Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 198

        гр.Сливен, 02.11.2010 г.

                                  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и десета година в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                                                            ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря М.Л., като разгледа докладваното от съдия СВЕТИЕВА въззивно гражданско дело № 464 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК, във връзка с чл. 317 от ГПК.

Образувано по подадена на 13.09.2010 година, от ответника в първоинстанционното производство, въззивна жалба вх. № 19352/13.09.2010 година по входящия регистър на СлРС срещу решение № 587 от 31.08.2010 година, постановено по гр. дело № 2677/2010 година по описа на СлРС.

Произнасяйки се по предявен иск с правно основание чл. 150 от СК, разгледан по реда на глава ХХV - бързи производства от ГПК, решаващият състав на СлРС е изменил определената с решение №13 от 15.02.2005 година на СлРС по гражданско дело № 694/2004 година на СлРС издръжка, която Т.И.К. е осъден да заплаща на Д.И.П., като майка и законна представителка на малолетното дете И.Т.И., като я е увеличил от 60 лева на 100 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба - 25.05.2010 година до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на други предвидени в закона основания за прекратяване или изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска. Допуснато е предварително изпълнение на решението в частта му относно издръжката. Предявения пред първоинстанционния съд иск за изменение на издръжка е отхвърлен за разликата от уважения размер - 100 лева, до пълния претендиран размер от 150 лева. На страните са присъдени разноски.

Недоволен от така постановения съдебен акт е останал ответникът по гр. дело № 2677/2010 година на СлРС, който с депозираната въззивната жалба, обжалва решение № 587 от 31.08.2010 година, като незаконосъобразно и неправилно в частта, с която е увеличена дължимата от въззивника за малолетното дете И. издръжка за сумата над 80 лева до 100 лева. Прави оплаквания за допуснати нарушения на материалните и процесуални норми. Счита, че решаващия състав на РС Сливен е допуснал процесуални нарушения, свързани с некоректен анализ на събраните по делото доказателства, отнасящи се до възможностите му да дава определения размер на издръжка, което е довело до неправилност на фактическите констатации, а от там и до незаконосъобразност и необоснованост на правните изводи, изложени в атакуваният съдебен акт. В подкрепа на очертани в жалбата оплаквания, въззивникът е посочил, че е безработен от началото на 2010 година и получаваното, обезщетение е минимално и не може да служи за задоволяване на неговия екзистенцминимум. Акцентира върху факта, че въззиваемата, за разлика от него работи в РГърция, получава месечно възнаграждение не по-малко от 1000 евро, от което изпраща само 100 евро за децата. Посочва, че така твърдяната от него възможност на въззиваемата страна, да отделя повече средства за издръжка, отколкото той не е била опровергана от събраните по делото доказателства.

 От въззивния съд се иска да постанови решение, с което да измени частично постановеното от СлРС решение, като намали размера на определената за малолетната И., месечна издръжка, считано от 25.05.2010 година на 80 лева месечно.

В жалбата не са направени доказателствени или процесуални искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от пълномощника на въззиваемата страна, е депозиран писмен отговор, съгласно който въззивната жалба се оспорва изцяло, като се твърди, че е неоснователна, а атакуваното решение не страда от посочените в нея пороци, а е правилно и законосъобразно. Излагат се конкретни аргументи, опровергаващи направените с въззивната жалба оплаквания.

От СлОС се иска постановяване на решение, потвърждаващо атакувания първоинстанционен съдебен акт.

Няма направени с отговора доказателствени и процесуални искания.

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът, не се явява. Представлява се от процесуален представител, надлежно упълномощен по реда на чл. 32, т. 1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител по пълномощие, по чл. 32, т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържайки изложените в отговора си съображения. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на разноските, направени пред настоящата инстанция.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 267, ал. 1 от ГПК, настоящия състав  на  СлОС, извърши проверка на депозираната въззивна жалба и констатира, че същата, след  изпълнение на дадените с разпореждане от 01.10.2010 г. от въззивния съд указания е редовна и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК - подадена е в срока от процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване на първоинстанциония съдебен акт.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззиваният контрол за законосъобразност и правилност на атакувания съдебен акт, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено. Счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя й правни изводи на решаващия състав на РС Сливен, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдяното от ищеца накърнено право, правна квалификация на исковите претенции, а именно такива по чл. 150 от СК.

Въззивната инстанция констатира законосъобразно процесуално процедиране, извършено от първоинстанционния съд, който е квалифицирал правилно предмета на спора, определил е подлежащите на доказване относими факти, разпределил е правилно доказателствената тежест за тях и е дал възможност на страните да ангажират доказателства. Направил е надлежен доклад на делото, по който от страните не са направени възражения. В развилото се производство е осигурил на страните пълна и равна възможност за участие и защита.

Изтъкнатите във въззивната жалба оплаквания за допуснати от решаващия състав на СлРС процесуални нарушения, свързани с непълен и некоректен анализ на събраните по делото доказателства, довел до неправилност на фактическите констатации, а от там и до незаконосъобразност на правните изводи са неоснователни. От анализа на събраните по делото доказателства, не би могло да се обоснове извод за основателността на тези доводи. Районният съд, съблюдавайки правилата на процеса и като е анализирал годните и относими доказателства е достигнал до законосъобразния извод, че от предходното съдебно определяне на дължимата издръжка от ответника за малолетната И. е изминал продължителен период /пет години/, през който са настъпили трайни изменения /в посока нарастване/ на нуждите на детето. Несъмнено установено е, че нарасналите нужди на детето обуславят и увеличаване размера на месечната издръжка, която бащата следва да заплаща. Досежно възможностите на последния да дава определената от СлРС  издръжка,  правилно е  преценено, че  реализирания от него месечен доход  в размер  на  487.50 лева,  му позволява без затруднение да отделя сумата от 100 лева за издръжка на  малолетното си дете.- От общият му доказан по делото месечен доход за покриване на неговия екзистенцминимум ще остава сума почти три пъти по - голяма от тази която е определена да дава като издръжка за малолетното дете И., което е във възраст на  интензивно физическо и психическо израстване, респ. нуждае се освен от средства за  покриване на ученическите си разходи и от средства за дрехи и пълноценна  храна. Несъмнено установено е, че майката, за разлика от бащата има задължение за издръжка и към друго свое дете. Последният факт логично обосновава извода на РС- Сливен, защо  при доказани по - високи  месечни  доходи,  реализирани от майката приблизително се  изравнява издръжката, която тя ежемесечно осигурява и тази, която бащата като  задължено лице следва да дава.

Предвид тези съображения, както и по тези изложени в мотивите на първоинстанционното решение, които е безпредметно да бъдат повтаряни, предвид ползваната от настоящата инстанция правна възможност по чл. 272 от ГПК, първоинстанционния съдебен акт се преценява като законосъобразен.

        Поради констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации, които е привел правилно към съответните правни норми, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна е претендирала и доказала направени пред настоящата инстанция разноски в размер на 100 лева, които следва да й се присъдят.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззивникът следва да понесе своите разноски така както са направени.

Съгласно правилото на чл. 280, ал. 2 от ГПК, настоящото решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                            Р     Е     Ш     И  :

                                                             

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 587 от 31.08.2010 година по гражданско дело № 2677/2010 година на Сливенски районен съд.

 

ОСЪЖДА Т.И.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.П., с ЕГН ********** *** *-*-* направените разноски по делото за тази инстанция в размер на 100 лева /сто лева/.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                           2.