Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е

 

Гр. Сливен, 20.10.2010 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение- първи състав в открито заседание на  тринадесети октомври, през две хиляди и десета година, в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                       ЧЛЕНОВЕ:          НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                            МАРТИН САНДУЛОВ

При секретаря П.С. и в присъствието на Прокурора…………………..като разгледа докладваното от М. ДРУМЕВА в.гр.д.№  396  по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 344 от КТ.

Частично е обжалвано  Решение  № 34/21.06.2010 г. по гр.д. № 22/2010 г. на Котелски районен съд, с което са уважени претенциите за: признаване за незаконно уволнението на С.Й.Д. *** е отменена Заповед № 04/26.11.2009 г., издадена от Кмета на Община Котел, с която трудовото му правоотношение е прекратено, поради съкращаване на щата- по причина липса на длъжност Директор на Дирекция “ОКСУС”, функция образование, дейност “Други дейности по образованието; възстановяването му на заеманата от него до уволнението длъжност Директор на Дирекция “ОКСУС” в структурата на общинската администрация на Община Котел, която заемал до момента на уволнението, с указание, че следва да се яви да заеме длъжността, на която е възстановен в двуседмичен срок от получаване на съобщението; присъдено е заплащане обезщетение в размер на 4982.88 лв. за времето през което останал без работа, поради незаконното уволнение за шестмесечен период, считано от 26.11.2009 г. на основание чл. 344, ал.1, т.3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, като за разликата до пълния предявен размер 5100 лв. искът е отхвърлен и са присъдени разноски по делото.

Въззивникът Кмета на Община Котел, чрез пълномощника си адв. С.М.Р.от АК- Сливен намира, че решението в частите, в които исковите претенции са уважени е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. Посочва, че неправилно районният съд приел, че няма реално съкращаване на щата. Предявените искове намира за  неоснователни и същите останали недоказани. Посочва, че обект на съдебен контрол била предходна заповед № 10/22.04.2008 г. на кмета на Община Котел и с Р. № 55 от 05.12.2008 г., постановено по гр.д. № 47/2008 г. на КРС била отменена като незаконна и ищецът бил възстановен на заеманата  преди уволнението длъжност и са му присъдени следващите му се обезщетения. Със заявление от 25.11.2009 г. ищецът уведомил работодателя, че желае да заеме длъжността на която бил възстановен. Предвид обстоятелството, че тази длъжност не съществува в щатното разписание на община Котел, за ищеца било невъзможно да престира труда си. Позовава се на Р.  № 36/29.02.2008 г. на Общински съвет Котел. Работодателят използвал единствената възможност- да прекрати трудовото правоотношение с него. Настоява, че по новото щатно и длъжностно разписание няма длъжност с трудова функция на старата длъжност Директор на Дирекция “ОКСУС”, която да се заеме по трудово правоотношение, което е отчетено от Районен съд Котел, но неправилно и необосновано не се приема, че няма реално съкращаване на щата.  Намира за недоказан факта за оставане на ищеца без работа шест месеца след прекратяване на трудовото правоотношение и от там искът за присъждане на обезщетение.

Моли, след като отмени решението като неправилно и незаконосъобразно, съдът да постанови ново решение и отхвърли предявените искове. Жалбата е входирана в КРС на 07.07.2010 г.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна представила писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба и пространно изрежда фактологията, като намира, че обжалваното решение е правилно и моли да бъде потвърдено.

В с.з. пълномощникът на жалбоподателя по реда на чл. 32, т. 1 от ГПК адв. К. от АК Сливен, преупълномощен от адв. Р. поддържа жалбата на изложените основания и настоява, че исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована се явява лично и с пълномощник- адв. М. С. ***. Пълномощникът  в с.з. и в писмените бележки оспорва жалбата, като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете инстанции.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок от страни в процеса, имаща правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено от компетентен орган- районен съд, в законова писмена форма и със съдебния акт е отговорено на предявените искови претенции. 

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките поставени от въззивната жалба и насрещната въззивна жалба настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да го потвърди.

Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението, тъй като я намира за точна, пълна и кореспондираща със събраните доказателства.

Настоящата въззивна инстанция напълно споделя и правните изводи, формирани от РС въз основа на изложената фактическа обстановка, при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби.

Предявени са обективно съединени искове против ответната страна  с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, 2 и 3 от КТ.  

Безспорно е установено, че с влязло в сила решение № 55/05.12.2008 г. по гр.д. № 47/2008 г. на КРС, потвърдено с Р. № 60/04.03.2009 г. постановено по в.гр.д. № 43/2009 г. на СлОС е отменена Заповед № 10/22.04.2008 г., издадена от Кмета на Община Котел, с която трудовото му правоотношение е прекратено, поради съкращаване на щата; възстановяването му на заеманата от него до уволнението длъжност Директор на Дирекция “ОКСУС” в структурата на общинската администрация на Община Котел, която заемал до момента на уволнението, с указание, че следва да се яви да заеме длъжността, на която е възстановен в двуседмичен срок от получаване на съобщението; присъдено е заплащане обезщетение в размер на 4982.88 лв. за времето през което останал без работа, поради незаконното уволнение за шестмесечен период, считано от 25.04.2008 г. на основание чл. 344, ал.1, т.3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, като за разликата до пълния предявен размер 5000 лв. искът е отхвърлен и са присъдени разноски по делото. Съдът изрично приел, че работодателят неточно прилага закона, като след като се позовава на решение на ОбС, Котел № 36/29.02.2008 г. вместо прекратяването на трудовия договор да стане по реда на чл. 325, т.12 от КТ, ако има основание за това, го е прекратил на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ- съкращаване на щата. Прието е, че в случая няма налице съкращаване на щата.

От доказателствата, приложени към приложените граждански дела е установено че ищецът имал завършено висше образование с образователна степен “магистър”, с призната квалификация биолог- преподавател по биология, с втора специалност химия. В курс за ръководни кадри в гр. Варна от 04.04 до 26.04.1989 г. изучавал Методически и практико- приложни аспекти на управление на културата в общините- У-ние №1084/1909.   От удостоверение № 9164, издадено от  ЦИУУРК /учебно заведение/ е видно, че изкарал успешно курс “Организация и управление” от 28.02.1992 г. до 20.04.1992 г. /л. 68/. Притежава удостоверение за компютърна грамотност.

Работодателят не съобразява влезлите в сила решения, нито произнасянето по спора има или не реално съкращаване на щата, след като длъжността е предвидена за изпълнение от държавен служител. В предходните решения изрично е посочено, че когато заеманите длъжности са предвидени за заемане по “служебно правоотношение”, прекратяването на правоотношението трябва да стане на това основание. Отделно в случая няма необходимост да се разсъждава за това, дали лицето отговаря на изискванията за държавен служител и дали в срок е подало заявление, за да има право да заеме определената длъжност.  В настоящото производство не може да се пререшават въпросите припокриват ли се или не дейностите, съответно трудовите функции или задължения по старото и новото щатно разписание, ако има такова.

Няма спор, че ищецът Д. със заявление от 25.11.2009 г. уведомил работодателя, че желае да заеме длъжността на която е възстановен и със заповед № 04/26.11.2009 г. работодателят отново прекратява трудовото правоотношение  на същото основание- чл. 328, ал.1, т.2 от КТ, поради съкращаване на щата, като отново се цитира и Р на ОбС Котел № 36/29.02.2008 г. без да съобразява влязлото в сила решение за отмяна на предходната заповед.

Без значение е дали е налице или не съкращаване на щата или че длъжността следва да се заеме по служебно правоотношение от държавен служител, които представляват ирелевантни за спора обстоятелства, както и факта, че към настоящия момент не съществува длъжност Директор на Дирекция “ОКСУС”, работодателят бил длъжен да изпълни влязлото в сила решение № 55/05.12.2008 г. по гр.д. № 47/2008 г. на КРС и да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност. Последното има задължителна сила и неизпълнението му и постановяване на нова заповед за повторно прекратяване на правоотношението на същото основание е незаконосъобразно. Не е изпълнена разпоредбата на чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, като не е възстановен на заеманата длъжност и по този начин се обосновава извода за отмяната му по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ. В този смисъл практиката на съдилищата- Р от 3.01.2008 г. на САК по кас. д. № 135/2007 г. , 1-ви с-в.

СЛЕДВА, ЧЕ ИСКОВИТЕ ПРЕТЕНЦИИ ПО ЧЛ. 344, АЛ.1, Т.1 И Т.2 ОТ КТ СА ОСНОВАТЕЛНИ И ДОКАЗАНИ И СЛЕДВА ДА СЕ УВАЖАТ.

Основателен /по основание/ се явява и третият обективно съединен иск- за присъждане на обезщетение за времето през което е останал без работа- 6 месеца след съкращаването до размер 4 982.88 лв. Експертът установил, че брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението възлиза на 830.48 лв., а за шест месеца е 4982.88 лв. Докладчикът констатирал, че в трудовата книжка на ищеца липсват отбелязвания, че след уволнението си работил по трудово правоотношение. Претендира се присъждане на законната лихва върху главницата и съдът ще уважи претенцията.

Ищецът търси разноски по делото и с оглед изхода на делото му се дължат.

Съдът споделя правните  изводи на първоинстанционния съд за основателност и доказаност и на исковите претенции, а за обезщетението до присъдения размер.  

Намира, че решението в обжалваните части е правилно и законосъобразно, поради което ще го потвърди. По тези съображения, съдът

 

                                     Р   Е     Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Р. №55/05.12.2008 г. по гр.д. № 47/2008 г. на Котелски районен съд, в частите, в които исковите претенции са уважени, като правилно и законосъобразно.

Решението в частите, в които не са уважени претенциите за присъждане на обезщетение и законната лихва върху него над сумата 4982.88лв. до 5100лв., поради необжалване влязло в сила.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаване на страните. 

 

                                                         

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          

 

 

                                          ЧЛЕНОВЕ: