Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  236

 

гр. Сливен, 06.12.2010 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на първи декември  през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                    МАРТИН САНДУЛОВ

 

                    

                                                                                      

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И. , като разгледа докладваното от М. Сандулов в. гр.  д.  № 486  по описа за 2010  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи  по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство против решение № 535/23.07.2010 г. по гр.д. № 1178/2010 г. на Сливенски районен съд, с което „Топлофикация-Сливен” ЕАД е осъдено да му заплати сумата от 318 лв., представляващи обезщетение за причинените му имуществени вреди за увредените му движими вещи като искът до пълния претендиран размер от 363 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Със същото решение е отхвърлен предявеният от ищеца против „Топлофикация – Сливен” ЕАД иск за заплащане на обезщетение за ползването на имот собственост на ищеца от ответното дружество за периода от 01.04.2005 г. – 31.03.2010 г . в размер на 1438 лв.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно в частите, с които са отхвърлени претенциите, както и по отношение на присъдените в полза на дружеството разноски. Твърди се, че неправилно е отхвърлен първият иск до пълния му размер, тъй като за две от движимите вещи действително няма документ за собственост, но тези документи са били унищожени при аварията. На следващо място обезщетението за невъзможността мазето да се ползва по предназначение и в пълен обем неоснователно е отхвърлено. Не са били ангажирани доказателства, че отоплителната инсталация, която захранвала абонатната станцияq е изградена по проект. Не са уредени сервитутните права и тъй като дружеството ползва мазето, то дължи обезщетение за това ползване. С оглед на изложеното се иска отмяна на  атакуваното решение в тези части и постановяване на друго, с което да бъдат уважени претенциите.

Във въззивната жалба не са направени доказателствени и други процесуални искания.

В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба.

В с.з. въззивника, редовно призован, се явява, за него се явява процесуален представител по пълномощие, който поддържа жалбата на изложените в нея основания.

В с.з. въззиваемата страна, редовно призована, не се явява законен представител. С писмено становище, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК, се оспорва жалбата и се моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно.

След докладване на жалбата страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното отхвърляне на исковете. Правилно районният съд е преценил, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди за цената на увредените му движими вещи е частично основателен. В производството не е доказано, че акумулаторната отверка и ъглошлайф „Спарки” са собственост на ищеца. Не са ангажирани доказателства, които по безспорен начин да установяват собствеността му върху тези вещи.  Ето защо правилно районният съд е уважил предявения иск за сумата от 318 лв. и го е отхвърлил в останалата част до пълния му размер от 363 лв.

Законосъобразни, обосновани и правилни са изводите, че предявеният иск с правно основание чл.  62 от ЗЕ за заплащане на обезщетение за ползване на имот собственост на ищеца е неоснователен и недоказан. Тръбите, които минават през мазето на ищеца са стар енергиен обект, а обезщетение се дължи само за ново изградени енергийни обекти. От инвентарната книга на дружеството е видно, че този обект е бил изграден през 1980 г., докато ищецът е закупил жилището през 1994 г. Поради това собственикът на мазето, през което минават тръбите е задължен да търпи ограничения в правото си на собственост въз основа на учреденото сервитутно право. Наведените в жалбата доводи в тази насока не са основателни. При разширение на съществуващи и при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на енергийните предприятия възникват сервитути. Сервитутите по този закон се отразяват в кадастъра и се вписват при условията и по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. В случая не са налице хипотезите на чл. 64 ал.1 от ЗЕ, защото се касае за вече съществуващо съоръжение. Отделно от това сервитутите по този закон се заплащат еднократно.

Обжалваното решение в частта за разноските също е правилно. В случая са предявени три отделни иска и договореното възнаграждение на процесуалния представител на ответното дружество, с оглед размера на исковете, не е прекомерно, а е съобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това искането за намаляването на присъдените разноски се явява неоснователно.

С оглед изхода на процеса на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените разноски пред тази инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на триста лева.

 

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат,  въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение №  535/23.07.2010 г. по гр.д. № 1178/2010 г. на Сливенския районен съд в обжалваните части.

        

ОСЪЖДА Х.Г.Н. ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация- Сливен” ЕАД , със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С.К.” №*направените по делото разноски за тази инстанция в размер на 300 / триста/ лв.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

 

         ЧЛЕНОВЕ: