Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 197

гр.Сливен, 25.11.2010 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и десета година в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:      МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ:        НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                МАРТИН САНДУЛОВ

при секретаря М.Л., като разгледа докладваното от съдия М. ДРУМЕВА въззивно гражданско дело № 477 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно решение № 142/05.07.2010 г. постановено по гр.д. № 235/2010 г. на Новозагорски районен съд, съгласно което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване за установено между страните по делото, че Община Нова Загора е собственик на язовир „Чаушев кладенец”, в землището на  с. Млекарево, общ. Нова Загора с кадастрален № 000309 по плана за земеразделяне и че този язовир не е предназначен за напояване и не представлява елемент от напоителната система или технологична обособена нейна част на територията на Сдружение за напояване„ Водата е живот” със седалище и адрес на управление с. Млекарево, общ. Нова Загора, обл. Сливен.

Въззивникът – Община Нова Загора, ищец в първоинстанционното производство, представлявана от кмет Н.Г.Г., обжалва решението изцяло, като го намира за незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при нарушение на материалните и процесуални норми. Направени са оплаквания за допуснати процесуални нарушения, свързани с анализа на събраните по делото доказателства, вследствие на което съдът е достигнал до неправилни фактически констатации, а от там и правни изводи. Счита се, че от решаващия съд не са установени трите кумулативни предпоставки за прилагането на § 3 от ПЗР на ЗСН – язовирът да е бил включен в имуществото на прекратена организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да е предназначен за напояване и да представлява елементи от напоителната система или технологично обособена нейна част на територията на сдружението. Според въззивника от приетото по делото експертно заключение не се установило категорично, че язовирът е бил включен в имуществото на ТКЗС, тъй като документите, на които вещото лице е основало заключението си, не доказват правото на собственост, а имат само информативен характер – не съдържали нито подписи, нито печати, нито каквито и да било белези, придаващи им формата на официални документи, въз основа на които категорично да се направи извод, че язовирът действително е принадлежал на прекратеното ТКЗС – с. Млекарево.

Въззивникът моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на РС – Нова Загора и вместо него да постанови ново решение по същество, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.

В жалбата не са направени доказателствени или процесуални искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от пълномощника на въззиваемата страна- адв. Димитър Гроздев от АК Стара Загора е депозиран писмен отговор, съгласно който въззивната жалба се оспорва изцяло, като се твърди, че е неоснователна, а атакуваното решение не страда от посочените в нея пороци, и като такова е правилно и законосъобразно. Обосновава становище си като посочва, че единственото доказателствено искане на ищеца–допускане и назначаване на експертиза е било изпълнено и заключението, което не е било оспорено от страните, е отговорило на всички въпроси. Въззиваемата страна счита, че решаващия състав на първоинстанционния съд е изследвал цялостно и обективно събрания по делото доказателствен материал и въз основа на него е достигнал до законосъобразни правни изводи. Моли СлОС да постанови решение, потвърждаващо атакувания първоинстанционен съдебен акт. Претендира присъждане на разноските, направени пред настоящата инстанция.

Няма направени с отговора доказателствени и процесуални искания.

Насрещна въззивна жалба не е подадена в предвидения и предоставен срок.

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът не се представлява от представител или пълномощник.

В съдебно заседание, редовно призованата въззиваема страна не се представлява от представител или пълномощник. С писмено становище, представено по делото от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК заявява, че оспорва въззивната жалба като неоснователна, на изложените в отговора съображения. Моли да се постанови въззивно решение, с което да се потвърди атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Същата е подадена в срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно.

Проверявайки допустимостта на предявените искови претенции от ищеца пред РС - Нова Загора, настоящия състав достигна до извода, че РС-Нова Загора при постановяване на съдебния си акт е допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в произнасяне в диспозитив по формулирана от ищеца в исковата молба претенция, която сам в мотивите си възприема като твърдение.

Неправилно в мотивите на обжалвания съдебен акт е възприето, че с исковата молба са предявени два установителни иска.  Изложения в исковата молба петитум е некоректен и подвеждащ. Това е следвало  да бъде  констатирано  от  съда при проверката, която  същия е  длъжен  да  извърши  по реда  на чл. 129 от ГПК. Ако  е имало съмнение за вида и броя на предявените искове е следвало исковата молба да бъде оставена без движение и на ищеца да се дадат съответните  указания за уточняване на искането си, което е важно за определяне на правната  квалификация, вида и броя на исковете, с които съдът е бил сезиран и от там и събиране на такса за два предявени иска, а не само за един. Неправилно е прието, че са предявени два обективно съединени иска, единият от които в следващото мотивировъчно изложение се третира като твърдение за факт от значения за  решаване на иска за собственост и като такъв не можещ да бъде предмет на  самостоятелен иск, респ. прави  се  извод  за  недопустимост,  но липсва характерното при недопустимите искове съдебно произнасяне.

Изводите на РС - Нова Загора, че искането на ищеца да бъде признато за установено, по отношение на страните по делото, че „този язовир не е предназначен за напояване и не представлява елемент от напоителната система или технологична обособена нейна част на територията на Сдружение за напояване„ Водата е живот” със седалище и адрес на управление с. Млекарево, общ. Нова Загора, обл. Сливен”, представлява елемент от фактическия състав на положителния установителен иск  за  собственост с  правно  основание чл. 124 ,ал. 1 от ГПК респ., че  не  може  да  се  квалифицира като  отделен установителен иск е правилно с оглед разпоредбата на чл.124,  ал. 4 от ГПК.

Въпреки правилността на изложеното в мотивите и коментирано съждение, РС-Нова Загора се е поизнесъл по възприетия като недопустим иск, за който вместо да прекрати производството е държал отхвърлителен диспозитив. В тази част решението е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено.

Решението  на  РС- Нова  Загора по предявения установителен иск  за  собственост, намиращ  правното  си  основание в чл. 124, ал. 1 от ГПК. – за признаване  за  установено по отношение на Сдружение за напояване „Водата е живот” – с. Млекарево., че ищецът Община Нова Загора е собственик на язовир „Чаушев кладенец”, намиращ се в неговата фактическа власт е допустимо.

  Настоящият съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя и правни изводи на решаващия състав на РС-Нова Загора, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора по допустимия иск и е дал съответстващата на твърдяното от ищеца накърнено право, правна квалификация на исковата претенция, а именно такива по чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В частта касаеща произнасянето по допустимия иск въззивната инстанция констатира законосъобразно процесуално процедиране, извършено от първоинстанционния съд, който е квалифицирал правилно предмета на спора, определил е подлежащите на доказване относими факти, разпределил е правилно доказателствената тежест за тях и е дал възможност на страните да ангажират доказателства. Направил е надлежен доклад на делото, по който от страните не са направени възражения. В развилото се производство е осигурил на страните пълна и равна възможност за участие и защита.

Изтъкнатите във въззивната жалба оплаквания за допуснати от решаващия състав на НЗРС процесуални нарушения, свързани с непълен и некоректен анализ на събраните по делото доказателства следствие на което не са установени трите кумулативни предпоставки за прилагането на § 3 от ПЗР на ЗСН – язовирът да е бил включен в имуществото на прекратена организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да е предназначен за напояване и да представлява елементи от напоителната система или технологично обособена нейна част на територията на сдружението са неоснователни. От анализа на събраните по делото доказателства, не би могло да се обоснове извод за основателността им.

Установено е, че спорният язовир “Чаушев кладенец”, се намира в землището на с. Млекарево и на територията на сдружението ответник. На територията на ответното сдружение има технологично обособена част от напоителна система, в която процесният язовир е обект от хидромелиоративната инфраструктура. Язовирът бил заведен като актив на прекратената организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ по сметка 203 от баланса на ликвидаторите на ТКЗС, с. Млекарево. Ответното сдружение за напояване е юридическо лице, със седалище с. Млекарево, общ. Н.Загора, регистрирано на 14.08.2998 г. по ф.д. № 63/2008 г. на СлОС и подало заявление до МЗХ- ИАХМ с вх. № 29/25.08.2008 г. за придобиване на право на собственост върху обекти от хидромелиоративната инфраструктура и обслужваща техника на територията на сдружението, които са били включени в имуществото на прекратените организации по § 12 от ПЗР от ЗСПЗЗ. На територията на сдружението се намират 5 язовира, един от които е и процесния. Министърът на ЗХ регистрирал ответното сдружение и уведомил кмета на Нова Загора да предаде на ответника изброените 5 броя язовири, тъй като сдружението станало техен собственик от момента на възникването си.  

По този начин се установява наличието и на трите кумулативни предпоставки на § 3 от ПЗР на ЗСН - язовирът се намира на територията на сдружението за напояване, представлява обект от хидромелиоративната инфра­структура, върху който сдружението е придобило собственост от момента на учредява­нето си.

          С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции в частта досежно този иск, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. В тази част Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации, които правилно е привел към съответните правни норми, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна е претендирала и доказала направени пред настоящата инстанция разноски в размер на 300 лева, които следва да й се присъдят.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззивникът следва да понесе своите разноски така както са направени.

Съгласно правилото на чл. 280, ал. 2 от ГПК /при цена на иска 673.60 лв./, настоящото решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 142/05.07.2010 година по гр. дело № 235/2010г. на Районен съд – Нова Загора в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан иск за признаване за установено между Община Нова Загора и Сдружение за напояване „Водата е живот”, че язовир „Чаушев кладенец”, с. Млекарево, общ. Нова Загора с кадастрален № 000309 по плана за земеразделяне не е предназначен за напояване и не представлява елемент от напоителната система или технологична обособена нейна част на територията на Сдружение за напояване„ Водата е живот” със седалище и адрес на управление с. Млекарево, общ. Нова Загора, обл. Сливен и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част като НЕДОПУСТИМО.

 

 ПОТВЪРЖДАВА решение № 142/05.07.2010 година по гр. дело № 235/2010г. на Районен съд – Нова Загора в останалата му част.

 

ОСЪЖДА Община Нова Загора ДА ЗАПЛАТИ на Сдружение за напояване „Водата е живот” със седалище и адрес на управление с. Младово, общ. Нова Загора направените разноски по делото за тази инстанция в размер на 300 /триста/ лева.

            Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалванe

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                                                                                             

                                                                                        2.