Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  212

 

гр. Сливен, 11.11.2010 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на трети ноември през двехиляди и десета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                МАРТИН САНДУЛОВ

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 422 по описа за 2010  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно решение № 230/16.04.2010г. по гр.д. № 4248/09г. на СлРС, с което е отхвърлен изцяло предявеният от „В и К” ООД, гр. Сливен, против Г.П.С., иск за заплащане на сумата 1162.82 лв., от която 826.14 лв. - главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена питейна вода за периода 29.01.1999г. – 28.02.2009г. и 336.68лв. - мораторна лихва за същия период, ведно с претенцията за заплащане на разноски по делото, като иска за периода 29.01.1999г. – 28.09.2006г. е отхвърлен като погасен по давност, а за периода 28.09.2006г. – 28.02.2009г. – като недоказан.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство, който счита същото за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Счита същото за процесуално и материално незаконосъобразно, поради което моли въззивния съд да го отмени и вместо това да постанови ново, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.

Във въззивната жалба не е направил  доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена и насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител по закон или пълномощие. С писмена молба от пълномощник по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Заявява, че няма нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител.

С писменото становище, подадено от въззивната страна, са изложени и съображения по същество, като въззивникът  подробно аргументира тезата си, че погасителната давност в случая е общата – 5 годишна, а по отношение на приетото от РС, че в останалата част искът  е недоказан, заявява, че фактът на доставяне на вода изобщо не е оспорван, а количеството и стойността са доказани с подробни фактури. Счита, че с оглед признаването на факта за липса на водомер от страна на въззиваемата, начисляването на дължимите суми е ставало в съответствие с общите условия. Поради това моли СлОС да отмени обжалваното решение и уважи изцяло исковете.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред двете инстанции доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно в обжалваната част, поради което следва да бъде отменено.

Този състав, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението.

Доколкото, обаче, СЧИТА СЪЩАТА ЗА НЕПЪЛНА, приема ОЩЕ за установено и следното:

През процесния период ищецът е доставял питейна вода към недвижимия имот на ответницата, която има открита партида за него. Имотът е свързан с водопреносната мрежа, но в него няма монтирани водомери. За исковия период начисляването е извършвано служебно по реда на чл. 23 ал. 5 т. 1 от ОУ на ВиК-Сливен, по-късно – и в съответствие с чл. 23 ал. 7 от същите, през този период плащания не са извършвани.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ ЧАСТИЧНО  правните изводи на РС, относно погасяването на правото на иск на ищеца по давност за периода 29.01.1999г. – 28.09.2006г.

В тази част въззивната жалба е неоснователна и не следва да се уважава.

Въззивникът счита, че приложима е общата, 5 годишна давност, по чл. 110 от ЗЗД. Твърди, че това е така, позовавайки се на р. № 1206/08 по гр.д.№ 5498/07г. на ВКС, тъй като “вземането на ВиК за стойността на услугата по доставката на вода, пречистване и отвеждане на канални води, няма характер на периодично плащане. При задълженията с повтарящо се периодично изпълнение длъжникът трябва в течение на определено време да извърши редица еднакви престации, които се повтарят през определени или неопределени периоди от време. В случая, срещу предоставената услуга /доставка на вода../ другата страна дължи периодично /ежемесечно/ да заплаща стойността на изразходваната вода и цената на пречистената и отведена такава. Тези родово определени престации са различни, в зависимост от количеството на доставената вода и стойността на услугите по пречистването и отвеждането й.”

Настоящият състав не споделя това виждане, като счита, че приложение намира разпоредбата на чл. 111 б. “в” от ЗЗД и вземането на ищеца се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок. В действителност престацията на едната страна – водопреностното дружество, не представлява отделни, независими доставки, различни по количество, като всяка следваща се подава след заплащането на предходната. Задължението на ищеца е постоянно и непрекъснато през времетраенето на договора – той следва непрекъснато да доставя, пречиства и отвежда вода, каквото е и задължението на наемодателя по договора за наем – той предоставя през цялото време и непрекъснато ползването на вещта или имота на наемателя. Това, което е от значение по смисъла на разпоредбата на б.”в” на чл. 111 от ЗЗД, е характерът на насрещната престация – която е парична, и правната норма изисква плащането да е периодично. В случая именно това е механизмът на действие на облигационното отношение – задълженията на двете страни произтичат от един договор, престацията на доставчика е само една, постоянна, но заплащането й от абоната е установено на периоди – тоест няма последователна поредица от множество срочни договори с различни по обем насрещни задължения, и паричното вземане по всеки от тях да е независимо и самостоятелно, за да се приеме, че всяко от тях се погасява с общата 5 годишна давност. Липсва законово изискване размерът на задължението да е един и същ и непроменим, необходимо е самото плащане да е дължимо на някакъв период, именно защото договорните отношения не са преустановено, и предварително не може да се знае точният размер на едната престация, за да може да се фиксира цялото задължение еднократно и от неговата изискуемост да започне да тече общата давност. В същата норма на чл. 111 б. “в” от ЗЗД са включени вземанията за наем и лихви – за тях също е възможно да са в различен размер, но щом дължимостта им е свързана с изтичането на определен период от време, това прави конкретното вземане изискуемо и давността за предявяването му по съдебен ред започва да тече отделно за всяко едно такова вземане. Обединявайки ги по този общ критерий, законодателят е предвидил за тях погасителната давност да изтича след 3 годишен срок, защото, както се посочи вече, през това време насрещната престация не е преустановена /освен ако договорът не бъде развален или прекратен/.

Ето защо в настоящия случай вземането на ищеца за периода 29.01.1999г. – 28.09.2006г. е погасено по давност, с оглед предявяването на иска на 28.09.2009г.

Същото се отнася и за претенцията за лихви, която също е погасена по давност за този период.

Исковете следва да бъдат отхвърлени за него, поради което  жалбата е неоснователна в тази си част Първоинстанционното решение следва да се потвърди по отношение на главната и акцесорната претенция за този период.

По отношение на останалата част от исковия период – 28.09.2006г.-28.02.2009г., въззивният съд счита, че първоинстанционното решение е неправилно и следва да се отмени.

РС е приел, че ищецът, въпреки, че носи доказателствената тежест относно доказването на съществуването на задължението и неговия размер, не е представил доказателства за правно релевантните факти, тъй като извлечението за издадените фактури не доказвало факта на доставка на питейна вода, количеството и стойността й, предвид направеното с отговора оспорване, че сумата е некоректно посочена и многократно завишена.

Този извод е напълно необоснован и незаконосъобразен.

Действително върху ищеца лежи тежестта да докаже положителните факти, от които извлича основателността на претенцията си. С исковата молба той е представил квитанции-извлечения от партидата на ответницата като негов абонат, за целия претендиран период, в които подробно е отразена разбираема информация относно абоната, адреса, периода, начина на отчитане, количеството, единичната цена и общата стойност.

По начало нито в отговора, нито по-късно ответната страна не е оспорила факта на доставката на вода, тоест – изпълнението на престацията от страна на водопреносното дружество. Също така безспорно е и, че насрещно изпълнение – тоест плащане – за процесния период няма. Възраженията на ответницата са неясни и неконкретни, и се изразяват в “некоректно посочване и многократно завишаване на цената”.

Ищецът не разполага с друг вид доказателствени средства за същите обстоятелства, които да имат по-голяма доказателствена тежест. Представените от него писмени документи са годни и допустими такива, и макар да са съставени от дружеството, това е извършено по законоустановен ред, поради което те служат за доказване на твърдените от него факти. Оспорването им от насрещната страна /по отношение на истинността/, също е допустимо, но, в действителност, надлежно и валидно оспорване на тези документи по разписания в ГПК процесуален ред няма. Поради това съдът ги цени сами по себе си, като носители на информация относно правнозначимите факти.

Освен това, с оглед бланкетното и твърде общо възражение на ответницата, фактически липсва яснота относно позицията й. Тя нито е заявила в какво се изразява “некоректността на посочването” на стойността, нито “многократно завишена” спрямо коя стойност счита, че е тази, отразена в квитанциите. Тоест – щом не оспорва доставката, и намира за невярно съдържанието на документите, ответницата следва да посочи поне каква счита, че е действителната, дължима от нея стойност, или поне коя норма или изискване са нарушени при формирането й. Простото неодобрение и несъгласие с цената на услугите на дружеството не е правен, а житейски аргумент.

Въпреки това, с оглед съдържанието на представените доказателствени средства, настоящата инстанция намира, че то ясно показва начина на формиране на дължимата стойност и той напълно съответства на разпоредбите на ОУ на ВиК – Сливен, съставени въз основа на закона и одобрени от ДКЕВР. Няма допуснати нарушения и СлОС счита, че и по косвен начин не е опровергано съдържанието на  документите, което се явява достатъчно доказателство за основателността на претенцията на ищеца за този период.

Така общото задължение за главница на ответницата възлиза на 440, 72 лв. за периода 28.09.06г. – 28.02.09г. Мораторната лихва върху нея е в размер на 132, 14 лв.

За тези суми и период искът е основателен и следва да се уважи.

Така, щом правните изводи на двете инстанции се разминават, жалбата следва да се уважи частично, като първоинстанционното решение бъде също частично отменено и вместо него бъде постановено ново, с което исковете за посочения период и суми, бъдат уважени.

Въззивникът е претендирал разноски за двете инстанции, и с оглед изхода на процеса, такива следва да бъдат му бъдат присъдени съразмерно на уважената и  част от исковете в размер общо на 162, 57лв. Другата страна не е претендирала разноски за тази инстанция и такива не й се следват.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

                       

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 230/16.04.2010г. по гр.д. № 4248/09г. на СлРС, в частта с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Водоснабдяване и Канализация” ООД, гр. Сливен, против Г.П.С., иск за заплащане на стойността на доставена и незаплатена питейна вода за периода 28.09.2006г. – 28.02.2009г. и мораторната лихва за същия период, както и по отношение на разноските по делото, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това

 

ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА Г.П.С. ЕГН ********** *** 12-В-2, да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД – СЛИВЕН, с адрес на управление на дейността ул. “6-ти С.” № *, сумата 440, 72 лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена питейна вода за периода 28.09.2006г. – 28.02.2009г. и сумата 132, 14 лв., представляваща мораторната лихва върху задълженията за същия период, изтекла до предявяването на иска.

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 230/16.04.2010г. по гр.д. № 4248/09г. на СлРС  в останалата ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.

 

ОСЪЖДА Г.П.С. да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ООД – Сливен направените разноски по делото за двете инстанции, съразмерно на уважената част от иска в размер общо на 162, 57 лв.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: