Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  

 

гр. С., 03.05.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на двадесети април през двехиляди и единадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                             МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                         ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 386 по описа за 2010  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 196  и сл. от ГПК/отм./

Обжалвано е решение № 618/20.07.2007г. по гр.д. № 595/07г. на СлРС, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от “Геостройкомплект” ЕООД – гр. Хасково, против А. Р.Б. ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху недвижим имот, находящ се в землището на гр. С., м. “Орта синур”, с.о. “Изгрев”, с площ 1122 кв.м., образуващ ПИ № 2862779, при граници: изток – ПИ№ 2861204, юг – ПИ№ 2860040, запад – ПИ№ 2862777 и север – ПИ№ 2860082, и са присъдени разноски по делото.

Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, твърди в жалбата си, че решението е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е счел, че няма достатъчно доказателства, че той е собственик на процесния имот и неоснователно е приел, че липсва идентичност между МСП “Миньор” с. Сборище, рудник Сливен и МСП “Миньор”-Сливен. Също неправилен бил изводът на РС, че “Геостройкомплект” ЕООД не може да черпи права от АДС № 8036, защото той бил съставен след като спорният имот вече не е бил държавен, а частна собственост на ТД, в чийто капитал е включен. Заявява, че е неоснователно възражението на ответника за придобиване по давност, тъй като собственик на имота е била държавната и спрямо нея той е бил само държател, а не влъделец. Твърди, че РС е допуснал редица процесуални нарушения във връзка с определяне на доказателствената сила на представените писмени документи и така е стигнал до необосновани и неправилни правни изводи. Поради изложеното моли въззивната инстанция да отмени  изцяло решението на СлРС и вместо него постанови такова, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 201 ал. 1 от ГПК /отм./ въззиваемата страна не е подала писмено възражение против въззивната жалба.

В с.з.,  въззивникът, редовно призован, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 20  ал. 1 б. “а” от ГПК /отм./, поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 20 ал. 1 б. “а” от ГПК /отм./, оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я отхвърли като такава.

С решение № 19/24.02.2009т. по в.гр.д. № 716/07г. на СлОС е оставено в сила решението на първоинстанционния съд. С решение № 44/03.08.2010г. по т.д. № 678/09г. на ВКСна РБ е отменено решението на СлОС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав с дадени в мотивите указания.

Въз основа на събраните доказателствени средства пред двете инстанции, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С разпореждане № 96 на Министерски съвет от 10.04.1967г. са отчуждени в полза на Министерството на транспорта за нуждите на ДСО “Корабостроене и корабоплаване” имоти с обща площ 340 дка земя на ТКЗС Бургас, а за нуждите на Министерството на химията и металургията са отчуждени и предадени земи в различни землища, изброени в няколко точки, като за нуждите на управление “Редки метали” – с. Бухово, са отчуждени по т. 2.”г” – 12 дка и 300 кв.м. земи на частни стопани от Сливен и 600 кв.м. държавна земя. В списъка към протокола за това решение не фигурира нито името на въззиваемия, нито имот, отговарящ по вид и площ на процесния.

С разпореждане № 18 на Министерски съвет от 25.01.1968г. са отчуждени имоти с обща площ от 9,676 дка в землището на гр. С., за нуждите на управление “Редки метали” и са предадени на същото.

С разпореждане № 289 на Министерски съвет от 24.07.1969г. са отчуждени и предадени за нуждите на МХМ общо 4 дка и 60 кв.м. частни земи и 1270 кв.м. държавна земя в землището на гр. С..

Към трите разпореждания няма приложени скици за отчуждаващите се имоти – земи на частни лица от гр. С., нито създадените в тяхно изпълнение Протоколи от 25.04.1967г., 16.02.1968г. и 19.08.1969г.

С разпореждане № 22/23.09.1991 г. за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, Министерски съвет е разпоредил от 01.10.1991г. преобразуване на фирма „Редки метали” – Бухово и дъщерните й фирми, “Минимашремонт” – кв. Яна, София, “Георесурс” – Бухово, “Похимет” – с. Момино село, Пловдивска област, в 17 еднолични търговски дружества, като новообразуваните дружества поемат активите и пасивите на фирмите с чието имущество са образувани, както и тези, определени съгласно разделителния протокол. Съгласно Приложение № 5 към него, на осн. чл. 1 ал. 1 от ЗОЕТДДИ се образува Еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование “Геостройкомплект” ЕООД, със седалище гр. С., предмет на дейност- минно строителство, търсене, проучване, преработване и добив на полезни руди и геоложки изкопаеми, и капитал 10 842 лв., разпределени в дялове. Дружеството поемало всички активи и пасиви на ДФ “Редки метали – Бухово” от МСП “Миньор”- Сливен, “Геолого-проучвателно предприятие “Марица” – Хасково, “Геолого-проучвателно предприятие “Тунджа” – с. Орловец, Бургаска област и всички дъщерни фирми “Георесурс”-Бухово, по баланс към 31.03.1991г. заедно с другите права и задължения по разделителен протокол.

С решение № 3921/31.10.1991 г. по фирмено дело № 2852 на Сливенския окръжен съд, в Търговския регистър е вписано еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „Геостройкомплект”. В решението е посочено, че дружеството поема активите и пасивите на държавна фирма „Редки метали” по баланса към 31.03.1991 г. и другите права и задължения по ликвидационен протокол от 04.12.1991 г. От извлеченията по сметка 201 – земи се установява, че дружеството е притежавало 113 453 кв.м., като в м. „Дълбоки дол” са 44 800 кв.м.

С решение № 5612/29.04.1993г. на СлОС по същото ф.д. е вписана промяна на седалището на дружеството в с. Калековец, Пловдивска област, като през 2004г. седалището отново е променено и новото е вписано в гр. Хасково. По-касно, с решение от 28.03.2005г. е вписано прехвърлянето на всички дялове от капитала на “Гестройкомплект” ЕООД от държавата /чрез АП/ на “Български бизнес партньори” ООД, а с решение от 01.03.2006г. е вписано прехвърлянето от страна на последното дружество на всичките 3 800 дяла но З. С. О., който става едноличен собственик на капитала.

С акт за държавна собственост № 8036/24.01.1995 г. на основание чл. 81 от Наредбата за държавни имоти и ПМС № 56/1994 г., имот с площ от 39 650 кв.м., находящ се в м. „Сефер бунар” – вилна зона на гр. С., е предоставен за оперативно управление на МСП „Миньор”, с. Сборище, Рудник Сливен, което е правоприемник на Редки метали – Сливен.

Със заповед № РД-11-11-116/16.06.2003 г. на Областен управител на област Сливен е наредено на основание чл.78 ал.1 от Закона за държавната собственост и чл. 152 от Правилника за прилагане на Закона за държавна собственост да бъдат отписани от актовите книги за държавна собственост имоти от 39 650 кв.м., които съставляват новообразуван имот № 201, кадастрален район № 286 по плана на новообразуваните имоти в м. „Орта синур”, селищно образувание „Изгрев”,  землище на гр. С., новообразуван имот № 200, кадастрален район 286 по плана на новообразуваните имоти в м. „Орта синур”, селищно образувание „Изгрев”, и имот 10202 м. “Андреева чешма”, с.о. “Изгрев”.

Кадастралният план на м. „Орта синур” е одобрен със заповед № РД-15-162/01.02.2006 г. на Кмета на община Сливен, като е допълнен с границите на имоти, попадащи в новообразуван имот № 2860202.

С протоколно решение № 1/13.01.2006г. на ОбЕСУТ е съгласувано допълването на кадастралния план на м. “Орта синур”, с.о. “Изгрев” с границите на имоти попадащи в новообразуван имот № 2860202.

Процесният, спорен между страните имот, е с № 2862779, с площ 1122 кв.м., намира се в м. “Орта синур”, с.о. “Изгрев”, землище гр. С. и попада в границите на новообразувания имот № 28610202 в м. “Андреева чешма”, обособен с горната заповед на Областния управител от 16.06.2003г., съответно – и в границите на новообразуван имот № 2860202 по кадастралната карта на гр. С., одобрена със заповедта на кмета от 2006г.

От своя страна въззиваемият А. Р.Б. владее и ползва този имот от края на 70-те години на ХХ век, лично и със семейството си. Живеел със съпругата си постоянно в него от около 1977г., построил е гараж, вила, санитарен възел, обработва дворното място, направил е циментова настилка, терасирал го е и го е облагородил. Първоначално мястото е представлявало празна, необработвана поляна.

Счетоводна документация касаеща “Рудник Сливен” към МСП “Миньор” – с. Сборище, не се съхранява нито при “Геостройкомплект” ЕООД, Хасково, нито при “Редки метали” ЕООД – Бухово. Такива  документи, за периода 1991г. – 1995г., не се съхраняват и в Териториален Държавен Архив – Сливен.

Представени са само баланс на ДФ “Редки метали” – Бухово към 01.10.1991г. /Справка № 1 – неразделна част от ликвидационния протокол на ДФ/ и в него съществува единствено информация за общата стойност на всички приети ДМА. Липсва Справка № 1-а, която също следва да е неразделна част от ликвидационния протокол на ДФ “Редки метали”, в която е направена разшифровка по сметките на баланса. Липсват писмени документи, от които да е видно дали процесният имот е бил записан като актив в баланса, както на ДФ “Редки метали” – Бухово към 31.03.1991г., така и на “Геостройкомплект” ЕООД – Хасково /респективно – на някое от дъщерните дружества/. Липсват и документи, установяващи, че този имот е бил включен сред предадените за стопанисване и управление на “Геостройкомплект” ЕООД-Хасково.

С искова молба от 21.09.2006 г. дружеството – въззивник в настоящото производство е предявило иск срещу въззиваемия да предаде фактическата власт върху поземлен имот № 2862779, с площ от 1122 кв.м. в с.о. “Изгрев”, м. “Орта синур”, землището на гр. С. По повод на тази искова молба е било постановено решение № 618/20.07.2007г. по гр.д. № 595/07г. на СлРС,  с което е бил отхвърлен предявения иск. Съдът е приел, че не е доказана от ищеца основната предпоставка за уважаване на иска – че той е собственик на спорния имот.

Това решение е предмет на настоящата въззивна жалба, подадена чрез постановилия го съд на 23.08.07г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото от двете инстанции годни, допустими и относими доказателства, които са неоспорени и като еднозначни, безпротиворечиви и непререкаеми, изцяло кредитира. При формиране на фактическите си констатации съдът се е ползвал и от заключенията на едноличната съдебно-техническа експертиза, извършена пред първата инстанция и в първото въззивно производство от компетентни вещи лица в чиято добросъвестност няма причини да се съмнява.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е редовна и допустима, подадена в законоустановения срок от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

Рразгледана по същество е неоснователна и следва да се остави без уважение.

За да се уважи ревандикационния иск, следва да се установи наличието в кумулативна даденост на три предпоставки – ищецът да е собственик на вещта /имота/, ответникът да го владее и да няма основание за това.

В случая не се установи безспорно, че имотът, предмет на иска по чл. 108 от ЗС е собственост на въззивника-ищец. В негова тежест бе да докаже този положителен факт, от който черпи изгодните за себе си правни последици, но той не успя да ангажира годни и убедителни доказателства, с които да го установи извън всякакво съмнение. Ищецът претендира, че е станал собственик на процесния имот чрез преобразуването на основание чл. 1 ал. 1 от ЗОЕТДДИ и съгласно чл. 17а от ЗППДОП /отм./.

Доказа се, че имотът не фигурира като отделна партида за завеждане и отчитане на терен от 39 650 кв.м. в м. „Сефер бунар” в землището на гр. С.. Липсва също и баланса за 1991 г. и следващите няколко години, а включването на даден имот в активите на баланса, респективно собствения капитал на дружеството-ищец, може да се установи само при наличие на всички партиди за всички имоти по сметка 201 и изведено крайно салдо на същата сметка за съответния период, а също така и редовно заверен баланс за същия период. По тази причина е невъзможно да се установи с пълна сигурност дали и, евентуално – кога, процесният имот, като част от по-голям терен, е включен в активите на „Геостройкомплект” ЕООД.

Действително въззивникът, по реда на чл. 17а, е станал собственик на предоставените му за стопанисване и управление държавни земи, независимо дали реално е осъществявано такова стопанисване. Но решаващо значение в случая има въпросът дали процесният имот е бил държавна земя – за да се счита за такава, е необходимо или държавата изначално да се е легитимирала като негов собственик, или да е станала такъв по реда на отчуждаването. Несъмнено е, че липсват всякакви категорични доказателства точно този имот да е бил отчуждаван по надлежен ред от ответника или от негов праводател, или, евентуално – от друго лице, което го е изоставило, а ответникът е започнал да го владее. Няма установена идентичност с никой от описаните в приложенията към протоколите за отчуждаване от 1967г., 1968г. и 1969г.  имоти. Също така не се установи и процесният имот вече да е представлявал държавна собственост по време на провеждането на отчуждителните процедури, и да е бил част от общо предоставените на “Редки метали” – с. Бухово земи. Както се посочи вече, същият не фигурира в баланса нито на държавната фирма, нито на въззивното ЕООД и не може да се идентифицира еднозначно и непререкаемо. Само обстоятелството че попада в границите на новообразувания имот, при липса на горната верига от юридически факти, проследяваща статута и принадлежността му в течение на времето, не може да обоснове валидно заявеното от ищеца-въззивник право на собственост.

Така, след като не е доказан изобщо статутът на спорния имот като държавен  към момента, за който твърди ответникът, че е започнал да го свои – да осъществява за себе си фактическа власт върху него – 1973г., то, съдът счита, че успешно е доказано придобиването на правото на собственост по оригинерния способ – чрез непрекъснато, явно, несмущавано владение за повече от 10 годишен период преди предявяването на иска, тъй като спрямо този имот не се е разпростирала забраната за придобиване по давност против държавата.

Ищецът, в чиято тежест бе да стори това, не е доказал по категоричен и надлежен начин, че правото на собственост върху спорния имот е преминало в  неговия патримониум по предвиден от правна норма ред.

Липсата на този задължителен елемент от фактическия състав на чл. 108 от ЗС прави излишно обсъждането на наличието на останалите два, но те, фактически, бяха коментирани в контекста на основния въпрос за правото на собственост. Установи се факта на владение от страна на въззиваемия, но съдът не бе убеден в липсата на основание за това.

Всички изложени до тук съображения сочат, че предявеният срещу ответника иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, жалбата се явява неоснователна и първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

Пред настоящата инстанция въззиваемата страна не е претендирала разноски и такива не следва да се присъждат. Въззивникът следва да понесе своите както са направени, с оглед изхода на процеса.

Ръководен от гореизложеното, съдът.

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА  решение № 618/20.07.2007г. по гр.д. № 595/07г. на Сливенския районен съд.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните. 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                  

         ЧЛЕНОВЕ: