РЕШЕНИЕ №

 

Гр. Сливен, 10.12.2010 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ДЕВЕТИ НОЕМВРИ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕСЕТА година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРТИН САНДУЛОВ

          ЧЛЕНОВЕ:  АТАНАС СЛАВОВ

                              ПЕТЯ СВЕТИЕВА

 

При секретаря Е.Х. и в присъствието на Прокурора ДИМИТЪР ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от АТАНАС СЛАВОВ в.гр.д.№ 484 по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и протича по реда на  чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Решение № 554 от 23.07.2010г. по гр.дело № 1682/2010 год. на Сливенския районен съд гражданска колегия, ХІІІ-ти състав, в частта в която е осъдена Прокуратурата на Република България на основание чл.2,ал.1,т.2, предл. първо от ЗОДОВ, да заплати на И.К.В.,с ЕГН********** ***, ж.к.М.,бл.№*, ап.* сумата от 5000лв /пет хиляди лева/,представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 201 вр. чл. 20 ал. 4 вр. чл. 26 ал. 1 от НК,по което И.К.В. е оправдана с влязла в сила присъда  НОХД № 783/2006 г. на СлРС, ведно със законната лихва за забава, считано от 01.102008г влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателното й изплащане.

В отхвърлителната част първоинстанционното решение не е обжалвано.

В жалбата си до съда въззивникът твърди, че постановеното решение е неправилно , незаконосъобразно и необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. .

Моли съда да постанови Решение,с което отмени обжалваното Решение на първоинстанционния съд, като вместо него да постанови друго , с което отхвърли предявения осъдителен иск. Алтернативно моли съда да постанови Решение с което намали присъденото обезщетение под 1000 лева. Претендира направените по делото разноски.

С въззивната жалба не са направени доказателствени или процесуални искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от пълномощника на въззиваемата страна, не е депозиран писмен отговор.

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът, се представлява от представител на Прокуратурата на Република България, че поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции .

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

От събраните доказателствата по делото , пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. 

Преписка ЗМ 290 ИП 2004година на РДВР Сливен е образувана на 12.11.2004година.

На 26.04.2005г с Постановление за образуване на предварително производство е образувано предварително производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.311,ал.1 от НК,постановено е разследването да се извърши от следовател при ОСС гр.Сливен в срок от 60дни .

         С постановление от 27.03.2006 г. на следовател от ОСС гр. Сливен по сл.дело № 231/2005 г. на ОСС гр. Сливен като обвиняем е привлечена въззиваемата И.К.В. за това, че за периода от 16.04.2004 г. до 20.09.2004 г. в гр.Сливен в условията на продължавано престъпление  в съучастие с Д. Й. Ч. и В. М. Д., двамата от гр. Сливен, като помагач в качеството й на главен счетоводител на „Обреден комплекс” ЕООД гр. Сливен , умишлено е улеснила Д. Й. Ч. , изпълняваща длъжността ръководител на погребална агенция да присвои суми, отпуснати й като служебни аванси, собственост на Обреден комплекс ЕООД Сливен на обща стойност 1352.01 лв., поверени й да ги пази и управлява , което съставлява престъпление по чл. 201 вр. чл. 20 ал. 4 вр. чл. 26 ал. 1 от   НК.

Със същото постановление на въззиваемата е взета мярка за неотклонение „Подписка”, по силата на която привлечената като обвиняема въззиваема, е поела задължението, да не се отклонява от посоченото местожителство без разрешение на органите на предварителното производство, прокуратурата или съда, да съобщава за всяка промяна в адреса си, да се явява на всяко призоваване от надлежните органи.

С постановление от 30.03.2006 г. на Н. С., зам.р. прокурор в РП гр. Сливен е наложила на въззиваемата в качеството й на обвиняема мярка „Забрана за напускане пределите на Република България”.

         Досъдебното производство по следствено дело № 231/2005 г. на ОСС Сливен е предявено на въззиваемата на 27.03.2006 г.

         На 08.05.2006 г. в СлРС е внесен обвинителен против въззиваемата . Сливенски районен съд е образувал против въззиваемата в качеството и на подсъдима НОХД №783/2006 г. на СлРС.

Призовката ведно с обвинителния акт е връчена на въззиваемата И.К.В. на 15.06.2006 г.

         С молба от 13.07.2006 г. на въззиваемата И.К.В. в качеството й на подсъдима  по НОХД №783/2006 г. на СлРС е поискала от съда да й бъде отменена наложената мярка „Забрана да напуска пределите на Република България. В молбата са изложени съображения, че взетата спрямо нея мярка, представляваща забраната да напуска пределите на страната ограничава контактите й с нейните деца, които живеят в чужбина. Предстояло и е важно семейството събитие, което налагало да пътува в чужбина и да посети сина си в Република Германия.

С протоколно определение от 13 юли 2006 г. по НОХД № 783/2006 г. на СлРС е отменена наложената на въззиваемата И.К.В. мярка „Забрана за напускане пределите на Р.България, взета с постановление на РП Сливен от 30.03.2006 г. Определението на съда е влязло в законна сила на 09.10.2006 г. От момента на вземане на мярката „Забрана да напуска пределите на Република България” до нейната отмяна въззиваемата не е можела да напуска страната за период от шест месеца и единадесет дни.

Независимо от първото определение на съда с повторна молба от 17.05.2007 г. на подсъдимата И.К.В. по НОХД №783/2006 г. на СлРС е поискала да бъде отменена наложената забрана да напуска пределите на Р България, като са изложени съображения, че до този момент подсъдимата винаги е съдействала на разследването и не е пречила на провеждащото се наказателно производство. Изложено е, че  забраната ограничава контактите й с нейните деца, които са в чужбина. Предстои й важно на семейството събитие, което налага да посети сина си в Република Германия, няма намерение да пречи на процеса и моли да бъде отменена наложената забрана за напускане на Р България.

С определение от 23.05.2007 г. по НОХД № 783/2006 г. на СлРС от закрито заседание е отменил наложената на И.К.В. с ЕГН ********** забрана за напускане пределите на Р България, взета с постановление на РП Сливен от 30.03.2006 г., като е отразено, че отмяната е в сила до 15.09.2007 г.

Съдебното производство по НОХД № 783/2006 г. на СлРС е приключило с Присъда № 733 от 19.09.2007 г., с която въззиваемата И.К.В.  в качеството й на подсъдимата е призната за невиновна по повдигнатото й обвинение и е оправдана за извършено престъпление по чл. 201 вр. чл. 20 ал. 4 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.

         С определение от 19.09.2007 г. след постановяване на присъдата съдът е потвърдил взетата по отношение на въззиваемата в качеството й подсъдимите мярка за неотклонение „подписка”.

         Против оправдателната присъда по НОХД № 783/2006 г. на СлРС на 01.10.2007 год. пред първоинстанционния съд е депозиран протест от прокурор при РП Сливен с искане да бъде отменена изцяло първоинстанционното присъда като неправилна, вместо това да се постанови осъдителна присъда спрямо въззиваемата в качеството й на подсъдима.

По повод протеста в Сливенски окръжен съд е образувано ВНОХД № 86/2008 г. С решение № 115/01.10.2008 г. по ВНОХД № 86/2008 г. на СлОС е потвърдена изцяло оправдателната присъда № 733/19.09.2007 г. по НОХД № 783/2006 г. на СлРС.

За да достигне до тези правни изводи и двете инстанции в мотивите си приемат, че въззиваемата не е осъществила, както от обективна така и от субективна страна престъпния състав на чл.201 от НК.

Настоящия съдебен състав приема за съотносим към правния спор фактът, че през 2008 г. , след постановяване на оправдателната присъда на СлРС въззиваемата И.К.В. е спечелила екскурзия от Демократичния съюз на жените до Република Румъния. На граничния пункт въззиваемата И.К.В. не е допусната да премине пределите на страната и я снели от автобуса, с който пътувала. Това се е случило през нощта. Въззиваемата е изживяла отрицателни психични изживявания на срама пред цялата група с която пътували заедно, тъй като не всички от пътуващите в автобуса са знаели за воденето против нея дело и оправдателната присъда на първоинстанционния съд. Доказа се и факта, че дъщеря й е продължила пътуването до Република Румъния сама без придружител и това допринесло допълнително за изживени отрицателни психични страдания. Съдът  следва да преценява този факт отнесем към обезщетение поради незаконното обвинение, независимо, че въззиваемата е знаела за наложената спрямо нея мярка и  могла да предприеме действия по смисъла на чл.68 от НПК и да поиска разрешение да напусне пределите на страната.

Независимо от това, забраната да напуска пределите на страна е вследствие на незаконното обвинение против нея.

През 2007 г. е бил създаден Инициативен комитет „Обединени за България за промяната на Сливен”, което представлявала политическа формация с цел да излъчи, издигне и кандидати за участие в изборите за кмет и общински съветници за гр. Сливен.

В Ръководния орган на тази политическа формация са участвали свид. Димитров и въззиваемата В.. „Обединени за България за промяната на Сливен”, сключило споразумение с ПК „Тракия” и листата на ИК„Обединени за България за промяната на Сливен” да бъде излъчена от името на ПК Тракия. На заседание на ИК на „Обединени за България за промяната на Сливен” е имало предложение въззиваемата И.К.В. да бъде номинирана за кандидат за общински съветник на седмо място в листата. След като листата за общински съветници била изготвена, всички кандидати следвало да попълнят декларация относно съдебното им минало и то точно дали са осъждани за престъпление от общ характер, имат ли висящи дела по такъв вид дела и какъв е професионалния им опит и умения.

На въпросното събрание на ИК на „Обединени за България за промяната на Сливен” е станало ясно, че срещу въззиваемата В. има образувано наказателно производство от общ характер и че спрямо нея е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление. На това събрание на ИК „Обединени за България за промяната на Сливен”, е взето решение въззиваемата В. да не бъде включвана в листата за общински съветници. Основния мотив е бил че включването на въззиваемата може да не стане причина за дискредитиране на цялата листа в очите на обществото имайки предвид висящото наказателното производство въдено против нея.

След като научила тази новина, че няма да бъде включена в листата емоционалната й състояние видимо се влошило, не и допаднало това решение, ограничила контактите си, затворила се е в себе си и не вземала активно участие в ИК на „Обединени за България за промяната на Сливен” и в обществения живот..

Това състояние на въззиваемата е продължило около 6-7 месеца след изключването й от листата.

Не на последно място от писмените доказателство по делото / НОХД № 783/2006 год. на СлРС/ ищцата е с висше образувание, неосъждана, изпълнява длъжността завеждащ”финансово-счетоводен отдел”, работеща, омъжена с две деца.

Съдът приема за доказан фактът, че в медиите се появила информация за воденото срещу въззиваемата дело за извършено от ней престъпление. Доказателства в тази насока не са ангажирани.

Настоящия съдебен състав на основание чл.272 от ГПК препраща своите мотиви към мотивите на първоинстанционното решение по отношение на производството по проверка истинността и автентичността на удостоверение от 16.11.2009 г. на Предизборния щаб на инициативния комитет на „Обединени за промяната на Сливен” с председател В. З. Л. и Удостоверение от Ръководството на „ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ ТРАКИЯ” гр.София .

Тези документи са приети като писмени доказателства по делото и са оспорени от въззивната страна чрез своя процесуален представител Прокурор от системата на Прокуратурата на Република България. Съгласно правилата на чл.193 ал.3 от ГПК тежестта да докаже неистинността на оспорения документ се пада на страната която го оспорва. В изложения смисъл в тежест на ответника в първоинстанционното производство или Прокуратура на Република България е да докаже неистиноста на тези писмени документи приети като писмени доказателства.

В процеса на производството по оспорването на тези писмени доказателства относно тяхната истинност е неуспешно. Не са посочени и събрани никакви доказателства относно оспорване истинността на тези доказателства. Напротив в подкрепа истинността на тези свидетелстващи документи са показанията на разпитаните свидетели / св.Димитров /. Събраните гласни доказателства в своето съдържание са непротиворечиви с установеното в оспорените документи. От така изложеното съдът основание чл. 194 ал. 1 от ГПК следва да приеме, че оспорването на истинността на приетите писмени доказателства е неуспешно и да приеме за доказано, че въззиваемата е била номинирана за общински съветник под № 7 в листата за общински съветници и след деклариране от въззиваемата на обстоятелството, че има против нея има образувано висящо наказателно производство от общ характер, същата е била изключена от листата.

По отношение на факта, дали място в листата за общински съветници на изборите през 2007 год. е избираемо, настоящия съд приема, че се касае за бъдещо несигурно събитие и не следва да се приема, че мястото на което е номинирана въззиваемата И.К.В. в листата за общински съветници е „избираемо”.

         От справка, рег.№ 578от 20.05.2010 год. издадена от ОД на МВР – Сливен се доказва, че въззиваемата И.К.В. е напускала пределите на Република България, като е отразено влизане на 24.06.2007 год.. Независимо че е отразено само влизане в Р.България, от това следва, че преди това е напуснала страната. В справката е отразено и пътуване на въззиваемата в чужбина - излизане на 11.08.2007 г. от ГКПП Калотина в посока Република Сърбия и се е завърнала на 21.08.2007 г., от същото ГКПП.

         Тази фактическа обстановка съдът възприе от събраните на наказателното производство писмени и гласни доказателства. Съдът следва да кредитира изцяло писмените доказателства по делото. Тези фактическа обстановка се подкрепя от показанията на свидетеля Димитров и св. Долапчиева и съдът следва да ги кредитира като обективни, безпристрастни и пълни, непротиворечащи на останалите писмени доказателства.

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Решението на първоинстанционния съд е обжалвано в частта в която е уважен предявения иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2, предл. първо от ЗОДОВ.

Въззивната жалба е неоснователна и недоказана , първоинстанционното решение в обжалваната част следва да се потвърди.

Мотивите на решаващия съд, за да постанови обжалвания съдебен акт са , че е осъществен фактическия състав на чл.2,ал.1,т.2 от ЗОДОВ при наличието на следните предпоставки : първо-повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което лицето е оправдано с влязла в сила присъда, второ причиняване на вреда и трето причинна връзка между неоснователно повдигнатото обвинение и причинената вреда.

Съгласно чл.300 от ГПК Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, , че въззиваемата не е извършила деянието, за което й е повдигнато обвинение, деянието е не е противоправно и деянието на въззиваемата не извършено виновно.

Настоящия съдебен състав споделя правните изводи на решаващия състав на РС Сливен, по отношение на отговорността на държавата за вреди поради незаконно обвинение, които са обосновани и намират опора в материално правните норми, приложими към настоящия спор.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават исковите претенции, правилно е определил границите на правния спор и е дал съответстващата правна квалификация на исковите претенции.

От анализа на събраните по делото доказателства, може да се обоснове извод за основателността на предявения иск.

Съгласно чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ държавата в лицето на Прокуратурата на Република България отговаря за вредите, причинени на гражданите от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление и лицето е оправдано.

Въззиваемата бил привлечен като обвиняема с постановление от 27.03.2006 г. сл.дело № 231/2005 г. на ОСС гр. Сливен. за престъпление по чл. 201 вр. чл. 20 ал. 4 вр. чл. 26 ал. 1 от НК., като по отношение на нея е била взета мярка за неотклонение „Подписка”. По образуваното въз основа на внесения обвинителен акт НОХД № 783/2006 г. на Сливенски районен съд е постановил оправдателна присъда на 19.09.2007 год. , която присъда е потвърдена с Решение № 115/01.10.2008 год., като на 02.10.2008 год. Решението на Сливенски окръжен съд е влязло в законна сила.

От изложеното е видно, че от фактическа страна е осъществен първия елемент от фактическия състав на чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ. Против въззиваемата е повдигнато незаконно обвинение за тежко извършено престъпление, по което е налице влязла н силата присъда, с която е призната на невиновна и е оправдана изцяло по повдигнатото обвинение.

Безспорно по делото е, че въззиваемата вследствие на незаконното обвинение е влошено нейното физическото и психическото състояние.

В исковата си молба въззиваемата твърди, че са и причинени вреди изразяващи се в отрицателни за нея емоции в емоционално и психическо отношение, в личен и обществен план, вследствие на незаконното обвинение. Извършените против нея процесуални действия като привличане в качеството й на обвиняема, вземане на мярка за неотклонение, изправянето й пред съда в качеството на подсъдима имат непоправими морални последици за нея.

От материалите по делото се доказва, че цитираните в исковата молба процесуални действия спрямо ищцата са извършени. Доказани с допустимите от закона доказателствени средства конкретните причинени на ищцата вреди в изразяващи се в отрицателни за нея чувства и преживявания.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ на обезщетение подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Като неимуществени вреди причинени на въззиваемата настоящият съдебен състав следва да съобрази видът на престъплението, в извършване на което въззиваемата е била обвинена, продължителността на наказателното производство против нея, видът на извършените следствени действия включително и налагането на мярка забрана да напуска пределите на Република България. От показанията св.Димитров се доказва, че се е влошило емоционалното състояние на въззиваемата след като и е било съобщено, че не може да бъде включена в листата за общински съветници. Воденото срещу нея наказателно производство е било пречка тя да се кандидатира за общински съветник. Мотивите да не бъде включена в листата са били да не се дискредитира цялата листа от издигналата я политическа формация, при наличието на наказателно производство против въззиваемата. Безспорно в случая е, че причината за това е висящото на наказателното производство водено против нея.

Предвид горното е осъществен и елементът от фактическия състав на чл.2 ал.1 т.2 от НК, че въззиваемата е претърпяла неимуществени вреди.

Безспорно е наличието на причинно следствена връзка между незаконното обвинение и неимуществените вреди. В изложения смисъл настоящия въззивен съд приема, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата в лицето на Прокуратура. на Република България за обезщетяване на причинените на въззиваемата неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдана, а отговорността в случая е по чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ, като обезщетението за неимуществени вреди.

Съдът намира, че са налице всички елементи от сложния фактическия състав на чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ водещ до възникването на правото на въззиваемата за обезщетение на претърпените от нея неимуществени вреди вследствие на воденото срещу нея наказателно производство.

По отношение на направеното възражение за наличието на предпоставките на чл.5 ал.1 от ЗОДОВ.

Възражението е за отпадане на отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл.5 ал.1 от ЗОДВ.

Настоящия съдебен състав намира, че направеното възражение е неоснователно. Липсва по делото доказателства относно фактът, че увреждането е причинено поради изключителна вина на въззиваемата. В тежест на въззивника, както правилно е възложил доказателствена тежест първоинстанционния съд е да докаже наличието на изключителна вина на въззиваемата и поради тази вина и е причинено увреждането. Такива доказателства не са събрани.

В случая при осъществяване на счетоводната дейност на търговското дружество, въззиваемата действително е допуснато нарушение на финансовата дисциплина като неправилно отчитане и осчетоводяване на служебните аванси. Този факт е отразен в мотивите на наказателния съд. Това нарушение на счетоводството в никакъв случай не може да се приеме за изключително обстоятелство, което да освободи държавата от отговорност за вреди от незаконното обвинение.

Настоящия въззивният съд е приема, че в случая при констатирани нарушения от страна на въззиваемата на Закона за счетоводството, не са налице предпоставките на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, тъй като с поведението си въззиваемата не е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД.

Отговорността на държавата по смисъла на ЗОДОВ има деликтен характер и правилото на чл. 52 от ЗЗД следва да намери приложение при иск за обезщетяване на неимуществени вреди, търпени от незаконно обвинение.

Съдържанието на нормата е изяснено по задължителен за съдилищата начин с ППВС № 4 от 1968 г. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно и е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства - характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са и други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.

Настоящия въззивен съд след, като се съобрази с тези задължителни указания и след като отчете продължителността на наказателното преследване и характера и интензивността на взетата мярка за неотклонение и всички обстоятелствата, които са от значение за определяне на размера на обезщетението намира , че присъдено от първоинстанционния съд обезщетение е СПРАВЕДЛИВО.

В настоящия случая против въззиваемата е повдигнато незаконна обвинение за тежко умишлено престъпление, за което н особената част на НК се предвижда наказание лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7. Воденото срещу нея наказателно производство е продължило две години и шест месеца.

Спрямо нея е била взета мярка за неотклонение „подписка” и е взета мярка „Забрана да напуска пределите на Република България.

Целта на обезщетението по смисъла на чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ да се обезщетят конкретно претърпените от въззиваемата неимуществени вреди от незаконното обвинение. В настоящия случай претендираните неимуществени вреди се изразяват влошено психическото състояние на въззиваемата. Не на последно място следва да се вземе предвид, че въззиваемата е с добри характеристични данни, нейните лични качество и професионални умения правото на добро име са увредени следствие на незаконно обвинение, което обстоятелства завишава обезщетението.

При преценка размера на обезщетението съдът съобрази и фактът, че въззиваемата поради незаконното обвинение не е била включена в листата с кандидат общински съветници.

По отношение на забраната да пътува извън пределите на Република България, настоящия съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд , че това е едно от решаващите обстоятелства за увеличаване на размера на обезщетението.

Съобразявайки всички тези обстоятелства, оказващи влияние при определяне на размера на дължимото обезщетение, настоящия съд намира ,че справедливия паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди от незаконното обвинение, определени по критерия на чл.52 от ЗЗД възлиза на сума повече от определената от първоинстанционния съд, но поради необжалвано на първоинстанционното решение в отхвърлителната част то е влязло в законна сила и настоящия съдебен състав не следва да го обсъжда.

Районният съд е провел надлежно и пълно съдебно дирене, събрал е допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективна фактическа обстановка и въз основа на нея е достигнал до законосъобразни правни изводи, по отношение на отговорността на държавата за вреди причинени от незаконно обвинение и липсата на изключителни обстоятелства изключващи тази отговорност..

С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че не е налице отменително основание и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.

С оглед основателността на главната искова претенция първоинстанционното решение се явява правилно и законосъобразно, в част в която е уважил и акцесорния иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 01.10.2008г. /ТР3/22.04.2005г. на ВКС .

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 554/23.07.2010 год. по гр. д. № 1682/2010 год. по описа на Сливенски РС, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

В останалите части решението е влязло в сила поради необжалването му.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едно месечен срок от редовното му връчване на страните пред ВКС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: