лихвите А.А. като застрахован по смисъла на чл. 257, ал. 2 от КЗ, дължи на ищците като пострадали от ПТП съгласно разпоредбата на чл. 45 и чл. 84 от ЗЗД, следва да се определят от датата на увреждането, от който момент възниква и задължението му за заплащане на обезщетение за претърпените вреди – в случая неимуществени. Възражението на ответника, че с оглед договорната отговорност дължи лихви от момента, в който е следвало да ги определи е неоснователно по посочените съображения, т.к. самите пострадали не са страна в застрахователното правоотношение и за тях законът не предвижда по никакъв начин задължение за уведомяване на застрахователя.

Изтъкнатите от застрахователя аргументи за несправедливост на обезщетенията в претендираните размери се основават на неадекватност на икономическите условия в страната и константната съдебна практика.

Съдебната практика в посочените от ответника аспекти не е противоречива, като при всички случаи се базира на еквивалентност на обезщетението с действително претърпените вреди. Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД във връзка с обхвата на задължението по чл. 45 от ЗЗД цели адекватност на обезщетението с действително претърпените от увредения неимуществени вреди, а не с възможността на деликвента и икономическите и финансови показатели на застрахователя да извърши реално плащане. Последният, сключвайки договора за застраховка, е поел независимо от икономическите си показатели задължение да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. В този смисъл единственото възражение, което застрахователят може да направи предвид договорния характер на отговорността си е, че обезщетенията в техния справедлив размер надхвърлят границите на определената в договора отговорност, каквото възражение в случая не е налице и би било неоснователно.

Предвид гореизложеното и с оглед на доказателствата по делото, установяващи претърпените от ищците вреди, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението, което следва да получат родителите на пострадалия С. А. е по 40000 лв. за всеки. Този размер съдът определи, съобразявайки както момента на смъртта на сина им, така и обстоятелството, че до неговата смърт са живели заедно и са били подпомагани един друг с грижи и средства. При липсата на конкретно възражение неизчерпателните данни от показанията на свидетелите следва да бъдат съобразени в полза на ищците при отчитане на типичните обичайно синовни отношения. Приложение в случая следва да намери и нормата на чл. 165 от ГПК, както поради липсата на възражение по основанието на предявените искове от родителите на загиналия С. А., така и с оглед принципа на справедливост.

Справедливият размер на обезщетението, което втората ищца – Ф.Х. като фактически съжителстваща със загиналия в ПТП на С. А.  следва да получи съдът намира, че е 30000лв. Този размер е обусловен от установеното фактически типично семейно съжителство при което загубата на близкия партньор в емоционален и социален план е значителна, но и същевременно не така съществено както загубата на родено и отгледано до зряла възраст дете, което се отнася за ищците А.Д. и А.С.. Отношенията между С. А. и Ф.Х., макар да не са сключили граждански брак, не се различават от типичните съпружески отношения. Освен материална подкрепа, в негово лице Ф.Х. е загубила и партньор в емоционален и социален план. Въпреки, че паричното обезщетение не би могло да замести присъствието му в нейния живот, в този размер съдът намира, че ще бъде компенсирана оптимално за причинената мъка, съизмерима с установените по отношения.

Несъмнено основателни са и предявените искове от малолетните деца А. и А. за загубата съответно на майка и баща.

И двете деца са в крехка възраст, при която необходимостта от присъствието в живота им и на двамата родители е съществена и определяща за тяхното отглеждане и възпитание. Пак поради ниската възраст следва да бъде отчетена в съществена степен мъката на двете деца и поради обективната невъзможност за съзнаване от тях на необратимостта на случилото се и незаменимата загуба на хората, които както обичайно, така и в случая се явяват изключително близки и с важна роля в живота им освен от гледище на необходимите грижи и издръжка, така и в емоционален план. Особено негативни са последиците за малолетната А., която в бъдеще следва да бъде отглеждана от родителя – обременен от вината за загубата на нейната майка. Не по-малко съществена е загубата и за малолетния А., който според специфичността на възрастта си преживява не просто отсъствието, но и съзнаването на факта на смъртта на своя баща. Посочените обстоятелства съдът намира, че обуславят обезщетение в размер на по 50000лв. за всяко дете.

Предявените искове за обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди следва да бъдат уважен в посочените по-горе размери, заедно с лихвата върху тях, считано от датата на увреждането 22.08.2009г. до окончателното им изплащане.

Възражението на ответника, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и размерът на обезщетенията да бъде намален, поради съпричиняване от страна на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат не се доказа и поради това – не следва да бъде съобразявано при отсъждането в спора.

Без съмнение в производството се установи нарушение от страна на загиналите в ПТП на задължението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП изискващ ползването на обезопасителен колан от пътниците в дадени ятип и категория ППС. Неизпълнението на това произтичащо от закона задължение на плоскостта на гражданската отговорност е скрепено от закона чрез нормата на чл. 45 от ЗЗД само с оглед наличието на причинно следствена връзка между противоправното поведение и настъпилия вредоносен резултат. При липсата или при недоказването на такава връзка поведението на пострадалите не може да бъде скрепено със санкцията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД чрез намаляване на дължимите обезщетения, тъй като практически липсва принос. Такъв принос в случая не се доказа от назначената автотехническа експретиза и е недопустимо да бъде приет за установен със степен на вероятност. Според експерта Хр. У. ползването на обезопасителни колани от пътниците на задната седалка със сигурност би променило движението на телата на пострадалите вътре в купето, както и тяхното изпадане. Характерът на движениетя, а от тук и вида на уврежданията според вещото лице обективно не биха могли да бъдат установени поради изключително сложното и едновременно въздейстиве на различни на факторите – завъртане на автомобила последователно по всички оси, съпроводено със съществени деформации на купето.

При преценката на доказателствата по възражението за съпричиняване значение следва да бъде придадено значение на това дали от данните може да се стигне до извод, че е възможно избягването на най-тежките последици – смъртта на пострадалите? На този фактически въпрос от данните по делото съдът намира, че не би могло да се отговори положително, т.к. заключението на вещото лице е, че травматичните увреждания биха се различавали, но е невъзможно да се определи техния вид и степен. Следователно не би могло да се даде отговор, че е възможно предотвратяването на смъртта на Н.К. и С. А. при ползванетно на обеизопасителни колани, а причиняването на същия резултат от други по вид и степен травматични увреждания е без значение.

В тежест на ответника предвид изхода на делото следва да бъде възложена дължимата държавна такса съразмерно на уважената част от исковете, както и изцяло разноските във връзка с отчетеното като неоснователно възражение за съпричиняване. Наред с това на основание чл. 38, ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. М. възнаграждение в размер на 3650 лв., както и държавната такса дължима за частта от уважените искове в размер на 8400 лв.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК121265113 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 да заплати на А.А.А., ЕГН **********,*** А, представлявана по делото от особен представител – адв. Р. Г. вписан под № 1995 в НРПП сумата 50000лв. /петдесет хилаяди лева/; на А.С.А., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Ф.Р.Х. сумата 50000лв. /петдесет хиляди лева/; на Ф.Р.Х., ЕГН**********,*** сумата 30000лв. /тридесет хиляди лева/; на А.И.Д., ЕГН ********** и А.А.С., ЕГН ********** *** за всеки от двамата по 40000 /четиридесет хиляди лева/, заедно със законната лихва върху посочените по-горе суми считано от 22.08.2009г. до окончателното изплащане, които суми представляват обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на Н.К.К. и С. А.А. причинена от А.А.А. ЕГН ********** на 22.08.2009 г. по път ІІІ – 662 в землището на гр. Н.З. при управление на МПС л.а. „Фолксваген” модел „Голф ІІІ” с рег. № СН 14 91 КК, който е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20 ал. 1 от ЗДвП и ал. 2, чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, което му деяние представлява престъпление по чл. 343 ал. 3 предл. 4 б”б” предл. 1 във вр. ал. 1 във вр. чл. 342 ал. 1 от НК, като за МПС„Фолксваген” модел „Голф ІІІ” с рег. № СН 14 91 КК е действала застрахователна полица №071090956008 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове: от А.А.А. представлявана по делото от особен представител – адв. Р. Г. вписан под № 1995 в НРПП над сумата 50000лв. до пълния размер от 90000лв.; от А.С.А. чрез неговата майка и законен представител Ф.Р.Х. над сумата 50000лв. до пълния размер от 90000лв.; от Ф.Р.Х., над сумата 30000лв. до пълния размер от 80000лв.; от А.И.Д. и А.А.С. за всеки от двамата над 40000лв. до пълния размер от по 70000лв., както и за законната лихва върху отхвърлените части от претендираните обезщетения считано от 22.08.2009г. до окончателното изплащане като НЕДОКАЗАНИ И НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК121265113  да заплати на адв. адв. Й.Ц.Й. от АК – гр. В. Търново, адвокатска кантора: гр. П., пл. „С.” № *, ет. *, офис *, възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в размер на 3650 лв. (три хиляди шестстотин и петдесет лева)

 

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК121265113 в полза на държавния бюджет по сметка на ОС – гр. Сливен д.т. в размер на 8400 лв. (дванадесет хиляди и осемстотин лева), както и 200лв. – разноски за особен представител.

 

На назначения особен представител – адв. Р. Голеиманов да се издаде РКО за изплащане на определеното от съда възнаграждение в размер на 200лв. от бюджеттните средства на съда!

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: