Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  

 

гр. Сливен, 24.11.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на двадесет и трети ноември през двехиляди и единадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                             МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря К.И., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 387 по описа за 2010  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 196  и сл. от ГПК/отм./

Обжалвано е решение № 399/25.06.2007г. по гр.д. № 1266/06г. на СлРС, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от “Геостройкомплект” ЕООД – гр. Хасково, против И.С.У. и Ж.Й.У. ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху недвижим имот, находящ се в землището на гр. Сливен, м. “Орта синур”, с.о. “Изгрев”, с площ 999 кв.м., образуващ ПИ № 2862792, при граници: изток – ПИ№ 2862791 и № 2862793, юг – ПИ№ 2862794, запад – ПИ№ 286010077 и север – ПИ№ 2862790.

Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, твърди в жалбата си, че решението е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е счел, че няма достатъчно данни за точните граници на имота, описан в АДС от 1995г. Заявява, че те са описани в скица № 3232/2002г., въз основа на която е издадена заповед № РД-11-11-116/16.06.03г. на областния управител. Спорният имот е част от описания в ОДС 8036/1995г. и част от ПИ № 2860202. Твърди още, че СлРС неправилно е преценил доказателствената сила на АДС, както и, че ПИ № 2860202 е образуван със заповед на кмета на община Сливен от 2006г., имотът бил образуван 4 години по-рано с плана за новообразуваните имоти. Освен това неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответниците са владяли имота от 2000 г. като добросъвестни владелци, за което няма доказателства. Заявява, че съдът неправилно е установил фактите, което е довело до изцяло неправилни и незаконосъобразни правни изводи. Поради това моли въззивния съд да отмени  изцяло решението на СлРС и вместо него постанови такова, с което да уважи предявения иск. Не е направил искане за присъждане на разноски.

В срока по чл. 201 ал. 1 от ГПК /отм./ въззиваемата страна не е подала писмено възражение против въззивната жалба.

В с.з.,  въззивникът, редовно призован, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 20  ал. 1 б. “а” от ГПК /отм./, поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.

В с.з. въззиваемите, редовно призовани, не се явяват, чрез процесуален представител по пълномощие оспорват жалбата и молят атакуваното решение да бъде оставено в сила като правилно.

С решение № 21/25.02.2009т. по в.гр.д. № 16/08г. на СлОС е оставено в сила решението на първоинстанционния съд. С решение № 43/03.08.2010г. по т.д. № 506/09г. на ВКС на РБ е отменено решението на СлОС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав с дадени в мотивите указания.

Въз основа на събраните доказателствени средства пред двете инстанции, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Праводателят на въззиваемите – Р.М.Р. е закупил  с н.а. № 2, том V, д. № 1778/1970г. от Е.Д.Т., недвижим имот – мараш, сега овощна градина, състояща се цялата от 3, 800 дка в м. “Сефер бунар” – само 1, 000 дка от северната част на имота /с описани граници на продаваемата част/.

С н.а. № 95, т. ІІ д. № 293/2000г., Р.М.Р. е продал на И.С.У. и съпругата му Ж.Й.У. /ответниците по това дело, първият – починал и заместен от своите наследници/, недвижим имот вилно място, представляващо имот с пл.сн.№ 2792 в м. “Войнишко кладенче”, част VІІ, с площ на парцела 1000 кв.м., ведно с построените в имота масивна жилищна сграда на 2 етажа, със застроена площ 58 кв.м., гараж от 40 куб.м. и 2 стопански постройки.

 Въззиваемите са владели и ползвали този имот от момента на закупуването му, до предявяването на иска правата им не са били оспорвани, липсват данни да е било нарушавано и владението на прехвърлителя Р.Р.. Исковата молба е била предявена на 31.05.2006г.

С разпореждане № 96 на Министерски съвет от 10.04.1967г. са отчуждени в полза на Министерството на транспорта за нуждите на ДСО “Корабостроене и корабоплаване” имоти с обща площ 340 дка земя на ТКЗС Бургас, а за нуждите на Министерството на химията и металургията са отчуждени и предадени земи в различни землища, изброени в няколко точки, като за нуждите на управление “Редки метали” – с. Бухово, са отчуждени по т. 2.”г” – 12 дка и 300 кв.м. земи на частни стопани от Сливен и 600 кв.м. държавна земя. В списъка към протокола от 25.04.1967 г. на комисията, извършила оценка на имотите, в изпълнение на това разпореждане, не фигурира нито, от една страна, името на праводателя на въззиваемите – Р.М.Р., нито на неговия праводател Е.Т..

Предвидените за отчуждаване земи на частни стопани по това разпореждане 96/1967г., са с 0.200 дка повече от описаните в протокола на комисията за оценка от 25.04.1967г., а предвидените земи от ДПФ за безвъзмездно предаване на управление “Редки метали” са с 0.500 дка по-малко от описаните в същия протокол.

С разпореждане № 18 на Министерски съвет от 25.01.1968г. са отчуждени имоти с обща площ от 9,676 дка /от които – 6, 316  дка – земя на частни лица от гр. Сливен/ в землището на гр. Сливен, за нуждите на управление “Редки метали” и са предадени на същото. Към това разпореждане няма приложени скици.

Назначената в изпълнение на разпореждането комисия за оценка на имотите, в протокол от 16.02.1968г.  описва отчуждените имоти, собствениците и оценката им, като отново липсва съвпадение по име на собственик и по площ с процесния. Общата площ на описаните имоти на частни стопани е по-голяма от тази в разпореждането – 8, 316 дка, но разликата била резултат на неправилно посочване в удостоверение на ГНС от 1967г. за един от имотите, че целият е бил държавен. В списъка към протокола от 16.02.1968г. на комисията, извършила оценка на имотите, в изпълнение на това разпореждане, под т. 8  е описана “овощна градина от 1, 200 дка в м. “Сефер бунар”, собственост на Д.С.Т., ул. “Р.Д.” № *, на стойност 386 лв.” Д.С.Т. е починал на 03.05.1960 г. и е оставил сред наследниците си син – Е.Д.Т. /също починал през 1992г./

С разпореждане № 289 на Министерски съвет от 24.07.1969г. са отчуждени и предадени за нуждите на МХМ общо 4 дка и 60 кв.м. частни земи и 1270 кв.м. държавна земя в землището на гр. Сливен.

С никой от описаните имоти в протокола на комисията за оценка от 19.08.1969г. не може да се установи идентичност със спорния.

Общата площ на терените, отчуждени от частни лица с трите цитирани разпореждания, и на които е извършена и оценка с протоколи на комисии по чл. 13 от ПОИДОН, е 28 200 кв.м.

През 1967 г. са били отчуждени за разширяване на два съществуващи пътя и още общо 932 кв.м., или цялата площ, отчуждена в този период е 29 132 кв.м.

С разпореждане № 22/23.09.1991 г. за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, Министерски съвет е разпоредил от 01.10.1991г. преобразуване на фирма „Редки метали” – Бухово и дъщерните й фирми, “Минимашремонт” – кв. Яна, София, “Георесурс” – Бухово, “Похимет” – с. Момино село, Пловдивска област, в 17 еднолични търговски дружества, като новообразуваните дружества поемат активите и пасивите на фирмите с чието имущество са образувани, както и тези, определени съгласно разделителния протокол. Съгласно Приложение № 5 към него, на осн. чл. 1 ал. 1 от ЗОЕТДДИ се образува Еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование “Геостройкомплект” ЕООД, със седалище гр. Сливен, предмет на дейност- минно строителство, търсене, проучване, преработване и добив на полезни руди и геоложки изкопаеми, и капитал 10 842 лв., разпределени в дялове. Дружеството поемало всички активи и пасиви на ДФ “Редки метали – Бухово” от МСП “Миньор”- Сливен, “Геолого-проучвателно предприятие “Марица” – Хасково, “Геолого-проучвателно предприятие “Тунджа” – с. Орловец, Бургаска област и всички дъщерни фирми “Георесурс”-Бухово, по баланс към 31.03.1991г. заедно с другите права и задължения по разделителен протокол.

С решение № 3921/31.10.1991 г. по фирмено дело № 2852 на Сливенския окръжен съд, в Търговския регистър е вписано еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „Геостройкомплект”. В решението е посочено, че дружеството поема активите и пасивите на държавна фирма „Редки метали” по баланса към 31.03.1991 г. и другите права и задължения по ликвидационен протокол от 04.12.1991 г. От извлеченията по сметка 201 – земи се установява, че дружеството е притежавало 113 453 кв.м., като в м. „Дълбоки дол” са 44 800 кв.м.

С решение № 5612/29.04.1993г. на СлОС по същото ф.д. е вписана промяна на седалището на дружеството в с. Калековец, Пловдивска област, като през 2004г. седалището отново е променено и новото е вписано в гр. Хасково. По-късно, с решение от 28.03.2005г. е вписано прехвърлянето на всички дялове от капитала на “Гестройкомплект” ЕООД от държавата /чрез АП/ на “Български бизнес партньори” ООД.

С акт за държавна собственост № 8036/24.01.1995 г. на основание чл. 81 от Наредбата за държавни имоти и ПМС № 56/1994 г., имот с площ от 39 650 кв.м., находящ се в м. „Сефер бунар” – вилна зона на гр. Сливен, е предоставен за оперативно управление на МСП „Миньор”, с. Сборище, Рудник Сливен, което е правоприемник на Редки метали – Сливен.

Първият кадастрален план, в който е заснет ПИ, описан в АДС от 1995г., е от 2002г., одобрен със заповед на областия управител на област Сливен № РД-01-0009/08.0102002г. По него терен от 39 650 кв.м. бил индивидуализиран в три имота – новообразуван имот № 201, к.р-н 286, с площ 2181 кв.м., новообразуван имот № 200 к.р-н 286 с площ 169 кв.м. и имот № 10202 м. “Андреева чешма”, с.о. “Изгрев”, с площ 43 731, 61 кв.м. Общата площ на терена на трите имота по скици става 46 081, 61 кв.м. – с 6 431, 61 кв.м. повече от посочения в АДС от 1995г. 

Със заповед № РД-11-11-116/16.06.2003 г. на Областен управител на област Сливен е наредено на основание чл.78 ал.1 от Закона за държавната собственост и чл. 152 от Правилника за прилагане на Закона за държавна собственост да бъдат отписани от актовите книги за държавна собственост имоти от 39 650 кв.м., които съставляват новообразуван имот № 201, кадастрален район № 286 по плана на новообразуваните имоти в м. „Орта синур”, селищно образувание „Изгрев”,  землище на гр. Сливен, новообразуван имот № 200, кадастрален район 286 по плана на новообразуваните имоти в м. „Орта синур”, селищно образувание „Изгрев”, и имот 10202 м. “Андреева чешма”, с.о. “Изгрев”.

Допълване на кадастралния план на м. „Орта синур” е одобрено                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                             със заповед № РД-15-162/01.02.2006 г. на Кмета на община Сливен, като той                                                                                                    е допълнен с границите на имоти, попадащи в новообразуван имот № 2860202.

Счетоводна документация касаеща “Рудник Сливен” към МСП “Миньор” – с. Сборище, не се съхранява нито при “Геостройкомплект” ЕООД, Хасково, нито при “Редки метали” ЕООД – Бухово. Такива  документи, за периода 1991г. – 1995г., не се съхраняват и в Териториален Държавен Архив – Сливен.

В баланса на ДФ “Редки метали” – Бухово към 01.10.1991г. /Справка № 1 – неразделна част от ликвидационния протокол на ДФ/ съществува единствено информация за общата стойност на всички приети ДМА. Липсва Справка № 1-а, която също следва да е неразделна част от ликвидационния протокол на ДФ “Редки метали”, в която е направена разшифровка по сметките на баланса. Липсват писмени документи, от които да е видно дали процесният имот е бил записан като актив в баланса, както на ДФ “Редки метали” – Бухово към 31.03.1991г., така и на “Геостройкомплект” ЕООД – Хасково /респективно – на някое от дъщерните дружества/. Липсват и документи, установяващи, че този имот е бил включен сред предадените за стопанисване и управление на “Геостройкомплект” ЕООД-Хасково.

Описаният в н.а. от 2000г. на ответниците имот е идентичен с описания от ищеца в исковата молба, спорен между страните имот с № 2862792, с площ 999 кв.м., намиращ се в м. “Орта синур”, с.о. “Изгрев”, землище гр. Сливен. Той попада в границите на новообразувания имот № 28610202 в м. “Андреева чешма”, обособен със заповед на Областния управител от 16.06.2003г., съответно – и в границите на новообразуван имот № 2860202 по кадастралната карта на гр. Сливен, одобрена със заповедта на кмета от 2006г.

Не може да се изготви комбинирана скица на спорния имот с отчуждените по разпореждания на МС №№ 96/67г., 18/68г. и 289/69г., тъй като към р.№18 няма приложени скици, от които да може да се види имало ли е към момента на отчуждаването масивни сгради в отчуждения терен от 9, 676 дка, които биха послужили за сходство със спорния имот, попадащ в новообразуван имот № 286202.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото от двете инстанции годни, допустими и относими доказателства, които са неоспорени и като еднозначни, безпротиворечиви и непререкаеми, изцяло кредитира. При формиране на фактическите си констатации съдът се е ползвал и от заключенията на едноличните съдебно-технически експертизи, извършени от компетентни вещи лица в чиято добросъвестност няма причини да се съмнява.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е редовна и допустима, подадена в законоустановения срок от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

Рразгледана по същество е неоснователна и следва да се остави без уважение.

За да се уважи ревандикационния иск, следва да се установи наличието в кумулативна даденост на три предпоставки – ищецът да е собственик на вещта /имота/, ответникът да го владее и да няма основание за това.

В случая не се установи безспорно, че имотът, предмет на иска по чл. 108 от ЗС е собственост на въззивника-ищец. В негова тежест бе да докаже този положителен факт, от който черпи изгодните за себе си правни последици, но той не успя да ангажира годни и убедителни доказателства, с които да го установи извън всякакво съмнение. Ищецът претендира, че е станал собственик на процесния имот чрез преобразуването на основание чл. 1 ал. 1 от ЗОЕТДДИ и съгласно чл. 17а от ЗППДОП /отм./.

Доказа се, че имотът не фигурира като отделна партида за завеждане и отчитане на терен от 39 650 кв.м. в м. „Сефер бунар” в землището на гр. Сливен. Липсва също и баланса за 1991 г. и следващите няколко години, а включването на даден имот в активите на баланса, респективно собствения капитал на дружеството-ищец, може да се установи само при наличие на всички партиди за всички имоти по сметка 201 и изведено крайно салдо на същата сметка за съответния период, а също така и редовно заверен баланс за същия период. По тази причина е невъзможно да се установи с пълна сигурност дали и, евентуално – кога, процесният имот, индивидуално или като част от по-голям терен, е включен в активите на „Геостройкомплект” ЕООД.

Действително въззивникът, по реда на чл. 17а, е станал собственик на предоставените му за стопанисване и управление държавни земи, независимо дали реално е осъществявано такова стопанисване. Но решаващо значение в случая има въпросът дали процесният имот е бил държавна земя – за да се счита за такава, е необходимо или държавата изначално да се е легитимирала като негов собственик, или да е станала такъв по реда на отчуждаването. Несъмнено е, че липсват всякакви категорични доказателства точно този имот да е бил отчуждаван по надлежен ред от ответниците или от техните праводатели /Р.Р. и съпругата му/, или, евентуално – от техния праводател – Е.Т..

От горната хронология се установява, че към момента на отчуждаванията с РМС от  1968г., от собственика Димитър Таракчииев /въпреки, че е починал през 1960г./, е била отчуждена овощна градина от 1, 200 дка, а през 1970 г. синът му Е.Т. продава на праводателя на ищците овощна градина само от 1, 000 дка, /процесния имот/, за която изрично е посочено, че е част от цял имот с обща площ 3, 800 дка. Следователно, или от общо 5, 000 дка, след отчуждаването са останали 3, 800 дка, и от тях е продаден 1,000 дка, или от общо 3, 800 дка са отчуждени 1, 200 дка и продадени 1,000 дка – но и в двата случая липсват всякакви причини да се приеме, че отчуждените 1, 200 дка са идентични, тоест – са именно продадения по-късно 1, 000 дка. Има категорично и значително разминаване по площ, а в документацията по отчуждаването няма посочени граници. Обратното – всички писмени доказателства сочат на извода, че се касае за два отделни, различни, макар и съседни терени, с общ първоначален собственик, като по отношение на всеки са настъпили различни юридически факти – единият е бил обект на отчуждаване от страна на държавата, а другият – предмет на валидно разпореждане от страна на собственика. Именно вторият терен, с оглед настъпилите в течение на времето кадастрални изменения, е спорният имот  ПИ № 2862792 /бивш № 2792/.

Както вече се подчерта, за него няма установена идентичност с никой от описаните в приложенията към протоколите за отчуждаване от 1967г., 1968г. и 1969г.  имоти. Тъй като към РМС №18/68г. /с което има отчуждаване на имот, принадлежал на Д.Т./, няма приложени скици, не може да се установи дали към момента на отчуждаването е имало масивни сгради в целия отчужден терен от 9, 676 дка, които биха послужили за сходство със спорния имот, попадащ в новообразуван имот № 286202 /в който такива сгради са съществували към момента на продажбата от  2000г./.

Също така не се установи и този имот по някакъв начин вече да е представлявал държавна собственост по време на провеждането на някоя от изброените отчуждителни процедури, и да е бил част от общо предоставените на “Редки метали” – с. Бухово земи. Както се посочи вече, същият не фигурира в баланса нито на държавната фирма, нито на въззивното ЕООД и не може да се идентифицира еднозначно и непререкаемо. Само обстоятелството че попада в границите на новообразувания имот, при липса на горната верига от юридически факти, проследяваща статута и принадлежността му в течение на времето, не може да обоснове валидно заявеното от ищеца-въззивник право на собственост.

Така, след като не е доказан изобщо статутът на спорния имот като държавен  към кой да е от релевантните моменти – 2000г., 1970г. или по-рано, то, съдът счита и, че успешно е доказано придобиването на правото на собственост освен по деривативен, и по оригинерен способ – чрез последователно присъединяване на непрекъснато, явно, несмущавано владение за повече от 10 годишен период преди предявяването на иска, тъй като спрямо този имот не се е разпростирала забраната за придобиване по давност против държавата. Щом  липсват доказателства той да е бил отчужден през 1967г., закупилият го през 1970 г. Р.Р. е станал негов собственик и по силата на придобивната давност, и доколкото не се установява спрямо имота да е било провеждано отчуждително мероприятие след този момент, липсват причини да се приеме, че е бил поставен в течение нов давностен срок, който не е бил изтекъл към датата на завеждане на исковата молба.

В обобщение - ищецът, в чиято тежест бе да стори това, не е доказал по категоричен и надлежен начин, че правото на собственост върху спорния имот е преминало в  неговия патримониум по предвиден от правна норма ред.

Липсата на този задължителен елемент от фактическия състав на чл. 108 от ЗС прави излишно обсъждането на наличието на останалите два, но те, фактически, бяха коментирани в контекста на основния въпрос за правото на собственост. Установи се фактът на владение от страна на въззиваемите, но съдът не бе убеден в липсата на основание за това.

Всички изложени до тук съображения сочат, че предявеният срещу ответника иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, жалбата се явява неоснователна и първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

Пред настоящата инстанция въззиваемата страна не е претендирала разноски и такива не следва да се присъждат. Въззивникът следва да понесе своите както са направени, с оглед изхода на процеса.

Ръководен от гореизложеното, съдът.

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА  решение № 399/25.06.2007г. по гр.д. № 1266/06г. на Сливенския районен съд.

 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните. 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                  

         ЧЛЕНОВЕ: