Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е- №  217

 

Гр. Сливен 15.11.2010 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение първи състав, в заседание на десети ноември, през две хиляди и десета година, в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:      МАРГАРИТА ДРУМЕВА

     ЧЛЕНОВЕ:                  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

      МАРТИН САНДУЛОВ

При секретаря М.Т. и в присъствието на Прокурора……………, като разгледа докладваното от М. ДРУМЕВА

в.гр.д.№ 443 по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

          Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.  

          Частично е обжалвано Р. № 356/16.06.2010 г., постановено по гр.д. № 642/2010 г. на районен съд гр. Сливен, с което Н.С.Н. и Н.И.С. са осъдени солидарно да заплатят на О.Д.У.-*** солидарно сумата 5000лв. на основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД, предоставена им в заем по силата на договор за заем, сключен между тях в писмена форма в гр. Сливен на 31.01.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.02.2010 г. /завеждане на иска/ до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 240, ал.2 от ЗЗД, предложение първо сумата 650.48 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 19.01.2009 г. до 31.01.2010 г., изчислена върху главницата от 5000 лв. Присъдени са на ищеца и разноски по делото в размер на 1791.73 лв. /по компенсация/. Обжалването е в осъдителните диспозитиви на решението.

Въззивниците, чрез пълномощника си адв. С.Р. *** твърдят, че решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и е необосновано.

Молят съдът като приеме, че решението е неправилно да го  отмени и отхвърли предявените искове и му присъди разноските за двете инстанции. Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна- О.Д.У., чрез процесуалния си пълномощник- адв. Е.П. *** подала писмен отговор по въззивната жалба. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, а жалбата, като неоснователна да бъде оставена без уважение.  Настоява, че безспорно е установено, че на ответниците е предоставена сумата 5000 лв. в заем, съгласно писмен договор. Последните не са върнали сумата, поради което правилно СлРС я присъдил, както и възнаградителната лихва от 650.48 лв. Претендира присъждане на направените разноски.  Няма направени доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал.2 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з. въззивниците не се явиха и не изпратиха представител.

В с.з. въззиваемата страна се яви лично. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. По делото е получено и писменото становище на пълномощника му Ел. П., с което се твърди, че съдът  правилно обсъдил събраните в хода на делото доказателства и е приел една правилна фактическа обстановка, въз основа на която е постановил съдебния си акт.

Съдът на основание чл. 267, ал.1 от ГПК извърши проверка на допустимостта на въззивната жалбата. Констатира, че е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.1- две седмичен от надлежни субекти, поради което е процесуално допустима. Въззивникът е надлежна страна и има правен интерес да  обжалва решението с което са уважени предявени против него искове. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК. Със самата жалба не са направени нови процесуални и доказателствени искания. Такива не са направени от двете страни и след докладване на жалбата.  

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено от компетентен орган- районен съд, в законова писмена форма и със съдебния акт е отговорено на предявените искови претенции. 

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките поставени от въззивната жалба настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да го потвърди.

Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението, тъй като я намира за точна, пълна и кореспондираща със събраните доказателства.

Настоящата въззивна инстанция напълно споделя и правните изводи, формирани от РС въз основа на изложената фактическа обстановка, при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби.

Безспорно е установено, че между страните по делото е имало сключен писмен договор за заем на 31.01.2008 г., по силата на който ищецът- в настоящото производство въззиваема страна предоставил на заемателите- ответници в процеса, а в настоящото производство въззивници сумата 5000 лв., със задължението да я върнат в срок от 24 месеца от подписването на договора. Уговорили възнаградителна лихва от 6 %, ако се плаща в срок до 15 число на месеца и 10 % на месец при просрочие на плащане на месечната лихва. След изтичане на определения в договора срок заемателите не са върнал заетата от заемодателя сума от 5000 лв. Акцесорният иск за сумата 750 лв., претендиран, като възнаградителна лихва в размер на законната лихва, а не в уговорения размер по договора правилно е уважен до 650.48 лв. за период от време 19.01.2009 г. до 31.01.2010 г. Между същите страни е водено гр.д. № 152/2009  г. на СлРС, като съдът се произнесъл по предявен от заемодателя срещу заемателите иск за заплащане на суми по същия договор. С влязло в сила решение /потвърдено от СлОС е прието, че е нищожна уговорката в договора за заплащане на възнаградителна лихва по договора за заем в 6% и 10 % размер, като компенсаторната неустойка, надвишаваща трикратния размер на законната лихва,  с което договорът в тези му части противоречи на добрите нрави.

Съдът споделя правните изводи на СлРС за основателност и недоказаност на предявените искове- първият изцяло, а вторият до размер 650.48 лв.  

Не са налице отменителни основания, сочени във въззивната жалба  и след като правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд ще потвърди атакуваното решение, като правилно и законосъобразно. 

Двете страни са направили претенции за присъждане на разноски. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 от ГПК, такива се дължат на въззиваемата страна, която направила разноски- за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., видно от приложения договор за правна защита от 10.09.2010 г.   

По тези съображения, съдът

 

Р     Е    Ш    И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 356/16.06.2010 г., постановено по гр.д. № 642/2010 г. на районен съд гр. Сливен в частите, в които на О.Д.У. *** са присъдени 5000 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.02.2010 г. до окончателното й изплащане; сумата 650.48 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.01.2009 г. до 31.01.2010 г. и разноски по делото в размер на 1791.73 лв., като правилно и законосъобразно.

В необжалваната отхвърлителна част решението влязло в сила.

ОСЪЖДА Н.С.Н., ЕГН- ********** и Н.И.С., ЕГН **********,*** да заплатят на О.Д.У. ***, със съдебен адрес гр. С., ул. “Г.С. Р.” № * разноски по делото, направени пред въззивната инстанция в размер на 1200 /хиляда и двеста/  лв.   

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.  

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

ЧЛЕНОВЕ: