Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е

 

Гр. Сливен, 23.11.2010 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение първи състав в открито заседание на  двадесет и седми октомври, през две хиляди и десета година, в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ:   НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                               МАРТИН САНДУЛОВ

При секретаря Е.Х. и в присъствието на Прокурора…………………..като разгледа докладваното от М. ДРУМЕВА в.гр.д.№  429  по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК /отм./.

Обжалвано е Решение № 138/24.06.2010 г. по гр.д. № 177/2010 г. на районен съд гр. Нова Загора,  с което е признато за установено по отношение на Национален Осигурителен Институт /НОЙ/- гр. София, чрез Районно Управление “Социално осигуряване” /РУСО/, гр. Сливен, че Г. С. А. *** , с ЕГН- ********** има трудов стаж в размер на 3 години, 9 месеца 27 дни, като “магазинер” в “Консервна фабрика”, гр. Нова Загора.

Въззивникът РУ “Социално осигуряване”- Сливен, чрез директор С.А.Р. моли обжалваното решение да бъде обезсилено, като постановено по недопустим иск и производството да бъде прекратено. Алтернативно моли, ако се счете, че искът е процесуално допустим решението да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в обичайния размер. Посочва, че наличието на удостоверение, че архивата е загубена или унищожена е условие за допустимост на иска, като се позовава на разпоредбата на чл. 1, ал.2 от УУТССР и на ТР № 59/-1.06.1962 г. С представените с исковата молба писмени доказателства не се установявало, че книжата, ведомостите и пр. са загубени или унищожени, както и това, че в изгорелия павилион изгоряла и трудовата книжка на ищцата. Проследява вливанията и преобразуванията на Консервен завод “Загорец”, гр. Нова Загора, като последното наименование е “Агропромишлено строителство” АД, гр. София, в качеството му на правоприемник, от където ищцата следвало да вземе удостоверение по чл. 1, ал.2 от УУТССР, отнасящо се до претендирания трудов стаж, в което изрично да е указано, че книжата, ведомостите и др. на консервен завод “Загорец”, гр. Нова Загора за претендирания трудов стаж са загубени или унищожени. Като се произнесъл по недопустим иск, НЗРС постановил решението си при нарушаване на процесуалните правила. Решението било и незаконосъобразно и неправилно, постановено в противоречие с чл. 4 от УУТССР и т. 13 и 14 от Наредбата за прилагане на указа, като са допуснати до разпит свидетели и ценени свидетелски показания, без да има наличие на “начало на писмено доказателство”, което  установява вероятността на трудовия стаж. Намира свидетелските показания за абсолютно недопустими. Счита, че служебната бележка за пожар в павилиона, в който работила ищцата и нейните твърдения не могат да се приемат за начало на писмено доказателство”. Има оплакване, че съдът не обсъдил справката от персоналния регистър на НОЙ за периода 01.01.2000 г. до 31.12.2003 г., от която било видно, че ищцата Г. С. А. не е работила и не е осигурявана през 2002 г. Освен това на различните страници на исковата молба ищцата посочила различни периоди, за които иска установяване на трудов стаж. В с.з. ищцата уточнила, че е от м. септември 1977г., но съдът не съобразил корекцията и изписал периода от 07.07.1977 г. до 29.04.1981 г.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна- ищец в процеса,  Г. С. А. депозирала отговор на въззивната жалба, като оспорва въззивната жалба. Твърди, че за времето 01.07.1977г. до 28.04.1981 г. работила на постоянен трудов договор в Консервна фабрика гр. Н. Загора на длъжността “магазинер” и за този период от време не притежава удостоверение за трудовия си стаж за 3 години, 6 месеца и 28 дни /в ИМ се търси за 3 г., 9 м. и 27 дни/, а същия не се признава от ответника. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Счита, че искът е допустим, тъй като представила писмени доказателства, че предприятието, в което работила не е представило в архивно стопанство към ТП на НОЙ гр. Сливен и не са приети разплащателни ведомости на КК “Загорец”, гр. Нова Загора. В Община НЗ не са постъпвали за съхранение ведомости от Консервна фабрика Н. Загора. Не знае по какъв начин да представи писмено доказателство от дружество, което вече не съществува. Доказателства липсвали и в тежест на ответника било да ги докаже. Документи, свързани с пенсионирането й изгорели в пожар, за което имало доказателства. Не прави искания за събиране на нови доказателства.

В с.з. въззивникът, представляван от юрисконсулт Младенова поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена, като се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна Г.А. поддържа отговора на въззивната жалба и моли решението на НЗРС да бъде потвърдено.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в законния срок за обжалване. Въззивникът  има правен интерес да  обжалва решението с което е уважен предявен против него иск. Въззивната жалба отговаря на изискванията на  чл. 260 и 261 от ГПК.                                                                                   При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено по недопустим иск.

Предявеният иск е с правно основание чл. 3, ал.1, във връзка с чл. 1, ал.1 от Указа за установяване на трудовия стаж по съдебен ред /УУТССР/. В исковата молба се твърди от ищцата Г. С. А. ***. Загора,че трудовата й книжка и документи за пенсиониране изгорели в павилион на КФ гр. Нова Загора на 01.02.2002 г. Налице били обективни обстоятелства, че не притежава тези документи и моли да бъде признато за установено по отношение на ответника НОЙ- гр. София, чрез РУ “СО”, гр. Сливен, че има трудов стаж за периода 07.07. 1977 г.- до 29.04.1981 г. /има изписване и различен период 01.07.1977 г. до 28.04.1981 г./-  три години, девет месеца  и 27 дни в консервната фабрика гр. Нова Загора. Ищцата прилага към исковата молба Уведомително писмо, изготвено от ответника до ищцата с № АС- 39/09.02.2010 г., с което удостоверява, че в Архивно стопанство към ТП на НОЙ, гр. Сливен не са приети разплащателни ведомости на Консервен комбинат “Загорец, гр. Нова Загора. Приложено е писмо до ответника, изготвено от младши счетоводител при Община Нова Загора на 27.01.2010 г., с което го уведомяват, че в общината не са постъпвали за съхранение ведомостите на Консервна фабрика, гр. Нова Загора. Третият документ е Служебна бележка Рег. № 76/01.02.2010 г., издадена от началника на МВР- РУ “Пожарна безопасност и спасяване”, гр. Нова Загора, с което се уверява, че при възникнал на 02.01.2002 г. в 15.40 ч. в павилион на ул. “1-ви май” 40, гр. Н. Загора са унищожени шестоъгълен метален павилион- 2 кв.м. и съседен магазин- 3 кв.м.

Като доказателства по делото са приети извадки от обяви на СлОС, от които е видно, че по ф.д. № 482/91 г. държавна фирма /ДФ/ “Загорец”, гр. Нова Загора получава като правоприемник на консервен завод “Загорец”, гр. Н. Загора. Последват преобразувания и вливания, както следва: в “Загорец” ЕООД 1992 г.; “Загорец” ООД; През 1999 г. променя седалището от гр. Н. Загора в гр. София; Влива се в “Скай груп” АД с Р от 29.ІХ.2000 г. по ф.д. № 29982/1993 г. Софийски градски съд вписва вливането и промяна на наименованието в “Агропромишлено строителство”- АД.  Според справката от персоналния регистър на НОЙ за периода 01.01.2002 г. до 31.12.2003 г. се установява, че за ищцата не са правени осигуровки. Към него момент е установено, че е станал пожар на павилион в гр. Нова Загора.

По делото липсва удостоверение по чл. 1, ал.2 от УУТССР, отнасящо се до претендирания трудов стаж, в което изрично да е указано, че книжата, ведомостите и др. на консервен завод “Загорец”, гр. Нова Загора /а не Консервна фабрика/ за претендирания трудов стаж са загубени или унищожени. След като са налице промени- вливане и преобразувания на консервен завод “Загорец”, гр. Нова Загора, с правоприемник “Агропромишлено строителство” АД, гр. София, това удостоверение следва да се издаде от правоприемника “Агропромишлено строителство” АД, гр. София, но не се установи въобще да е търсено.

Наличието на удостоверение, че архивата е загубена или унищожена е условие за допустимост на иска, съгласно чл. 1, ал.2 от УУТССР и на ТР № 59/-1.06.1962 г. С представените с исковата молба писмени доказателства не се установява, че книжата, ведомостите и пр. са загубени или унищожени, както и това, че в изгорелия павилион изгоряла и трудовата книжка на ищцата. Дори да имаше изрични доказателства за унищожаването на трудовата книжка, само този факт не дава основание за завеждане на иск за установяване на трудов стаж.

НЗРС незаконосъобразно изслушал и се позовал на свидетелски показания, като приел, че посочените по- горе доказателства и конкретно служебна бележка № 76/01.02.2010 г. за възникнал пожар на 02.01.2002 г. в 15.40 ч. в павилиона в гр.- Нова Загора представлява “начало на писмени доказателства”. Павилионът и съседния магазин са унищожени, но липсват доказателства, че са унищожени ведомостите на   КЗ “Загорец”, гр. Нова Загора.

Не е налице “начало на писмено доказателство”- посочената служебна бележка, съгласно т. 14 от Наредбата за прилагане на указа, издадена от министъра на финансите, министъра на правосъдието, председателя на централния съвет на профсъюзите, обн. ДВ бр. 12 от 09 февруари 1962 г.

Липсата на годно доказателство за загубване или унищожаване на ведомостите, книжата и  пр. прави искът на ищцата недопустим. Наличието на официален документ, установяващ унищожаване на документацията е предпоставка за започване на съдебно производство и непредставянето му води до недопустимост на иска. Установяването на наличие на унищожаване или погиване на документацията е само възможност по исков път да се търси и установява трудов стаж. Възможността да се допуснат свидетели се преценява при един допустим иск в образувано производство.

Като се произнесъл по недопустим иск, НЗРС постановил  недопустимо решение, което настоящият състав на основание чл. 270, ал.3 от ГПК ще обезсили и ще прекрати делото.  

Претендирани са разноски за тази инстанция от въззивника. Той се представлява от юрисконсулт. Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица и ЕТ, ако са били защитавани от юрисконсулт им се присъжда адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът следва да определи възнаграждение от 150 лв., което въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на въззивника, с оглед изхода на делото.

По тези съображения, съдът

                                           

                                                Р   Е   Ш   И   :

 

ОБЕЗСИЛВА     Решение № 138/24.06.2010 г. по гр.д. № 177/2010 г. на районен съд гр. Нова Загора като недопустимо, постановено по недопустим иск.  

ОСЪЖДА  Г. С. А. *** , с ЕГН- ********** да заплати на Национален Осигурителен Институт /НОЙ/- гр. София, чрез Районно Управление “Социално осигуряване” /РУСО/, гр. Сливен юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лв.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 429/2010 г. на Сливенски окръжен съд.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението му на страните.

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: