Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  

 

гр. Сливен, 20.01.2011г.

 

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на деветнадесети януари през двехиляди и единадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                МАРТИН САНДУЛОВ

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 472 по описа за 2010  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е частично решение № 470/13.07.2010г. по гр.д. № 4751/09г. на СлРС, с което е признато за установено между страните, че Д.С.Г. ***, сумата 374, 82 лв., от които главница 334, 06лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия, за периода 30.11.2007г. – 17.06.2009г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от предявяването на иска, мораторна лихва до 22.07.2009г. в размер на 40, 76 лв.и 24, 96лв. разноски по ч.гр.д. № 3899/09г. на СлРС, като искът, до пълния размер от 397, 90 лв. е отхвърлен като неоснователен и са присъдени съразмерно разноските по делото.

Въззивникът, ответник в първоинстанционното производство, обжалва уважителната част на решението, като твърди, че тя е незаконосъобразна и неправилна, постановена в нарушение на материалните разпоредби.  Твърди и, че правните изводи на съда са необосновани и не намират законова опора. Поради това моли въззивната инстанция да отмени решението на СлРС в тази част и вместо нея постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковете. Претендира разноски.

Във въззивната жалба не е направил  доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, се явява лично, поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Прави доказателствено искане за събиране на допълнителни писмени доказателствени средства от въззивния съд. Претендира разноски за двете инстанции.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не изпраща процесуален представител по закон,  чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, оспорва въззивната жалба и желае тя да бъде отхвърлена. Счита, че изложените в нея твърдения са неоснователни, искът е доказан по основание и размер, липсват нарушения на СлРС, поради което моли въззивният съд да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски за тази инстанция.

С мотивирано определение по чл. 266 от ГПК, държано в о.с.з. на 19.01.2011г., въззивният съд е оставил без уважение доказателственото искане на въззивника.

По реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК въззиваемата страна е представила писмена защита, с която по-подробно развива горната аргументация.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред двете инстанции доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено в атакуваната част.

Този състав, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението, тъй като я намира за точна, пълна и кореспондираща със събраните доказателства.

Освен това въззивната инстанция напълно СПОДЕЛЯ и правните изводи, формирани от РС въз основа на изложената фактология, при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби.

След снабдяване на въззиваемото дружество със заповед за изпълнение, длъжникът е подал възражение и в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК кредиторът предявил настоящия установителен иск.

Безспорно въззивникът и въззиваемият са страни по ненаименован договор с предмет доставка на топлинна енергия. Не се спори по фактите на сключването и на съществуването му, с оглед неформалният му характер и фактическото изпълнение от едната страна и приемането му от другата.  Отношенията между страните по него са сложни и динамични, и се уреждат не само по правилата на общото гражданско законодателство при условията на равнопоставеност в облигацията, но и са предмет на регулиране с държавновластнически актове, чието прилагане има императивен, а не пожелателен характер. Доказа се извън съмнение, че през спорния период въззивникът е престирал родовоопределена “вещ” според общите условия, като нейният вид, количество и предназначение са  установени  върху документален носител, на  базата на отчитане, извършено по правилата, установени с нормативните актове. Липсват доказателства, мотивиращи извод, че няма фактическо престиране. Така за въззиваемия, като ползвател по смисъла на закона, се поражда съответстващото насрещно задължение – да заплати цената, като притезанието му е функционално обвързано от  изпълнението на дружеството-доставчик. Тъй като вземането не е погасено чрез плащане или по друг начин, то съществува като задължение на въззивника-ответник и дължимостта му следва да се признае между страните.

От събраните доказателства е видно, че при безспорно установено съществуване на задължението, единствено начисляването на стойността на количеството топлинна енергия за загряване на водата не е било съобразено с правилата за дялово разпределение по Наредбата за топлоснабдяването от 2007г., поради което главния и акцесорния иск за горницата над действително дължимото следва да се отхвърлят.

В останалата част исковете на ищеца-доставчик се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени.

Така, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, жалбата следва да се отхвърли, като първоинстанционното решение бъде потвърдено в обжалваната му, уважителна, част.

С оглед изхода на процеса въззивникът следва да понесе своите разноски както са направени и заплати тези на въззиваемия за тази инстанция в размер на 200 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                       

 

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 470/13.07.2010г. по гр.д. № 4751/09г. на СлРС в обжалваната част.

ОСЪЖДА Д.С.Г. да заплати на “Топлофикация-Сливен” ЕАД, гр. Сливен, направените разноски по делото за въззивната фаза, в размер на 200 лв.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: