Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 239

        гр. Сливен, 07.01.2011г.

                                  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на седми декември през две хиляди и десета година в състав:

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                                                                       ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от съдия СВЕТИЕВА въззивно гражданско дело № 442 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно решение № 446/15.07.2010 година, по гражданско дело № 1552/2009 година на Сливенски районен съд, с което е уважен изцяло предявения от ищеца пред СлРС и въззиваема страна в настоящото производство, иск за осъждането на ответника – въззивник да заплати сумата 5 400.85 лева, представляваща продажна цена на доставена стока, за която е издадена фактура № 50000001110/14.04.2007 година, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба на 09.04.2009 г. и направените по делото разноски.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва решението изцяло, като го намира за незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Счита, че решаващия състав на РС - Сливен е допуснал процесуални нарушения, свързани с непълен и некоректен анализ на събраните по делото доказателства, довел до неправилност на фактическите констатации, а от там и до незаконосъобразност на правните изводи, изложени в атакуваният съдебен акт. В подкрепа на очертаните в жалбата оплаквания, въззивникът е посочил, че първоинстанционния съд неправилно се е позовал на недопустими свидетелски показания следствие, на което е достигнал до неправилни изводи за дължимост на сумата. Като аргумент на заеманата позиция е подчертал факта, че в хода на развилото се първоинстанционно производство, при събиране  на  доказателствата   се  е  установило, че реална  доставка  на  стока  не  е имало, тъй като такава количество  стока  не е възможно да бъде съхранено в магазина и заведението на „Естир„ ЕООД в гаранционните срокове на производителите. Наред с това посочва, че в експертното заключение, изготвено от вещо лице, което след извършена проверка в счетоводството на двете дружества се установила, че фактурата е осчетоводена и от двете договаряли дружества, но към нея не били приложени други /вторични счетоводни документи, доказващи датата на доставката, мястото, количеството стока и кой е предал, респ. получил доставката на стоката.

От въззивният съд се иска да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на РС – Сливен, като незаконосъобразно и неправилно и вместо него да бъде постановено друго, отхвърлящо предявените от ищеца искови претенции. Претендира се за присъждане на разноски.

С въззивната жалба не са направени доказателствени или процесуални искания, по които настоящия състав на СлОС да дължи произнасяне.

 В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от пълномощника на въззиваемата страна, е депозиран писмен отговор, съгласно който въззивната жалба се оспорва изцяло, като се твърди, че е неоснователна, а атакуваното решение не страда от посочените в нея пороци и като такова е правилно и законосъобразно.

От СлОС се иска постановяване на решение, потвърждаващо атакувания първоинстанционен съдебен акт. Претендира се присъждане на разноските, направени пред настоящата инстанция.

Няма направени с отговора доказателствени и процесуални искания.

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът, не се представлява от представител. Чрез пълномощника си заявява, че поддържа въззивната жалба с допълнението към нея и моли съда да я уважи.

 В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържайки изложените в отговора си съображения. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззиваният контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя й правни изводи на решаващия състав на РС Сливен, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора. Въззивната инстанция констатира законосъобразно процесуално процедиране, извършено от първоинстанционния съд, който е квалифицирал правилно предмета на спора, определил е подлежащите на доказване относими факти, разпределил е правилно доказателствената тежест за тях и е дал възможност на страните да ангажират доказателства. Направил е надлежен доклад на делото, по който от страните не са направени възражения. В развилото се производство е осигурил на страните пълна и равна възможност за участие и защита.

Изтъкнатите във въззивната жалба оплаквания за допуснати от решаващия състав на СлРС процесуални нарушения, свързани с непълен и некоректен анализ на събраните по делото доказателства, довел до неправилност на фактическите констатации, а от там и до незаконосъобразност на правните изводи не се споделят от въззивния съд, тъй като от анализа на събраните по делото доказателства, не би могло да се обоснове извод за основателността им.

        Съгласно правилата на ЗСч и ТЗ, представените от ищеца документи, от които извлича основателността на иска си, са достатъчно и годни да установят твърденията му. Това е  така защото по правило договор за продажба е вид транслативен, двустранен, консенсуален, неформален, възмезден и комутативен договор. При тази правна сделка, ако не са уговорили друго, купувачът е длъжен да плати цената при предаването на стоката. Не рядко стоката се индивидуализира в документ на стоката, какъвто най-често е фактурата. Фактурата е частен свидетелстващ документ и установява извършването на доставката, а след като е подписана от получилия доставката, представлява негово признание, че доставката е надлежно получена и посочената в документа на стоката сума се дължи. Купувачът има основно две задължения: да плати цената на стоката и да я получи. От представените по делото експертни заключения безспорно е установено, че фактура № 50000001110/14.04.2007 година е заведена в дневника за покупките при ответното дружество, осчетоводена е и от въззивното дружество е усвоено ДДС по цитираната фактура, което е внесено от ищцовото дружество - въззиваема страна. По извлечение от сметка 411 „Клиенти”, в счетоводството на ищцовото дружество ставало видно, че салдото към въпросната фактура е 5400.85 лева и не било платено. Това  несъмнено  сочи  на  извода, че купувача не е изпълнил основното си договорно  задължение  да  заплати  цената  на  доставката, индивидуализирана по вид и количество в документа  на  стоката / фактура № 50000001110/14.04.2007 година/ по договорения начин и в срок. / Коментираните от настоящия състав  и  събрани по делото от първоинстанционния съд доказателства са  достатъчни, за да се обоснове и мотивира извод за основателността на предявената от ищеца пред СлРС искова претенция без да е необходимо да се отчитат останалите  доказателства, събирането на които по преценка на настоящия съдебен състав не е било  необходимо.

Следователно предявения от ищцовото дружество пред първоинстанционния съд иск се явява доказан по основание и в пълния претендиран размер и като такъв правилно е уважен.

С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна е претендирала и доказала направени пред настоящата инстанция разноски в размер на 500 лева, които следва да й се присъдят.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззивникът следва да понесе своите разноски така както са направени.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                  Р     Е     Ш     И  :

                                               

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 466 от 15.07.2010 година по гражданско дело № 1552/2009 година на Сливенски районен съд.

ОСЪЖДА ЕСТИР” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С.., ул."Й.К." № * ДА ЗАПЛАТИ на ТД  „СКОРПИОН - 97" ООД, със седалище и адрес на управление гр. С.., ул. „Ц. С." № *, направените разноски по делото за тази инстанция в размер на 500 лева /петстотин лева/.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                  2.