Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  24

 

гр. Сливен, 16.03.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на шестнадесети февруари през двехиляди и единадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                             МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                          ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря К.И., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 493 по описа за 2010  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 196  и сл. от ГПК/отм./.

Делото е поставено на ново разглеждане пред СлОС във въззивната му фаза, с оглед решение на ВКС на РБ 668/15.11.10 по гр.д. № 1790/09г. по описа на ВКСРБ.

 

Обжалвано е първоинстанционно решение № 864/29.10.2008г. по гр.д. № 561/04г. на СлРС, с което извършена делба на съсобствени недвижими имоти и движими вещи по реда на чл. 292 от ГПК /отм./, като е поставен в дял на П.Д.Н. недвижим имот, дворно място, представляващо УПИ ХІІ-189 в кв. 13 по плана на с. М., община Сливен, с площ 1 930 кв.м., ведно с построените в него полумасивна сграда, състояща се от три стаи и коридор, със застроена площ от 60 кв.м., полумасивна лятна кухня, застроена върху 30 кв.м. и две стопански сгради с обща кубатура от 500 куб.м., при граници на имота: изток – улица, север – УПИ ХІ-190, запад – УПИ ХІV-188 и юг – УПИ ХІІІ-189 с пазарна стойност 9 200 лв., поставени са в дял на М.Д.Д. дворно място, представляващо УПИ ХІІІ-189 в кв. 13 по плана на с. М., община Сливен, с площ 1 065 кв.м., при граници: изток – улица, север – УПИ ХІІ-189, запад – УПИ ХІV-188 и юг – УПИ ХХІ-189 и селскостопански склад със застроена площ от 128 кв.м., сграда – навес до стара канцелария, построена в имот № 000366 от ДПФ в м. “до каптажа” в землището на с. М., община Сливен, с площ на целия имот 391 кв.м. и граници: имот № 000367 - селскостопански склад, имот № 000097 - пасище – мера на община Сливен, имот № 000312 – друга селскостопанска територия на ДПП, имот № 000104 – полски път, с пазарна стойност за двата общо 4 800 лв., осъден е П.Д.Н. да заплати на М.Д.Д. за уравняване на дяловете сумата 2 200 лв., поставен е в дял на М.Д. лек автомобил марка “Мазда 626” – лимузина с рег. № СН 1888 А на стойност 800 лв., поставен е в дял на П.Н. лек автомобил марка “Вартбург 1000” модел 353 стандарт, с рег. № СН 0134 Г, с пазарна стойност 300 лв., осъдена е М.Д. да заплати на П.Н. за уравнение на дяловете сумата 250 лв. и е осъден П.Д.Н. да заплати на М.Д.Д. сумата 1 655, 14 лв. претенция по сметки, а искът е отхвърлен за разликата до пълния размер, като са присъдени такси и разноски по делото.

Това решение е обжалвано от М.Д.Д. само В ЧАСТТА, с която са рапределени недвижимите имоти между съделителите.

Решението е обжалвано и от П.Д.Н. само В ЧАСТТА, с която е присъдена сумата по претенцията по сметките.

Във въззивната си жалба първата въззивница заявява, че не е доволна от тази част на съдебния акт, тъй като неправилно съдът е извършил делбата по реда на чл. 292 от ГПК /отм./, развива съображения, че с оглед неподеляемостта на имотите е следвало или да ги изнесе на публична продан или да извърши делбата чрез теглене на жребий. Твърди, че е неправилно становището на РС, при вярна фактическа обстановка, че тегленето на жребий би било невъзможно и неудобно, тъй като според утвърдената практика това би било, ако в имота са извършени значителни подобрения, каквито не са налице в настоящия случай. Поради изложеното моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и постанови друго, с което извърши делбата или чрез изнасяне на публична продан на недвижимите имоти, или чрез теглене на жребий. Претендира разноски за двете инстанции.

В своята въззивна жалба другият въззивник атакува решението по отношение на присъдената сума по претенцията по сметките, като твърди, че в тази част то е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Заявява, че неправилно съдът е приел като разходи, свързани с поддържането на имуществото, тези за закриване и откриване на телефонен пост, за закупуване на комплекти за раздаване при помена, както и че неправилно е счел, че със сумата 1 500 лв. се погасявали други задължения на въззивника към сестра му. Поради изложеното иска от въззивния съд да отмени решението в тази част и вместо това постанови ново, с което отхвърли претенцията по сметките на другата страна. Претендира разноските за тази инстанция.

Първоинстанционното решение НЕ Е ОБЖАЛВАНО В ЧАСТИТЕ относно разпределението на движимите вещи – леки автомобили, както и за отхвърлителната част по претенцията по сметки, предявена от първата въззивница и в тях то е влязло в сила.

В срока по чл. 201 ал. 1 от ГПК /отм./ всяка страна е подала писмено възражение срещу жалбата на другата.

Във възраженията си страните оспорват като неоснователна жалбата на насрещната страна, оборват аргументацията, излагат съображения защо считат атакуваното решение за правилно в обжалваните от другата страна части, и молят въззивния съд да отхвърли съответната жалба.

В с.з., въззивник пор. № 1, редовно призован, се явява лично и с  процесуален представител по пълномощие по чл. 20 ал. 1 б. “а” от ГПК /отм./, поддържа своята, оспорва другата въззивна жалба и моли съда да отмени решението в частта относно разпределението на недвижимите имоти и го потвърди в уважителната част по претенцията й по сметките.

В с.з. въззивник с пор.№ 2, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 20 ал. 1 б. “а” от ГПК /отм./ поддържа своята, оспорва другата въззивна жалба и моли съда да отмени решението в частта относно присъдената сума по претенцията по сметките и го потвърди по отношение на разпределението на недвижимите имоти. Претендира разноски.

Въз основа на събраните доказателствени средства пред двете инстанции, въззивният съд формира следната фактическа обстановка:

Страните са брат и сестра и единствени наследници на своя брат Нено Д.Н., починал на 15.02.2002г. 

С влязло в сила решение на СлРС била допупусната съдебна делба между наследниците при квоти от по ½ ид.ч. за всеки от тях, върху три броя недвижими имоти

1. дворно място, представляващо УПИ ХІІ-189 в кв. 13 по плана на с. М., община Сливен, с площ 1 930 кв.м., ведно с построените в него полумасивна сграда, състояща се от три стаи и коридор, със застроена площ от 60 кв.м., полумасивна лятна кухня, застроена върху 30 кв.м. и две стопански сгради с обща кубатура от 500 куб.м., при граници на имота: изток – улица, север – УПИ ХІ-190, запад – УПИ ХІV-188 и юг – УПИ ХІІІ-189

2. дворно място, представляващо УПИ ХІІІ-189 в кв. 13 по плана на с. М., община Сливен, с площ 1 065 кв.м., при граници: изток – улица, север – УПИ ХІІ-189, запад – УПИ ХІV-188 и юг – УПИ ХХІ-189 и

3. селскостопански склад със застроена площ от 128 кв.м., сграда – навес до стара канцелария, построена в имот № 000366 от ДПФ в м. “до каптажа” в землището на с. М., община Сливен, с площ на целия имот 391 кв.м. и граници: имот № 000367 - селскостопански склад, имот № 000097 - пасище – мера на община Сливен, имот № 000312 – друга селскостопанска територия на ДПП, имот № 000104 – полски път, както и върху  две движими вещи -леки автомобили -

1.  лек автомобил марка “Мазда 626” – лимузина с рег. № СН 1888 и

2. лек автомобил марка “Вартбург 1000” модел 353 стандарт, с рег. № СН 0134.

Предявена била и претенция по сметките само от страна на съделителката, за сумата общо 5 123 лв.

Въззивницата живее в гр. Сливен, където е живяла и към момента на смъртта на наследодателя. Въззивникът е бил настанен в общинско жилище в гр. Сливен с настанителна заповед № ХІІ-96 от 20.06.1985г., което е освободил на 25.07.2006г. Като настоящ адрес през 2003г. е декларирал такъв в гр. Сливен, към 2004г. е бил собственик,ина ½ ид.ч. от дворно място в гр. Сливен, ул. “Щросмайер” № 13, заедно с жилищна сграда, застроена в него върху 129 кв.м.

До смъртта на наследодателя през февруари 2002г., въззивникът не е живял с него или постоянно в имота, представляващ двор с къща в с. М., макар да го е посещавал често, да е преспивал и обработвал земята с брат си. Около година след смъртта на последния, въззивникът се установил да живее в с. М. в имота, описан в т.1 от предмета на делбата, там живее и към настоящия момент. Не е правил никакви значителни подобрения в него.

Въззивницата е направила разходи за платени суми за сметки за телефонни услуги, за изключване и възстановяване на телефонния пост в имота, предмет на делба, както и такива, свързани с оценка на МП средствата в наследствената маса, за заплащане на данъци за имотите, за изработка на некролози, за ковчег, кръст, жито, покров, свещи и др. подобни, за изработка и поставяне на паметник,  ограда и плочки на гроба на наследодателя, за закупуване на дребни вещи за помена, които са описани в представени фактури и квитанции, и възлизат на обща стойност от 3 310, 29 лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото годни, допустими и относими доказателствени средства, които като еднозначни, безпротиворечиви и непререкаеми, изцяло кредитира.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок от надлежни субекти, имащи правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт СлРС, поради което са процесуално допустими.

Жалбата на първата въззивница, разгледана по същество, е основателна и следва да се уважи.

Жалбата на втория въззивник, разгледана по същество, е неоснователна и следва да се остави без уважение.

По отношение на претенцията по сметките по чл. 286 от ГПК /отм./:

Въззивният съд напълно споделя изводите на РС във връзка с присъдените суми. Счита, че разходите, направени от въззивницата във връзка с телефонния пост и заплащене на данъци са такива, свързани с поддръжката на имота, предмет на делба, и са установени и доказани по вид и размер. Също безспорно и надлежно са доказани и разходите, извършени от въззивницата, свързани с организиране и провеждане на траурната церемония по погребението на наследодателя и свързаните с него традиции, както и за изграждането на гроба. Тази сума, общо в размер на 3 310, 29 лв., заплатена от нея, следва да се възложи по равно в тежест на двамата наследници, поради което въззивникът следва да й заплати половината от нея в размер на 1 655, 15 лв. За разликата над тази сума, до пълния предявен размер, претенцията, като неоснователна, следва да се отхвърли.

Несъстоятелни са възраженията на въззивника относно закупените във връзка с помена вещи като дарове, тъй като видът им няма значение, а предназначението им е безспорно, въззивникът не е доказал, те да са били използвани за друга, лична цел от въззивницата. СлОС споделя и извода на първоинстанционния съд относно възражението на въззивника, че прави компенсация на задължението си със сумата, получена от въззивницата чрез тяхна братовчедка. Действително той би могъл да извърши прихващане, но задължението, с което той желае да извърши това, не е точно установено по размер и неговата изискуемост също не е доказана. Извън това, след като е установен произходът на тази сума – от други наследствени имоти и бонове от МТС /тоест –  не е във връзка с процесната съсобственост или по повод смъртта на наследодателя/,  както и в светлината на контра възражението на въззивницата, че съществуват други, неуредени парични облигационни отношения между нея и брат й, то тази сума не може да се включва или взима предвид при уреждане на сметките между страните по реда на чл. 286 от ГПК /отм./.

Така тази жалба е неоснователна. Решението в тази си, уважителна, част следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

По отношение на разпределението на недвижимите имоти межзу съделителите по реда на чл. 292 от ГПК /отм./:

Тъй като решението относно разпределението на движимите вещи е влязло в сила като необжалвано, въпросите, свързани с автомобилите, стойността, ползването и т.н., няма да бъде обсъждан.

Въззивният съд намира, че решението в частта, касаеща извършването на делбата върху недвижимите имоти, е неправилно.

Законосъобразно РС е приел, че не са налице условия за уважаване претенциите на някоя от страните за възлагане на жилищния имот и не ги е уважил. Също така правилно е отчел целта на закона да осигури дял в натура на всеки от съделителите и това, в случая, е възможно. Не е необходима публичнва продажба, въпреки неподеляемостта на всеки един от имотите, с оглед наличието на 3 самостоятелни недвижими имота, които следва да се разпределят между двамата наследници.

Незаконосъобразно, обаче, СлРС е счел, че следва да извърши делбата по реда на чл. 292 от ГПК /отм./.  За да се изключи приложението на общия принцип на чл. 288, чл. 289 от ГПК /отм./, тоест – чрез оформяне на дялове, които да бъдат разпределени чрез жребий, е необходимо това да е невъзможно или много неудобно.

В настоящия случай липсват причини да се приеме, че е налице някоя от тези хипотези. Както се посочи вече – възможността се обуславя от броя и вида на имотите, както и от броя на съделителите. Що се отнася до неудобството, то такова би съществувало, ако всяка от страните е установила някакво ползване върху наследствените имоти, но в действителност въззивницата не ползва никой от тях. Единствено въззивникът ползва жилищния имот, установявайки се да живее  в него след смъртта на наследодателя. Също би съществувало неудобство, ако той бе направил някакви значителни подобрения в имота, което би затруднило остойностяването и уравняването, но такива факти нито са твърдяни, нито са установени по делото. Неудобство би представлявало и това, ако страните имат различни по размер части от правото на собственост и се делят значително разминаващи се по стойност имоти, но в случая и такава пречка няма, тъй като дяловете на двамата въззивници са равни.

Следователно не е налице някоя от установените от правната норма причини делбата да се извърши чрез разпределение на имотите от съда. В този случай е без значение въпроса дали някой от съделителите има или не друго жилище.

Поради това решението в тази част е незаконосъобразно и следва да се отмени.

Въззивният съд следва да предприеме по същество процесуални действия за извършване на делбата между страните по отношение на трите недвижими имота по общия ред на чл. 288 и чл. 289 от ГПК, като назначи съдебнотехническа експертиза за определяне на действителната пазарна стойност на трите имота и за оформянето им в дялове, съобразно квотата от правото на собственост на всеки от съделителите, както и за размера на сумите за уравнение на дяловете, след което да състави и предяви проект за разделителен протокол на страните. След обявяване на окончателния разделителен протокол, и влизане в сила на решенията, съдът следва да призове страните за теглене на жребий.

С оглед отмяната на постановеното решение, висящността на производството по отношение на делбата на трите имота се възстановява и СлОС може с настоящия акт да държи и определение за допускане на експертизата и насрочване на о.с.з.

Разноските и таксите по делото следва да се присъдят с решението по чл. 289 от ГПК /отм./

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                                     

 

                       

ОСТАВЯ В СИЛА  решение № 864/29.10.2008г. по гр.д. № 561/04г. на СлРС, В ЧАСТТА, с която е осъден  П.Д.Н. да заплати на М.Д.Д. сумата 1 655,14 лв. по претенция по сметки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОТМЕНЯ решение № 864/29.10.2008г. по гр.д. № 561/04г. на СлРС В ЧАСТТА, с която саразпределени по реда на чл. 292 от ГПК /отм./ недвижимите имоти между страните, като е

поставен в дял на П.Д.Н.:

1.  недвижим имот, дворно място, представляващо УПИ ХІІ-189 в кв. 13 по плана на с. М., община Сливен, с площ 1 930 кв.м., ведно с построените в него полумасивна сграда, състояща се от три стаи и коридор, със застроена площ от 60 кв.м., полумасивна лятна кухня, застроена върху 30 кв.м. и две стопански сгради с обща кубатура от 500 куб.м., при граници на имота: изток – улица, север – УПИ ХІ-190, запад – УПИ ХІV-188 и юг – УПИ ХІІІ-189 с пазарна стойност 9 200 лв.,

поставени са в дял на М.Д.Д.:

1. дворно място, представляващо УПИ ХІІІ-189 в кв. 13 по плана на с. М., община Сливен, с площ 1 065 кв.м., при граници: изток – улица, север – УПИ ХІІ-189, запад – УПИ ХІV-188 и юг – УПИ ХХІ-189 и

2. селскостопански склад със застроена площ от 128 кв.м., сграда – навес до стара канцелария, построена в имот № 000366 от ДПФ в м. “до каптажа” в землището на с. М., община Сливен, с площ на целия имот 391 кв.м. и граници: имот № 000367 - селскостопански склад, имот № 000097 - пасище – мера на община Сливен, имот № 000312 – друга селскостопанска територия на ДПП, имот № 000104 – полски път, с пазарна стойност за двата общо 4 800 лв и

е осъден П.Д.Н. да заплати на М.Д.Д. за уравняване на дяловете сумата 2 200 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ДОПУСКА  извършване на съдебно техническа експертиза, с вещо лице – строителен техник, което, след като се запознае с делото, извърши оглед и измервания на място, направи необходимите справки, да изготви писмено заключение, с което да отговори на въпросите:

- Каква е действителната пазарна цена на трите допуснати до делба недвижими имота?

- Биха ли могли да се оформят два дяла от тях, според частта на всеки от съделителите – ½ ид.ч., от правото насобственост?

- Какви суми биха били необходими да се заплатят за уравняване стойността на дяловете, съответно на посочените квоти?

Заключението да се изготви при първоначален депозит в размер на 200 лв., вносим по сметка на СлОС в 7 дневен срок от съобщаването по равно от всяка страна.

ОПРЕДЕЛЯ вещо лице което да извърши експертизата – Р.Ж.Х..***.06.2011г. от 9.00 ч.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и вещото лице, което незабавно да се уведоми за поставената задача.

 

В необжалваните части първоинстанционното решение е влязло в сила.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ по реда и в срока по чл. 290 от ГПК /отм./ - в едномесечен срок от връчване на решението за обявяване на окончателния разделителен протокол.

                                                

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: