Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  213

 

гр. Сливен, 08.11.2010 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на трети ноември  през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

МАРТИН САНДУЛОВ

                    

                                                                                      

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Г. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  № 392  по описа за 2010  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи  по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство против решение №  346/08.06.2010 г. по гр. д.№  5350/2009г. на СлРС, с което е осъдена  МБАЛ „Д-р Пенкови” ООД , представлявано от управителя П.М.П. да заплати на Д.С.Д., в качеството му на ЕТ „Елдан-Д.С.” ,сумата от 4000 лв. , представляваща част от общо дължимата неустойка в размер на 11250 лв. за неизпълнени задължения по договор за изпълнение на проект. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, направеният от съда извод противоречи на фактите, установени по делото.  Твърди се, че сключеният между страните договор за изпълнение на проект е унищожаем поради измама и  на отделно основание, поради грешка в лицето. Не се отрича сключването на такъв договор, но при подписването му  едноличният търговец бил гарантирал, че е правоспособен проектант  и може законосъобразно да изготвя и защитава проект за ел. част. В последствие се оказало, че не било така. Твърди се, че възложеното действие е следвало да бъде извършено лично от ищеца, тъй като той не бил овластяван да сключва от своя страна договор с трето лице. Поради това изпълнителят е въвел в заблуждение възложителя, като до подписването на договора е създавал и поддържал неверни представи, че е правоспособен проектант и по този начин е бил подтикнал възложителя да сключи процесния договор.

Във въззивната жалба не са направени доказателствени и други процесуални искания.

В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з. за дружеството въззивник, редовно призовано, не се явява представител.  

В с.з. въззиваемата страна, редовно призована, се явява. Чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Развиват се съображения, че не се е доказало да е допусната грешка при сключване на договора или същият да е сключен при измама. Договорът бил сключен от ищеца като търговец, поради което той е следвало да изпълни задължението си за подобен вид работа. Районният съд правилно е обсъдил събраните писмени доказателства и е уважил частичния иск.

След докладване на жалбата страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете.

        Безспорно е, че между страните е бил сключен писмен договор за изпълнение на проект: Многопрофилна болница за активно лечение и медицински център в кв. „Меден рудник” гр.Бургас, като ищецът  е приел да извърши проектните работи по част електро. Този договор е бил сключен от ищеца като изпълнител в качеството му на ЕТ „Елдан” гр. Сливен. При анализа на договора следва да се посочи, че той е близък по характеристики на договора за изработка, който от своя страна е консесуален, двустранен, възмезден и при който изпълнителят  се задължава да изработи нещо. Именно този продукт на труда, този трудов резултат е предмет на задължението му. Изпълнителят може да се задължи да създаде и произведение от духовно естество – план на строеж на здание или, както в случая, план на частта от строежа касаеща електроинсталация. Внимателният анализ на сключения между страните договор несъмнено сочи, че той не е сключен  с оглед на личните качества на изпълнителя. Поради това  за него не възниква задължението лично да извърши посоченото в договора. Няма данни личните качества на изпълнителя да са мотивирали поръчващия, в случая възложителя, да сключи договора именно с него и това не е посочено като условие в договора.  Поради това следва да се приеме, че личните качества на изпълнителя не са съществено условие на сключения договор, а за възложителя е било важно самата работа да бъде извършена безразлично от кого.  Ето защо ищецът е можел да бъде заместен и за да изпълни задължението си е можел да прибегне до услугите на трето лице.  Такъв извод е направил и районния съд и този извод е законосъобразен и правилен. За да се освободи от задълженията си по договора изпълнителят е следвало да го развали по законовия ред, но няма данни по делото това да е било сторено. След като се е отказал от изпълнението по договора без да уведоми възззиваемия, въззивникът се е превърнал в неизправен длъжник по този договор и за него е възникнало  задължението съгласно разпоредбата на чл. 1 от раздел „Санкции” да заплати стойността на извършената работа. За това обаче, не е бил съставен констативен акт и ищецът-въззиваем в случая е могъл да потърси неустойка по чл. 2 от същия раздел от договора.

         Поддържаните пред тази инстанция възражения за унищожаемост поради измама или поради грешка в лицето, са били поддържани и пред първата инстанция. Както вече беше посочено договорът не е сключен с оглед личността на изпълнителя, поради което направеното възражение е неоснователно.  На второ място от събраните по делото доказателства категорично не се установява въззиваемият да е въвел възложителя в заблуждение и това да е станало причина за сключването на договора. Несъмнено е, че в качеството си на търговец ищецът  е можел и е бил в състояние да изпълни договора като сключи от своя страна договор с трето лице, което да бъде проектант с правоспособност.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат,  въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение №  346/08.06.2010 г. по гр.д. № 5350/2009 г. на Сливенския районен съд.

  

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКСРБ.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

 

         ЧЛЕНОВЕ: