Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 197

гр.Сливен, 23.11.2010 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и десета година в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                                                           ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря М.Л., като разгледа докладваното от съдия СВЕТИЕВА въззивно гражданско дело № 437 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно решение № 137/30.06.2010 г. постановено по гр.д. № 152/2010 г. на Новозагорски районен съд, съгласно което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване за установено между страните по делото, че Община Нова Загора е собственик на язовир „Бели камъни – горе” с. Млекарово, общ. Нова Загора с кадастрален № 000090 по плана за КВС при граници: изток - №000089 - пасище мера, запад - № 000089 – нива; север - №000089 – полски път и юг - №00009 – нива и че този язовир не е предназначен за напояване и не представлява елемент от напоителната система или технологична обособена нейна част на територията на Сдружение за напояване„ Водата е живот” със седалище и адрес на управление с. Млекарево, общ. Нова Загора, обл. Сливен.

Въззивникът – Община Нова Загора, ищец в първоинстанционното производство, представлявана от кмет Н.Г.Г., обжалва решението изцяло, като го намира за незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при нарушение на материалните и процесуални норми. Направени са оплаквания за допуснати процесуални нарушения, свързани с анализа на събраните по делото доказателства, вследствие на което съдът е достигнал до неправилни фактически констатации, а от там и правни изводи. Счита се, че от решаващия съд не са установени трите кумулативни предпоставки за прилагането на § 3 от ПЗР на ЗСН – язовирът да е бил включен в имуществото на прекратена организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да е предназначен за напояване и да представлява елементи от напоителната система или технологично обособена нейна част на територията на сдружението. Според въззивника от приетото по делото експертно заключение не се установило категорично, че язовирът е бил включен в имуществото на ТКЗС, тъй като документите, на които вещото лице е основало заключението си, не доказват правото на собственост, а имат само информативен характер – не съдържали нито подписи, нито печати, нито каквито и да било белези, придаващи им формата на официални документи, въз основа на които категорично да се направи извод, че язовирът действително е принадлежал на прекратеното ТКЗС – с. Млекарево.

От въззивният съд се иска да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на РС – Нова Загора и вместо него да постанови ново решение по същество, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.

В жалбата не са направени доказателствени или процесуални искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от пълномощника на въззиваемата страна, е депозиран писмен отговор, съгласно който въззивната жалба се оспорва изцяло, като се твърди, че е неоснователна, а атакуваното решение не страда от посочените в нея пороци, и като такова е правилно и законосъобразно. Обосновава становище си като посочва, че единственото доказателствено искане на ищеца–допускане и назначаване на експертиза е било изпълнено и заключението, което не е било оспорено от страните, е отговорило на всички въпроси.Въззиваемата страна счита, че решаващия състав на първоинстанционния съд е изследвал цялостно и обективно събрания по делото доказателствен материал и въз основа на него е достигнал до законосъобразни правни изводи.

От СлОС се иска постановяване на решение, потвърждаващо атакувания първоинстанционен съдебен акт. Претендира се присъждане на разноските, направени пред настоящата инстанция.

Няма направени с отговора доказателствени и процесуални искания.

Насрещна въззивна жалба не е подадена в предвидения и предоставен срок.

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът не се представлява от представител или пълномощник. Становище е изразено в депозирана по делото писмена молба, съгласно която жалбата се поддържа на изложените в нея оплаквания и се претендира за уважаването й.

 В съдебно заседание, редовно призованата въззиваема страна не се представлява от представител или пълномощник. С писмено становище, представено по делото от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, е заявено, че въззивната жалба се оспорва като неоснователна, на изложените в отговора съображения. Иска се постановяване на въззивно решение, с което да се потвърди атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Същата е подадена в срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно.

Проверявайки допустимостта на предявените искови претенции от ищеца пред РС - Нова Загора, настоящия състав достигна до извода, че РС-Нова Загора при постановяване на съдебния си акт е допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в произнасяне в диспозитив по формулирана от ищеца в исковата молба претенция, която сам в мотивите си възприема като твърдение.

Неправилно в мотивите на обжалвания съдебен акт е възприето, че с исковата молба са предявени два установителни иска /лист. 56, пасаж последен/. Действително изложения в исковата молба петитум е некоректен и подвеждащ. Това е следвало  да бъде  констатирано  от  съда при проверката, която  същия е  длъжен  да  извърши  по реда  на чл. 129 от ГПК. - Ако  е имало съмнение за вида и броя на предявените искове е следвало исковата молба да бъде оставена без движение и на ищеца да се дадат съответните  указания за уточняване на искането си, което е важно за определяне на правната  квалификация, вида и броя на исковете, с които съдът е бил сезиран. Проверка от решаващия състав на РС – Нова Загора не е била прецизна и това е довело до допускане на поредица процесуални нарушения /събрана е такса за един иск, а са докладвани като предявени две иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК и др./, Допуснатите  в хода  на  производството  процесуални нарушения са довели до противоречивост в изложените мотиви, съгласно които е прието, че са предявени два обективно съединени иска, единият от които в следващото мотивировъчно изложение се третира като твърдение за факт от значения за  решаване на иска за собственост, и като такъв не можещ да бъде предмет на  самостоятелен иск, респ. прави  се  извод  за  недопустимост,  но липсва характерното при недопустимите искове съдебно произнасяне.

Съждението на РС - Нова Загора, че искането на ищеца да бъде признато за установено, по отношение на страните по делото, че „този язовир не е предназначен за напояване и не представлява елемент от напоителната система или технологична обособена нейна част на територията на Сдружение за напояване„ Водата е живот” със седалище и адрес на управление с. Млекарево, общ. Нова Загора, обл. Сливен”, представлява елемент от фактическия състав на положителния установителен иск  за  собственост с  правно  основание чл. 124 ,ал. 1 от ГПК респ., че  не  може  да  се  квалифицира като  отделен установителен иск е правилно с оглед разпоредбата на чл.124,  ал. 4 от ГПК.

Въпреки правилността на изложеното в мотивите и коментирано съждение, РС-Нова Загора се е поизнесъл по възприетия като недопустим иск, за който вместо да прекрати производството е държал отхвърлителен диспозитив. В тази част решението е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено.

Изхождайки  от обстоятелствената  част и  петитума  на  исковата молба настоящия съд констатира, че първоинстанционния съд е бил сезиран единствено и само с установителен иск  за  собственост, намиращ  правното  си  основание в чл. 124, ал. 1 от ГПК. - От първоинстанционния съд е поискано  да бъде признато  за  установено по отношение на Сдружение за напояване „Водата е живот” – с. Млекарево., че ищецът Община Нова Загора е собственик на язовир „Бели камъни - горе”, намиращ се в неговата фактическа власт. Доколкото  има  произнасяне   по  така  предявения  иск  решението  на  РС- Нова  Загора  е  допустимо.

   Настоящият съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя й правни изводи на решаващия състав на РС-Нова Загора, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора по допустимия иск и е дал съответстващата на твърдяното от ищеца накърнено право, правна квалификация на исковата претенция, а именно такива по чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В частта касаеща произнасянето по допустимия иск въззивната инстанция констатира законосъобразно процесуално процедиране, извършено от първоинстанционния съд, който е квалифицирал правилно предмета на спора, определил е подлежащите на доказване относими факти, разпределил е правилно доказателствената тежест за тях и е дал възможност на страните да ангажират доказателства. Направил е надлежен доклад на делото, по който от страните не са направени възражения. В развилото се производство е осигурил на страните пълна и равна възможност за участие и защита.

Изтъкнатите във въззивната жалба оплаквания за допуснати от решаващия състав на СлРС процесуални нарушения, свързани с непълен и некоректен анализ на събраните по делото доказателства следствие на което не са установени трите кумулативни предпоставки за прилагането на § 3 от ПЗР на ЗСН – язовирът да е бил включен в имуществото на прекратена организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да е предназначен за напояване и да представлява елементи от напоителната система или технологично обособена нейна част на територията на сдружението са неоснователни. От анализа на събраните по делото доказателства, не би могло да се обоснове извод за основателността им. Установено е, че спорният язовир “Бели камъни”, фигуриращ в някои документи и като „Соат дере 1”, се намира в землището на с. Млекарево и на територията на сдружението ответник. От язовира се напояват земеделски площи – 271 дка. Язовирът заедно със съоръженията и съответната канална мрежа представлява напоителна система с изградена хидромелиоративна инфраструктура. Язовирът е построен през 1958 година и е предназначен за напояване. В момента той е в лошо състояние и не може да изпълнява предназначението си без извършване на ремонт. Язовирът е бил част от имуществото на прекратеното по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ ТКЗС – с. Младово.  По този начин се установява наличието и на трите кумулативни предпоставки на § 3 от ПЗР на ЗСН - язовирът се намира на територията на сдружението за напояване, представлява обект от хидромелиоративната инфра­структура, върху който сдружението е придобило собственост от момента на учредява­нето си.

            С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции в частта досежно този иск, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. В тази част Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации, които правилно е привел към съответните правни норми, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна е претендирала и доказала направени пред настоящата инстанция разноски в размер на 300 лева, които следва да й се присъдят.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззивникът следва да понесе своите разноски така както са направени.

Съгласно правилото на чл. 280, ал. 2 от ГПК, настоящото решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 137/30.06.2010 година по гр. дело № 152/2010г. на Районен съд – Нова Загора в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан иск за признаване за установено между Община Нова Загора и Сдружение за напояване „Водата е живот”, че язовир „Бели камъни – горе” с. Млекарово, общ. Нова Загора с кадастрален № 000090 по плана за КВС при граници: изток - №000089 – пасище, мера, запад - № 000089 – нива; север - №000089 – полски път и юг - №00009 – нива не е предназначен за напояване и не представлява елемент от напоителната система или технологична обособена нейна част на територията на Сдружение за напояване„ Водата е живот” със седалище и адрес на управление с. Млекарево, общ. Нова Загора, обл. Сливен и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част като НЕДОПУСТИМО.

 

 ПОТВЪРЖДАВА решение № 137/30.06.2010 година по гр. дело № 152/2010г. на Районен съд – Нова Загора в останалата му част.

 

ОСЪЖДА Община Нова Загора ДА ЗАПЛАТИ на Сдружение за напояване „Водата е живот” със седалище и адрес на управление с. Младово, общ. Нова Загора направените разноски по делото за тази инстанция в размер на 300 /триста/ лева.

            Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

           ЧЛЕНОВЕ:1                                                                                            

                                                                                                                    2