Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Сливен, 27.09.2010 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и десета година в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

 МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

 

Разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч.гр.д. № 416 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството е по глава ХХХІХ от ГПК.

 

Производството е образувано по частна жалба на „ ПроКредитБанк” АД гр. София срещу Разпореждане № 6565 / 11.06.2010 г. на ЧСИ  П.Г. по изп.д. №2008837040619, с което е отказано извършването на исканото от взискателя изпълнително действие – опис и продажба на недвижим имот.

В жалбата се твърди , че отказът на ЧСИ да извърши исканото изпълнително действие е незаконосъобразен , тъй като длъжникът по изпълнителното дело – М.П.Ж. ЕГН ********** е осъден да заплати претендираната в изпълнителното производство сума в качеството си на ЕТ „ Ахил- М.П.Ж.” и в качеството си на едноличен търговец следва да отговаря за задълженията на търговеца с цялото си имущество без да се ползва от закрилата на чл. 444 т. 7 от ГПК . Твърди се, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 445 ал. 2 т. 2 от ГПК , т. е . да не се прилага института на несеквестируемостта и принудителното изпълнение да се насочи спрямо процесния недвижим имот . Посочено е, че в този смисъл са редица решения на ОС – Велико Търново, както и на ОС – Хасково. Моли се обжалваното разпореждане да бъде отменено като неправилно и да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 15 лв.

По делото е постъпило възражение от М.П.Ж., Р.М.Д. и Р. П.Ж., с което се моли частната жалба да не бъде уважена. В нея се твърди, че по наследство М.Ж. притежава не ½ ид.ч. от процесния имот, а 1/6 ид.ч., че същият имот е единствено жилище за длъжника М.Ж., както и за Р.Д., негова майка и Р. Ж., негов брат и като такова следва да се ползва от защитата под принудително изпълнение като несеквестируемо жилище. Посочено е, че не съществува текст в ТЗ, съгласно който ЕТ да отговаря изцяло с имуществото си, като се игнорира защитата, давана му от ГПК във връзка с несеквестируемостта на единственото жилище. Твърди се, че дори в производство по несъстоятелност, в разпоредбата на чл. 614, ал.4 от ТЗ е посочено, че несеквестируемото имущество на длъжника и на неограничено отговорния съдружник, не се включва в несъстоятелността. Моли се частната жалба да не бъде уважавана.

По делото не е депозирано становище от ЧСИ П.Г. по основателността на частната жалба.-

От събраните по делото доказателства, се установи следното от фактическа страна:

На 15.08.2008 г. жалбоподателят „ ПроКредитБанк” АД гр. София депозирал пред ЧСИ П.Г. молба за образуване на изпълнително производство срещу солидарните длъжници ЕТ „Ахил-М.Ж.”, М.П.Ж. и В.Г.Д.. Към молбата за образуване на изпълнителното дело бил приложен изпълнителен лист от 04.07.2008 г., както и заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ № 544/04.07.2008 г. От същите е видно, че длъжниците по изпълнителното производство са били осъдени да заплатят сумата от 4 079.38 лв. главница по договор за потребителски кредит от 28.09.2007 г. , договорна лихва за периода от 16.05.2008 г. до 30.06.2008 г. в размер на 82.42 лв., наказателна лихва в размер на 74.44 лв. и 84.72 лв. разноски по делото. По депозираната молба било образувано изп.дело № 2008837040619. На 09.09.2008 г. на М.П.Ж., в качеството му на физическо лице, както и в качеството му на ЕТ „Ахил – М.Ж.” били изпратени покани за доброволно изпълнение, които били получени лично от него. В хода на изпълнителното производство се установило, че М.П.Ж. е собственик на ½  ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Сливен и представляващ жилище – апартамент в кв. „Българка” бл.9, вх.В, ап. 10, с идентификатор 67338.525.48.3.10. На 22.04.2009 г. в Службата по вписванията в гр. Сливен била вписана възбрана, вх. № 31 на процесния недвижим имот.

По изпълнителното производство са били представени удостоверения за родствени връзки № 3861/21.08.2008 г. и № 010619/21.08.2008 г. на Община Сливен, от които е видно, че членове на семейството на М.Ж. са съпругата му М.С.Ж., както и сина му П.М. Ж.. Установило се също така, че негова майка е Р.М.Д., а негов брат Р. П.Ж..

На 27.05.2010 г. жалбоподателят депозирал пред ЧСИ Г.молба, с която поискал да бъде насрочена дата, на която да се извърши опис на недвижим имот ½ ид.ч. от жилищен апартамент, находящо се в гр.Сливен, с идентификатор 67338.525.48.3.10. На 11.06.2010 г. ЧСИ постановил разпореждане, с което отказал да извърши исканото от взискателя изпълнително действие, тъй като след извършена справка в имотния регистър и справка „ИКАР”, се било установило, че посоченият недвижим имот се явява единствено жилище за длъжника, както и за неговата съпруга и членове на семейството, поради което била налице хипотезата на чл. 444, ал. 1, т. 7 от ГПК за несеквестируемост. Разпореждането било съобщено на жалбоподателят на 18.06.2010 г. и в рамките на законоустановения едноседмичен срок на 25.06.2010 г. била депозирана процесната частна жалба.

Частната жалба е процесуална допустима, като депозирана в законния срок от лице с правен интерес да обжалва съдебния акт, но разгледана по същество същата е неоснователна.

В разпоредбата на чл. 444, ал.1, т. 7 от ГПК е посочено, че изпълнението не може да бъде насочено върху вещи на длъжника – физическо лице тогава, когато то касае жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него. Чл. 445 от ГПК предвижда възможността за отпадане на несеквестируемостта, тогава когато за задължението е бил учреден залог или ипотека и взискател е заложеният или ипотекарният кредитор, както и когато задължението е за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за финансови начети. В т. 2 на ал.2 от чл. 445 от ГПК е посочено, че е възможно и в случаи когато законът специално предвижда това, да отпадне несеквестируемостта на вещите. В настоящият случа обаче не сме изправени пред нито една от тези хипотези. При действието на стария ГПК е съществувала разпоредбата на § 9 от ПР, в който е било регламентирано, че от защитата на разп. на чл. 339, б. „ж” /аналогично на защитата, предвидена в чл. 444 от ГПК/ не могат да се ползват предприемачите строители за задълженията им, произтичащи от строените от тях постройки до влизането на този кодекс в сила, както и търговците за задълженията, направени от тях в това им качество. Тази разпоредба е била основанието за неприлагане на института за несеквестируемост и за постановяване на цитираните в жалбата съдебни актове на Великотърновския и Разградския ОС. Към настоящият момент липсва аналогична разпоредба, било в ГПК, било в друг закон, която да предвижда, че търговците отговарят изцяло с имуществото си, без да се съблюдава дали същото е несеквестируемо. В този смисъл следва да се разгледа и разп. на чл. 614 ал.4 от ТЗ, в която е посочено, че несеквестируемото имущество на длъжника и на неограничено отговорния съдружник не се включва в масата на несъстоятелността. Несъстоятелността е универсално производство за ликвидиране собствеността на търговците, изпаднали в неплатежоспособност и след като , дори в това производство съществува и се прилага принципа за несеквестируемост на още по-малко основание, същият следва да не се прилага в общото изпълнително производство, регламентирано в ГПК.

Предвид гореизложеното обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, а депозираната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 6565/11.06.2010 г. по изпълнително дело № 2008837040619 по описа на ЧСИ П. Г. с рег. № 837.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: