Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е

 

  Гр. Сливен, 02.11.2010 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение- първи състав, в открито заседание на  двадесет и седми октомври   през две хиляди и девета година, в състав :

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:           МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ:            НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

      МАРТИН САНДУЛОВ

При секретаря Е.Х. и в присъствието на Прокурора…………………..като разгледа докладваното от                М. ДРУМЕВА в.гр.д. №390  по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

          Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

          Частично е обжалвано Решение № 275/15.04.2010 г. по гр.д.№ 759/2010 г. на Районен съд гр.Сливен, с което е изменена постановената с Р по гр.д. № 107/2002 г. на РС Варна ежемесечна издръжка, която Р.А.Н. *** се задължава да заплаща на Х.В.У., като майка и законен представител на малолетното си дете В.Р.Н., като я увеличава от 50 лв. на 100 лв., считано от 15.02.2010 г. до навършване на пълнолетие или настъпване на други предвидени в закона основания за прекратяване или изменение, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска от падежа до окончателното изплащане, като в останалата част до пълния претендиран размер иска е отхвърлен и са присъдени такси и разноски и допуснато предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката, само в осъдителната част за присъдения размера над 60 лв. до 100 лв.

Във въззивната жалба въззивникът Р.А.Н. моли решението в обжалваната част да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, тъй като е в невъзможност да изплаща издръжка в претендирания размер. Посочва, че е в състояние да изплаща по 60 лв. издръжка на сина си В.Р.Н., със съгласието на майка му Х.В.У.. Освен на В. бил баща на още две деца Д., р. на 04.05.2002 г. и Н. Р.Н., р. на 13.11.2003 г. За детето Д. заплащал по 60 лв. месечна издръжка, а за Н. полага непосредствени грижи и осигурява издръжка.  Не били взети предвид писмените му възражения относно приемането на служебната бележка, с изх. № 2/12.02.2010 г. на д-р Х. Ж., тъй като съдържала писмени свидетелски показания за нужда от лечение, които са недопустими в гражданския процес. Съдът не съобразил, че от 08.03.2010 г. му е прекратено трудовото правоотношение  с “Кенд Б  строй билдинг” ООД и на 09.03.2010 г. сключил нов трудов договор с фирма “Солей 06” ООД със срок на изпитване до 09.08.2010 г., по силата на който бил назначен на длъжност “шпакловчик” на 4 часов работен ден , с основно трудово възнаграждение от 120 лв. Не били спазени разпоредбите на чл. 142, ал.1 и 2 от СК, като размера на издръжката не е съобразен с нуждите на детето и възможностите му. Моли да бъдат приети писмени доказателства- документи, издадени на 08.03.2010 г. и на 09.03.2010 г.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в който се настоява обжалваното решение, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Въззивникът се дезинтересирал от детето си и не заплащал редовно присъдената издръжка. Липсвало каквито и да било доказателства да заплаща издръжката, присъдена за детето му Д., както и че полага грижи за детето Н..

В срока по чл. 263, ал.2 от ГПК не е постъпила насрещна въззивна жалба.

В с.з. въззивникът не се яви и не изпрати пълномощник. Адв. Т. В. от ВАК с писмена молба поддържа въззивната жалба и моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие. Няма други доказателствени искания.

Адв. Р. Т., като пълномощник на В.Н., със съгласието на майка му У. оспорва въззивната жалба, като я намира за неоснователна. Няма доказателствени искания. Претендира присъждане на разноски по делото.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в законния срок за обжалване. Същата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК. Въззивникът  има правен интерес да  обжалва решението, с което е осъден да заплаща увеличен размер издръжка- над 60 лв. до 100 лв.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо /в обжалваната му част/, постановено от компетентен орган- районен съд, в законова писмена форма и със съдебния акт е отговорено на предявената искова претенция.

С определение от 07.09.2010 г. въззивният съд, като се позовал на разпоредбата на чл. 266, ал.1 и 2 от ГПК не допуснал допълнително събиране на писмени доказателства за факти, настъпили преди с.з. на 30.03.2010 г.- обявяване на съдебното дирене за приключено- заповед за прекратяване на трудовия договор на въззивника и сключен нов трудов договор на 09.03.2010 г., като несвоевременно представени.  

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките поставени от въззивната жалба и насрещната въззивна жалба настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства намира, че обжалваното решение е и неправилно над присъдения размер издръжка от 80 лв. до 100 лв., поради което следва да го отмени.

Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението, тъй като я намира за точна, пълна и кореспондираща със събраните доказателства.

Искът е с правно основание чл. 150 от СК, във връзка с чл. 142 от СК за изменение на присъдена издръжка от 50 лв., която да бъде увеличена на 150 лв. СлРС уважил иска до размер 100 лв. и в останалата част го отхвърлил. Предмет на въззивната жалба е решението в частта, в която иска е уважен над 60 лв. до 100 лв.

Установи се, че: със спогодба по бракоразводно дело № 107/2002 г. на ВРС и прекратен брак по взаимно съгласие по чл. 101 от СК /отм./ между родителите на въззиваемия В., р. на 26.07.1996 г., родителските права спрямо детето - вече непълнолетно са предоставени на майката и  му е определена месечна издръжка от 50 лв., считано от 19.03.2002 г. От тогава- 8 г. и 7 месеца размера не е изменян и детето вече е на 14 г. и 3 м. и ученик в VІІІ клас. Не се спори, че въззивникът освен детето В. е баща и на децата Д.- на 8 г. и 5 месеца /р. на 04.05.202 г./ и на Н. на 7 г. /р. на 13.11.2003 г./. На детето Д. е присъдена издръжка от 60 лв. месечно. Не може да има спор, че въззивникът, като родител е задължен да осигурява издръжка за всяко от децата си и ако не стори това за някое от тях, не може да се счита, че по принцип задължението за издръжка към него е отпаднало. Според трудов договор № 14/12.10.2009 г. основното месечно възнаграждение на въззивника- ответник в исковото производство е 310 лв. Съдът не може по презумпция да счита, че частните работодатели не посочват в точност договореното трудово възнаграждение. Едва ако има открито производство по оспорване и категорични доказателства за различен от посочения доход, това ще бъде прието за факт. Майката Х.У. за последните шест месеца преди завеждане на иска е имала среден месечен доход от 201.13 лв. От показанията на дядото на въззиваемата страна- св. Узунов  и приложената фактура № 2/15.02.10 г. е видно, че са направени  за зъботехническо лечение на В. разходи от 730 лв. и ще се правят още, като месечно за поддръжката на поставените му брекети на зъбите ще се заплащат по 50 лв.

Няма доказателства и не се навежда довод майката да има задължение към други лица.

Настоящата въззивна инстанция не споделя  правните изводи, формирани от РС въз основа на изложената фактическа обстановка, за възможност бащата да заплаща по 100 лв. месечна издръжка.        Намира предявения иск за допустим.  

За да са уважи иск с правно основание чл. 150 от СК следва да се установи изменение на обстоятелства от момента на присъждането й. В случая изменението е  това, че детето пораснало с  8 г. и 7 месеца и вече е ученик в осми клас. Безспорно е установено, че нуждите на детето са увеличени за времето, през което не са предприемани действия за изменение на издръжката му.

Съгласно чл. 142, ал.1 от ГПК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Чл. 142, ал.2 от СК определя размера на минималната издръжка за едно дете- равна на една четвърт от минималната работна заплата- т.е от 240 лв.- 60 лв. За детето Д., което е на 8 г. и 5 м. вече е определена от ЯРС издръжка от 60 лв. От доказателствата по делото не може да се прави извод за изменение и на доходите на родителите, тъй като няма база за сравнение от 2002 г. Съдът следва да съпостави нуждите на детето Д.- на 8 г. и 5 м., за което е присъдена издръжка от 60 лв. и 14 г. 3 месечния ищец, като прецени, че не може да са еднакви- от по за 60 лв., както настоява въззивникът. От друга страна, като съобрази възможностите му- с 310 лв. следва освен трите си деца да издържа и себе си. Следва крайния размер на издръжката на детето В. да бъде определи на 80 лв.

С оглед изложеното съдът, като не споделя правните изводи на районния съд за възможност бащата да осигурява по 100 лв. месечна издръжка, поради което ще измени присъдения размер на обжалваното решение.

Въззивникът направил разноски за тази инстанция в размер на 36 лв., платена д.т. и няма направено искане за присъждане, а въззиваемата страна заплатила 200 лв. адвокатско възнаграждение, според договор за правна защита и пълномощно от 17.06.2010 г. и  претендира присъждане на разноски. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна, съобразно неуважената част от жалбата разноски по делото за тази инстанция в размер на 100 лв.

Въз основа на изложеното, съдът

                                               

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Решение № 275/15.04.2010 г. по гр.д.№ 759/2010 г. на Районен съд гр.Сливен в частта, в която е присъдена издръжка за детето В., дължима от Р.А.Н. в размер над 60 лв. до 100 лв., НАД 80 лв., като неправилно.  /увеличението ще е от 50 лв. на 80 лв./.  

В необжалваната част решението влязло в сила.  

ОСЪЖДА Р.А.Н. с ЕГН- ********** *** да заплати на В.Р.Н., с ЕГН- **********, със съгласието на майка си Х.В. *** разноски за тази инстанция в размер на 100 лв., съобразно неуважената част от въззивната жалба.  

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението му на страните.

 

                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: