Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е- №  210

 

Гр. Сливен 15.11.2010 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение първи състав, в заседание на трети ноември, през две хиляди и десета година, в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:      МАРГАРИТА ДРУМЕВА

     ЧЛЕНОВЕ:                  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

      МАРТИН САНДУЛОВ

При секретаря Р.Г. и в присъствието на Прокурора……………, като разгледа докладваното от М. ДРУМЕВА

в.гр.д.№ 381 по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

          Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 410 от ГПК и чл. 286 и сл. от ТЗ, 327, ал.1 от ТЗ и чл. 294, ал.1 от ТЗ /200 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/.

Обжалвано Р. № 121/25.06.2010 г., постановено по гр.д. № 226/2009 г. на районен съд гр.Н. Загора, с което е отхвърлен предявения от ЗК “ЛЕНД О ЛЕЙК”, гр. Н.З., кв. “И.” ЕИК 829014536, представлявана от председателя М. Д. Т. иск против ЗК “Златен клас”, с. Л.М., общ. Н.З., ЕИК 829067930, представлявано от председателя Д.И. Д., за признаване за установено, че вземането на ЗК “ЛЕНД О ЛЕЙК”, гр. Н. Загора за сумата 5100 лв., произтичащо от фактура № 6540/17.12.2008 г. на ЗК “Златен клас”, с. Л.М., общ. Н. Загора съществува, като неоснователен и недоказан.

Въззивникът ЗК “ЛЕНД О ЛЕЙК”, гр. Н.З., чрез председателя си Т. твърди, че решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и е необосновано. Нарушена била разпоредбата на чл. 236, ал.2 от ГПК и чл. 9 от ГПК, относно равенството на страните в процеса, като възприел  едната теза по делото, без да обясни защо отхвърля другата и се позовал само на част от доказателствата, игнорирайки останалата част от тях. С нарушаване на процесуалните правила, създал предпоставки за издаване на неправилен, незаконосъобразен и необоснован съдебен акт. Съдебно счетоводната експертиза установила наличието на “червен остатък”- задължение на ответника, произтичащо от недостиг в размер на 16657 кг. пшеница по партидата на ответника. Последният извозил стоката, съгласно пропуски от 29.09.2006 г. и 18.10.2006 г. Позовава се на редовно водене на счетоводната си отчетност. Свидетелят установил твърдените  в исковата молба обстоятелства и факти. Ответникът не оказал съдействие нито преди завеждане на иска, нито по време на процеса, поради което за ищеца останала единствената възможност счетоводно да оформи в края на 2008 г. отразения недостиг по партидата на ответника. Касаело се за правоотношение, произтичащо от търговска продажба на пшеница, в което ответникът е неизправна страна.

Моли съдът като приеме, че решението е неправилно да го  отмени изцяло и уважи предявените искове и му присъди разноските за двете инстанции. Във въззивната жалба не е направил доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна, чрез процесуалния си пълномощник- адв. Г. С. подала писмен отговор по въззивната жалба. Намира обжалваното решение било допустимо, правилно и законосъобразно. Посочва, че документа, на който въззивникът основава вземането си- фактура е с неясно съдържание, което е безспорно доказано. Моли да не бъде уважена, като неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски.  Няма направени доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал.2 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з. въззивникът не се яви и не изпрати представител.

В с.з. въззиваемата страна се яви адв. С.. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.Установено било, че отразеното в представената фактура са отразени задължения– остатъци от 2006, 2007 и 2008 г. Липсвало отразяване по какви сделки и какви отношения, нито имало отразена цена. Намира за недопустимо ищецът сам да си съставя фактури и да определя цена. Правилно НЗРЗ приел, че вземането по тази фактура не съществува. Недоказано било и твърдението, че стойността на пшеницата по фактурата била по себестойността й. Претендира присъждане на разноски. Представя пълномощно и договор за правна защита, с отразено договорено и изплатено възнаграждение от 525 лв. Прилага и списък на разноските със същото отразяване.

 

 

Съдът на основание чл. 267, ал.1 от ГПК извърши проверка на допустимостта на жалбата. Констатира, че въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.1- две седмичен от надлежен субект, поради което е процесуално допустима. Въззивникът е надлежна страна и има правен интерес да  обжалва решението с което частично е уважен предявения против него иск. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК. Със самата жалба не са направени нови процесуални и доказателствени искания. Такива не са направени от двете страни и след докладване на жалбата.  

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено от компетентен орган- районен съд, в законова писмена форма и със съдебния акт е отговорено на предявените искови претенции. 

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките поставени от въззивната жалба настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да го потвърди.

Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението, тъй като я намира за точна, пълна и кореспондираща със събраните доказателства.

Настоящата въззивна инстанция напълно споделя и правните изводи, формирани от РС въз основа на изложената фактическа обстановка, при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби.

След снабдяване на въззиваемото дружество със заповед за изпълнение, длъжникът е подал възражение и в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК кредиторът предявил установителен иск за дължимост на сумата 4997.10 лв., представляваща равностойността на предадена, но незаплатена стока 16657 кг. пшеница по фактура № 6540/17.12.2008 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, за което е образувано ч.гр.д. № 80/2009 г. на НЗРС до окончателното изплащане на сумата и за сумата 102.90 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане- мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 22.12.2008 г. до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.

Безспорно е установено, че между страните по делото е имало дългогодишни търговски взаимоотношения- Кооперацията ищец произвеждала за кооперацията ответник фуражни смески с материали на клиента. В процеса на работа при липса на суровина- ечемик, пшеница и др. ищецът произвеждал фуражни смески със свои материали, като кредитирала клиента. Тези взаимоотношения не били оформени между страните, съгласно ЗЗД- счетоводна експертиза. Установи се, че не са били издавани своевременно фактури, а сумираните остатъците от задължения за минали години- от 2006, 2007 и 2008 г. са били едностранно отразени в представената фактура №6540/17.12.2008 г., осчетоводена само у ищеца.

Съдебно икономическата експертиза не установява заприходено ли е от купувача количеството от 16657 кг. пшеница на цена по 0.25 лв. на кг.- на обща стойност 4997.10 лв. с ДДС, поради липса на първичните счетоводни документи. 

Съдът споделя правните изводи на СлРС за неоснователност и недоказаност на предявения иск. На посочената във фактурата дата не е сключен договор за продажба на посочената стока, нито договарящите са определили взаимно цената на същата. Липсва доказателства стока по този договор да е предавана на ответника. Минали задължения, преди съставянето на фактурата от м. декември 2008 г. могат да се търсят с осъдителен иск, а не с установителен. Освен това няма изискване към кредиторите техните вземания по чл. 410 от ГПК да са безспорни. Безспорността се проверява едва след издаване заповедта за изпълнение. Ищецът е имал възможност да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение на претендираната сума, без да се позовава на фактурата, в която впоследствие са вписани сбор от задължения, а дали и те са спорни се преценява от това ще бъде ли подадено възражение, което пък  му предоставя възможност за завеждане на иск по чл. 422 от ГПК, но за задължения, които не са отразени във фактурата. Правилно е прието, че вземането по тази фактура не съществува.

          Не са налице отменителни основания, сочени във въззивната жалба  и след като правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд ще потвърди атакуваното решение, като правилно и законосъобразно. 

Двете страни са направили претенции за присъждане на разноски. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 от ГПК, такива се дължат на въззиваемата страна, която направила разноски- за платено адвокатско възнаграждение в размер на 525 лв., видно от приложения договор за правна защита и списък на разноските.  

По тези съображения, съдът

 

Р     Е    Ш    И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 121/25.06.2010 г., постановено по гр.д. № 226/2009 г. на районен съд гр.Н. Загора, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА ЗК “ЛЕНД О ЛЕЙК”, гр. Н.З., кв. “И.” ЕИК 829014536, представлявана от председателя М. Д. Т. да заплати на ЗК “Златен клас”, с. Л.М., общ. Н.З., ЕИК 829067930, представлявано от председателя Д.И. Д. разноски по делото, направени пред въззивната инстанция в размер на 525 /петстотин двадесет и пет/  лв.   

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.  

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

 

ЧЛЕНОВЕ: