РЕШЕНИЕ

 

Гр. Сливен, 09.11.2010 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ДВАДЕСЕТ И ШЕСТИ ОКТОМВРИ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕСЕТА година, в състав :                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА ДРУМЕВА

 ЧЛЕНОВЕ:  АТАНАС СЛАВОВ

                     ПЕТЯ СВЕТИЕВА

                                         

При секретаря  КИНА И. и в присъствието на Прокурора…… като разгледа докладваното от АТАНАС СЛАВОВ  в.гр.д.№ 421 по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и протича по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. 

Обжалвано е Решение № 480/02.07.2010 год. по гр. д. № 1045/2010 год. по описа на Сливенски РС от ищцата от първоинстанционното производство В.А.А., действаща като непълнолетна лично и със съгласието на нейната майка Р.И.А. подадена чрез процесуален представител адв. Ц.Б.Б. ***, против съдебното решение, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения против А.М.А. иск за увеличение на присъдената месечна издръжка в тежест на ответника от 80 лв. на 150 лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска до настъпване на законни предпоставки за нейното изменение или прекратяване.

В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се че при определяне на предходната издръжка е изминал значителен период от време почти шест години, който факт само по себе си е достатъчен да се приеме, че е налице изменение на обстоятелствата, при които е определена издръжката. С увеличаване на възрастта на детето нуждите му също се увеличават, което е общо известен факт и не подлежи на доказване. Изложени доводи за неправилност на съдебното решение. Необоснован и в противоречие със закона е извода на съда, че щом майката получава по-високи доходи в сравнение с тези които е получава при първоначално определяне размера на издръжката , следва сама да отделя средства за издръжка на детето си.

В съдебно заседание чрез адвоката си пълномощник подържа жалбата си . Представила е и са приети писмени доказателства за новопостъпили факти. Претендира за разноските по делото.

Въззиваемия редовно призован не се явява. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подал писмен отговор на жалбата.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок от страни в процеса, имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК.

Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.

Сливенски окръжен съд, предвид така очертания обхват на въззивното обжалване, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Пред компетентния първоинстанционен съд е предявен иск с правно основание чл. 150 СК от непълнолетната В.А.А., действаща лично и със съгласието на своята майка Р.И.А. подадена чрез процесуален представител адв. Ц.Б.Б. ***, против А.М.А. иск за увеличение на присъдената месечна издръжка  С Решение № 208/17.03.2005 год. по гр.дело № 1283/2004 год. на Сливенски районен съд, като се осъди  да заплаща издръжка от 80 лв. на 150 лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска до настъпване на законни предпоставки за нейното изменение или прекратяване

Първостепенният съд е отхвърлил предявения иск, като неоснователен и недоказан като приел,   за да се постанови изменение на издръжка в смисъл да се увеличи следва да са налице две кумулативни предпоставки трайно съществено изменение на нуждите на издържания в случая непълнолетната В.А.А., или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице въззиваемия А.М.А..

От представеното удостоверение за раждане № 85435 от 29.11.1995г., издадено от Община гр.Ямбол се установява, че В.А.А. е родена на *** *** г. и нейни родители са Р.И.А. и А.М.А..

По делото не се спори, че детето живее с майката, която полага грижи за нейното развитие, отглеждане и възпитание.

Представено е удостоверение изх. № РД-03-0150/23.09.2010 год. от Директора на на Гимназия за преподаване на западни езици, че непълнолетната В.А.А.  е за ученичка за учебната 2010/2011 г. в девети „а” На Гимназия за преподаване на западни езици гр.Сливен. Представена е касова бележка от която е видно, че през месец септември за учебни помагала майката на ищцата е изразходвала сумата от 56,62 лева.

В първоинстанционното производство е представено удостоверение изх. № 104/11.02.2010 г., издадено от „Е.МИРОЛИО” ЕАД-СЛИВЕН, от което се установява, че майката Р.И.А., която продължава да работи в тази фирма - за това обстоятелство не се спори между страните, е получила брутно трудово възнаграждение за периода месец август на 2009 год. до месец януари на 2010 год. общо в размер на 3 033,14 лева или средно по 505.52 лева месечно, като размерът му варира от 440,82 до 568,23 лева.

Доколкото при определяне на предходната издръжка на В. е прието от съда, че майката е реализирала доходи през  за периода от 01.11.2003 год. до 30.04.2004 год. размер на около 60 лева месечно от труд при друг работодател, се установява, че месечните доходи на същата са се увеличили с около 440 лева.

С Решение № 208/17.03.2005 год. по гр.дело № 1283/2004 год. на Сливенски районен съд е изменена присъдената издръжка, като е увеличен нейния размер от 30 лева на 80 лева месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба от 07.06.2004 год. до настъпване на законни предпоставки за нейното изменение или прекратяване.

По делото не са събрани доказателства относно дохода и трудовата заетост на ответника по делото.

Въззивния съд, при така установеното от фактическа страна, намира от правна страна следното:

Предявеният пред първоинстанционния съд иск е с правна квалификация чл. 150, във връзка с чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. - приложимата материалноправната норма при постановяване на решението за изменение на издръжката.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, в сила от 01.10.2009 г., при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена.

Изменение на обстоятелствата по смисъла на посочената разпоредба е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК. Родителите дължат издръжка на своите деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат

Минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на МРЗ. С  ПМС № 1/10.01.2009 г. от 01.01.2009 г. до момента  минималната работна заплата установена за страната е 240 лева. т.е. минималния размер на дължимата издръжка е 60 лева.

Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". При сега действаща нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

В настоящия случай, задължението на ответника за заплащане на месечна издръжка от 80 лева осъден с Решение  № 208/17.03.2005 год. по гр.дело № 1283/2004 год. на Сливенски районен съд.

Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая.

За изминалия период повече от пет година безспорно са се изменили социално - икономически условия в страната. Повишила се е инфлацията, както и нуждите на детето са се повишили и с оглед на възрастта, в която се намира в момента.

Въззиваемата действаща лично и със съгласието на своята майка е навършила 14 години , а в края на месец ноември на 2010 год. ще навърши 15 години.  Тя е ученичка във девети „а” клас на Гимназия за преподаване на западни езици „Захари Стоянов” гр.Сливен. В момента се намира в един особен етап от своето психо-физическо развитие. 

Предвид изложеното въззивния съд намира, че е налице безспорно трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 СК, свързани с нарасналите нужди на детето.

Налице данни за увеличение на доходите на майката от определянето на предходната издръжка с по около 400 лева месечно.

За въззиваемия - ответник не  e установено, размера на доходите му и неговото имотно и материално състояние.

Недоказано остава и в производството пред въззивната инстанция липса на възможности, на ответника да плаща издръжка.

Възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация и др. Не следва да  се освобождава от задължението да дават издръжка въззиваемия, който е трудоспособни и неоправдано не работи. Задължението на родителя за заплащане на издръжка на не навършилите пълнолетие деца е безусловно.

Техните възможности им се определят съобразно с квалификацията им и с другите обстоятелства, които са от значение за случая. При липса на доказателства в тази насока съдът следва да приеме, че въззиваемия получава минималната установена за страна работна заплата. В този смисъл Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално - икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители имат възможност да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на 350.00 лева, като при разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майката и същата полага ежедневни грижи за него, както и че реализира по-високи доходи от бащата.

Настоящият съдебен състав намира, че бащата, с оглед неговите доходи, следва да осигурява 100.00 лева месечна издръжка на детето, а останалите следва да се поемат от майката.

Така определената издръжка следва да бъде присъдена от датата на завеждане на иска – 26.02.20010 год., до настъпване на законно основание за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска

Предвид изложените съображения, неправилно първоинстанционния съд е отхвърлил искът на В.А.А. против А.М.А. за увеличение на издръжка, като неоснователен и недоказан.

Направените от въззивния съд изводи не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което въззивната жалбата е основателна и следва да се уважи, а решението на Сливенския районен съд следва да бъде отменено частично на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,у в частта в която е отхвърлен искът от 80 лева до 100 лева.

По отношение на претенцията от страна на жалбоподателката за присъждане на направените разноски,  тъй като такива не са направени съдът не следва да присъжда.

Съдът следва да осъди въззиваемия да заплати държавна такса във увеличената издръжка, равна на размера на увеличението равно на три годишния сбор на увеличения размер на издръжката или в размер на 28.80 лева, които следва да плати в полза на държавата по сметка бюджета на съдебната власт.

От страна на въззиваемия не са претендирани разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.

Мотивиран от горното, Сливенския  окръжен съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ частично Решение № 480/02.07.2010 год. по гр. д. № 1045/2010 год. по описа на Сливенски РС, с която е отхвърлен предявеният от В.А. ***, с ЕГН:**********, действаща като непълнолетна лично и със съгласието на своята майка Р.И.А. на същия адрес с ЕГН:********** подадена чрез процесуален представител адв. Ц.Б.Б. *** с адрес на призоваване гр.С.ул.”В.” № *, против А.М.А. *** с ЕГН:**********, иск за увеличаване на размера на месечната й издръжка за разликата от 80.00 лева до 100.00 лева, вместо което следва да постанови

ИЗМЕНЯ определената Решение № 208/17.03.2005 год. по гр.дело № 1283/2004 год. на Сливенски районен съд  месечна издръжка  в смисъл, че я увеличава като ОСЪЖДА А.М.А. заплаща на В.А.А., чрез нейната майка и законна представителка Р.И.А., месечна издръжка в размер на 100 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба 26.02.2010 год. до настъпване на законни предпоставки за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, от датата на падежа до окончателното й изплащане.

ПОТВРЪЖДАВА Решението в ОСТАНАЛАТА му част.

ОСЪЖДА А.М.А., ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 28.80 лева.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

ЧЛЕНОВЕ: