РЕШЕНИЕ

 

Гр. Сливен, 10.11.2010 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори въззивен състав в открито заседание на дванадесети октомври, през две хиляди и десета година, в състав :                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СНЕЖАНА БАКАЛОВА

 ЧЛЕНОВЕ:  АТАНАС СЛАВОВ

                                           ПЕТЯ СВЕТИЕВА

 

При секретаря  Р.Г. и в присъствието на Прокурора ДИМИТЪР ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от АТАНАС СЛАВОВ  в.гр.д.№ 388 по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и протича по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.  

Обжалвано е ЧАСТИЧНО Решение № 33/31.05.2010 г. постановено по гр.д. № 120 по описа за 2009 г. на Новозагорски районен съд, с което  са отхвърлен предявения от Дирекция “Социално подпомагане “гр. Стара Загора към Агенцията за социално подпомагане, против Ж.Т.Х. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, Н.О., Сливенска област иск за лишаване от родителски права, по отношение на малолетното й дете М.Ж. Х. с ЕГН **********.

В жалбата въззивникът Дирекция “Социално подпомагане “гр. Стара Загора към Агенцията за социално подпомагане,, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Е.Б.Н. твърди, че първоинстанционното Решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Излагат се доводи , че са събрани доказателства, че са налице условията на чл. 132 ал. 1, вр. с чл. 131 ал. 1 от СК, съответно по чл. 75 ал.1 т. 1 и т. 2 от СК /отм./. Моли съда постанови Решение , с което да бъде лишена от родителски права Ж.Т.Х. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, Н.О., Сливенска област, по отношение на малолетното й дете М.Ж. Х. с ЕГН **********.

Въззиваемата страна редовно призована , в съдебно заседание не се явява. Чрез особения си представител оспорва жалбата. Моли съдът да постанови решение, с което остави в сила обжалваното Решение на първоинстанционния съд.

Представителя на Окръжна прокуратура гр.Сливен, дава становище , че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок от страни в процеса, имаща правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК.

Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението, тъй като я намира за точна, пълна и кореспондираща със събраните доказателства.

Въззиваемата Ж.Т.Х. е майка и законен представител на малолетните деца И.Ж.Х. с ЕГН:********** и М.Ж. Х. с ЕГН:**********. Бащата на тези деца е неизвестен, видно от актовете за раждане.

         Въззиваемата Х. е дала обяснение, че децата имат баща и двамата с него много пъти са търсили децата си, настанени в дома, но не били допускани до тях.

         Детето М.Ж. Х. е родено на *** година. С Решение № 247/12.11.2004 година, по Гр.д.№ 74/2004 година на Старозагорски районен съд, е настанено в ДМСГ град Стара Загора, тъй като майката била в трайна невъзможност да полага грижи за него и не била в състояние да го отглежда, предвид пребиваването й в Психиатрична болница град Раднево. Това дете е настанено през 2007 година, в “Малък групов дом”, като няма данни да е посещавано от майка си или от биологичния си баща.

         Видно от посоченото по делото писмо от ДПБ гр.Раднево, въззиваемата е с диагноза “Шизофрения. Параноидна форма. Халюцинаторно-параноиден синдром” и има няколко престоя в болницата за лечение.

         Постоянния и настоящ адрес на въззиваемата е в с. П., Н.О.. Домът, който е посочен като постоянен и настоящ адрес е бил жилище на св. Г., с когото тя е живяла на семейни начала около осем години, до преди две години, когато са се разделили. Св.Г. продал къщата и се преселил на сегашния адрес в с. Боздуганово, общ.Раднево. В момента въззиваемата е в неизвестност.

         Разпитаният в съдебно заседание св. Г., потвърди установените и неоспорени факти. От показанията му е видно, че до лятото на 2008 г. са живели с въззиваемата в с. П., но тя го окрала и тогава той продал къщата. Преди това осем години са живели заедно. През този период се родило детето М.. Оставили го на социални грижи и не са го потърсили. Потвърди, че въззиваемата страда от психично заболяване и не е в състояние да се грижи за децата.

         Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните при производството на делото пред първата инстанция.

Съдът кредитира изцяло приетите писмени доказателства. Съдът кредитира и свидетелските показание на свидетеля И.Г. Г..

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено от компетентен орган- районен съд, в законова писмена форма и със съдебния акт е отговорено на предявената искова претенция. 

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките поставени от въззивната жалба настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да го потвърди.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, в която е отхвърлен искът на въззивникът  Дирекция „Социално подпомагане” Ст.Загора против Ж.Т.Х. , за лишаване от родителски права по отношение на малолетното дете И.Ж.Х. е влязло в законна сила поради не обжалването му и поради тази причина настоящата инстанция не следва да го обсъжда.

Съгласно нормата на чл.269 от ГПК въззивния съд е ограничен да се произнесе по въззивната жалба само на посочените в нея основания.

В самата жалба се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд по предявения иск с правно основание чл.75 ал.1 т.1 в вр.чл.74 ал. от СК /отм./ основание чл.132 ал.1 т.1 в вр.чл.131 ал.2 от СК.

Съгласно нормата на закона родителят може да бъде лишен от родителски при особено тежки случаи по чл.74 от СК /отм. Респективно чл.130 от СК, когато поведението на родителя представлява опасност за личността, възпитанието, здравето или имуществото на детето или когато родителят поради продължителна физическа или душевна болест или поради продължително отсъствие или други обективни причини не е в състояние да упражнява родителските си права.

Съдилищата са последователни в своята практика за основанията при които родителските права могат да бъдат отнети. Лишаването от родителски права е крайна мярка за защита на децата, която следва да се прилага при доказана нужда.

В конкретния случай въззиваемата е оставила детето М.Ж. Х. за отглеждане в специализирана институция и не го е потърсила в един значителен период от време /повече от шест години/.

Въззиваемата страда от тежко психично заболяване. Болестното й състояние се изразява в „Шизофрения. Параноидна форма. Халюцинаторно-параноиден синдром”. Тя е и е единствен родител на детето.

В исковата молба е отразено обстоятелството, че въззиваемата може успешно да бъде лекувана медикаментозно.

За да се постанови лишаване от родителски права следва да са налице три елемента от фактическия състав на правната норма по смисъла на чл.132 ал.1 т.1 в вр.чл.131 ал.2 от СК въззиваемата поради продължителна физическа и душевна болест , не е в състояние да упражнява родителските си права и това да представлява особено тежък случай.

По делото съществуват единствено доказателства , че въззиваемата Ж.Т.Х. страда от продължителна душевна болест изразяваща се в „Шизофрения, Параноидна форма, Халюцинаторно-параноиден синдром”. Липсват доказателства че поради това си заболяване не е в състояние да упражнява родителските кси права и това да представлява „особено тежък случай”.

Събраните по делото доказателства налагат убеждението, до което е достигнал и първоинстанционния съд, че искането за лишаване на въззиваемата от родителски права е мотивирано от практически съображения - да се преодолеят затрудненията във връзка с осиновяване на детето М.Ж. Х., което обаче не съставляват основание за лишаване на родител от родителски права по смисъла на чл.132 ал.1 т.1 в вр.чл.131 ал.2 от СК

Лишаването от родителски права е крайна мярка за защита на децата, която следва да се прилага при доказана нужда, когато родителят страда от продължителна душевна болест , не е в състояние да упражнява родителските си права и това да представлява особено тежък случай.

От конкретните обстоятелства, установени по делото, не може да се направи такъв извод, поради което правилно искът е намерен за неоснователен.

Първоинстанционния съд правилно е разпределил доказателствената тежест като е възложил в тежест на въззивникът да докаже тези обстоятелства. В хода на съдебното дирене при производството и на двете инстанции такива доказателства не са представени и поради тази причина искът е останал недоказан.

Изводите на въззивния съд съвпадат изцяло в първоинстанционния и поради тази причина първоинстанционното решение следва да се потвърди като правилно е законосъобразно в обжалваната му част, в останала му част решението е влязло в законна сила като необжалвано.

По тези съображения съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 292/12.05.2010 г. постановено по гр.д. № 137 по описа за 2010 г. на Новозагорски районен съд, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

В останалата част решението е влязло в законна сила поради необжалването му.

  Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщението му на страните пред ВКС на РБ.                                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: