Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е

 

гр. С., 11.11.2010 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение първи състав в открито заседание на  трети ноември, през две хиляди и десета година, в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ:   НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                               МАРТИН САНДУЛОВ

При секретаря Р.Г. и в присъствието на Прокурора…………………..като разгледа докладваното от М. ДРУМЕВА в.гр.д.№  487  по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК /отм./.

Обжалвано е Решение № 568/30.07.2010 г. по гр.д. № 1898/2010 г. на районен съд гр. С.,  с което е уважен предявения от И.Р.И., с ЕГН ********** *** против ОФК “Сливен- 2000”, гр. С., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. “Г.Д.” №*, представляван от изп. директор Г.К.Г.иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението му на основание чл. 330, ал.2, т. 5 от КТ,  със заповед № 38/09.04.2010 г.  на изпълнителния директор на Общински футболен клуб “Сливен-2000”, гр. С. за незаконно и отмяната й.  С решението  са присъдени разноски по делото на ищеца и държавна такса.  

Въззивникът ОФК “Сливен- 2000”, гр. С. в жалбата си твърди, че  решението е неправилно и процесуално незаконосъобразно. Били накърнени процесуалните му права, като не му е изпратен препис от исковата молба, ведно със съобщението  за постъпила искова молба и отразените в него указания. Твърди, че макар в съобщението да било отразено, че се изпраща с препис от исковата молба, такъв не е връчен. Доказателство за това било, че препис се намирал в делото. Обясненията на съдебния деловодител не допринесли за изясняването начина на процедиране в канцеларията на съда. Твърди, че между същите страни имало заведено и друго дело- гр.д. № 1899/2010 г. на СлРС, по което не се спори, че е получен препис от исковата молба. Съдът въпреки направеното искане не отложил делото за разпит на допуснати до разпит свидетели, внезапно възпрепятствани да присъстват него ден в съда. Не била дадена възможност да се представят доказателства за внезапно възникналото препятствие. Прави се възражение за неподведомственост на спора на държавните съдилища. Спорът бил подведомствен на особената специализирана спортна юрисдикция- Арбитражния съд на Българския футболен съюз, която макар и наречена Арбитражен съд е институциална юрисдикция, а не същински доброволен арбитраж. Намира за неприложима разпоредбата на чл. 19 на ГПК в настоящия случай, тъй като той само забранява същинския доброволен арбитраж в изчерпателно изброените случаи. Отделно от това, чл. 19 от ГПК бил общ закон, спрямо настоящия спор, като е налице специален закон, който възлага решаването му на спортната Федерация, чрез нейния специализиран орган. Решението било и материално правно неправилно. Незаконосъобразни били разсъжденията на съда, че ищецът едностранно прекратил правоотношението си с ответното сдружение на основание чл. 327, т. 2 от КТ. Ищецът не доказал в процеса да е имал правото по този текст да прекрати правоотношението към дата 08.02.2010 г. Съдът не кредитирал многократните искания на обяснения и три покани за искане обяснения защо не се явява на работа на конкретно посочени дати, като липсва оспорване за наличие на три покани. Ищецът не се позовава на неспазване на  регламентираната в КТ дисциплинарна процедура. Като се произнесъл по този въпрос съдът се произнесъл свръхпетитум.

Моли решението да бъде отменено и предявения от ищеца иск да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените разноски. Моли да се приемат писмени доказателства и допуснат до разпит трима свидетели, които щели да установят обстоятелствата, че И. извършил нарушение на трудовата дисциплина, като не се явявал на работа на посочените в поканите дати.  

Въззиваемата страна, в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК подала отговор на въззивната жалба, чрез пълномощника си адв. П. В. от САК. С него оспорва жалбата и моли съдът да потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Посочва, че Клубът му дължи неизплатено трудово възнаграждение за периода от м. август предходната година, а никъде не говори дали все пак дължи тези пари, а изгражда желанието си в неиздържани от гледна точка на КТ и ГПК разсъждения. Настоява, че трудовите спорове се разглеждат от съда, съгласно КТ и Конституцията, докато Арбитражния съд е създаден не със закон, а наредба. Не прави искания за събиране на нови доказателства и се противопоставя събирането на посочените от противната страна, поради несвоевременното им поискване. Претендира присъждане на направените пред тази инстанция разноски.

С определение от 15.10.2010 г. настоящият състав не допуснал събиране на посочените от въззивника доказателства. Приел, че по искане на ответника първоинстанционният съд допуснал изслушване на двама свидетели при режим на довеждане. Същите не са били доведени и не са представени доказателства за установяване наличие на непредвидени или непреодолими обстоятелства, които възпрепятстват осигуряването им в с.з. Като приел, че не са налице условията на чл. 313 от ГПК съдът отменил свое протоколно определение, с което ги е допуснал до разпит. Настоящата инстанция, съобрази и факта, че и с въззивната жалба не се представят доказателства за наличие на особени, непредвидени обстоятелства и намира, че не следва да допусне до разпит свидетели, на които дори не се сочат имената. Производството е особено и се намира в част трета на ГПК, поради което ще се приложат текстовете в него, а не в общото исково производство. Приел, че страната е могла да представи приложените към въззивната жалба доказателства в първоинстанционното производство, тъй като те касаят установяване на обстоятелства, които не са нито новоузнати, нито нововъзникнали по смисъла на чл. 266 от ГПК. Не установи и наличие на процесуални нарушения допуснати от СлРС при разглеждане на спора, които да са довели до неоснователно недопускане събирането на доказателствата, които въззивникът иска да се съберат  от СлОС при обжалването. Съдът констатира и това, че приложените към въззивната жалба три броя покани са вече приети с протоколно определение на 14.07.10 г. и е безпредметно въобще да се иска повторното им приемане  и от въззивния съд.

В с.з. страните редовно призовани не се явяват и не изпращат пълномощници и представители.

Пълномощникът на въззиваемата страна И.- адв. В. с молба, входирана в канцеларията на СлОС на 27.10.2010 г. моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие. Редовно били уведомени и молят решението да бъде потвърдено и се присъдят разноски по делото. 

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в законния срок за обжалване. Въззивникът  има правен интерес да  обжалва решението с което е уважен предявен против него иск. Въззивната жалба отговаря на изискванията на  чл. 260 и 261 от ГПК.                                                                                   При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено от компетентен орган- районен съд, в законова писмена форма и със съдебния акт е отговорено на предявената искова претенция.  Съдът намира за неоснователно възражението за неподведомственост на разгледания спор. Налице е трудов спор, който съгласно разпоредбата на чл. 344 от КТ и при аргумент за противното на чл. 19, ал.1 от ГПК /касаещо арбитражно споразумение за уреждане имуществен спор, което да се реши от арбитражен съд /, който следва да се реши от районен съд, като първа инстанция. Нито се касае за имуществен спор, нито особената специализирана спортна юрисдикция- Арбитражния съд на Българския футболен съюз е същински доброволен арбитраж., която макар и наречена Арбитражен съд е институциална юрисдикция. Макар да се сочи, че чл. 19 от ГПК е разпоредба в общ закон, не може да се отрече, че КТ е специален закон. Липсва друг специален закон,  който да възлага решаването му на спортната Федерация, чрез нейния специализиран орган, а само наредба, правилник, устав. В Закона за физическото възпитание и спорта няма изрично уреден въпроса за разрешаване на трудовоправни спорове и няма колизия между този закон и КТ и ГПК. Последните два закона имат предимство пред така изброените актове.  Освен това, според чл. 19, ал.1, т. 10 от Закона за физическото възпитание и спорта спортните федерации, получили спортна лицензия имат право да  осъществяват спортно правосъдие и спортен арбитраж, приемат правила за дейността на арбитражен орган към тях, който се произнася по възникването, спирането, отнемането и прекратяването на състезателните права и по спорове, определени в правилниците на федерациите. В случая не се касае за състезателни права, а за трудово правоотношение. Ако в правилниците се предвижда разрешаване на трудови спорове, в тези им части те ще са противозаконни. 

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките поставени от въззивната жалба и насрещната въззивна жалба настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да го потвърди.          Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението, тъй като я намира за точна, пълна и кореспондираща със събраните доказателства.                                                                                              Настоящата въззивна инстанция напълно споделя и правните изводи, формирани от РС въз основа на изложената фактическа обстановка, при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби.

Не се спори от страните, че между тях имало сключен трудов договор. Установено е от писмените доказателства- Уведомление- л. 6 и известие за доставяне, с обратна разписка от 08.02.2010 г.- лв. 8, че с уведомление от ищеца И., чрез процесуалния си представител адв. П. В. от САК, получено от ответника, работодател на 08.02.2010 г., съобразно разпоредбата на чл. 327, т.2 и т. 3 от КТ съобщава, че прекратява трудовото си правоотношение с ответното сдружение, поради неизплащане на трудовото му възнаграждение за м. октомври до декември 2009 г. включително и еднократна сума от 40000 лв., съгласно анекса към трудовия му договор, с падеж 10.07.2009 г. При издаването на заповедта не е спазено изискването на чл. 193, ал.1 от КТ за изслушване на работника или приемане на писмените му обяснения. Няма никакви доказателства връчени ли са на ищеца представените три броя писмени покани, изготвени от работодателя за даване на обяснения за неявяване на работа на посочени дати, поради което е логично да се приеме, че не са връчени на адресата.   

НЕ Е СПАЗЕНА императивната разпоредба на чл. 195 ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание да е наложено с мотивирана писмена заповед, в която да е посочено кога са извършени нарушенията, освен посочването на нарушителя и наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Спазването на  този текст съдът следи служебно и непосочването на който и да е от тези кумулативно дадени изисквания, води до незаконосъобразност на издадената заповед. Многократно е посочвано в решения на ВКС, че заповед, която не отговаря на изискванията на чл. 195 ал. 1 от КТ води до това, че работодателят не е доказал  твърдяното в заповедта нарушение и че доказателства в подкрепа на фактическите твърдения, изложени в мотивите, ако има такива в  заповедта за уволнение по делото, не могат да се ангажират. Освен това заповедта не е връчена на работника по установения  в чл. 195, ал.2 от КТ ред, срещу подпис, с отбелязване датата на връчване или с препоръчано писмо с обратна разписка.

Съдът намира решението за правилно и законосъобразно и ще го потвърди.

Претендирани са разноски за тази инстанция. Въззиваемата страна не е доказала да е направила такива, поради което съдът няма да му присъди.  Приложеното пълномощно на л. 25 от настоящото дело удостоверява само факта, че адв. В. е упълномощен да представлява въззиваемия И., но с него не може да се удостовери, че му е платено адвокатско възнаграждение в посочения размер, тъй като документът който удостоверява този факт е само договор между представляван и представител, въз основа на който представителят си заплаща дължимия данък.

По тези съображения, съдът

                                           

                                                Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 568/30.07.2010 г. по гр.д. № 1898/2010 г. на районен съд гр. С., като правилно и законосъобразно.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: