РЕШЕНИЕ №

 

гр.Сливен, 31.01.2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично съдебно заседание на ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ НОЕМВРИ ДВЕХИЛЯДИ И ДЕСЕТА  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДКА ДРАЖЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: А. СЛАВОВ

                              ПЕТЯ СВЕТИЕВА

 

При секретаря П.С. като разгледа докладваното от А. *** по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.  

Обжалвано е Решение № 428/07.07.2010 г. по гр. д. № 5540/2010г.  на РС  - Сливен, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан  предявеният иск за делба от Е.Б. Б. срещу Б. Х.Ф., К. С.К., Х.В.Б., Г.Т.С., М.Т.П., К. Г. С., А.Т.В., Н.С.Б., С.К. В., С. К.В., С.К.К., А.К.К.  И  Й.Д.К. на недвижим  имот-лозе от 1 дка, V категория   , находящо се в землището на гр. С., м. „Сефер бунар”, имот № 4437 от кадастралния план изработен 89 г. при съседи: от север – шосето за Ичера, изток – Г.А.С.., юг – В.С., запад –Й. С., възстановен с решение  № 99 от 29.11.1994г. на ПК Сливен, като неоснователен. С обжалваното решение на основание чл.156,ал.2 от ГПК, се признава за установено между страните, че оспорването на истинността на нотариален акт за собственост № 121, том VІІ, дело № 3543/1995 г. от 31.10.1995 г. на Д.Д. нотариус при СлРС, и  истинността на нотариален акт № 120, том ІІ, дело № 562/1997 г. на нотариус Е.Ш. при СлРС, е недоказано.

С въззивната жалба въззивника Е.Б.Б. чрез пълномощника си Адв. Д. и Адв. К. иска обжалваното  решение да бъде отменено и предявения иск да бъде уважен. Твърди се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушаване на процесуалния и материалния закон, необосновано като събраните доказателства са преценени неправилно.

Акцентува се върху това, че при наличие на две решения на ОбПК, едното от 94 г. ,другото от 2008 г. акцентирани в раздел Втори   т. 2възстановява правото на собственост върху земеделска земя в реални граници - 1 дка лозе в м. „Сефер бунар”, както е описано в  исковата молба, актовете на ОбПК, са стабилни административни актове. Твърди, че  производство за делба с представените от въззиваемите нот. актове не може да се оспорват решенията на ПК.  Това оспорване има характера на конститутивен иск, като се упражнява едно протестативно право , да установят една нова собственост. Този   конституивен иск е недопустим в делбеното производство. Твърди, че не е налице никаква придобивна давност както приема първоинстанциония съд ,  че е изтекла 35 г. давност   в полза на К. С.К., тъй като от 1970 г. К. С. е владял, обработвал, садял този имот. Твърди, че с  Постановление № 11/82 г. К. С.  се получил за ползване кооперативна земя и на него му е предоставено от кооперативната земя този обект, като ползвател. Следователно до 1991 г. влизане в сила на ЗСПЗЗ Кръсто С.К. не владее за себе си тази земя, той е ползвател и придобивна давност не е изтекла. Твърди, че не е изтекла  придобивната давност и  на лицата, на които той е прехвърлили правото на собственост , тъй като решението г. на Общинска служба „Земеделие  и гори”, е  от 2008  год. и там е посочено възстановяването на правото на  собственост на тази зем. земя на наследниците на К.Н.Н..

В с.з. въззивната страна редовно призова не се явява, представлява от Адв. Д. и Адв. К. по пълномощие , които поддържат жалбата.

В с.з въззиваемите страни редовно призовани не се явяват , чрез адвокат Х. оспорват жалбата, молят съда да постанови решение с което потвърди, решението на първоинстанциония съд.

Съдът намира жалбата за допустима, подадена в срок от страна по делото, която има правен интерес от обжалването на решение, с което са отхвърлени предявени от нея искове. 

При извършената проверка, настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.Постановено е от компетентен районен съд, в законова форма и с него е отговорено на предявени искови претенции.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционото решение, в рамките поставени от въззивната жалба настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да го потвърди.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. 

         Независимо от горното съдът следва да отбележи следното:

На въззиваемия К.С.К. предоставено право на ползване   върху нива в размер на 1дка в м. „Сефер бунар” в землището на гр.Сливен при съответните граници на основание и приложение на 11 ПМС от 2.03.1982г. е видно от  удостоверение от 9.12.1982година на Народен съвет гр.Сливен. Впоследствие му е предоставено право да построи вилна сграда и му е издадено разрешение за строеж № 237 от 14.04.1990г. Сградата към момента на завеждане на иска за делба е изградена

С решение № 99 от 29.11.1994 г. на ПК Сливен е възстановено правото на собственост на наследниците на К.Н.Н. следния имот: лозе от 1 дка, V категория , находящо се в землището на гр. Сливен, м. „Сефер бунар”, имот № 4437 от кадастралния план изработен 89 г. при съответните граници. 

Този имот представлява овощна градина от 1364кв.м. в местността „Сухата чешма”, селищно образование „Изгрев”, землището на гр.Сливен и съставлява ПИ № 2834437 при граници: улица,  ПИ№ 2834438, ПИ№ 2834445, ПИ№ 2832887 и е идентичен с ПИ 67338.413.3 по кадастралната карта на гр.Сливен с административен адрес: м. „Сухата чешма” ,стар идентентификатор №2834437 с площ от 1363кв.м.,трайно предназначение урбанизирана територия, начин на трайно ползване ниско застрояване.

С Решение № 1562 от 01.09.2008 г. на Общинската служба по земеделие и гори е признато правото на собственост на наследниците на К.Н.Н. в съществуващи стари реални граници на следния имот: лозе от 1 дка, V категория, находящо се в землището на гр. Сливен, м. „Сефер бунар”, имот № 4437 от кадастралния план изработен 89 г. при съседи: от север – шосето за Ичера, изток Г.А.С., юг – В.С., запад – Й. С..

От събраните гласни доказателства по делото се доказа, че от 1970 г. К.С.К. е ползва недвижимия имот, като го е обработвал, стопанисвал и през 1990 г. си е построил там вила. В изградената вила постоянно живее въззиваемия К.С.К.. Това фактическо положение е и в момента .

С нотариален акт за собственост № 121, том VІІ, дело № 3543/1995 г. от 31.10.1995 г. на Д. Д. нотариус при СлРС К.С.К. е признат  за собственик по давностно владение и наследство на следния недвижим имот, находящ се в землището на гр.Сливен, а именно:  ПОЛСКИ ИМОТ лозе, градина състоящ се от 1300 кв.м., представляващ имот  планоснимачен № 4437 м. „Сефер бунар”  в землището на гр. СЛИВЕН, в район за здравни и курортни нужди , при граници : от една страна – път,   С.Г.А., Д.  Н.М., В. М. П. И Й.Д. С..

С нотариален акт № 120 от 19.02.1997, том ІІ, дело № 562/1997 г. на нотариус Е.Ш. при СлРС прехвърлителите К.С.К.. и Н.А. К. са прехвърлили собствения си недвижим имот на А.К.К., С.К.К. и Й.Д.К., представляващ: полски имот лозе овощна градина, представляващ имот планоснимачен № 4437 в м. „Войнишко кладенче”, Сливенско землище, във вилната зона на гр. Сливен, при граници : от една страна – път, Г.А.С., Д.  Н.М., В. М. П. И Й.Д. ***, ведно с построената вилна сграда върху 86 кв.м. на два етажа по одобрен архитектурен план и строително разрешение  състояща се от дневна, столова, кухня, спалня, тоалетна на І-ви етаж, три спални, и тоалетна на ІІ-ри етаж, обособен като самостоятелен жилищен обект срещу задължението на А.К.К., С.К.К. и Й.Д.К. да поемат гледането и издръжката на родителите си прехвърлители, като им осигурят спокоен и нормален живот, какъвто са водили досега и докато са живи

От удостоверение от Общинска администрация – С. се установява, че недвижимия имот земя 1300 кв.м. и сграда с разгърната застроена площ 119 кв.м. № 4437 в гр. Сливен , м. „Войнишко кладенче” е деклариран с декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси, като в декларацията са посочени като собственици въззиваемите А.К.К., С.К.К. и Й.Д.К. с равни части в собственост по 1/3 идеална част от правото на собственост. Като ползватели на имота са посочени К.С.К.. и Н.А. К..

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото годни, допустими и относими доказателства.  

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е допустима, подадена е в законен срок от лице с правен интерес, а разгледана по същество е неоснователна.

По настоящото дело между страните не се спори, че  на наследниците на К.Н.Н. възстановена собствеността на процесния имот.

Правото на собственост върху имота е възстановено с решение на ПК-Сливен обективирано в Решение № 99 от 29.11.1994г. С това решение е възстановено правото на собственост на наследниците на К.Н.Н. върху следния имот: лозе от 1 дка, V категория , находящо се в землището на гр. Сливен, м. „Сефер бунар”, имот № 4437 от кадастралния план изработен 89 г. при съответните граници.  С постановеното Решение на ПК-Сливен е приключила реституционната процедура. Решението е издадено от компетентния административен орган, в кръга на компетенциите, отговарящо на изискванията на правните норми на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, действали към момента на постановяването му. Имотът предмет на решението е индивуализиран.

Спорът е налице ли е съсобственост между страните по делото с оглед противопоставеното от К.С.К. възражение, че е придобил собствеността върху процесния недвижим имот на оригинерно основание и се е разпоредил с нея в полза на А.К.К., С.К.К. и Й.Д.К..

Този спор подлежи на разрешаване в делбата и съдът дължи произнасяне с решението по допускане на делба - налице ли е съсобственост по отношение на процесния имот, между кои лица и при какви права.

В тази връзка първоинстанциония съд e изискал уточнение от К. С.К. на наведеното възражение за индивидуална собственост, като същия е изложи твърденията си, че владее имота от 1970 год. до датата на завеждане на исковата молба за делба 20.07.2006 год.

Първоинстанциония съд е приел в мотивите си, че ответника К. С.К. е придобил процесния недвижим имот по  давност, тъй като е владял имота от 1970 г. до 1997 г., като през този период е извършвал всички действия по владение на имота, а именно засаждане на лозя, дръвчета, построяване на сграда, и въпреки, че решението за възстановяване  правото на собственост е на наследниците на К.Н.Н. от 1994 год. никой не се е противопоставил на владението му.

Настоящия съдебен състав намира този извод на първоинстанциония съд за неправилен и незаконосъобразен.

Решението на ПК- Сливен, с което се възстановява правото на собственост върху земеделски земи има конституивно действие. Индивидуализацията на земеделските земи се определя от реалните им граници с решенията на общинските поземлени комисии. Те са необходимите правни актове за определяне на реалните граници на земите и едновременно с това юридически факти с гражданскоправно действие. С решението на поземлената комисия възниква правното качество на обекта на собствеността - индивидуализация и затова то има конститутивно действие. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ВКС, ОСГК, докладчик Н. 3екова Съдебна практика, Бюлетин на ВКС и ВАС на РБ, кн. 7 - 8/1997 г., стр. 1.

Независимо от горе изложеното съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила. От 21.11.1997 год. започва да тече нова придобивна давност.

 Разпоредбата е приета в ДВ бр. 107 от 18.11.1997 год., следователно десетгодишният срок от влизането й в сила изтича през 2007 г., а с предявяването на иска за делба през 2006 г. давността е прекъсната, следователно не е изтекъл минималният десетгодишен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС за оригинерно придобиване на собствеността.

С оглед изложените мотиви настоящия съдебен състав намира да доказано оспорването истинността на нотариален акт за собственост № 121, том VІІ, дело № 3543/1995 г. от 31.10.1995 г. на Д.Д. нотариус при СлРС. Тъй като нотариуса е издал нотариалния акт на името на К.С.К. в противоречие на нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ . Настоящия съдебен състав намира, че оспорването на нотариален акт за собственост № 121, том VІІ, дело № 3543/1995 г. от 31.10.1995 г. на Д.Д. нотариус при СлРС е успешно и на основание чл.156,ал.2 от ГПК, следва да признае за установено, че оспорването на истинността на нотариален акт е доказано.

По отношение на направеното възражение от А.К.К., С.К.К. и Й.Д.К., за придобиване на имота.

Съдът намира направеното възражение , че въззиваемите А.К.К., С.К.К. и Й.Д.К. са придобили правото на собственост върху процесния имот въз основа на оригинерно правно основание за основателно и доказано.

Въззиваемите А.К.К., С.К.К. и Й.Д.К. са конституирани като страни в производството за делба с Определение № 801 от 08.03.2010 год. по гр.дело № 5540/2009 год. на СлРС  / лист 65 от гр.д.№  5540/2009 год./. На последните им са връчени призовки за съдебно заседание на А.К.К. и Й.Д.К. на 12.03.2010 год. , а на С.К.К.  от датата на упълномощаването на адв. Х. 25.03.2010 год.

В случая може да се приложи петгодишния срок по чл. 79, ал. 2 ЗС, защото са налице предпоставките на добросъвестното владение – наличие на придобиване на собствеността нотариален акт № 120, том ІІ, дело № 562/1997 г. на нотариус Е.Ш. при СлРС основание, годно да направи ответниците собственици по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС.

Въззиваемите А.К.К., С.К.К. и Й.Д.К. са придобили процесния недвижим имот след продължително, трайно, явно и непрекъснато давностно владение. В случая хипотезата на чл.79 ал.2 от ЗСПЗЗ, тъй като са налице всички елементи от фактически състав на нормата на закона=

Независимо от това в случая е изтекъл и десетгодишния давностен срок за придобиване правото на собственост по чл. 79, ал. 1 ЗС, като недобросъвестни владелци. Въззиваемите А.К.К., С.К.К. и Й.Д.К. са установили владението върху имота с нотариален акт № 120, том ІІ, дело № 562/1997 г. на нотариус Е.Ш. при СлРС от  19.02.1997 год. към този момент те са установили и своето владение върху имота предмет на делба. С оглед разпоредбата на чл.5, ал. 2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху, които се възстановява по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила т.е. от 21.11.1997 год. Следователно десетгодишният срок от влизането й в сила изтича праз на 21.11.2007 год. и е изтекъл минималният десетгодишен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС за оригинерно придобиване на собствеността.

Въззиваемите са конституирани като страни в процеса за делба с Определение № 801 от 08.03.2010 год. по гр.дело № 5540/2009 год. на СлРС. От изложеното е видно, че от момента на установяване на владението им до момента в който са конституирани като страни в процеса на оригинерно основание въззиваемите А.К.К., С.К.К. и Й.Д.К. са станали собственици на имота, като давностния срок е започнал да тече след възстановяване на собствеността в полза на наследниците на К.Н.Н., намален със срока предвиден в нормата  от ЗВСОНИ и първичното придобиване на правото на собственост на тази недвижима вещ следва да се подчини на общият принцип на придобиване на имот, поради изтекла в полза на владеещите го лица придобивна давност, при наличието на анимуса за своене .

Въззиваемите са направили и възражението, че са придобили имотите по силата на придобивна давност, която е изтекла в тяхна полза от датата на забраната по чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ  до конституирането им като ответници по първоинстанционото производство с определение на съда при условията на чл. 79, ал. 1 ЗС.

Това възражение за придобиване по давност е направено от тримата въззиваеми още на 30.0.2010 год. в съдебно заседание от същата дата чрез адвоката им пълномощник. Налице гласни доказателства от разпитаните свидетели Д. и Ц.от показанията на които се доказва осъществяването на трайната фактическа и власт от страна на тримата въззиваеми и с намерението за своене.

В периода от 21.11.1997 год. до 08.03.2010 год.  въззиваемите са своили имота за себе си и са демонстрирали намерението да го придобитият и по посочения начин.

С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила

В изложения смисъл искът за допускане на делба се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

Ръководен от гореизложеното , съдът

 

 

 

РЕШИ:

 

ПОТВРЪЖДАВА Решение № 428/07.07.2010 г. по гр. д. № 5540/2010г.  на РС  - Сливен, в останалата му част като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на Р.България.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

              ЧЛЕНОВЕ: