Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  

гр. Сливен, 15.11.2010г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на десети ноември през двехиляди и десета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                МАРТИН САНДУЛОВ

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 445 по описа за 2010  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е частично първоинстанционно решение № 460/22.06.2010г. по гр.д. № 1146/10г. на СлРС, с което е прекратен с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, сключения между страните граждански брак, като е признато за установено, че виновен за разстройството му е съпругът, родителските права спрямо малолетното им дете са предоставени за упражняване на майката, на бащата е определен режим на лични контакти с детето, осъден е да заплаща месечна издръжка на детето чрез неговата майка в размер на 80 лв. до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, заедно с лихвата за забава, като искът е отхвърлен до пълния му размер, постановено е след развода съпругата да носи предбрачното си фамилно име и ответникът е осъден да заплати такси и разноски по делото.

Въззивната жалба е от ответника в първоинстанционното производство и с нея се атакува решението в частите относно вината, режима на лични контакти на бащата с детето и разноските по делото. Въззивникът твърди, че в тях то е незаконосъобразно и неправилно, тъй катосъдът неправилно е приложил материалния закон. Твърди и, че направените изводи не съответстват н афактическата обстановка, развива съобпажения, че съдът е направил необоснован извод относно вината, опирайки се на свидетелски показания, които въззивникът счита за ненадеждни, тъй като свидетелите не изнасяли лично възприети от тях факти и обстоятелства, а възпроизвеждали твърдения на ищцатга. Също така заявява, че е несправедливо и неправилно решението относно режима на лични контакти, тъй като липсвали данни, че битовите условия в дома му не позволяват те да бъдат осъществявани и в съботния и в неделния ден. Поради това моли въззивния съд да отмени в тези части решението и да постанови ново, с което да признае за установено, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи и определи режим на лични контакти на бащата с малолетното дете всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. В неделя. Желае пропорционално на отхвърлителната част присъждане на разноски по делото.

Няма направени нови доказателствени или процесуални искания за тази фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител по пълномощие.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител по пълномощие.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалванотно решение е и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са напълно неоснователни.

Доколкото ответникът не е направил надлежно и своевременно доказателствани искания пред първоинстанционния съд, последният е формирал фактическите си констатации въз основа на ангажираните от ищцата писмени и гласни доказателствени средства. Настоящият състав намира, че те са годни и допустими и съдържат относими към спора доказателства. Това, че свидетелите възпроизвеждат и чуто от ищцата не е достатъчно да се дискредитират показанията им, както по причина, че моментите, за които те сочат, че ищцата е споделяла с тях определени факти, предхождат значително предявяването на иска, /тоест липсва причина да се приеме, че те са “нарочно създадени”/, така и понеже ответникът не им е противопоставил други доказателства, които да оборят твърденията на ищцата и установят различна фактическа обстановка.

Така констатациите на СлРС по въпроса за причините и вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения, кореспондират с доказателствения материал и не се променят по никакъв начин във въззивната фаза на производството.

Що се отнася до режима, определен от първоинстанционния съд за лични контакти на въззивника с малолетното дете, въззивната инстанция счита, че той е достатъчно либерализиран и съобразен както с времето и възможностите на родителите, така и с възрастта, пола и интереса на детето, поради което не се налага промяната му.

Поради изложеното въззивната жалба против решението в атакуваните части е неоснователна и не следва да се уважава, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в тях. Разноските са присъдени от СлРС правилно, с оглед изхода от процеса и заявеното от ответника в отговора на исковата молба.

С оглед изхода на процеса пред настоящата инстанция, отговорността за разноски следва да се възложи на въззивника, който следва да понесе своите както са направени, а тъй като въззиваемата не е претендирала разноски във въззивната фаза, такива няма да й се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

                       

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 460/22.06.2010г. по гр.д. № 1146/10г. на СлРС  в ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ..

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: