Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е      N 179

 

гр. Сливен, 11.10.2010 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на шести октомври през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                         ЧЛЕНОВЕ:МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                      ПЕТЯ СВЕТИЕВА

 

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 406  по описа за 2010   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба срещу решение №  30/07.06.2010 г. по гр. Д. № 24/2010 г. на Котелския районен съд, с което на основание на чл. 128 от КТ „Медицински център – I-Котел” ЕООД, представлявано от управителя Й.Х.Й. е осъдено да заплати на К.Р. Д. сумата от 1978.58 лв., представляващо неизплатено трудово възнаграждение за периода от м. юли 2007 г. до  м. юни 2008 г. Със същото решение на основание на чл. 245 ал. 2 от КТ във вр. с чл. 86 от ЗЗД търговското дружество е осъдено да заплати на въззиваемата сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на присъдената главница за периода от изискуемостта на всяко от месечните възнаграждения, считано от  01.07.2007 г. до подаване на исковата молба на 29.01.2010 г., както и законната лихва върху присъдената главница,считано от 30.01.2010 г. до окончателното изпълнение на задължението.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалните правила. Главният иск е с правно основание чл. 128 от КТ за заплащане на неизплатени трудови възнаграждения и производството по делото е следвало да се движи не по обикновения ред, а по реда на  бързото производство по ГПК. Съдът е нарушил принципа за равенството на страните, тъй като бил указал само на ищцата кои правно релевантни факти да докаже, докато за ответното дружество липсвали такива указания. Освен това съдът е приел иска по чл. 245 ал. 2 от КТ за основателен без да излага мотиви за това, което било процесуално нарушение и освен това го е уважил при непълнота на доказателствата. И на последно място съдът се е произнесъл по непредявен иск  с правно основание чл. 86 от ЗЗД, тъй като такова искане липсва в молбата. Прави се възражение, че търговското дружество е с принципал Община Котел и е лечебно заведение и принципалът е ограничен да покрива разходи за заплати и осигуровки на заведения за доболнична помощ. Поради това се иска цялостна отмяна на постановеното решение.

В с.з не се явява представител на дружеството въззивник.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище, че подадената въззивна жалба е неоснователна. Редът по който е разгледан делото, не води до порочност на постановеното съдебно решение и няма за последица негова отмяна. Освен това несъстоятелно и невярно е твърдението, че съдът е нарушил принципа на равнопоставеност на страните. Не отговаря на установените обстоятелства и възражението, че липсват доказателства за уважаването на иска по чл. 245 ал. 2 от КТ, тъй като по делото е била приета и изслушана съдебно-икономическа експертиза.  Ето защо се иска да бъде потвърден първоинстанционният съдебен акт.

В с.з чрез представител по пълномощие въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението е правилно и законосъобразно.

След докладване на жалбата и отговора не са направени възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и  допустимо. В случая действително за първоинстанционният съд е съществувало задължението да разгледа предявените искове по реда на чл. 310 и сл.от ГПК. Безспорно е обаче, че  това не е ограничило по никакъв начин правата на ответника, а дори напротив – той е разполагал с достатъчно време, за да организира своята защита срещу претенциите на ищцата.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е  законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав  споделя правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Безспорно е установено, че  въззиваемата – ищца в първоинстанционното производство е работела като медицинска сестра в ответното дружество и за периода от м. юли 2007 г. до м. юни 2008 г. не й е било изплатено трудово възнаграждение в претендирания размер. Установени са всички елементи от фактическия състав - наличието на трудовоправни отношения с ответното дружество за претендирания период, неизплащане на трудовото възнаграждение. Освен това чл. 245 от КТ гарантира, че при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на служителя, на него му се дължи изплащане на трудово възнаграждение в размер на 60 на 100 от брутното му, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, а в ал. 2 е регламентирано, че разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва.  Правилно и законосъобразно съдът е приел, че в случая е без значение обстоятелството дали ответното дружество е имало утвърден бюджет и е можело да  заплаща трудовото възнаграждение.

Основателна е жалбата обаче единствено в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата законната лихва върху присъдената главница, считано от 30.01.2010 г. до окончателното изпълнение на задължението.  В заявения петитум на исковата молба не се съдържа такова искане, единствените претенции на ищцата са свързани със заплащане на законна лихва, считано от 01.07.2007 г. до завеждане на делото, което в случая е 29.01.2010 г. Ето защо и след като първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, то решението в тази част  следва да бъде обезсилено.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат по отношение на останалите части от решението, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба в тази част следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Страните  са претендирали разноски пред тази инстанция и такива, с оглед изхода на процеса, следва да се присъдят на въззиваемата..

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

         ОБЕЗСИЛВА  решение № 30/07.06.2010 г. по гр.дело № 24/2010  г. на Котелския районен съд в частта, с която  „Медицински център - I- Котел” ЕООД , регистрирано по ф.д. № 1208/1999 г. на ОС –Сливен, със седалище и адрес на управление – гр. К., ул. „Р.” № *, представлявано от управителя  Й. Х.Й. е осъдено да заплати на К.Р.Б.  законната лихва  върху присъдената главница, считано от 30.01.2010 г. до окончателното изпълнение на задължението.

         

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 30/07.06.2010 г. по гр.дело № 24/2010  г. на Котелския районен съд в останалите му части.

 

          ОСЪЖДА „Медицински център - I- Котел” ЕООД , регистрирано по ф.д. № 1208/1999 г. на ОС –Сливен, със седалище и адрес на управление – гр. К., ул. „Р.” № *, представлявано от управителя  Й. Х.Й. е осъдено да заплати на К.Р.Б.  ЕГН ********** *** сумата от 100 /сто/ лева, представляваща направените от нея разноски пред тази инстанция.

                                                                             

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКСРБ.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: