Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е- №  222

 

гр. С. 17.11.2010 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение първи състав, в заседание на десети ноември, през две хиляди и десета година, в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:      МАРГАРИТА ДРУМЕВА

     ЧЛЕНОВЕ:                  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

      МАРТИН САНДУЛОВ

При секретаря М.Т. и в присъствието на Прокурора……………, като разгледа докладваното от М. ДРУМЕВА

в.гр.д.№ 448 по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

          Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. 

          Обжалвано Р. № 442/01.07.2010 г., постановено по гр.д. № 5482/2009 г. на районен съд гр. С., с което е отхвърлен предявения от М.Л.М. *** иск против И.А.И.,***, за признаване за установено по отношение на ответника, че недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.525.104.1.7, разположен в поземлен имот с идентификатор № 67338.525.104, с полезна площ по документ 59.25 кв.м., при граници: самостоятелни имоти на същия етаж: идентификатор № 67338.525.104.1.8, под обекта с идентификатор № 67338.525.104.1.10, ведно с принадлежащо към него избено помещение с полезна площ от 2.51 кв.м., при граници по нотариален акт- североизток- външен зид, югозапад- коридор, северозапад- мазе № 6, югоизток- абонатна, заедно с 1.39 % ид.ч. от общите части на сградата по нот.акт № 13, т. VІ, рег. № 6283, нот.д. № 468/2002 г. на нотариус Н.С. е лична собственост на М.Л.М., като неоснователен и недоказан.

          Във въззивната жалба, въззивницата М.Л.М.  твърди, че решението е неправилно, тъй като противоречи на закона, необосновано е и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неправилно първоинстанционният съд приел, че договорът за дарение, приложен по делото като частен диспозитивен документ не може да се ползва с материална доказателствена сила и изцяло игнорирал неговото съдържание. Неправилно било отказано допускането на разпит като свидетелка майката на въззивницата, с определение, че нейните показания са заинтересовани. Посочва се, че макар, че твърдения в исковата молба да са оспорени, ответникът не ангажирал никакви доказателства за опровергаване на представените с исковата молба такива.

          Правят се доказателствени искания да се допуснат до разпит двама свидетели, които са били искани в първоинстанционното производство и съдът е отказал допускането им.

          Моли съдът като приеме, че решението е неправилно да го  отмени и уважи предявения иск и й присъди разноските за двете инстанции.

          В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил подробен писмен отговор на въззивната жалба. С него пълномощникът на ответника адв. А.,*** моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Настоява, че представените от ищцата в производството писмени платежни документи, могат да удостоверят единствено обстоятелството, че майката на ищцата е изтеглила  на определени дати определени суми от банковата си сметка, но не и обстоятелството, че след това тези суми са били предадени на ищцата с дарствено намерение, и че тя ги използвала за закупуването на процесния апартамент. Настоява, че доверителят му изобщо не е длъжен да ангажира доказателства, тъй като ищцата е тази, която е следвало да обори презумцията за съвместния принос, който се предполага до доказване на противното. Счита, че правилно РС отказал да допусне до разпит сочените от ищцата свидетели, от които  единият е сочен след законовия срок.

          Няма направени искания за допускане на други доказателства.

          С определение от 17.09.2010 г. настоящия състав се е произнесъл по искането във въззивната жалба за допускане на доказателства, като на основание чл. 157, вр. чл. 266 от ГПК, е допуснал до разпит като свидетелка Г.Д. М., при довеждане и не допуснал до разпит свид. Ж.Ж.- последния поради несвоевременно направеното искане. Приел, че съдът неправилно е отказал допускането на майката като свидетелка, с мотив, “защото майката е страна по договора за дарение и заинтересована от изхода на спора, и с показанията си не би могла да доведе до изясняване на спорните факти и обстоятелства по делото.” Въззивният състав е приел, че по този начин се обезсмисля въобще приложимостта на законовия текст на чл. 164, т. 3 от ГПК.

           В срока по чл. 263, ал.2 от ГПК няма постъпила насрещна въззивна жалба.

В с.з. въззивницата се явява лично и с представител по пълномощие- адв. Ц. Б. от АК Сливен. Адв. Б. поддържа жалбата и моли въззивният съд да отмени обжалваното решение, като неправилно и постанови ново, с което да уважи предявения иск, който бил основателен и доказан.

В с.з. въззиваемата страна не се явява, а се представлява от адв. А.А. ***. Пълномощникът моли жалбата да бъде оставена без уважение. Твърди, че съдът  правилно обсъдил събраните в хода на делото доказателства и приел една правилна фактическа обстановка, въз основа на която е постановил съдебния си акт.

Съдът на основание чл. 267, ал.1 от ГПК извърши проверка на допустимостта на въззивната жалбата. Констатира, че е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.1- две седмичен от надлежен субект- страна в процеса, която има правен интерес да обжалва решение, с което е отхвърлен предявен от нея иск, поради което е процесуално допустима. Жалбата отговаря и на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено от компетентен орган- районен съд, в законова писмена форма и със съдебния акт е отговорено на предявените искови претенции. 

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките поставени от въззивната жалба настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред двете инстанции намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да го отмени и постанови ново, с което да уважи предявения иск.

Въззивната инстанция констатира следното:

Ищцата М.М. предявила иск с правно основание чл. 23, ал.1 от СК за признаване за установено по отношение на ответника И.А.И., че тя е едноличен собственик на недвижим имот- апартамент в кв. “Б.”, бл. *, вх. “*”, ап.*, със застроена площ от 59.25 кв.м., състоящ се от дневна, спалня, кухня и сервизни помещение, ведно с принадлежащото към него избено помещение № *, с полезна площ от 2.51 кв.м., заедно с  отстъпено право на строеж върху общинска земя и 1.39 % ид.ч. от общите части на сградата, като имотът по кадастралната карта и кадастрални регистри е записан като  самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.525.104.1.7, разположен в поземлен имот с идентификатор № 67338.525.104, с полезна площ по документ 59.25 кв.м., при граници: самостоятелни имоти на същия етаж: идентификатор № 67338.525.104.1.8, под обекта с идентификатор № 67338.525.104.1.10, ведно с принадлежащо към него избено помещения с полезна площ от 2.51 кв.м., при граници по нотариален акт- североизток- външен зид, югозапад- коридор, северозапад- мазе № 6, югоизток- абонатна, заедно с 1.39 % ид.ч. от общите части на сградата, придобит по покупко- продажба с по нот.акт № 13, т. VІ, рег. № 6283, нот.д. № 468/2002 г. на нотариус Н.С.. Имотът бил закупен за 12000 лв. на 16.10.2002 г., с подарените от майка й 12000 лв., с конкретно предназначение- закупуване на описания недвижим имот. Като се позовава на разпоредбата на чл. 23, ал.1 от СК счита, че е налице пълна трансформация на лични средства, поради което придобитото по време на брака между страните жилище е изцяло нейна лична собственост.

В писмения си отговор ответникът И.А.И., чрез пълномощник адв. А.А. *** оспорва предявения иск. Намира твърденията в исковата молба за проява на безпределна наглост и безпардонен цинизъм. Счита приложения  договор за дарение за частен диспозитивен документ и само нотариалното удостоверяване на подписите по него имали характеристиката на официален документ. Доказвало се само, че на посочената дата страните по договора за дарение се явили пред нотариус и че подписите са техни. Нотариалното удостоверяване нямало доказателствена сила за никакви други обстоятелства. Договорът по никакъв начин не доказвал реалното предаване на посочената в него сума с дарствено намерение и същият е съставен привидно с цел впоследствие да бъде ползван за отричане на правата му, спрямо придобития по време на брака при условията на СИО процесен недвижим имот. Нямало надлежно оборване презумпцията за съвместен принос. Не участвал в подписването на договора за дарение и последният му е непротивопоставим. Оспорва верността на нотариалното удостоверяване и иска събиране на доказателства- да бъде задължена нотариус Н.С. да представи заверен препис от страниците на регистърния си дневник, в който са вписани нотариалните удостоверявания, извършени на дати 15, 16 и 17 октомври 2002 г.

В с.з. ищцата, чрез пълномощника си поддържа иска. Намира, че в с.з. се установило от писмените и гласни доказателства- договор за дарение и от показанията на продавачката- св. И.В.В., че новият апартамент е закупен от нея, със средства, подарени й от майка й.

В с.з. ответникът, чрез пълномощника си адв. А. *** оспорва иска и моли да бъде отхвърлен, като настоява искането на ищцата за признаване на трансформация на лични средства да не се признава.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено:

Страните са бивши съпрузи, като сключения на 23.06.2000 г. между тях брак е прекратен с влязло в сила решение по гр.д. № 3666/2008 г. по описа на Сл.РС на 20.11.2009 г.  

През време на брака си на името на ищцата с нотариален акт № 13, т. VІ, рег. № 6283, нот.д. № 468/2002 г. на нотариус Н.С. бил закупен на 16.10.2002 г. за 12000 лв. недвижим имот- апартамент в кв. “Б.”, бл. *, вх. “*”, ап.*, със застроена площ от 59.25 кв.м., състоящ се от дневна, спалня, кухня и сервизни помещения, ведно с принадлежащото към него избено помещение № *, с полезна площ от 2.51 кв.м., заедно с  отстъпено право на строеж върху общинска земя и 1.39 % ид.ч. от общите части на сградата, като имотът по кадастралната карта и кадастрални регистри е записан като  самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.525.104.1.7, разположен в поземлен имот с идентификатор № 67338.525.104, с полезна площ по документ 59.25 кв.м., при граници: самостоятелни имоти на същия етаж: идентификатор № 67338.525.104.1.8, под обекта с идентификатор № 67338.525.104.1.10, ведно с принадлежащо към него избено помещения с полезна площ от 2.51 кв.м., при граници по нотариален акт- североизток- външен зид, югозапад- коридор, северозапад- мазе № 6, югоизток- абонатна, заедно с 1.39 % ид.ч. от общите части на сградата. В т. 1. от НА е отразено, че продавачката И.В.В. заявява, че е получила напълно и в брой от купувача М.Л. И. сумата 12000 лв.

На същата дата 16.10.2002 г. е сключен договор за дарение, нотариално заверен от нотариус Н. С., с рег. № 123, с район РС Сливен между дарител Г.Д. М. /майка на ищцата/ и  дарена ищцата М.Л. И. /сега  с предбрачна фамилия М./, с който майката дарява на дъщеря си сумата 12000 лв., изричното условие, че сумата е за закупуване на апартамент № *, находящ се в жил. блок № *, вх. *, ет.*, кв. “Б.”, гр. С., с площ 59.25 кв.м., състоящ се от дневна, спалня, кухня и сервизни помещения, в едно с избено помещение № *, заедно с 1.39 % ид.ч. от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху общинска земя.

По искане на ответника съдът изиска и приложи заверен препис от страниците на регистърния дневник за вписвания нотариалните удостоверявания, извършени на 15, 16, и 17 октомври 2002 г. на нотариус Н. С.. Констатира, че на 16.10.2002 г. има записани имената на дарителката и дарената под № 6282 и на продавачката на апартамента И.В. и на купувачката- ищцата – под № 6283- л. 25.

Видно от касова разписка Z00108 от 10.10.2002 г., издадена от Обединена Българска Банка- АД, клон Сливен майката на ищцата Г. М. изтеглила 600 USD  при централен курс: USD 1.9929 лв.- л. 30. На л. 29 от гр.д. № 5482/2009 г. са ксероксирани и касови разписки- преписите заверени:  Z00116 за изтеглени от сметка на Г. М. на 5500.00 USD при курс 1.99371 лв. и касова разписка   Z00121 за изтеглени 197.00 лв. /100.00  USD/. Общата сума в български лв. е 12358.14 лв.

 Не се спори от страните, че при закупуването на процесния апартамент ответникът не е присъствал в нотариалната кантора. Св. Василева- продавач на имота установява, че при изповядване на сделката са присъствали купувачката- ищца и нейната майка.

Настоящата инстанция с определение от 17.09.2010 г. допусна до разпит като свидетелка  Г. М., майка на ищцата. Съдът не може да взема становище дали показанията на свидетел ще бъдат заинтересовани преди да са изслушани. Няма забрана близки роднини да свидетелстват, а от друга страна, допускат се свидетелски показания за установяване на договори на стойност по- голяма от 5000 лв., които са сключени между роднини с посочени в чл. 164 ал. 1, т. 3  степени. Свидетелката М. свидетелства, че работила в Либия и имала пари в банка във валута. Детето на страните било на 3 месеца, когато дъщеря й я помолила да й даде пари за да закупи жилище. При нотариуса го направили като дарение, защото искала М. да има собствено жилище, макар и по време на брак. Не закупила апартамента на свое име, за да не доизостри отношенията им. Заплатила и разноските по прехвърлянето, поради което е теглила и от втората си сметка. По него време страните не са имали пари да си купят жилище. Отношенията им били обтегнати. Твърди, че е с дълъг стаж и добра заплата и много често им помагала. Ответникът бил “хазартна личност”, която не внася пари в къщи. Работил като сервитьор в заведението “Златна Белка”, а дъщеря й била в майчинство. Ответникът не бил с тях при закупуването на апартамента, защото не се интересувал какво става в семейството. Заявява, че никой от близките на ответника не е давал средства за закупуването на жилището.

Съдът няма основания да се съмнява в проявяване заинтересованост и кредитира показанията на свидетелката М.. Те изцяло се подкрепят и допълват от показанията на св. Василева, досежно факта, че майката присъствала при изповядване на сделката, при която ищцата заплатила продажната цена, а ответникът не присъствал. Показанията не противоречат и на представените писмени доказателства- договор за дарение- в рамките на продажната цена и 3 бр. банкови касови разписки за изтеглени от нея от БНБ, клон Сливен долари- в български лв.- 12358.14 лв.  Сумата е изтеглена в деня на сделката, с изключение на 600 долара- шест дни преди нея. Налице е връзка между изтегляне от влогови сметки на майката и сключения пред нотариус договор за дарение, както и закупуването на жилището, които съвпадат по време. 

В тежест на ищцата е да обори презумпцията за наличие на СИО при придобиване на имущество по време на брака. С писмените и гласни доказателства съдът намира, че тезата на ищцата е доказана и презумпцията за СИО оборена. Съдът приема, че  е налице дарение и дарените от майката средства са вложени за закупуване на процесния апартамент. Точно поради факта на влошените брачни отношения между страните, майката на ищцата дарява парите само на дъщеря си, а не на семейството.

От приетото за установено, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 23, ал.1 от СК  за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на придобит по време на брака между страните недвижим жилищен имот.

Според чл. 23, ал.1 от СК, в сила от 01.10.2009 г. лични са вещите, придобити по време на брака изцяло с лично имущество по чл. 22, ал.1 или с друго лично имущество, придобито преди или по време на брака. Според чл. 22, ал.1, предложение второ от СК вещните права, придобити по време на брака по наследство и дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил.  В този  смисъл е уредбата и по СК отм.- чл. 20 и 21.

Съдът прие, че описания недвижим имот, представляващ апартамент в гр. С., закупен от ищцата по време на брака е закупен с дарени от майката на ищцата лично на нея средства. Следва, че той представлява лично имущество на ищцата и не е семейна имуществена общност. 

Съдът не споделя правните изводи на СлРС за неоснователност и недоказаност на предявения иск, формирани на фактическа обстановка, различна от приетата от настоящата инстанция. 

След като са налице отменителни основания, сочени във въззивната жалба  и възприети от тази инстанция и правните изводи на двете инстанции не съвпадат, въззивният съд ще отмени атакуваното решение, като неправилно и незаконосъобразно и ще постанови друго, с което ще уважи предявения иск с правно основание чл. 23, ал.1 от СК, като признае за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на описания по- горе имот.   

Двете страни са направили претенции за присъждане на разноски. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, такива се дължат на въззивницата, която направила разноски- за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. пред първата инстанция, видно от приложения договор за правна защита от 19.01.2010 г.- л. 28.

На основание чл. 83, ал.2 от ГПК ищцата, въззивница в настоящото производство е освободена от заплащане на такси и разноски на 29.12.2009 г. /резолюция върху исковата молба/. Тъй като делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса по производството, осъденото лице- ответника следва да бъде осъден да заплати всички дължащи се  такси в полза на съда, съгласно чл. 78, ал.6 от ГПК. Данъчната оценка на имота е с размер 23981.40 лв. /л. 9/ и на основание чл. 71, ал.2 от ГПК  дължимата д.т. за завеждане на иска е 239.81 лв., а за въззивното производство- неплатената д.т. е 119.91 лв.- общата ДТ съдът определя на 359.72 лв., която следва да бъде платена от ответника- въззиваема страна И.А.И..

По тези съображения, съдът

 

Р     Е    Ш    И   :

 

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 442/01.07.2010 г., постановено по гр.д. № 5482/2009 г. на районен съд гр. С., като неправилно и незаконосъобразно. ВМЕСТО ТОВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.А.И., ЕГН- ********** ***,  , че недвижим имот, с адресна регистрация  гр. С., кв. “Б.”, бл. *, вх. “*”, ап. *, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.525.104.1.7, разположен в поземлен имот с идентификатор № 67338.525.104, с полезна площ по документ 59.25 кв.м., при граници: самостоятелни имоти на същия етаж: идентификатор № 67338.525.104.1.8, под обекта с идентификатор № 67338.525.104.1.10, ведно с принадлежащо към него избено помещение с полезна площ от 2.51 кв.м., при граници по нотариален акт- североизток- външен зид, югозапад- коридор, северозапад- мазе № 6, югоизток- абонатна, заедно с 1.39 % ид.ч. от общите части на сградата по нот.акт № 13, т. VІ, рег. № 6283, нот.д. № 468/2002 г. на нотариус Н.С. е лична собственост на М.Л.М., с ЕГН- ********** ***- В-11.

 ОСЪЖДА И.А.И., ЕГН- ********** *** да заплати  държавна такса за двете инстанции по сметка на Сливенски окръжен съд в размер на  359.72  /триста петдесет и девет лв. и 0.72 лв./лв.

ОСЪЖДА И.А.И., ЕГН- ********** *** да заплати  на М.Л.М., с ЕГН- ********** ***- В-11 разноски по делото, направени пред Сливенски районен съд в  размер на  300 /триста/  лв. 

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните. 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

ЧЛЕНОВЕ: