РЕШЕНИЕ

 

Гр. Сливен, 29.11.2010 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ДВАДЕСЕТ И ШЕСТИ ОКТОМВРИ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕСЕТА година, в състав :                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА ДРУМЕВА

 ЧЛЕНОВЕ:  АТАНАС СЛАВОВ

                     ПЕТЯ СВЕТИЕВА

                                         

При секретаря М.Л. и в присъствието на Прокурора…………….… като разгледа докладваното от АТАНАС СЛАВОВ  в.гр.д.№ 394 по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и протича по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. 

Обжалвано е Решение № 301/15.06.2010 год. по гр. д. № 118/2010 год. по описа на Районен съд гр.С. РС В ЧАСТТА в която са допуснати до делба на построените в северната част на поземлен имот, сгради, а именно : СГРАДА с идентификатор 67338.514.294.5  за обема над 35 кв.метра, находяща се в североизточната част на поземления имот с идентификатор  № *7338.514.294 – представляваща етаж със сутерен с площ от 67 кв.м. със самостоятелен вход от дворното място, посредством външно бетоново стълбище, и за цялата СГРАДА, находяща се в северозападната част на имота с идентификатор № *7338.514.294.6 – представляваща сграда на три етажа – два жилищни, тавански и сутерен, със застроена площ 51кв.м. със самостоятелен вход от дворното място, посредством външно бетоново стълбище, с тераса, по отношение на съделителите: за Щ.И.Т. ПРИ КВОТА  2/36 ид.ч. от жилищната сграда, за А.Л.Т. и И.Л.Т. - по 1/36 ид.ч. от жилищната за Е.Г.А. – 12/36 идеални части, за Е. Г. А. И И.С.А. общо 20/36 ид.ч. жилищните сгради в режим на СИО , построени в имот с индетификатор № *7338.514.294 находящ се в гр.С., ул. гр.С. ул.”К.М.” № *  с площ 399 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана територия, стар идентификатор 1568, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съответните граници.

В жалба се твърди, че обжалваното първоинстанционно решение   е незаконосъобразно поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуални норми. Твърди се, че първоинстанционното Решение е и необосновано. В исковата молба заявения петитум е само за жилищна сграда индетификатор 67338.514.294.5, построена в североизточната част с квадратура на същата 35 кв.метра и съдът допускайки до делба цялата сграда представляваща нов самостоятелен жилищен обект е постановил недопустимо решение при свръхпетитум. Твърди, че придобитият от наследодателя на ищците – имот къща от 35 кв. метра в северната част на парцела по договор за покупко продажба от 26.05.1965 год. не съществува в същия вид. В съсобственост на ищците и ответниците , без търговското дружество,е част от жилищна сграда със застроена площ 67кв. метра, която е изградена ката пристройка към съществуващата придобита по време на брака на наследодателя на ищците и ответницата С.Г.Т. за неотложни жилищни нужди на основание чл.148 от ППЗТСУ. Разрешението за пристрояване е издадено на Е.Г.А.  под № 45/25.05.1992 год. Преустройството на съществуващата сграда – пристрояване и надстрояване е осъществено от Е. И И. Атанасови със собствени средства на основание разрешение за строеж и одобрен архитектурен проект.  

Твърди се, че неоснователно е допусната делба на втората сграда с индетификатор 67338.514.294.6 , която е изключителна собственост на Е. и И. Атанасови при надлежно упражнено право на строеж и техния наследодател не е притежавал право на собственост в тази сграда, още повече , че искане за допускане до делба на тази сграда не е поискано в исковата молба , т.е. липсва петитум, а решението е недопустимо като постановено при свръхпетитум.

В съдебно заседание въззивниците чрез адвоката си пълномощник подържат жалбата си . Не са направили искания по доказателства. Претендира за разноските по делото.

Въззиваемите редовно призован не се явяват. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не са подали писмен отговор на жалбата.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок от страни в процеса, имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК.

Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.

Сливенски окръжен съд, предвид така очертания обхват на въззивното обжалване, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Пред компетентния първоинстанционен съд е предявен иск с правно основание чл.34 от ЗС и производството е протекло по реда на чл.341 и сл. От ГПК.

Предявения иск за делба е на съсобствен недвижим имот представляващ СГРАДА с идентификатор 67338.514.294.5 , представляваща етаж със сутерен с площ от 67 кв.м. със самостоятелен вход от дворното място, посредством външно бетоново стълбище, построени в имот с индетификатор № *7338.514.294 находящ се в гр.С., ул. гр.С. ул.”К.М.” № *  с площ 399 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана територия, стар идентификатор 1568, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съответните граници.

Първостепенният съд е допуснал до съдебна делба на построените в северната част на поземлен имот, сгради, а именно : СГРАДА с идентификатор 67338.514.294.5  – представляваща етаж със сутерен с площ от 67 кв.м. със самостоятелен вход от дворното място, посредством външно бетоново стълбище, и СГРАДА, находяща се в северозападната част на имота с идентификатор № *7338.514.294.6 – представляваща сграда на три етажа – два жилищни, тавански и сутерен, със застроена площ 51кв.м. със самостоятелен вход от дворното място, посредством външно бетоново стълбище, с тераса, между съделителите:  Щ.И.Т., А.Л.Т., И.Л.Т., Е.Г.А., за Е.Г.А. и И.С.А. в режим на СИО.

Наследодателя И. К. Т. е починал на 01.06.2003 г. в гр. Сливен и е оставил за свои законни наследници Щ.И.Т. като негов низходящ, А.Л.Т. и И.Л.Т. като низходящи по линия на заместване на починалия му низходящ Л. И.Т. от предишен брак на наследодателя И. К. Т.. Наследодателя е оставил и като законен наследник своята съпруга С.Г.Т., с която е сключил граждански брак на 16.05.1964 г. С.Г.Т. има деца от предишен брак – Е.Г.А. и М.Г.Т..

С нотариален акт № 27, т. П, н. д. № 564/1959 г.  от 28.05.1959 год. въззивникът С.Г. Д. е придобила  чрез възмезден договор за покупко-продажба, заедно със В.Г.Д. от Г.П.П.. 1/2 ид. част от недвижим имот - дворно място в гр. Сливен, представляващо парцел І-2440 в кв.95 по плана на гр. Сливен, с площ от 319 кв. м. незастроено място и 30 кв.метра застроено общо за две паянтови жилищни постройки в южната част на същия имот, при съответните граници.

С нотариален акт от 26.08.1964 г. № 31, т. III, н. д. № 828/1964 г.  С.Г. Д. продава на В.Г.Д. своята 1/4 ид. част от поземления имот и 1/2 ид. част от двете паянтови постройки.

На 26.05.1965 г. с нот. акт № 199, т. I, н. д. № 528/1965 г. първоначалният продавач Г.П.П. чрез договор за покупко-продажба, продава на  С.Г. Д. останалата след първата сделка през 1959 г. 1/2 ид. част от процесния поземлен имот, заедно с жилищна сграда, построена върху 35 кв. м., находяща се в северната част на имота.

Наследодателя на страните И. К. Т. и С.Г. Д. са сключили граждански брак на 16.05.1964 с Акт за граждански брак № 0281 16.05.1964 год.  и С.Г. Д. приема фамилията на съпруга си Т.. Към този момент С.Г. Д. е била собственик на 1/2 ид. част от описания поземлен имот и на построената върху 35 кв. м. в северната част на имота жилищна сграда.

С приемането на СК от 1968 год. ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г., в сила от 22.05.1968 г , по силата на чл.103 от Заключителни и преходни разпоредби на СК относно имуществените отношения между съпрузите по отношение съпружеската общност се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове, какъвто е и настоящия случай. В този смисъл С.Г. Д. и . И. К. Т. са съсобственици при равни права на на 1/2 ид. част от поземлен имот представляващ парцел І – 1440 в кв.95 по плана на гр.С., целият от 349 кв.метра  и на построената върху него в северната част на имота жилищна сграда от 35 кв.метра.

Към същия този момент. останалата 1/2 ид. част от поземления имот и двете паянтови жилищни сгради в южната част на същия, са собственост на В.Г.Д..

На 25 септември  1992 г. с нот. акт № 32, т. VIII, н. д.  2721/1992 г. С.Г.Т. и И. К. Т. даряват на двете дъщери на С.Г.Т. – Е.Г.А. и М.Г.Т. по 1/6 ид.ч. от дворното място и по 1/3 ид. част от жилищната сграда от наследодателят И. К. Т. и съпругата му С.Г.Т.  чрез безвъзмездна сделка - дарение. Към този момент наследодателя И. К. Т. и съпругата му С.Г.Т., притежават, по 1/6 ид.част от дворното място и 1/3 ид.част от жилищната сграда в режим на СИО.

С последваща сделка, извършена на 01 юли 1994 год с нот. акт № 127, т. VII, н. д. № 2221/1994 г., М.Г.Т. продава на сестра си – Е.Г.А. придобитата през 1992 г. 1/6 ид. част от дворното място и 1/3 ид. ч. от сградата.

Към тази дата на сключване на договора за покупко продажба  Е.Г.А. е била сключила граждански брак с И.С.А.  и по силата на чл.19 от СК /отм./ двамата съпрузи придобиват правото на собственост върху  1/6 ид. част от дворното място и 1/3 ид. ч. от сградата като съпружеска имуществена общност.

На 01.06.2006 год. съпружеската имуществена общност между И. К. Т. и С.Г.Т. е прекратена със смъртта на И. К. Т.  и се превръща от бездялова в дялова при равни права. Към момента на смърта на наследодателя И. К. Т., двамата съпрузи И. К. Т. и С.Г.Т. са притежавали 1/6 идеална част от дворното място и 1/3 идеална част от жилищната сграда от 35 кв. метра. След смърта на наследодателя неговата съпруга С.Г.Т. придобива дял в прекратена съпружеска имуществена общност в размер на половината или 1/12 ид.части от дворното място и 1/6 ид. Част от жилищната сграда от 35 кв.метра.

Към момента на смъртта на наследодателя И. К. Т. към призоваване са призовани, неговата съпруга С.Г.Т. с дял равен на неговите низходящи и неговите низходящи Щ.И.Т. и низходящите на починалия преди наследодателя син Л. И.Т. по линия на заместване А.Л.Т. и И.Л.Т..

На 11 юли 2003 година , с нот. акт № 77, т. I, н. д. № 386/2003 г. на нотариус Николина Стойчева, С.Г.Т. продава на Е.Г.А. 1/8 ид. част от описания поземлен имот и 1/4 ид. от построената в североизточната му част жилищна сграда.

По отношение на направеното възражение, че жилищната сграда от 35 кв. метра, построена в северния край на дворното място не съществува.

От приетата от първоинстанционния съд съдебно техническа експертиза се установи, че в северната част на поземления имот, има построени две самостоятелни жилищни сгради. Североизточната жилищна сграда с идентификатор № *7338.514.294.5 по кадастралната карта на гр.С. е със застроена площ 67 кв.метра, на един етаж със сутерен, със самостоятелен вход от дворното място посредством външно бетоново стълбище. Представлява самостоятелен жилищен обект. Сградата е строена преди 1989 год.Към 1992 год. сградата е изградена , тъй като е описана в Нотариален акт № 32,т.VІІІ, д.№ 2721/1992 год.

Към момента на сключване на договора за покупко продажба на недвижим имот с Нотариален акт № 1991 т.1 д. № 528/1965 год. жилищната сграда построена върху 35 кв. метра, в северната част на парцел І-2440 в кв.95 по плана на гр.С., цялото от 319 кв.метра, при съответните граници, представлява едноетажна масивна жилищна сграда  по ЗРП на гр.С., одобрен със Заповед № 1001/1957 год.

По ЗРП на гр.С. одобрен със Заповед № РД-14-03-115/06.10.1982 год. процесния недвижим имот се е индетифицирал с  пл.№ 4397 кв.165 по плана на гр.С. и видно от приложената по делото скица, в северната част на имота има построена масивна жилищна сграда на един етаж, върху застроена площ от 67 кв. метра и съвпада със застроената площ на еднофамилна жилищна сграда с индетификатор № *7338.514.294.5 в кадастралния регистър на недвижимите имоти към кадастралната карта.

От изложеното следва, че  придобитият в режим на СИО от наследодателят на ищците имот къща, построена върху 35 кв.м в северната част на парцела по силата на договор за покупко-продажба от 26.05.1965 г. не съществува, и е  налице преустройство и пристрояване.

Пристрояването е извършено преди 1982 год. по време на действието на ЗТСУ/отм./ Съгласно чл. 56, ал. 3 ЗТСУ в съсобствен имот може да се извърши нов пристрояване от един съсобственик със съгласието на останалите съсобственици, изразено в заявление до общинския народен съвет с нотариално заверени подписи.

Това заявление учредява право на строеж в полза на строителя и подлежи на вписване. В тези случаи правото на строеж може да се учреди с посочената в специалния закон форма, когато се касае пристрояване в съсобствен имот. След изграждането на новия обект той става лична собственост на съсобственика, комуто е учредено правото на строеж по силата на чл. 63, ал. 1 ЗС.

В случая обаче се касае до постройка, която съществувала като самостоятелно жилище и като самостоятелен обект с оглед на предписаните строителни правила и норми. Пристроеното ново самостоятелно жилище, като самостоятелен обект е към съсобственото жилище т.е. към съществуващата масивна жилищна сграда е пристроена и след строителството е обособен самостоятелен обект жилищна сграда но от 67 кв. метра.

В този случаи се касае до постройка, която не представлява самостоятелен обект съобразно със строителните правила и норми и отделна лична собственост върху новоизграденото не възниква.  В този случай е налице присъединяване на новопостроеното към съсобствената жилищна сграда.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните пред първоинстанционното производство доказателства, като кредитира представените и приети писмени доказателства и заключението на вещото лице.

При така установеното от фактическа страна Въззивния съд, намира от правна страна следното:

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е  недопустимо, по отношение на допусната до съдебна делба на СГРАДА, с идентификатор № *7338.514.294.6 – представляваща сграда на три етажа – два жилищни, тавански и сутерен, със застроена площ 51кв.м. със самостоятелен вход от дворното място, посредством външно бетоново стълбище, с тераса находяща се в северозападната част на имот с индетификатор  № *7338.514.294. В случая първоинстанционния съд се е произнесъл по непредявен иск за делба . Поради и тази причина и в изпълнение на правомощията си на основание чл.270 ал.3 от ГПК съдът следва да обезсили , като недопустимо Решението на първоинстанционния съд в тази му част по отношение на допусната до съдебна делба СГРАДА, с идентификатор № *7338.514.294.6 – представляваща сграда на три етажа – два жилищни, тавански и сутерен, със застроена площ 51кв.м. със самостоятелен вход от дворното място, посредством външно бетоново стълбище, с тераса находяща се в северозападната част на имот с индетификатор  № *7338.514.294.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение в останалата му част е валидно и допустимо, постановено от компетентен орган- районен съд, в законова писмена форма и със съдебния акт е отговорено на предявената искова претенция. 

Предявеният пред първоинстанционния съд иск е с правна квалификация чл. 34 от ЗС в вр. 341 и сл. От ГПК , като делото е за делба на недвижим имот в първа фаза – по допускане на съдебна делба.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките поставени от въззивната жалба настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства намира, че обжалваното решение в частта, в която е на имот с индетификатор № *7338.514.6 е правилно, поради което следва да го потвърди.

Първоинстанционното Решение, с което е уважен предявения е иск за допускане на делба на СГРАДА с идентификатор 67338.514.294.5 находяща се в североизточната част на поземления имот с идентификатор  № *7338.514.294 – представляваща етаж със сутерен с площ от 67 кв.м. със самостоятелен вход от дворното място, посредством външно бетоново стълбище, , по отношение на съделителите: за Щ.И.Т. ПРИ КВОТА  2/36 ид.ч. от жилищната сграда, за А.Л.Т. и И.Л.Т. - по 1/36 ид.ч. от жилищната за Е.Г.А. – 12/36 идеални части, за Е. Г. А. И И.С.А. общо 20/36 ид.ч. жилищните сгради в режим на СИО , построени в имот с индетификатор № *7338.514.294 находящ се в гр.С., ул. гр.С. ул.”К.М.” № *  с площ 399 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана територия, стар идентификатор 1568, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съответните граници, е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

В случая главна вещ е намиращата се в парцела масивна жилищна сграда построена върху 35 кв.метра. Към нея се изгражда пристройка. Пристройката се присъединява към жилищната сграда и поради това тя става собственост на собствениците на жилищната сграда, т.е. става съсобствена. До делба следва да се допусне не само основната жилищна постройка, но и пристройката към нея, като при извършване на делбата или в отделно производство строителите имат основание да бъдат обезщетени от останалите съсобственици. Съгласно нормата на чл. 97 ЗС, когато чужда вещ се присъединява като част към главна вещ по такъв начин, че не би могла да бъде отделена без съществено повреждане на главната вещ, собственикът на тази вещ придобива собствеността и върху присъединената част при задължение да обезщети нейния собственик.

По аналогични съображения не би могло да се признае, че пристройката е придобита по давност от строителите независимо от изтичането на петгодишен или десетгодишен срок. По давност се придобива право на собственост върху недвижим имот или върху идеална част от него, когато имотът представлява самостоятелен обект. По давност не може да се придобива дори реално определена част от урегулиран поземлен имот, а още повече помещение от жилище или пристройка към жилище, която няма възможност да се счита като самостоятелен обект.

Направените от въззивния съд изводи съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което въззивната жалбата е в тази част е неоснователна, а първоинстанционното решение следва да се потвърди.

На основание чл.272 от ГПК съдът препраща своите мотиви по отношение на лицата между които следва да се допусне делба и квотите на им в собственост към първоинстанционното Решение.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, в която първоинстанционния съд не е допуснал делба относно поземлен имот с идентификатор № *7338.514.294, находящ се в гр.С., ул. „К.М.” № 26, с площ 399 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана територия, стар идентификатор 1568, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при граници на имота: поземлени имоти № *7338.514.4, № *7338.514.66, № *7338.514.5 и № *7338.514.1 и по отношение на съделителите С.Г.Т.  и ТД „ВОДСТРОЙ 98” АД.

Обжалваното Решение е влязло в законна сила поради не обжалването му и поради тази причина настоящата инстанция не следва да го обсъжда.

Съгласно нормата на чл.269 от ГПК въззивния съд е ограничен да се произнесе по въззивната жалба само на посочените в нея основания.

Мотивиран от горното, Сливенския  окръжен съд

 

РЕШИ:

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 301/15.06.2010 год. по гр. д. № 1118/2010 год. по описа на Сливенски РС, В ЧАСТТА, в която допусната до съдебна делба СГРАДА, с идентификатор № *7338.514.294.6 – представляваща сграда на три етажа – два жилищни, тавански и сутерен, със застроена площ 51кв.м. със самостоятелен вход от дворното място, посредством външно бетоново стълбище, с тераса находяща се в северозападната част на имот с индетификатор  № *7338.514.294, находящ се в гр.С., ул. „К.М.” № 26, с площ 399 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана територия, стар идентификатор 1568, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при граници на имота: поземлени имоти № *7338.514.4, № *7338.514.66, № *7338.514.5 и № *7338.514.1, КАТО НЕДОПУСТИМО.

ПОТВРЪЖДАВА Решение № 301/15.06.2010 год. по гр. д. № 1118/2010 год. по описа на Сливенски РС,  В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТА

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

ЧЛЕНОВЕ: