Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 214

 

гр. Сливен, 08.11.2010 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на трети ноември  през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

МАРТИН САНДУЛОВ

                    

                                                                                      

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  № 424  по описа за 2010   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи  по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство против решение №  465/22.06.2010 г. по гр. д.№ 428/2010 г. на Сливенския районен съд, с което е признато за установено, че  МБАЛ „Загоре” ООД дължи на МБАЛ „ Света Петка Българска” ЕООД  - Нова Загора сумата от 768.46лв., представляваща неплатена част от стойността на фактура №  000001822от 31.03.2008 г. за консумативи и извършени изследвания по договор за наем, ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.12.2009 г. до окончателното й изплащане. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, районният съд е направил неправилни правни изводи, тъй като в съдебно-счетоводната експертиза е посочил, че търсената сума е по две фактури освен посочената в решението и фактура № 000001821. Поради това не може безспорно да се установи, че  ответникът – въззивник  не е изпълнил задължението си по договора за наем и претенцията е следвало да бъде отхвърлена.

Във въззивната жалба не  са направени доказателствени и други процесуални искания.

В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна не е  подала писмен отговор на въззивната жалба.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., за дружеството въззивник не се явява представител.

В с.з. въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител .

 

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете.

        Безспорно е установено, че дружеството-въззивник дължи на  дружеството-ищец сумата от 768.46 лв., представляваща неплатена част от стойността на фактура №000001822/31.03.2008 г. за консумативи и извършени изследвания по договор за наем, сключен между страните на 01.02.2008 г.  Двете страни не оспорват наличието на сключения между тях наемен договор  и по силата на този договор  ищецът, в качеството на кредитор за неплатената  част от задължението, е  подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание на  чл. 410 от ГПК.  След като е постъпило възражение, той е предявил положителния установителен иск с правно основание чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 124 ал.1 от ГПК. Законосъобразен е изводът на съда, че предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е и основателен. Видно от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза дружеството-въззивник дължи посочената сума и като се е произнесъл с решение, с което признава за установено това, районният съд е постановил правилен, законосъобразен и обоснован съдебен акт.

 

         

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат , въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба  следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 465/22.06.2010 г. по гр.д. № 428/2010 г.  на Сливенския районен съд .

  

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

 

         ЧЛЕНОВЕ: