Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 224

гр.Сливен, 03.12.2010 г.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и трити ноември през две хиляди и десета година в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: А. СЛАВОВ

                                                                                                    ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от съдия СВЕТИЕВА въззивно частно гражданско дело № 476 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло решение № 36 от 07.06.2010 година, постановено по гр.д. № 89/2008 година на Котелски районен съд, съгласно, което е отхвърлен предявеният от ищеца – въззивник иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ,  за признаване за установено между страните по делото, че правото на възстановяване върху земеделски имот от 1.800 дка, в местността „Горни край”, в землището на село Жеравна, община Котел, индивидуализиращ се към момента като поземлен имот с идентификационен № 29283.38.1, принадлежи на наследниците на Д. Т. П., починал на 15.05.1987 година.

Въззивникът – Т.Д.Т., ищец в първоинстанционното производство, чрез пълномощника си, обжалва решението изцяло, като го намира за незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при нарушение на материалните и процесуални норми. Направени са оплаквания за допуснати процесуални нарушения, свързани с анализа на събраните по делото доказателства, вследствие на което съдът е достигнал до неправилни фактически констатации, а от там и правни изводи. Счита се, че от решаващия съд не са съобразени данните от прието по делото заключение за трансформациите на имота през периода 1940 година до 2010 година и правата на собственост върху него. Излага свой коментар на събраните по делото доказателства.

От въззивният съд се иска да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на РС – Котел и вместо него да постанови ново решение по същество, с което предявения иск да бъде уважен. Претендират се разноски, направени пред двете инстанции.

В жалбата не са направени доказателствени или процесуални искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от пълномощника на въззиваемата страна, е депозиран писмен отговор, съгласно който въззивната жалба се оспорва изцяло, като се твърди, че е неоснователна, а атакуваното решение не страда от посочените в нея пороци и като такова е правилно и законосъобразно. Обосновава становище си като посочва, че съдът правилно е определил правната квалификация на предявената искова претенция приемайки, че е сезиран с произнасяне  по спор за материално право, отнасящо се до принадлежността на правото на собственост на подлежаща на възстановяване земеделска земя към един минал момент, а именно към масовизацията  на земеделската земя и след направен подробен анализ  на  всички  събрани по  делото гласни  и писмени  доказателства е формирал обосновани и законосъобразни правни изводи.

От СлОС се иска постановяване на решение, потвърждаващо атакувания първоинстанционен съдебен акт. Претендира се присъждане на разноските, направени пред настоящата инстанция.

Няма направени с отговора доказателствени и процесуални искания.

Насрещна въззивна жалба не е подадена в предвидения и предоставен срок.

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът не се явява. Представлява се от пълномощник, който поддържа жалбата и релевираните с нея отменителни основания и претендира за уважаването й.

 В съдебно заседание, редовно призованата въззиваема страна не се явява. Представлява се от пълномощник по чл. 32, т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържайки изложените в отговора си съображения. Иска се постановяване на въззивно решение, с което да се потвърди атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез съда, постановилия атакувания съдебен акт.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззиваният контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, въззивния съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя й правни изводи изложени в атакуваното съдебно решение, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдяното от ищеца накърнено право, правна квалификация на исковите му претенции, а именно такива по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ.

Въззивната инстанция констатира законосъобразно процесуално процедиране, извършено от първоинстанционния съд, който е квалифицирал правилно предмета на спора, определил е подлежащите на доказване относими факти, разпределил е правилно доказателствената тежест за тях и е дал възможност на страните да ангажират доказателства. Направил е надлежен /повторен/ доклад на делото, по който от страните не са направени възражения. В развилото се производство е осигурил на страните пълна и равна възможност за участие и защита.

Изтъкнатите във въззивната жалба оплаквания за допуснати от решаващия състав на РС-Котел процесуални нарушения, свързани с непълен и некоректен анализ на събраните по делото доказателства, довел до неправилност на фактическите констатации, а от там и до незаконосъобразност на правните изводи са неоснователни. От анализа на събраните по делото доказателства, не би могло да се обоснове извод за основателността им. Въпреки носената от ищеца доказателствена тежест и дадените в тази насока от РС - Котел указания, същия не е представил достатъчно и годни доказателства, чрез които да установи, че към правно релевантния момент - 22.09.1957 година, Д. П. е придобил собственост и е установил владение спрямо процесния имот, за който се е твърдяло, че е придобит от наследодателя на ответника - В.В., както и такива, които да установяват по категоричен и несъмнен начин, че правото на възстановяване на същия този имот е признато в полза на наследниците на В.В.. Събрани по делото и анализирани от първоинстанционния съд доказателства несъмнено сочат на неоснователност на твърдяните от ищеца факти, тъй  като  както  правилно е  установено  от РС – Котел, обективно невъзможно е било бащата на ищеца да е купил имота от В.В. на 22.09.1957 година, предвид факта, че последната е починала през 1934 година, което е повече от 20 години преди това, както и че няма доказателства от които да се извлекат данни, че този имот някога е бил собственост на лицето от което се твърди, че бащата на ищеца бил закупил имота. Анализирани наличните като събрани по делото доказателства правилно са мотивирали РС - Котел, да приеме за основателно възражението на ответника – въззиваем в настоящото производство, че В.В. никога не е притежавала в собственост процесната земеделска земя, а в полза на нейните наследници е било признато правото на възстановяване върху друг имот с друга площ и намиращ се в друга местност, а именно нива от 1.500 дка в м. „До село”. Воден от това правилно от първоинстанционния съд е обоснован извода за липсва на идентичност между двата възстановяеми имота, респ. е мотивиран извода за липса на спор за материално право, а от там и че искът подлежи на отхвърляне само на това основание, без  да  е нужно  извършването на преценката, дали претендираното право на собственост действително съществува, поради безпредметността и.

Направените в жалбата фактически констатации, доколкото могат да се счетат за оплаквания за неправилност на атакуваното съдебно решение се приемат за неоснователни, тъй като по делото, няма ангажирани доказателства, от които по безспорен начин, посредством пълно и пряко доказване да се установяват изискуемите се по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ елементи от фактическия състав на  правната норма, обуславящи уважаването на иска. Изложените в мотивите на първоинстанционното решение за изчерпателност на съдебното произнасяне съображения, касаещи конкуренция на съдебно признати права, последователността на упражняване им по отношение на административния орган, натоварен с изпълнението на съдебно признати права, изцяло споделени и от въззивния съд е безпредметно да бъдат повтаряни, предвид ползваната от настоящата инстанция правна възможност по чл. 272 от ГПК .

          С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации, които е привел правилно към съответните правни норми, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззивникът следва да понесе своите разноски така както са направени.

Въззиваемата страна е претендирала, но не е доказала направени пред настоящата инстанция разноски, поради което такива не и се присъждат.

Съгласно правилото на чл. 280, ал. 2 от ГПК, настоящото решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                                Р      Е     Ш     И  :

 

                                                          

ПОТВЪРЖДАВА решение № 36 от 07.06.2010 година, постановено по гражданско дело № 89 по описа на Котелски районен съд за 2008 година.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                      2.