Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

 

гр.Сливен, 15.05.2012 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесет и четвърти април,  две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

При секретаря П.С. , като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. №  375 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.258 и сл. от ГПК.

                Образувано е по въззивна жалба на адв.П. в качеството му на пълномощник на А.С.А. ЕГН ********** ***– Сливен и по въззивна жалба на адв.П. в качеството му на пълномощник на А.К.С. ЕГН ********** ***– Сливен и К.С.А. ЕГН ********** ***– Сливен против Решение № 69/25.02.2010г. по гр.д. № 470/2009 г. по описа на Сливенски районен съд, с което е било признато за установено по отношение на въззивниците, че въззиваемата Т.И.С. ***-Б-4 е собственик на ½ ид.части от недвижими имоти представляващи жилищна сграда със застроена площ от 110 кв.м., лятна кухня със застроена площ 40 кв.м., две стопански постройки със застроена площ 150 кв.м., както и гараж със застроена площ 24 кв.м., ведно с прилежащо право на строеж находящи се в поземлен имот № Х-959 по плана на с.Ж.В., О.-С. на ул.”Р.” № * при граници от двете страни улици, УПИ ХІ-960, ХІ-962. С обжалваното решение въззивниците са осъдени да предадат на въззиваемата владението върху ½ ид.част от описаните по-горе имоти, както и да заплатят и деловодни разноски в размер на 545.40 лв. Във въззивните жалби е посочено, че обжалваното решение е неправилно, не е мотивирано и е постановено при съществени нарушения на материалния закон. Посочено е, че съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства, в частност гласните такива и е установил една неправилна фактическа обстановка, въз основа на която е направил своите правни изводи. Посочено е, че съдът неоснователно е кредитирал показанията на част от свидетелите, които са близки роднини на въззиваемата, а именно свидетелките И. и Симеонова и от друга страна не е анализирал свидетелските показания на незаинтересованите свидетели С. и В.. Въззивниците сочат, че при анализ на събраните доказателства безспорно е следвало да се установи, че по-голямата част от сградите в имота са построени преди 1977 г., а новопостроената сграда е била построена със средства на техния наследодател С. А.С.. Посочва се също така, че въззиваемата никога не е упражнявала необезпокоявана фактическа власт върху процесните постройки и от друга страна никога не е манифестирала свое отношение, че ги владее като собственик. По този начин не били налице нито корпус, нито анимус, които да обосноват правото на собственост. Моли се обжалваното решение да бъде отменено изцяло и предявеният ревандикационен иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. И по двете въззивни жалби са направени искания за присъждане на деловодни разноски.

                По депозираните въззивни жалби е постъпил отговор от адв.Х. в качеството й на процесуален представител на въззиваемата Т.С.. Със същия жалбите са оспорени като неоснователни и се моли решението да бъде потвърдено. Посочено е, че от събраните по делото доказателства безспорно се установявало, че новата жилищна сграда е била строена за младото семейство и само и единствено те са я владели за себе си. Същото се отнасяло и за стопанските сгради, в които се извършвали стопански дейности, а именно отглеждане на буби и за гаража. Посочено е, че собствеността върху жилищната сграда и второстепенните постройки са били придобити от бившите съпрузи по давностно владение, като давността е била изтекла още приживе на наследодателя С. А. и след неговата смърт никой от наследниците не е оспорвал тази собственост. Претендират се деловодни разноски.

         В съдебно заседание въззивниците, редовно призовани, не се явяват. Представляват се от адв.П., който поддържа жалбите на основанията изложени в тях и моли същите да бъдат уважени. Претендира деловодни разноски.

         Въззиваемата С. в съдебно заседание, редовно призована, не се явява. Представлява се от адв.Х., която оспорва въззивните жалби и моли същите да се оставят без уважение. В този смисъл са и аргументите и в представената писмена защита.

         От събраните по делото доказателствата , преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

         Въззивниците А.С.А., А.К.С. и К.С.А., видно от удостоверение за наследници № 76/09.02.2009 г. на О.-С. са наследници на С. А.С. ***. Същият е починал на 19.08.1995 г. Въззивницата е негова преживяла съпруга, а двамата въззивници А. и К. А. са негови синове.

         По делото е представено удостоверение от 08.08.2008 г. по гр.д. № 3886/2007 г. на Сливенски районен съд, от което е видно, че с Решение № 471/2008 г. постановено по същото дело бил прекратен гражданския брак между въззивника А.С.А. и въззиваемата Т.И. А..

         По делото е безспорно, че бракът между въззивника А.А. и въззиваемата Т.С. е бил сключен на 26.12.1971 г.

         По делото е представен протокол № 5 от 13.05.1954 г. от който е видно, че на същата дата е била дадена строителна линия за строеж  по молба на С. А.С.. А от представената скица № 307/09.01.2009 г. на О.-С. е видно, че в разписния лист на общината поземлен имот Х-959 по плана на с.Ж.В. е записан като собственост на С. А.С.. Същият е със застроена площ от 110 кв.м. на един етаж и половина, състоящ се от 5 стаи и баня, със съблекалня и тавански стаи, лятна кухня със застроена площ 40 кв.м, две стопански постройка със застроена площ 150 кв.м. и гараж със застроена площ от 24 кв.м.

         От представеното по делото удостоверение за отстъпено право на строеж на държавно дворно място № 943/28.07.1975 г. е видно, че на С. А.С. е било отстъпено право на строеж върху държавно дворно място съставляващо парцел ХІІІ и ХVІІ от кв.102 по плана на с.Ж.В., окръг Сливен от 2 320 кв.м.

         На 21.07.1975 г. на С. А.С. била издадена служебна бележка от СОНС с.Ж.В. в уверение на това, че може да построи гараж в имота си.

На 05.04.1979 г. било издадено строително разрешение на името на С. А. от с.Ж.В. за извършването на генерален ремонт на жилищна сграда.

         На 26.11.1979 г. Андон С. Пейчев от с.Ж.В. декларирал, че дава съгласието си съседът му С. А.С. да построи жилищна сграда на границата с неговия парцел.

         По делото са извършени две строително-технически експертизи. По първото заключение представено на 14.04.2009 г. пред Районен съд – Сливен вещото лице е посочило, че в процесния имот Х-959 в кв.126 по ПУП на с.Ж.В. преди 1977 г. са били построени две паянтови сгради, едната до навеса в северната част на имота, а другата в югозападната част на имота, представляваща плевник, а след 1977 г. били построени жилищна сграда, лятна кухня, навес до нея и навеси в югозападната част на имота. От второто експертно заключение представено на 04.01.2010 г. и от обясненията дадени от вещото лице в съдебно заседание се установи, че преди 1977 г. е било построено помещение, което сега страните наименуват „лятна кухня” и е добавено помещение за баня. Вещото лице е посочило, че от южната страна на навеса съществува малка паянтова сграда, строена 1933 г. Точната дата вещото лице е установило, тъй като тя била записана на основата пред сградата.

         По делото са разпитани свидетелите И., И., С., В. и С.. Първите трима свидетели са роднини на въззиваемата Т.С., а именно св.И. е нейна сестра, св.И. е нейна вуйна, а св.С. и е първи братовчед. Останалите двама свидетели нямат родство със страните.

         Свидетелката И. е посочила, че през 1975 г. въззиваемата и бившия и съпруг си построили два гаража, за да гледат буби. През 1978 г. двамата си построили кухня, а през 1979 г. гледали буби, за които споделили, че след като ги продадат със спечелите пари ще закупят тухли за изграждане на нова жилищна сграда. Младото семейство построили стая, баня и голям навес, а през 1996 г. и голяма постройка за животни, където гледали телета и прасета. Свидетелката е посочила, че родителите на въззиваемата са помагали за изграждането на новата жилищна сграда, а младото семейство е заплащало на майсторите с лични средства. Къщата била строена, за да живее младото семейство там. Братът на въззивника -  К.А. напуснал жилището на родителите си след като брат му А. и Т.С. сключили брак и започнали да строят новата жилищна сграда. Свидетелката е посочила, че след 1979 г. въззиваемата С. работила като началник склад в ТКЗС, а преди това без прекъсване е работила в „Добри Желязков” гр.Сливен. Същата е посочила, че не е виждала никой лично да се разплаща с майсторите по строежа.

         Разпитаната по делото свидетелка С.ка И. е посочила, че въззиваемата С. и съпруга й се завърнали в с.Ж.В. през 1979 г., след като първоначално са работили в гр.Сливен. Същата е посочила, че двамата са изградили гаражи в двора през 1979 г. и че след завръщането си в с.Ж.В. двамата са живеели само в новата къща, а за родителите на въззивника А.А. били построени две стаи встрани до къщата, където те живеели.

         Свидетелят С. е посочил, че новата жилищна сграда се строяла на приятелски и роднински начала като била строена, за да живеят в нея въззиваемата С. и съпруга й А.. Свидетелят е посочил, че другия син  К. не е живял в новата къща, а е живял при баба си и дядо си.

         От свидетелските показания на свид.В. и С. се установява, че около 1978 г. и 1979 г. собственикът на дворното място бай С. Заека започнал строеж на жилищна сграда, за която заплащал с лични средства. Преди строежа на тази сграда били построени два гаража в двора, за които свидетелят В. попитал бай С. за кого ги строи и той отговорил, че са строени за двамата му сина. От свидетелските показания се установи, че въззивникът К.А.  е живял в къщата на родителите си докато не се оженил и не му направили къща отделно, а след като въззиваемата С. и въззивника А. се завърнали в селото, К. се преместил. Установи се, че бащата и майката на въззивника А.А. са живеели в двора, в който е построена новата жилищна сграда и свидетелите ги били виждали там. Свидетелят С. е посочил, че навесите и кухните, както и плевнята са построени от кирпич, като стопанските сгради са строени още по времето на дядото на въззивника А.А.. Свидетелят е посочил, че С. и А. са живеели в новата къща, а въззивника К. никога не е живял в нея. Майка му и баща му живеели в старите постройки.

         По делото е представен препис от решение постановено на 3.02.2011 г. по в. гр.д. № 401 по описа за 2011 г. на Сливенския окръжен съд, с което била допусната до делба масивна жилищна сграда  със застроена площ от 126,30 кв.м. изградена в поземлен имот Х-959 в кв.126 по плана на с.Ж.В., О.-С. при квоти от правото на собственост по ½ ид.част за Т.И.С. и ½ ид.част за А.С.А.. Посоченото решение е било потвърдено в останалата част решение № 96/26.02.2010 г. постановено по гр.д. № 21/2009 г. по описа на Районен съд – Сливен,   и не е била допусната делба по отношение на гараж, паянтова лятна кухня, паянтово складово помещение, полумасивна постройка /пещник/, навес летен, паянтова стопанска постройка – плевник, открит навес и паянтова стопанска постройка построена до южната страна на плевника построена през 1979 г. Решението на Сливенския окръжен съд било във връзка с предявен иск от Т.И.С. против А.С.А. с правно основание чл. 26 от СК.

Обжалваното решение на Районен съд – Сливен е било съобщено на въззивниците на 5.03.2010 г., а въззивните жалби  са били депозирани на 17.03.2010 г. - в рамките на законоустановения двуседмичен срок за обжалване. 

         От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна , имаща правен интерес от обжалване на валиден съдебен акт.

         Разгледана по същество тя е частично основателна.

         Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС , собственикът може да иска своята вещ от всяко лице , което я владее или държи без да има правно основание за това . В тежест на ищеца е да докаже , че е собственик на веща , че веща се владее от друго лице и това друго лице няма правно основание да владее веща . За да се уважи искът е необходимо и трите предпоставки да са кумулативно осъществени .

         Няма спор между страните, че въззиваемата С. не е допускана до имота находящ се в с.Ж.В. и сградите в него. Не се спори и че към настоящия момент въззивниците упражняват владение над имота и сградите построени в него. Спорен е въпросът притежава ли въззиваемата С. право на собственост над сградите построени в недвижимия имот.

         Като взе предвид свидетелските показания и наличните писмени доказателства, съдът намира за установено, че след сключване на брака между въззиваемата С. и въззивника А.А. през 1971 г., в недвижимия имот, собственост на С. А.С. в с.Ж.В. са били построени гараж, нова жилищна сграда и е била достроена лятна кухня. Свидетелските показания са противоречиви по отношение на това, с чии средства е била построена жилищната сграда, но се обединяват около мнението, че сградата  е била строена за новото младо семейство, а родителите на въззвника А.А. са се преселили да живеят в така наречената „лятна кухня”, която също е била ремонтирана и достроена след сключването на гражданския им брак. Няма данни родителите на А., неговия брат К. или някой друг да се е противопоставил на младото семейство в ползването и владението на жилищната сграда. Въззивниците не доказаха твърденията си, че младото семейство е ползвало само част от новопостроената жилищна сграда. Свидетелските показания включително и на свидетелите посочените от въззивниците са в посока, че намерението на С. А.С. при изграждането на сградата е била тя да служи за семейно жилище на А. и Т.. Безпротиворечиви са свидетелските показания, че въззивникът К.А. след завръщане на младото семейство в с.Ж.В. около 1978-1979 г. и преди построяването на новата жилищна сграда се е изнесъл от дома на родителите си и заживял на ново място. От изложеното следва да се приеме, че А.А. и Т.С. са придобили право на собственост над жилищната сграда на основание давностно владение изтекло в периода след изграждане на сградата 1978-1979 г. и преди смъртта на С. А.С. през 1995 г.. Двамата са владели сградата като своя без противопоставянето на титуляра на правото на собственост С. А.С. и с неговото съгласие. По този начин, след като са владели сградата повече от 10 години с предварителното съгласие на собственика на правото на строеж и без противопоставянето му те като съпрузи са я придобили по давност на основание чл. 79 ал.1 от ЗС.

По отношение обаче на останалите постройки, находящи се в дворното място не съществуват данни, от които да се направи заключението, че са били предоставени на младото семейство за владение и ползване като собствени. От свидетелските показания се установява, че С. А.С. и А.К.С. са живели в дворното място, използвали са всички помещения в него необезпокоявани и не са преотстъпвали правото на собственост по какъвто и да било начин на А.А. и Т.С.. Нещо повече, към този момент А.С. продължава да живее в така наречената „лятна кухня”. Противоречиви са данните по делото относно построения след сключването на гражданския брак между А. и Т. гараж. В тежест на въззиваемата Т.С. е било да докаже, че същият е  придобит от нея и бившия й съпруг, било чрез правна сделка, било по давност, но тези нейни твърдения за право на собственост над гаража не са безспорно установени по делото. Свидетелите сочат, че гаражите са били използвани за извършването на стопанска дейност от родителите на А.А., а и самото разрешение за строеж е на името на С. А.С..

Що се отнася до останалите постройки находящи се в дворното място следва да се отбележи, че същите нямат самостоятелно предназначение и не могат да бъдат обект на самостоятелна собственост. Една част от тях са построени много преди сключване на брака между А.А. и Т.С. и спрямо тях следва да се приложи разпоредбата на чл. 92 от ЗС, а именно да последват собствеността на дворното място.

         Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат изцяло с тези направени от първоинстанционния съд , обжалваното решение следва да бъде изменено.

         Пред настоящата инстанция са направени искания за присъждане на разноски от въззивниците и от въззиваемата и такива следва да се присъдят съобразно уважителната част на иска.

         По делото са доказани разходи от въззивника А.С.А. в размер на 515.00 лв за първа инстанция и 527.70 лв за втора инстанция. Въззивниците А. и К. А. са доказали деловодни разноски само за въззивната инстанция в общ размер на 27.70 лв – внесена ДТ, а въззиваемата Т.С. е доказала разноски пред РС в размер на 545.00 лв и за въззивната инстанция в размер на 100.00 лв. Съобразно уважената част от иска на въззиваемата С. следва да се присъдят разноски в размер на 354.25 лв за първаинстанция и 65.00 лв за въззивна . На въззивника А.А. следва да се присъдят 185.25 лв за РС и 184.70 лв за въззивен , а на К. и А. А. следва да се присъдят 27.70лв за въззивна инстанция . В този смисъл следва да се измени първоинстанционното решение и в частта на присъдените разноски.

 

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 69 /25.02.2010г. по гр.д. № 470/2009 г. по описа на Сливенски районен съд в частта ,

 

с която е било признато за установено по отношение на А.С.А. ЕГН ********** ***– Сливен, А.К.С. ЕГН ********** ***– Сливен и К.С.А. ЕГН ********** ***– Сливен , че Т.И.С. ***-Б-4 е собственик на ½ ид.части от недвижими имоти представляващи лятна кухня със застроена площ 40 кв.м., две стопански постройки със застроена площ 150 кв.м., както и гараж със застроена площ 24 кв.м., ведно с прилежащо право на строеж находящи се в поземлен имот № Х-959 по плана на с.Ж.В., О.-С. на ул.”Р.” № * при граници от двете страни улици, УПИ ХІ-960, ХІ-962.

 

         Както и в частта, с която А.С.А. ЕГН ********** ***– Сливен, А.К.С. ЕГН ********** ***– Сливен и К.С.А. ЕГН ********** ***– Сливен са осъдени да предадат на Т.И.С. ***-Б-4 владението върху ½ ид.част от недвижими имоти представляващи лятна кухня със застроена площ 40 кв.м., две стопански постройки със застроена площ 150 кв.м., както и гараж със застроена площ 24 кв.м., ведно с прилежащо право на строеж находящи се в поземлен имот № Х-959 по плана на с.Ж.В., О.-С. на ул.”Р.” № * при граници от двете страни улици, УПИ ХІ-960, ХІ-962, както и да заплатят и деловодни разноски в размер на 545.40 лв за сумата над 185.25 лв.

 

като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Вместо това постанови :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.И.С. ***-Б-4 против А.С.А. ЕГН ********** ***– Сливен, А.К.С. ЕГН ********** ***– Сливен и К.С.А. ЕГН ********** ***– Сливен иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността за признаване на установено, че е собственик на ½ ид.част от недвижими имоти представляващи лятна кухня със застроена площ 40 кв.м., две стопански постройки със застроена площ 150 кв.м., както и гараж със застроена площ 24 кв.м., ведно с прилежащо право на строеж находящи се в поземлен имот № Х-959 по плана на с.Ж.В., О.-С. на ул.”Р.” № *  по отношение , както и за предаване на владението върху тях като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА Т.И.С. ***-Б-4 да заплати на А.С.А. ЕГН ********** ***– Сливен деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 184.70 ( сто осемдесет и четири лева и 70 ст.) лева.

 

ОСЪЖДА Т.И.С. ***-Б-4 да заплати на А.К.С. ЕГН ********** ***– Сливен и К.С.А. ЕГН ********** ***– Сливен деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 27.70 ( двадесет и седем лева и седемдесет стотинки) лева.

 

ОСЪЖДА А.С.А. ЕГН ********** ***– Сливен, А.К.С. ЕГН ********** ***– Сливен и К.С.А. ЕГН ********** ***– Сливен да заплатят на Т.И.С. ***-Б-4 деловодни разноски за първа инстанция в размер на 354.25 ( триста петдесет и четири лева и двадесет и пет стотинки ) и 65.00 ( шестдесет и пет ) лева деловодни разноски за въззивна инстанция.

 

 

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                  2.