Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

гр. Сливен, 22.11.2010 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на десети ноември през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

МАРТИН САНДУЛОВ

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 459  по описа за 2010   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба срещу решение № „37/17.06.2010 г. по гр. д. № 3496/2009 г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено, че Д.К.Д. *** „ЕАД  сумата от 17,56 лв., представляваща стойността на  неплатена топлоенергия за м.ноември 2007 г., като положителните установителни искове по чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК в останалата им част за разликата над уважените до пълните претендирани размери са отхвърлени като неоснователни.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно в неговата отхвърлителна част , тъй като безспорно е установено, че на ответника дружеството е доставяло топлоенергия и че той дължи заплащането й. Съдът не е допуснал назначаване на експертиза, която да установи какъв е точния размер на задължението.

В с.з чрез представител по пълномощие жалбата се поддържа и се претендира уважаване на исковите претенции.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор. В писмения отговор се твърди, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и обосновано.  В по-голямата си част вземането е погасено по давност, а в останалата – не е установено като размер и поради това правилно съдът е приел, че след като няма  основа на реално енергийно потребление, следва да  отхвърли претенцията.

 В с.з.въззиваемият не се явява и не се представлява.

След докладване на жалбата и отговора не са направени възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и  допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е е  частично незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено в атакуваната част.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея като следва да добави следното:

С определение от закрито заседание на 24.09.2010 г. съдът е допуснал и назначил допълнителна експертиза, която да отговори на въпроса каква е дължимата сума от потребителя на топлоенергия, ако е спазена нормативната уредба при замерването й. Съдът изслуша заключението на вещото лице, от което е видно, че въз основа на събраните материали по делото и констатации по първоначалното заключение, експертизата е извършила превеждане на дължимите суми от потребителя към изискванията на нормативната уредба. Тези задължения са представени в таблица със съответните компоненти. Във втората таблица вещото лице е изчислило реално дължими суми по месеци и компоненти за процесния период, съобразно първоначалната искова молба.

Въззивният състав не споделя  правните изводи на РС, които са необосновани и не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са частично основателни. Безспорно е установено, че  „Топлофикация – Сливен” ЕАД е доставяло топлоенергия на ответника по делото, поискано е издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и срещу заповедта ответникът е подал възражение, което е довело до предявяване на положителните установителни искове с правно основание чл. 422 ал. 1 във вр.счл. 124 ал. 1 от ГПК. Неправилно обаче районният съд е приел, че само за м. ноември 2007 г. начислената на ответника сума е реално дължима.  От представената пред настоящия въззивен състав експертиза по несъмнен начин са установени задълженията за процесния период.

В хода на производството пред районния съд, а и пред тази инстанция ответникът, чрез процесуалния си представител, е направил възражение за погасяване на задължението по давност, обхващаща периода от 31.01.2004 г. до 31.03.2006 г.  Вземанията на дружеството срещу длъжника представляват периодични платежи и се погасяват с изтичането на тригодишната давност, която към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК , а именно на 11.06.2009 г. вече е била изтекла. Задълженията след този период обаче, а именно тези от м. ноември 2006 г. до м. август 2008 г.не са погасени по давност и са дължими.  Това се установява по безспорен начин от заключението на вещото лице, тъй като съдът не се съмнява в неговата компетентност и безпристрастност.

С оглед на изложеното, решението на районния съд следва да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени претенциите за сумата 111,75 лева, представляваща не заплатена топлоенергия за периода от месец ноември 2006г. до месец март 2007г. и от месец декември 2007г. до месец август 2008г. ведно със законната лихва върху главницата в размер на 16,41 лева.

Страните  са претендирали разноски пред тази инстанция и такива се дължат на дружеството въззивник за адвокатско възнаграждение и внесени депозити за вещи лица пред двете инстанции в размер на 440, 43 лева съразмерно на уважената част, и на въззиваемия за адвокатско възнаграждение за двете инстанции в размер на 282, 47 лева.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

ОТМЕНЯ решение решение № „37/17.06.2010 г. по гр. д. № 3496/2009 г. на Сливенски районен съд, в частта, с която са отхвърлени положителните установителни искове по чл.422 ал.1 вр. чл.124 ал.1 от ГПК за разликата от 17,56 лева до 129,31 лв, представляваща стойността на неплатена топлоенергия за периода от месец ноември 2006г. до месец март 2007г. и от месец декември 2007г. до месец август 2008г. ведно със законната лихва върху главницата в размер на 16,41 лева като вместо това постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.К.Д. с ЕГН ********** *** 49-Д-1 ДЪЛЖИ на „Топлофикация – Сливен” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”С. К.” №* ЕИК 119004654 сумата  111,75/сто и единадесет лв и 75 ст./ лева, представляваща не заплатена топлоенергия за периода от месец ноември 2006г. до месец март 2007г. и от месец декември 2007г. до месец август 2008г., ведно със законната лихва за забава считано от 11.06.2009г. до окончателното й изплащане, и сумата от 16,41 / шестнайсет лева и 41 ст/лева, представляваща мораторна лихва за забава, изтекла към 21.11.2008г.

ОТМЕНЯ решение  № „37/17.06.2010 г. по гр. д. № 3496/2009 г. на Сливенски районен съд, в частта, с която Д.К.Д. с ЕГН ********** *** 49-Д-1 е осъден да заплати на „Топлофикация – Сливен” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”С. К.” №* ЕИК 119004654 сумата от 20,40 лева представляваща разноски по делото, съобразно уважения размер на исковете, както и в частта, с която „Топлофикация – Сливен” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”С. К.” №*ЕИК 119004654 е осъдено да заплати на Д.К.Д. с ЕГН ********** *** 49-Д-1 сумата от 239,70 лева представляваща разноски по делото, съобразно отхвърления  размер на исковете като вместо това постановява:

ОСЪЖДА Д.К.Д. с ЕГН ********** *** *-*-* да заплати на „Топлофикация – Сливен” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”С. К.” №* ЕИК 119004654 сумата от 440,43 /четиристотин и четирийсет лева и 43 ст./ лева, представляваща разноски по делото пред двете инстанции, съобразно уважения размер на исковете.

ОСЪЖДА „Топлофикация – Сливен” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”С. К.” №* ЕИК 119004654 да заплати на Д.К.Д. с ЕГН ********** *** 49-Д-1 сумата 282, 47 / двеста осемдесет и два лв. и 47 ст/ лева представляваща разноски по делото пред двете инстанции, съобразно отхвърления размер на исковете.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № „37/17.06.2010 г. по гр. д. № 3496/2009 г. на Сливенски районен съд в останалата част.

 

         Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: