Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 208

        гр.Сливен, 30.11.2010 г.

 

                                  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на втори ноември през две хиляди и десета година в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                                                           ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдия СВЕТИЕВА въззивно гражданско дело № 471 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно решение № 471/16.07.2010 година, по гражданско дело № 1144/2010 година на Сливенски районен съд, с което произнасяйки се по предявен отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от СлРС е прието за установено, че Д.В.Д. не дължи на “Топлофикация – Сливен” ЕАД  със седалище гр. С.и адрес на управление бул. “С.К.” № *, сумата 1363.26 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода 01.11.1997 година - 31.05.2002 година, ведно с мораторна лихва, изтекла до 14.11.2002 година, в размер на 174.35 лева, както и разноски в размер на 30.75 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр. дело № 2501/2002 година на СлРС и ответникът е осъден да заплати направените по делото разноски.

Въззивникът – “Топлофикация – Сливен” ЕАД - ответник в първоинстанционното производство, чрез пълномощника си обжалва решението изцяло, като го намира за незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Счита, че решаващия състав на РС Сливен е допуснал процесуални нарушения, свързани с непълен и некоректен анализ на събраните по делото доказателства, довел до неправилност на фактическите констатации, а от там и до незаконосъобразност на правните изводи, изложени в атакуваният съдебен акт. В подкрепа на очертаните в жалбата оплаквания, въззивникът е посочил, че от първоинстанционния съд неправилно се приема, че Д.В.Д. не дължи сумата, представляваща ползвана, но незаплатена топлинни енергии, за периода 01.11.1997 година - 31.05.2002 година, с мотив, че по време на съдебното изпълнение тече погасителна давност и началния момент започва от датата на последното изпълнително действие, както и че за част от периода, задължението на ищеца е погасено по давност. Считайки тези съображения на СлРС за неоснователни посочва, че след образуването на изпълнителното производство, давността е прекъсната съгласно чл. 116 от ЗЗД и след това прекъсване не е текла погасителна давност за времето до прекратяване на изпълнителното дело на 09.02.2007 г.,съгласно чл. 115, ал. 1, б.”ж” от ЗЗД. Подкрепя оплакването си с позоваване на Постановление № 3/1980 г. по гр.д. № 3/1980 г. на Пленума на ВС съгласно, което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителния процес, относно принудителното осъществяване на вземането. В тази връзка счита, че довода на СлРС за започвалата да тече отново давност след връчване на призовката за доброволно изпълнение през 2003 година е неоснователен. Според правещия оплакването въззивник, нова погасителна давност е започнала да тече след влизане в сила на постановлението от 09.02.2007 година за прекратяване на изпълнителния процес, като до образуването на исковото производство не е бил изтекъл три годишния давностен срок. Акцентира върху обстоятелството, че самото прекратяване на изпълнителното дело не заличава прекъсващото действие на давността, респ. факта, че не е текла по време на изпълнителното производство, тъй като разпоредбата на чл. 116 от ЗЗД е неприложима, като отнасяща се само за исковото производство и не може да се пренася по аналогия и за изпълнителното производство. Освен това според оплакване в жалбата, задължения като процесните се погасяват не с кратката три годишна давност, а следва да се приеме общия петгодишен давностен срок, регламентиран в чл. 110 от ЗЗД. Посочва, че при доставка на топлинна енергия, не са налице повтарящи се еднородни задължения, а различни по характер доставки. За да аргументира оплакването си се позовава на обстоятелството, че всеки месец общата сума за топлинна енергия включва както различни пера, така и различно количество потребена по всяко едно перо топлинна енергия. С всяка отделна доставка възниквало отделно, самостоятелно и различно от предходното и от следващото задължение за плащане. Сочейки това, прави съждение, че поради липса на изрично посочване на това задължение към тези, за който се прилага специалния давностен срок следвало, че в конкретния случай, касаещ доставка на топлинна енергия е приложим общия петгодишен давностен срок.

От въззивният съд се иска да постанови решение, с което да отмени изцяло решението № 471/16.07.2010 година, по гражданско дело № 1144/2010 година на Сливенски районен съд, като незаконосъобразно и неправилно и вместо него да бъде постановено друго, отхвърлящо предявения от Д.В.Д. отрицателен установителен иск за недължимост на сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр. дело № 2501/2002 г. на СлРС като неоснователен и недоказан.

С въззивната жалба не са направени доказателствени или процесуални искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от пълномощника на въззиваемата страна, е депозиран писмен отговор, съгласно който въззивната жалба се оспорва изцяло, като се твърди, че е неоснователна, а атакуваното решение не страда от посочените в нея пороци и като такова е правилно и законосъобразно. Излагат конкретни оспорвания на направените с жалбата оплаквания. Прави позоваване на съдебна практика в това число и на петчленен състав на ВКС, за да обоснове приложимостта на тригодишния давностен срок за погасяване на вземания като процесното. Посочва, че първия период е от 01.11.1997 година до 30.10.1999 година и касае вземане погасено по давност още преди въззивника да се е снабдил с изпълнителен лист. Досежно вторият разграничен период, представляващ част от процесния посочва, че през 2003 година е образувано изпълнително дело пред ДСИ, но същото е прекратено като е започнал да тече погасителния давностен срок, който е прекъснат с образуването на второто изпълнително дело при ЧСИ Павел Георгиев през 2010 година. Към този момент според въззиваемата страна е изтекла както кратката тригодишна давност, така и общата петгодишна давност. В тази връзка счита, че фактически установеното от РС - Сливен е правилно и основано на анализа на събрания по делото доказателствен материал, което е довело до правилно формирани и мотивирани правни изводи, респ. решението не страна от твърдяните пороци, а е правилно  и  законосъобразно.

От СлОС се иска постановяване на решение, потвърждаващо атакувания първоинстанционен съдебен акт. Претендира се за присъждане на разноските, направени пред настоящата инстанция.

С отговора няма направени доказателствени и процесуални искания.

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът, не се представлява. Чрез представителя си по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, подал писмено становище, заявява, че поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции /писмено становище/.

         В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържайки изложените в отговора си съображения. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – допустимо.

При извършване на въззиваният контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е ЧАСТИЧНО НЕПРАВИЛНО. Незаконосъобразно в частта, касаеща суми, относими за периода от м. 11.1999 година до 31.05.2002 година и като такава следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, отхвърлящо предявения отрицателен установителен иск за отменената част, като неоснователен. В останалата част първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка, досежно законосъобразната част от решението за правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея, като я допълва със следните фактически констатации.

Вземането на кредитора – ответник за периода от 01.11.1997 година до 30.10.1999 година, преизчислено по заключението на вещото лице, представено пред СлРС, възлиза на сумата 663,17 лева - цена на доставена топлинна енергия, мораторна лихва, изтекла до 14.11.2002 година, в размер на сумата 123.34 лева, както и разноски в размер на 15.66 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр. дело № 2501/2002 година на СлРС.

Вземането на кредитора – ответник за периода от м. 11.1999 година до 31.05.2002 година, преизчислено по заключението на вещото лице, представено пред СлРС, възлиза на сумата 700.09 лева - цена на доставена топлинна енергия, мораторна лихва, изтекла до 14.11.2002 година, в размер на сумата 54,24 лева, както и разноски в размер на 15.09 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр. дело № 2501/2002 година на СлРС.

Ищецът, носещ тежест да докаже фактите обосноваващи, твърдението му за  погасяване  на  вземането  на  кредитора  по  давност не  е  представил доказателства, от  които  да  се  установява  точната  дата  на  която   постановлението от 09.02.2007 година за  прекратяване  на  изпълнително дело № 2198/2003 година по  описа  на  ДСИ при СлРС е влязло в сила, поради  което  се  приема за  установен факта, че от влизането в сила на посочения последен акт до 18.02.1010 година, когато  е образувано ИД № 20108370400096 на ЧСИ Павел Георгиев, не е изтекъл тригодишен давностен срок за погасяване  на вземанията  по  издадения изпълнителен лист, касаещи периода след м.11.1999 година. 

Изложените във въззивната жалба оплаквания, отнасящи се до неправилната част от решението на СлРС са основателни по следните съображения.

Предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е за признаване за установено, че Д.В.Д. не дължи на “Топлофикация – Сливен” ЕАД , сумата 1 363.26 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода 01.11.1997 година - 31.05.2002 година, ведно с мораторна лихва, изтекла до 14.11.2002 година, в размер на 174.35 лева, както и разноски в размер на 30.75 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр. дело № 2501/2002 година на СлРС.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдяното от ищеца накърнено право, правна квалификация на исковите претенции, а именно такива по чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Въззивната инстанция констатира законосъобразно процесуално процедиране, извършено от първоинстанционния съд, който е квалифицирал правилно предмета на спора, определил е подлежащите на доказване относими факти, разпределил е правилно доказателствената тежест за тях и е дал възможност на страните да ангажират доказателства. Направил е надлежен доклад на делото, по който от страните не са направени възражения. В развилото се производство е осигурил на страните пълна и равна възможност за участие и защита.

Изтъкнатите във въззивната жалба оплаквания за допуснати от решаващия състав на СлРС процесуални нарушения, свързани с непълен и некоректен анализ на събраните по делото доказателства, довел до незаконосъобразност на правните изводи са основателни в частта касаещи периода от м. 11.1999 година до 31.05.2002 година. От анализа на събраните по делото доказателства и при правилно приложение  на  материално правните  разпоредби не би могло да се обоснове извода, до който е достигнал решаващия състав на СлРС, а именно, че сумите за този период са  недължими поради  погасяване на вземането  на  кредитора  по  давност.

Несъмнено е, че ищецът сочи като основание за своята претенция недължимост на  сумите  по издадения  изпълнителен лист, поради погасяване  на  вземането  на  кредитора по  давност.

Ответникът му противопоставя своето твърдение, че не е погасена правото му на вземане по издадения изпълнителен лист, поради липса на изтекъл давностен срок.

Спорът между страните е концентриран именно върху това дали е изтекъл давностния срок,  погасяващ вземането  на  кредитора  по  издадения  на  основание чл.237, б.”К” от ГПК /отм. / във връзка с чл. 154, ал. 1 от ЗЕ.

Вземанията, за които е издаден изпълнителния лист са за периода от 01.11.1997 г. до 31.05.2002г. и се касае за периодични платежи по смисъла на чл. 111, б.”В”, предл. последно от ЗЗД, които се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Практиката на СлРС и СлОС за периодичния характер на вземанията за неплатена топлоенергия е константна. Принципно давността тече от изискуемостта на всеки месечен платеж, но с образуването на изпълнителното дело пред ДСИ, респ. предприемане на действия по принудително изпълнение е налице прекъсване на давността съгласно чл.116, б.”В” от ЗЗД, но само за вземанията, които към визирания момент не са били погасени по давност, а именно за тези периода от м. 11.1999 година до 31.05.2002 година. За въведения от ищеца  първи период, като  част от  периода,  за  който  е  издаден  изпълнителен лист  по ч.гр. дело № 2501/2002 г. на СлРС, т. е,  от 01.11.1997 г. до 30.10.1999 г., вземанията  на  кредитора - ответник, преизчислени по заключението на вещото лице, представено пред СлРС, възлизащи на сумата 663,17 лева - цена на доставена топлинна енергия, мораторна лихва, изтекла до 14.11.2002 година, в размер на сумата 123.34 лева, както и разноски в размер на 15.66 лева, са били погасени по давност преди снабдяване с изпълнителен лист, респ. преди предприемане на действия за принудително изпълнение.Предвид изложеното, вземанията за посочения период, правилно са преценени от СлРС като недължими от ищеца на кредитора, поради погасяването им по давност. За тази част от първоинстанционното съдебно присъждане правните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което решението  на  първоинстанционния  съд е  правилно  и  като  такова  следва  да бъде потвърдено.

За изведения от общия исков втори период - от м. 11.1999 година до 31.05.2002 година, преизчислено по заключението на вещото лице, представено пред СлРС, вземането на кредитора - ответник възлиза на сумата 700.09 лева - цена на доставена топлинна енергия, мораторна лихва, изтекла до 14.11.2002 година, в размер на сумата 54,24 лева, както и разноски в размер на 15.09 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр. дело № 2501/2002 година на СлРС изводите на първоинстанционния съд за недължимост са неправилни. Тези  вземания  не  са  погасени  по  давност, тъй  като  след  снабдяване на кредитора с изпълнителен  лист е образувано ИД № 2198/2003 година по описа на ДСИ при СлРС, което е било  прекратено на 09.02.2007 година. От образуването му до влизане в сила на постановлението на ДСИ за прекратяването му не е текла давност, съгласно предвижданията на Постановление № 3 /09.02.2007 година. От влизане в сила на постановлението от 09.02.2007 година за прекратяване на ИД № 2198/2003 година по описа на ДСИ при СлРС е започнал да тече нов тригодишен давностен срок, който не е изтекъл до образуването на ИД № 20108370400096 на ЧСИ Павел Георгиев, станало на 18.02.2010 година въз основа на същия издаден по ч.гр. дело № 2501/2002 г. на СлРС изпълнителен лист. След 18.02.2010 година и до предявяване на исковата претенция на ищеца пред СлРС, станало на 08.03.2010 година не е текла давност. - Постановление №3/1980 г на ВС. Поради това иска в частта за вземанията след м. 11.1999 година е неоснователен.

            Предвид изложеното отрицателния установителен иск за недължимост на главницата е частично основателен за задълженията за неплатена топлоенергия за периода от 01.11.1997 година до 30.10.1999 година, които възлизат на 663,17 лева. Частично основателен и подлежащ на уважаване е и за мораторна лихва върху посочената главница, която възлиза на 123.34 лева, за законната лихва върху същата главница за периода след подаването на молбата за издаване на изпълнителен лист и за съответната част от разноските по производството за издаване на изпълнителен лист, тъй като съгласно чл. 119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, дори и давността за тях да не е изтекла. По тези съображения ищецът не дължи на ответното дружество горепосочената главница, мораторна лихва върху нея за минало време, така и законната лихва върху нея занапред, както и разноски в размер на 15.66 лева. До тези размери исковата претенция е следвало да се уважи, а в останалата част за разликата над тези размери до пълните претендирани размери, по изложените по-горе съображения исковата претенция е следвало да се отхвърли като неоснователна, тъй като за периода от м. 11.1999 година до 31.05.2002 година не се прие за установено, че вземането на въззивника е погасено по давност.

Тъй като правните изводи на двете инстанции се разминават, въззивният съд счита, че въззивнвата жалба следва да бъде уважена в една своя част, касаеща оплакванията за  периода от м. 11.1999 година до 31.05.2002 година  и обжалваното решение – отменено частично. Вместо отменената част на решението, следва да се постанови от въззивния съд друго решение, отхвърлящо отрицателния установителен като неоснователен.

С оглед изхода на процеса и направените исканияот  двете  страни  за  присъждане  на  разноски, отговорността за тях трябва да преразпредели по правилата на процеса, което налага първоинстанционното решение  да бъде отменено и в частта, с която на  ищеца  са  присъдени  разноски над сумата 292.52 лева.

За двете инстанции, съобразно правилата на процеса на въззивника се следват разноски, изчислени като възлизащи общо на сумата 385.26 лева, които въззиваемата страна следва да бъде осъдена да му заплати.

С оглед изхода на процеса на въззиваемата страна за настоящата инстанция се следват разноски в размер на 229.23 лева, която сума въззивника следва да бъде осъден да му заплати.

Съгласно правилото на чл. 280, ал. 2 от ГПК, настоящото решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                                  Р     Е     Ш     И  :

 

                                                            

ОТМЕНЯ решение № 471/16.07.2010 година, постановено по гражданско дело № 1144/2010 година на Сливенски районен съд, В ЧАСТТА, с която произнасяйки се по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от СлРС е прието за установено, че Д.В.Д., с ЕГН ********** *** *-*-* не дължи на “Топлофикация – Сливен” ЕАД, със седалище гр. С.и адрес на управление бул. “С.К.” № *, сумата над 663,17 лева до 1363.26 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода 01.11.1997 година - 31.05.2002 година, ведно с мораторна лихва, изтекла до 14.11.2002 година, в размер на сумата над 123.34 лева до 174.35 лева, както и разноски в размер на сумата над 15.66 лева до 30.75 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр. дело № 2501/2002 година на СлРС като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОТМЕНЯ решение № 471/16.07.2010 година, постановено по гражданско дело № 1144/2010 година на Сливенски районен съд, В ЧАСТТА, с която “Топлофикация – Сливен” ЕАД със седалище гр. С.и адрес на управление бул. “С.К.” № * е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.Д. с ЕГН ********** *** *-*-* разноски по делото за сумата над 292.52 лева до 572.73 лева и ВМЕСТО НЕГО

 

 

П О С Т А Н О В Я В А:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.В.Д., с ЕГН ********** *** 40 - Д - 6 против ТОПЛОФИКАЦИЯ - СЛИВЕН” - ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, бул.”С.К.” № *, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 700.09 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м. 11.1999 година до 31.05.2002 година, ведно с мораторна лихва, изтекла до 14.11.2002 година, в размер на сумата 54,24 лева, както и разноски в размер на 15.09 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр. дело № 2501/2002 година на СлРС като НЕОСНОВАВЕТЕЛЕН.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 471/16.07.2010 година, постановено по гражданско дело № 1144/2010 година на Сливенски районен съд В ОСТАНАЛАТА обжалвана ЧАСТ.

 

ОСЪЖДА Д.В.Д. с ЕГН ********** *** 40-Д-6 ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ - СЛИВЕН” - ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, бул.”С.К.” № *, направените разноски по делото за двете инстанции в общ размер на сумата 385.26 лева /триста осемдесет и пет лева и двадесет и шест стотинки/.

 

ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ - СЛИВЕН” - ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, бул.”С.К.” № * ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.Д. с ЕГН ********** *** 40-Д-6, направените разноски по делото пред настоящата  инстанция разноски в размер на 229.23 лева / двеста двадесет и  девет лева  и двадесет и три стотинки /.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.      

                                                           

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                           2.