РЕШЕНИЕ №

 

гр. С., 02.12.2010 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ВТОРИ НОЕМВРИ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕСЕТА година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

          ЧЛЕНОВЕ:  АТАНАС СЛАВОВ

                             ПЕТЯ СВЕТИЕВА

 

При секретаря  М.Т. и в присъствието на Прокурора……………… като разгледа докладваното от АТАНАС СЛАВОВ  в.гр.д.№ 461 по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и протича по реда на  чл258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по повод въззивната  жалба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СЛИВЕН” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Сливен, чрез своя процесуален представител адвокат П.Г.пълномощник на търговското дружество против Решение№ 525/ 12   юли  2010  год. по гр.дело № 656/2010 год. на Сливенски районен съд, В ЧАСТТА в която са уважени предявените отрицателно установителни искове по чл.124 ал.1 от ГПК, с който се ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на въззивникът „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН” ЕАД БУЛСТАТ119004654 с адрес на управление: гр. С., бул. Ст. К.№ *, представлявано от А.Х.А.с ЕГН **********, че въззиваемия Н.С.Н.  с ЕГН ********** ***  *-*-*  със съдебен адрес чрез адв. Е.П. *** НЕ ДЪЛЖИ  на   „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН”  ЕАД, сумата 670.57 лв. главница и 28.88 лв. лихва, като неправомерно начислени суми за периода от 31.03.2000 г. до 30.06.2002 г.,  ведно със законната лихва, считано от  върху главницата, считано от 23.06.2003 г.  до окончателното изплащане на сумите и разноски в размер на 32.24 лв.

В жалбата си до съда въззивникът  „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН”  ЕАД, чрез процесуалния си представител твърди, че в уважителната си част решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че неправилно районния съд е приел, че въззиваемия не дължи сумите за ползвана , но не заплатена битова гореща вода. Мотивите на съда са , че сумите са неправилно начислени и не съответстват на нормативната уредба. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд е назначена и изслушана съдебно техническа експертиза, която е отговорила, че не е  спазена нормативната уредба при начисляването на битова-гореща вода при не осигурен достъп и същите са приведени в съответствие с нормативната уредба. Намира за неоснователно , че районния съд е счел за недоказано, че обитателите на имота са 5 души. Този факт се доказва от представената карнета по делото , а и освен това ищецът не е оспорил това твърдение.

Моли съда да постанови Решение,с което отмени обжалваното Решение на първоинстанционния съд, като вместо него да постанови друго , с което отхвърли предявения отрицателен установителен иск.

С въззивната жалба не са направени доказателствени или процесуални искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от пълномощника на въззиваемата страна, е депозиран писмен отговор, съгласно който въззивната жалба се оспорва изцяло, като се твърди, че е неоснователна, а атакуваното решение не страда от посочените в нея пороци и като такова е правилно и законосъобразно.

Моли съда да постанови на решение, с което да потвърди атакувания първоинстанционен съдебен акт. Претендира се присъждане на разноските, направени пред настоящата инстанция.

Няма направени с отговора доказателствени и процесуални искания.

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът, не се представлява. Чрез представителя си по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, подал писмено становище, заявява, че поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции /писмено становище/.

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържайки изложените в отговора си съображения. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззиваният контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в законния срок за обжалване. Въззивникът има правен интерес да обжалва решението в частта, в която е отхвърлена претенцията му.

От събраните доказателствата по делото , пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

 Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. 

На 28.10.1996 г. страните са сключили договор за доставка на топлоенергия с гореща вода за отопление и битови нужди № 372 между въззивникът „Топлофикация- Сливен” ЕООД като „ДОСТАВЧИК” и  живущите в вх.* бл. * на кв.”Д.” гр.Сливен като „ПОТРЕБИТЕЛИ” чрез Пламен Братойчев, упълномощен  с пълномощно № 9768/28.10.1996 г.

По силата на този договор страните са постигнали съгласие, доставчикът „Топлофикация Сливен” ЕООД  да доставя на потребителите, между които и въззиваемия да произведе и достави  топлоенергия с гореща вода , съобразно техническите си възможности. Като упълномощител в приложеното към договора пълномощно фигурира и Н.С.Н.- въззиваема страна по делото.

Съгласно раздел ІV от договора отчитането на ползваната топлоенергия се извършва ежемесечно на 25 – то число на всеки месец.

От назначената и приета на първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза се установява, че ищецът е ползвал топлинна енергия за битова гореща вода и отопление до м. 02.1999 г., топлинна енергия от отоплителни тела  в две от помещенията на апартамента хол и спалня. В един по-късен момент е последвало спиране на отоплението на сградата през м. декември 1999 г.  отопление се е ползвало само в санитарните помещения от щранг- лира. След този месец в сградата се ползва само топлинна енергия за БГВ. За месеците с налични данни количествата вода били приведени в съответствие с реално потребените. В справката фигурират шест месеца, в които е начислявана служебно топлинна енергия за БГВ по причини отразени от отчетника в карнет- тетрадката. За м. 01.02. и 03.2002 г. вещото лице намира, че същите не са начислени правилно от гледна точка на указанията, дадени в нормативната уредба. Вещото лице представя две таблици, съответно с тези суми за БГВ при неосигурен достъп и без тях. Сумите за отопление и мощност са следващите се по действащата нормативна уредба за месеците на процесния период

В с.з. вещото лице уточнява, че за периода от 31.01.2002 г. до 30.06.2002 г. на абоната е начислявана служебно енергия за БГВ въз основа на брой хора- 5 души съобразно методиката в Наредба № 2/2002 г. В карнета отчетникът записал, че не се осигурява достъп.

Съдът намира посочената фактическа обстановка за безпротиворечива и доказана от писмените доказателства по делото, които съдът кредитира изцяло. Съдът кредитира изцяло и заключението на вещото лице.

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Решението на първоинстанционния съд е обжалвано частично, като в обжалвана част се явява правилно и законосъобразно. Решението на първоинстанционния съд е обжалвано в частта, в която е уважен отрицателно установителният иск за сумата от сумата 670.57 лв. главница и 28.88 лв. лихва, като неправомерно начислени суми за периода от 31.03.2000 г. до 30.06.2002 г.,  ведно със законната лихва, считано от  върху главницата, считано от 23.06.2003 г.  до окончателното изплащане на сумите и разноски в размер на 32.24 лв.

Мотивите на решаващия съд за да постанови обжалвания съдебен акт еу че въззивник неправилно е начислил претендираните от него суми за периода от 31.03.2000 год. до 30.06.2002 год. като цена за доставка на битова гореща вода.

Настоящия съдебен състав споделя изцяло правните изводи на решаващия състав на РС Сливен, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават исковите претенции, правилно е определил границите на правния спор и е дал съответстващата правна квалификация на исковите претенции.

От анализа на събраните по делото доказателства, може да се обоснове извод за основателността на предявения иск.

Настоящия съдебен състав счита, че доставената до абонатната станция топлинна енергия е разпределена неправилно между битовите потребители и не отговаря на изискванията на нормативната уредба

От приетата и неоспорена съдебно –техническа експертиза се доказва, че на въззиваемия са начислени служебно суми за БГВ за последните шест месеца на процесния период за членове на семейството общо 5 на брой.

Към този момент тези обществени отношения са били правно регулирани от от различни подзаконови нормативни актове за топлоснабдяването. Количеството топлинна енергия се разпределя между потребителите въз основа на изразходваното от тях количество гореща вода, а изразходваното количество гореща вода от отделните потребители се определя по показанията на водомерите им за гореща вода, а когато такива липсват, то се определя при норма за разход на гореща вода - 140 литра на обитател за едно денонощие на потребление. Съгласно действащата към този момент нормативна уредба количества битова гореща вода се начисляват служебно при липса на водомери за гореща вода. Липсва в нормативната уредба възможност да се начисляват служебно битова гореща вода при неусигурен достъп, а и този факт е останал недоказан.

Предвид недоказаността на задължението за последните шест месеца от процесния период , съдът възприема заключението на вещото лице, без начислени служебно суми за БГВ за последните шест месеца.

Установява се , че за периода от 31.05.2000 г. до 30.06.2002 г.  реално дължимите от ищеца суми са в размер на  330.89 лв. главница и 29.49 лв. лихва. Неправилно са начислени суми в размер на 670.57 лв. главница и 28.88 лв. лихва.

Районният съд е провел надлежно и пълно съдебно дирене, събрал е допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективна фактическа обстановка и въз основа на нея е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна е претендирала и доказала направени пред настоящата инстанция разноски в размер на 450 лева, които следва да й се присъдят.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззивникът следва да понесе своите разноски така както са направени.

Съгласно правилото на чл.280 ал.2 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение № 525 от 12.07.2010 год.  по гражданско дело № 656/2010 година на Сливенски районен съд.

 

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ - СЛИВЕН” - ЕАД, БУЛСТАТ119004654 със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.”Стефан  Караджа” № * ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.Н., с ЕГН:********** ***-*-* и съдебен адрес гр.С.ул.”Г.С.Р.” № *  направените разноски по делото за тази инстанция в размер на 450 лева .

В останалите части решението е влязло в сила поради необжалването му.

 

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване

.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: