Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   

 

гр.Сливен, 22.12.2010 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на ДВАДЕСЕТ И ТРЕТИ НОЕМВРИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕСЕТА година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ХРИСТИНА МАРЕВА

           ЧЛЕНОВЕ:  ГАЛИНА НЕЙЧЕВА

                                  АТАНАС СЛАВОВ

 

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от съдия АТАНАС СЛАВОВ въззивно частно гражданско дело № 393 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло решение № 321 от 20.05.2010 година, постановено по гр.д. № 4204/2009 година на Сливенски районен съд, съгласно, което въззивникът в качеството му на застраховател е осъден да плати на въззиваемата страна сумата 10000 лева /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.12.2008г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1900 лева /хиляда и деветстотин лева/, представляваща разноски по делото.

Въззивникът – „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД,  ответник в първоинстанционното производство, чрез процесуалния си представител си, обжалва решението изцяло, като го намира за незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при нарушение на материалните норми. Първоинстанционното решение било постановено в разрез с Постановление № 4/68 год. на Пленума на ВС относно факторите, въз основа на които следва да се определи обезщетението за неимуществени вреди по критерия за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Твърдят, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение е завишено. Първоинстанционния съд не е отчел съществения принос на въззиваемия причиненото му телесно увреждане, тъй като не е бил поставен обезопасителен колан с който било оборудвано МПС-то и поставянето му несъмнено би намалило уврежданията. Втория от въззиваемите страни е употребил алкохол като водач на МПС, което също не е съобразено от първоинстанционния съд при определяне на обезщетението. Твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно по отношение на присъдената лихва, като обезщетение за забава, от датата на увреждането, като застрахователя, не дължи лихви и разноски преди завеждането на иска.

Моли въззивният съд да постанови решение, с което да измени решението на РС – Сливен и вместо него да постанови ново решение по същество, с което да намали предявения иск. Претендират се разноски, направени пред двете инстанции.

В жалбата не са направени доказателствени или процесуални искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от пълномощника на въззиваемия М.П.М., е депозиран писмен отговор, съгласно който въззивната жалба се оспорва изцяло, като се твърди, че е неоснователна, а атакуваното решение не страда от посочените в нея пороци и като такова е правилно и законосъобразно. Обосновава становище си като посочва, че съдът правилно е определил правната квалификация на предявената искова претенция приемайки, че е сезиран с произнасяне  по спор за материално право. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба.

Претендира се присъждане на разноските, направени пред настоящата инстанция.

Няма направени с отговора доказателствени и процесуални искания.

Насрещна въззивна жалба не е подадена в предвидения и предоставен срок.

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът не се явява представител. С нарочна писмена молба от процесуален представител  заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея отменително основание и претендира за уважаването й.

 В съдебно заседание, редовно призованата въззиваемата страна М.П.М. не се явява. Представлява се от пълномощник по чл. 32, т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържайки изложените в отговора си съображения. Иска се постановяване на въззивно решение, с което да се потвърди атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

В съдебно заседание, редовно призованата въззиваемата страна Й.Г.К. не се явява и не се представлява се от пълномощник.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез съда, постановилия атакувания съдебен акт.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, въззивния съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно  и като такова следва да бъде потвърдено .

От събраните доказателствата по делото , пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. 

На 28.12.2008г. въззиваемия Й.Г.К., около 02,00 часа в землището на гр.СЛИВЕН по път ІІ-53, на около два км. след м.”ТАБЕЛИТЕ” при управление на МПС „ОПЕЛА КОЛИБРА” с рег.№СН 7073 СА, в пияно състояние /с концентрация на алкохол в кръвта 0,76 на хиляда/ нарушил правилата за движение на ЗДвП и по непредпазливост причинил на въззиваемия М.П.М. средна телесна повреди, изразяващи се в „Разстройство на здравето временно опасно за живота „ и „Трайно затруднено движение на снагата”.

  Деянието на въззиваемия Й.Г.К. съставлява престъпление по смисъла на чл.343 ал.3 предл.1 б.”А” предл.2 вр. чл.343 ал.1 б.”Б” предл.2 вр. чл.342 ал.1 от НКи същият е признат за виновен за това престъпление, за което е налице влязло в сила определение за сключено съдебно споразумение с Определение  от 22.06.2009 год. по НОХД № 911/2009 год. на СлРС.

Впоследствие въззиваемия М.П.М. бил транспортиран до болнично заведение, където престоял до 05.01.2009г. След тази дата продължил лечението си при домашни условия.

В продължение на 99 дни е бил в отпуск по болест. Обичайният период на оздравяване от причинените на ищеца увреждания е около 6-7 месеца, но в случая въпреки проведените лечебни и възстановителни процедури състоянието му относно увреждането на гръбначния стълб не се е подобрило.

Настъпило е усложнение, което е довело до „постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота”. Търпи болки и към момента. Спрямо него следва да предприеме допълнително лечение и евентуално оперативно лечение.

  На досъдебното производство е приета съдебномедицинска експертиза /лист 16-18 от Дознание № 1538/2008 год. на РПУ-Сливен/ от която се установява, че в резултат на възникналото ПТП, и удара в областта на главата на въззиваемия М.П.М. е получил сътресение на мозъка, което протекло с изпадане в състояние на пълно безсъзнание до степен на кома, което се преценява като разстройство на здравето, временно опасно за живота.  Опасността за живота при този вид черепно мозъчни травми, произтича от реалната опасност да се развие тежък мозъчен отток в резултат на вътрешно мозъчни авто-регулаторни механизми на кръвообращението и притискане и парализа на жизнено важни мозъчни центрове.

Получил е и счупване на тялото на дванадесети гръден прешлен на гръбначния стълб, довело до трайно затрудняване на движението на снагата. Времето през което е било затруднено движението на снагата е за срок от 6-7 месеца. По време на настъпването на МПС ищецът е бил без поставен предпазен колан и се е возел на предната дясна седалка до водача.

За деянието на ответника К. е водено наказателно производство, което е приключило със споразумение по НОХД 911/2009г. на СлРС, като се е признал за виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен и му е наложено наказание.

За лекия автомобил към момента на настъпване на ПТП-то е  имало валидна застраховка „Гражданска отговорност” с въззивното дружество „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”  АД.

  На въззивното производство във връзка с направеното възражение от въззивната страна е назначена съдебно медицинска експертиза от ортопед травматолог , от което заключение се доказа, че при поставен обезопасителен колан нараняванията биха били по-тежки. От това заключение става ясно, че непоставянето на обезопасителен колан не е довело до съпричиняване, дори напротив самото му поставяне би имало като резултат по тежки наранявания за въззиваемия М.П.М.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Решението на първоинстанционния съд е обжалвано по отношение на на размера на присъденото обезщетение, като завишен и по отношение на съпричиняване от страна на пострадалия за настъпилите увреждания.

Мотивите на решаващия съд за да постанови обжалвания съдебен акт, е че поради наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с въззивната страна „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”  АД  за автомобила, с който е настъпило ПТП-то , то са налице предпоставките на чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането и следва да се ангажира отговорността на застрахователя за репариране на причинените вреди от непозволено увреждане. 

Настоящия съдебен състав споделя изцяло правните изводи на решаващия състав на РС Сливен, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Споделя й правни изводи изложени в атакуваното съдебно решение по отношение на размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди, които са обосновани и намират опора в материално правните норми, приложими към настоящия спор.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдяното от ищеца накърнено право, правна квалификация на исковите му претенции, а именно такива по 226 от КЗ. По отношение на втория ответник искът е предявен при условията на евентуалност при неуважаване на първоначалния предявен иск.

Въззивната инстанция констатира законосъобразно процесуално процедиране, извършено от първоинстанционния съд, който е квалифицирал правилно предмета на спора, определил е подлежащите на доказване относими факти, разпределил е правилно доказателствената тежест за тях и е дал възможност на страните да ангажират доказателства. Направил е надлежен доклад на делото, по който от страните не са направени възражения. В развилото се производство е осигурил на страните пълна и равна възможност за участие и защита.

Изтъкнатите във въззивната жалба оплаквания за допуснати от решаващия състав на РС-Сливен процесуални нарушения, свързани с непълен и некоректен анализ на събраните по делото доказателства, довел до неправилност на фактическите констатации, а от там и до незаконосъобразност на правните изводи са неоснователни по приложението на чл.52 от ЗЗД.

В случая се първоинстанционния съд при определяне на размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди се позовал на нормата на чл.52 от ЗЗД и въз основа на критерия „справедливост” е определил размера. Понятие справедливост не е абстрактно понятие, а се влияе от конкретно съществуващите обстоятелства. Това са вида и характерна на уврежданията, времето и място на настъпването, продължителността на на търпените болки и страдания, настъпилите вследствие на тези увреждания  усложнения и др. Първоинстанционния съд правилно и законосъобразно позовавайки се на посочения критерия и обсъждайки всички конкретно съществуващите обстоятелства като настъпилите травматични увреждания, които представляват средна телесна повреда и предвид техния характер и степен, дългия периода на понасяне на болки и страдания, както и последващото влошаване на състоянието на гръбначния стълб на ищеца, и правилно е определил, че справедлива репарация за причинените му неимуществени вреди за търпените болки и страдания представлява сумата 10000 лева. Този размер е съобразен и с обстоятелството, че вече година и половина ищецът продължава да търпи болки и възстановяването му без оперативна намеса е изключено.

В изложения смисъл решението на първоинстанционния съд в тази му част е правилно и законосъобразно.

По отношение на направеното възражение за съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД, съдът намира същото за неоснователно.

Първоинстанционния съд в обжалваното решение е приел, че в случая не е налице съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от страна на въззиваемия М.П.М., тъй като ползването на предпазен колан при преобръщането на автомобила не би предотвратило травмите.  Този извод на първоинстанционния съд е правилен и законосъобразен. На въззивното производство се събраха доказателство /съдебно медицинска експертиза/  от които се доказа категорично , че не е наличие съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Непоставянето на обезопасителен колан, не само не е довело до съпричиняване, а според заключението на вещото лице е предотвратило настъпването на по тежки увреждания за въззиваемия М.П.М..

По отношение на направеното възражение, че водачът на лекият автомобил , с който е настъпило ПТП и е увреден въззиваемия съдът намира за неоснователно.

От съдебно техническата експертиза приложена като доказателство по делото /л.27-33 от дознание № 1538 РУ-МВР Сливен е видно, че една от причините да възникне пътнотранспортното произшествие е управлението на лекия автомобил от въззиваемия Й.Г.К. след употреба на алкохол и неадекватна реакция при пътна ситуация. В този смисъл не е налице съпричиняване, по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД от пострадалото лице .

За съпричиняване следва да се преценяват само онези нарушения на ЗДвП и Правилника неговото приложение, които са извършени от пострадалото лице, да се намират в причинна връзка с настъпилото ПТП и да са допринесли за настъпването на вредните последици. Само при такива нарушения същите ще имат релевантно значение за приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД при преценката на приноса на пострадалия.

Справедливо обезщетяване по смисъла на чл. 52 ЗЗД, както това изрично е прието и в ППВС № 4/68 г., означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите, което Сливенски районен съд е съобразил  и правилно е приложил и материалния закон.

С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение в тези части.

Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации, които е привел правилно към съответните правни норми, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

По отношение на присъденото обезщетение за забава от датата на деликта, настоящия съдебен състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд.

В мотивите си сливенския районен съд е приел, че следва да присъди обезщетение за забава равна на законната лихва, считано от датата на деликта. Въззивната страна дължи обезщетението за причинени от застрахования неимуществени вреди ведно със законната лихва от момента на причиняване на увреждането /датата на деликта/ от застрахованото лице, чиято отговорност покрива.

Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите.

Поради това и с оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена именно от датата на увреждането, а не от поканата за плащане на застрахователно обезщетение или от датата на завеждане на исковата молба в съда.

В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, изразена в решение № 45/15.04.2009 г. по т.д. № 525/2008 г. на ВКС-ТК, решение № 72/30.04.2009 г. по т.д. № 475/2008 г. на ВКС-ТК и решение № 594/17.10.2006 г. по т.д. № 192/2006 г. на ВКС-ТК.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззивникът следва да понесе своите разноски така както са направени.

Въззиваемата страна е претендирала разноски за втората инстанция които възлизат на 2 000 лева и поради липса на възражение за прекомерност съдът следва да ги присъди в тежест на въззивната страна.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                    Р      Е     Ш     И  :

 

                                                          

ПОТВЪРЖДАВА решение № 321 от 20.05.2010 година, постановено по гражданско дело № 4204 по описа на Сливенски районен съд за 2009 година.

ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр.С. 1504, район О.., ул.”К.А. Д.” № *ДА ЗАПЛАТИМАРИН П.М.  с ЕГН:********** *** направените по делото разноски в размер на 2000 лева.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от редовното му връчване пред ВКС.

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                   

 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                             2.