Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

гр. Сливен, 13.09.2010 г..

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди и десета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                              МАРТИН САНДУЛОВ

 

при участието на прокурора …….............……….....................и при секретаря ….., като разгледа докладваното от  Мартин Сандулов .гр. д.  N 417 по описа за 2010  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по жалба на длъжници, като трети задължени лица по договорна ипотека, против постановления за възлагане на недвижими имоти, издадени от частен съдебен изпълнител  и е с правно основание чл. 435 ал.3 от ГПК.

В жалбата се твърди, че атакуваните постановления са незаконосъобразни, тъй като ЧСИ е извършил продан на дрвуги имоти на длъжника – търговско дружество, и тази продан приключила с възлагане на имоти, които са на стойност по-голяма от задължението. Освен това имотите на третите задължени лица били оценени на стойност по-висока, което водело до извод за необоснованост на изготвените оценки. Действията на ЧСИ не са изпълнили всичке законови изисквания и не били спазени сроковете по ГПК, което нарушило правата на жалбоподателите.Сочи се още, че издаденият изпълнителен лист не е насочен срещу жалбоподателите и те нямат задължения по него. На последно място се сочи, че продадените имоти на търговската дружество покриват задълженията по изпълнителния лист.

Против жалбата е постъпило възражение от процесуалния представител на взискателя, в което се изразява становище, че тя е недопустима и неоснователна. Изразяват становище, че СИ точно и коректно е извършил всички действия по изпълнителното дело, съобразно закона. Твърденията  на жалбоподателите, че проведената публична продан на собствените им недвижими имоти не се основава на изпълнителен титул, са несъстоятелни,  тъй като основание за образуване наизпълнителното дело е бил редовен изпълнителен лист, а жалбоподателите като физически лица са ипотекирали процесните недвижими имоти в полза на банката като обезпечение по предоставен кредит.  Поради това може да се направи извод, че  в жалбата не са изложени конкретни аргуяменти за нарушения от страна на ЧСИ , а освен това разпоредбата на чл. 435 от ГПК сочи изрично кои действия на СИ могат да бъдат обжалвани от тях.

Депозирани са и обяснения от ЧСИ, в които се изразява становище, че твърденията на жалбоподателите са неоснователни и неверни. Застъпва се становище, че  в чл. 435 от ГПК  изрично са посочени случаите, при които могат да се обжалват действията на ЧСИ и в случая жалбата не визира посочените хипотези ,  поради което е недоппустима.

В чл. 435 ал. 3 от ГПК  изрично е предвидена възможността длъжникът да обжалва  постановлението за възлагане когато наддаването  при публичната продажба не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по-най високата цена.  В конкретния случай в жалбата се твърди,че постановленията за възлагане на двата имота, които са били собственост на жалбоподателите, са незаконосъобразни, поради посочените по-горе нарушения.  Налице е оплакване, от което може да се направи извод, че  жалбоподателите поддържат становище за ненадлежно извършена  публична продажба, поради което  се прави извод, че жалбата име допустима.

Разгледана по същество обаче тяхната жалба е неоснователна. Безспорно е, че ЧСИ  е спазил законовите изисквания, което е видно  от  писмените доказателствени средства, намиращи се в изпълнителното дело.   Няма съмнение, че оценката на имотите е извършена от експерт с необходимите знания. Същата е обоснована  и няма никакво съмнение в компетентността и добросъвестността на този експерт. Това, че имотите са оценени  по- скъпо от  имотите на дружеството-длъжник, в никакъв случай не може да се приеме като довод за  дадена оценка, която не отговаря на реалната.

Жалбоподателите твърдят, че срещу тях са били проведени действия от ЧСИ без да има  основание на изпълнителен титул.  В случая те игнорират факта, че  с н.а.  за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти  № 104 т. II  рег. № 3265, н.д. № 262/2009 г. на Нотариус Е. Ш. с рег. №128  двамата жалбоподатели, като собственици на недвижими имоти са дали своето съгласие за учредяване на ипотека върху тях и са се съгласили, че при неплащане от страна на кредито-получателя на която и да е дължима вноска по главницата и / или лихвите, както и при настъпването на което и да е от условията, предвидени в чл. 22 ал. 4 от Договора за банков кредит , кредиторът „Интернешънъл Асер Банк „ АД гр. София има право да събере предсрочно цялото си вземане като продаде по съответния законоустановен ред недвижимите имоти, подробно описани в нотариалния акт.  Очевидно е, че в  случая жалбоподателите  са обезпечили чрез ипотека на двата имота кредита на дружеството-длъжник, настъпили са условията за предсрочната изискуемост на този кредит и длъжникът, съобразно правата, които има е насочил изпълнението върху имотите, които са обезпечавали неговото вземане. Поради това жалбата  се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

 

                                      Р   Е  Ш   И   :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата вх.№ 74/93 от 09.07.2010 г. на ЧСИ П. Г., подадена от Б.Г.М.  и  Ю. И.М.       против  постановление  от 24.06.2010 г. по и.д. № 20108370400137 за възлагане на недвижими имоти, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението  не подлежи  на обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

 

ЧЛЕНОВЕ: