Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  201

 

гр. Сливен, 01.11.2010г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и седми октомври през двехиляди и десета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                МАРТИН САНДУЛОВ

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 391 по описа за 2010  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 367/10.06.2010г. по гр.д. № 5289/09г. на СлРС, с което е осъдена Община Сливен да заплати на ЗАД “Булстрад Виена иншуърънс груп” АД, гр. София, сумата 681, 76 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка “Бонус каско”, ведно с лихвата за забава от 11.12.2009г. и мораторната лихва върху нея за периода от 08.06.2007г. до 11.12.2009г., в размер на 241, 87 лв., като са присъдени и разноски по делото в размер на 340 лв. Производството е проведено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника  - “В и К”, Сливен.

Във въззивната жалба ответникът в първоинстанционното производство заявява, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. моли въззивния съд да го отмени изцяло и отхвърли исковете, или, евентуално, да намали размера на сумата поради наличие на съпричиняване по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.

Не излага никакви ясни оплаквания и не сочи конкретни пороци на обжалвания акт. Няма направени нови доказателствени или процесуални искания за тази фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира разноски за двете инстанции. Прави искане за срок за представяне на писмена защита.

В с.з. въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител по закон или  пълномощие, с писмена молба, чрез пълномощник по чл. 32 т. 1 от ГПК, оспорва жалбата и моли въззивния съд да не я уважава и потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за тази инстанция.

В с.з. за третото лице-помагач на страната на ответника, редовно призовано, няма процесуален представител по закон или пълномощие, който да изрази становище.

След докладване на жалбата, страните не са направили нови процесуални искания.

В срока, даден на въззивника, същият не е представил писмена защита по реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалванотно решение е и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са изцяло бланкетни и напълно неоснователни.

Настоящият състав не намира да са допуснати твърдените от въззивника в с.з. процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд.

СлРС, в съответствие с правилата на ГПК, е изяснил релевантните факти, направил е доклад, с който е изяснил на страните обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения, дал е правната квалификация на иска, разпределил е доказателствената тежест и е посочил на всяка страна кои точно факти с какви доказателствени средства следва да докажат. Допуснал е своевременните доказателствени искания за съсъбиране на относими и необходими доказателства, които впоследствие е ценил поотделно и в тяхната съвкупност.

Неоснователно е оплакването на въззивника, че първоинстанционният съд неправилно и безмотивно не е уважил доказателствените му искания. В о.с.з. съдът се е мотивирал подробно и изчерпателно защо отхвърля исканията на ответника и настоящата инстанция счита действията му за съответстващи на процесуалните правила. Извън това, дори да бе обратното, въззивникът не е направил искане по аргумент на чл. 266 ал. 3 от ГПК за събиране от въззивния съд на несъбраните поради нарушение на РС доказателства, поради което и в тази фаза на производството не би настъпила промяна във фактическите констатации.

От материалноправна гледна точка първоинстанционният съд правилно е привел фактическата обстановка към съответстващите й правни норми и е достигнал до правилен и законосъобразен правен извод.

Също не може да се сподели виждането на въззивника-ответник, за наличие на съпричиняване на вредата от страна на пострадалия. Освен, че е голословно – липсват всякакви фактически твърдения, които да описват в какво именно се изразява това съпричиняване, твърдението остава по тази причина и недоказано. Липсват причини да се приеме, че независимо виновно или не, пострадалото лице е допринесло с действията си обективно за настъпване или увеличаване на вредата, поради което тази инстанция също счита, че няма основание за прилагане на фигурата на намаляване размера на обезщетението, съгласно разпоредбата на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.

Така предявеният от застрахователя, встъпил в правата на пострадалия, регресен иск, е изцяло основателен и доказан и следва да се уважи в пълен размер, както и акцесорната претенция за законовата лихва за забава от предявяването на иска. Основателен и доказан е и иска за мораторна лихва за минал период, който също следва да се уважи както е предявен.

Ето защо, след като крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба е неоснователна и като такава не следва да се уважава.

Атакуваният акт следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за двете инстанции следва да бъде възложена на въззивника и той следва да понесе своите, както са направени, и заплати тези на въззиваемата страна за въззивното производство в размер на 200 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

                       

 

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 367/10.06.2010г. по гр.д. № 5289/09г. на СлРС.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН да заплати на на ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУЪРЪНС ГРУП” АД, гр. София направените разноски за тази инстанция в размер на 200 лв.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

 

ЧЛЕНОВЕ: