Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е

 

                           Гр. Сливен, 09.12.2010 г.

 

                           В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение първи състав в открито заседание на  двадесет и четвърти ноември, през две хиляди и десета година, в състав:

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:         МАРГАРИТА Д.

                                       ЧЛЕНОВЕ:           Н. ЯНАКИЕВА

                                                                             МАРТИН САНДУЛОВ

При секретаря М.Л. и в присъствието на Прокурора…………………..,        като разгледа докладваното от М. Д. ***  по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258  и сл. от ГПК.  

Частично е обжалвано  решение № 984 от 25.08.2010 г. по гр.д. №166/2009 г. на СлРС, с което ответното дружество “ЕКСПРЕС-2Д” ЕООД, гр. Сливен е осъдено да заплати на ищците А.  Ц. 2500 лв. неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в резултат на смъртта на съпруга й П.Ц., починал на 23.09.2008 г. при ПТП, настъпило на същата дата по главен път гр. Търговище- гр. Омуртаг при управление на собствения на ответното дружество лекотоварен автомобил  при изпълнение  на трудовите му задължения по трудов договор  № 82/22.09.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.09.08 г., а до пълния размер 50 000 лв. искът е отхвърлен. Със същото решение ответникът е осъден да заплати и сумата 105 лв. на същата ищца за претърпените от нея имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Същият ответник е осъден да заплати на ищцата М.Ц. вследствие същото събитие претърпени от нея неимуществени вреди сумата 1500 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането   и сумите 105 лв. и 133 лв. за претърпени от нея имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, като исковите претенции до пълните размери- над 1500 лв. до 20000 лв. и над 133 лв. до претендиран размер 807 лв. са отхвърлени като неоснователни. На Р.Ц. и на Н.Ц. ответникът е осъден да заплати по 1500 лв. неимуществени вреди и по 105 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва на сумите, като са отхвърлени исковете за неимуществени вреди до пълните им размери- до 20 000 лв.  На всички ищци са присъдени разноски по делото в размер на 271.18 лв. дължими от ответното дружество, а те са осъдени да заплатят на ответното дружество разноски в размер на 3310.53 лв., съобразно отхвърлените части от исковите претенции.  Ответникът е осъден да заплати д. т. в размер на 530 лв. върху присъдените на ищците суми.

С въззивната жалба въззивниците- ищци в производството, чрез пълномощник адв. Л. А. *** обжалват решението на СлРС в частите, в които са отхвърлени исковите претенции като неоснователни  над 2500 лв. до пълния претендиран размер 50 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди за въззивницата А.Ц. и над 1500 лв. до размер 20 000 лв. за останалите ищци, както и в частта, в която е отхвърлен иска за  обезщетяване на претърпени имуществени вреди на въззивницата М.П.Ц. за разликата до пълния претендиран размер над 133 лв. до 807 лв. Претендират  разноски по делото в полза на ищците. 

Оплакването във въззивната  жалба е,  че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и приел, че работодателят следва да се ползва от намалената отговорност, защото изцяло и само пострадалият е допринесъл за настъпване на трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Посочват се допуснатите от работодателя нарушения, а именно липса на подпис на наследодателя на ищците под документа за инструктаж, което сочело, че липсва  такъв. Съдът неправилно приел, че получател на услугата описана във фактурата е първата ищца- А.Ц., според представеното писмено доказателство- фактура №62/25.09.2008 г. за сумата 674 лв. Настоява, че подписала фактурата и дала средствата, за което нямало спор между страните била М.Ц. - втората ищца, поради което нейната претенция следва да се уважи. Искът и в тази част бил основателен и доказан и неправилно е постановен отхвърлителен диспозитив. Съдът  неправилно приложил разпоредбата на чл. 200 ал. 1 от КТ във връзка с определяне размер на обезщетението на ищците поради смъртта на техния наследодател в резултат на настъпилата трудова злополука, като е приел максималния размер на справедливото възмездяване за съпругата 25 000 лв. и за дъщерите по 15 000 лв., от които суми е намалил  като приел съпричиняване. Настояват, че от една страна общият размер е твърде занижен и от друга съпричиняването е неправилно определено.  Съдът не преценил поведението на работодателя, не съпоставил степента на принос на работника и на работодателя и неправилно е определил поведението на работника за толкова груба небрежност, че съотнесъл обезщетението до 1/10 от определеното в занижен размер обезщетение. Твърдят, че определената  небрежност на работника може да бъде погълната от неосигурените  безопасни условия на труд. Молят решение да бъде отменено в обжалваните части и исковите претенции уважени в  пълния им размер, като се присъдят разноски за двете инстанции. 

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК няма депозиран отговор на въззивната жалба. Страните  не са направил други доказателствени искания.

Съдът извърши проверка на въззивната жалба съгласно изискванията на чл.  267, ал.1 от ГПК и констатира,  че същата е допустима и отговаря на изискванията на чл. 260 и  чл. 261 от  ГПК.

В с.з. адв.  А. ***, като пълномощник на въззивниците моли жалбата да бъде уважена на посочените в нея основания, като въззивният съд отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и постанови ново, като бъде изменен размера на обезщетението въз основа на основанията, които са посочени. Моли съдът да прецени поведението на работодателя,  доказателствата които са представени по делото при първоинстанционното му разглеждане, като  приложи нормата на чл. 200 ал. 1 от КТ във връзка с определяне размера на обезщетението, съобразно практиката на ВКС за настъпили събития при подобни или близки условия към 2008 г., когато е настъпило ПТП. Моли да бъде обсъдена отговорността на работодателя във вр. чл. 201 ал. 2 от КТ. Претендира присъждане на ищците  направените по делото разноски,  които се изчерпват с разноските в първата инстанция, за което има представени писмени доказателства.

В с.з. пълномощникът на въззиваемото дружество адв. КАЛОЯНОВ  оспорва въззивната жалба и я счита за неоснователна. Твърди, че от събраните доказателства при първоинстанционното   дело по безспорен и категоричен  начин се установило, че е налице трудова злополука, като основна вина за същата има пострадалия – починал  поради груба небрежност от неговите действия и не се събрали нови доказателства относно  това, което се твърди във въззивната жалба.  Счита, че съдът правилно е обсъдил  събраните в хода на делото доказателства и е приел една правилна фактическа обстановка, въз основа на която е постановил съдебния си акт. Моли да бъде постановено решение, с което да се потвърди решението на първоинстанционния съд. Претендира за направените разноски пред настоящата инстанция.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено от компетентен орган- районен съд, в законова писмена форма и със съдебния акт е отговорено на предявените искови претенции.

Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението, тъй като я намира за точна, пълна и кореспондираща със събраните доказателства. Не възприема само приетото за установено, че по фактурата от 25.09.2008 г. за заплатен ковчег, кръст и за раздавка за сумата 674 лв. сумата е заплатена от първата ищца- А.Р.Ц., а не от втората- М.Ц.. Видно от подпис на страната- долу в ляво е изписано изцяло името на М.Ц. и отделно е последвал неин подпис. Изписването горе в дясно името на първата ищца е изписано като за получател. Съдът приема, че сумата е платена от дъщерята, а получател следва да бъде майката.  

Съдът извърши въззивен контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките поставени от въззивната жалба- конкретно в отхвърлителните диспозитиви по искове за обезщетяване на неимуществени вреди до пълните им размери- съответно над 2500 лв. до 50000 лв. за първата ищца и над 1500 лв. до 20000 лв. за останалите ищци и имуществени вреди над 133 лв. до пълния размер 807 лв. по иска на ищцата М.П.Ц.. 

Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ и сл. от КТ е на основание трудово правоотношение, но тя не е имуществена отговорност от непозволено увреждане, а особена, специфична имуществена отговорност. Такава е отговорността и по отношение на наследниците на починал работник, в резултат на трудова злополука, тъй като основание на същата е самото трудово правоотношение между работника и работодателя. Установяването на трудова злополука се установява с Акт за трудова злополука, за да възникне отговорността, като е необходимо да е налице причинна връзка между трудовата злополука, конкретното увреждане и настъпилите за наследниците вреди.  

Работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука, независимо дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. 

От доказателствата по делото безспорно е установено, че: наследодателят на ищците- съпруг на първата и баща на останалите- П.Ц., починал на 23.09.2008 г. при ПТП, настъпило на същата дата по главен път гр. Търговище- гр. Омуртаг при управление от него на собствения на ответното дружество лекотоварен автомобил  при изпълнение  на трудовите му задължения по трудов договор  № 82/22.09.2008 г. Налице е трудова злополука, установена с изричен Акт. Установено е от изслушаната техническа експертиза, че системите за управление и контрол на шофираното от пострадалия МПС към момента на ПТП са били в изправност. Наследодателят на ищците управлявал МПС със скорост 72 км.ч., която е над критичната 57 км.ч. Не я намалил преди десен завой и не е съобразил опасен завой. Навлязъл в него със скорост, която не му позволила да задейства спирачната система до пълно ефективно спиране, след като възприел наличието на товарния автомобил Рено. Предприел навлизане в насрещната лента и след 20- 21 м последвал удар с товарния автомобил. Водачът на Рено не е имал техническата възможност да предотврати ПТП от момента на навлизане на автомобила Мерцедес в неговата лента. Категоричното становище на експерта инж. Узунов е, че техническата причина, довела до възникването на ПТП е навлизането на лекотоварния автомобил Мерцедес с насрещната лента за движение.  Поради липса на виновно поведение на друго лице, довело до настъпване на престъпния резултат, воденото наказателно производство- ДП № 336/2008 г.- Преписка Вх. № 362/2008 г. получено от РУ на МВР Омуртаг  против неизвестен извършител е прекратено от Окръжна прокуратура гр. Търговище. Установени са много близките отношения между наследодателя и наследниците му и наличието на претърпени страдания от загубата му, доказани и от свидетелски показания. Налице е причинно следствена връзка, характера, интензитета и продължителността на настъпилите болки и страдания.  

Не се установи наличието на внезапно настъпили здравословни проблеми на пострадалия, което би довело до пълната отговорност на работодателя, нито увреждането да е умишлено причинено, което ще доведе до пълното освобождаване на работодателя от отговорност. Напротив, установено е по категоричен начин, че  пострадалият допуснал груба небрежност, като вследствие нарушаване ЗДП, управлявайки с несъобразена скорост навлязъл в опасен десен завой и в насрещната лента, като причинил ПТП с насрещно движещ се товарен автомобил. Отговорността на работодателя следва да бъде намалена, след като пострадалият допуснал груба небрежност при конкретната трудова злополука.

Настоящият състав намира, че липсата на подпис на инструктиран върху бланката за инструктаж по същество е липса на инструктаж.

Намира също, че оплакването на въззивниците във въззивната жалба за занижен общ  размер на определеното обезщетение  за всички тях за основателно. Намира, че за пълното обезщетяване на причинените неимуществени вреди на съпругата следва да определи 30000 лв., а за трите дъщери на починалия по 20000лв. с оглед изискването за справедливост според разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.  

Намира за неоснователно оплакването за неправилно определено съотношение на съпричиняването от страна на пострадалия. ПТП настъпило изцяло по вина на пострадалия. Същият грубо нарушил разпоредбите на ЗДвП за шофиране със съобразена скорост при опасен завой, навлязъл в насрещна лента и се блъснал в насрещно движещ се товарен автомобил. Неподписването на инструктаж, съответно неизвършването на такъв не го освобождава от отговорност и задължение да спазва закона. В обжалваното решение правилно е определено съотношението на съпричиняване- 10/1- съответно 90 % към 10%.

С оглед отразеното по- горе, следва работодателят да бъде осъден да заплати на съпругата на пострадалия 3000лв., а на дъщерите му по 2000 лв. и като са присъдени съответно 2500 лв. и по 1500 лв., въззивният съд ще отмени първоинстанционното решение за отхвърлените искови претенции над 2500 лв. до 3000 лв. и от 1500 лв. до 2000 лв. и ще присъди на всяка от въззивниците по още 500 лв.

По въззивната жалба в частта, в която е отхвърлен иска на М.П.Ц. за сумата над 133 лв. до 807 лв., причинени имуществени вреди, представляващи заплатени консумативи и вещи по погребението, съдът намира, че същата е неоснователна. Действително приема, че тази въззивница е заплатила консумативите на тази стойност- 807 лв. по двете фактури, но като се отчете съотношението на съпричиняване 10 към 1 или 90 % към 10 % между пострадал и работодател следва, че й се дължи сумата 80.70 лв., а вече й е присъдена сумата 133 лв.

В този смисъл, след като няма жалба от противната страна съдът не следва да изменя  размера от 133 лв. на 80.70 лв.

Исковите претенции за имуществени вреди се уважават така, както и на неимуществени вреди при изчисляване на съотношението на съпричиняване. Не такъв е случаят за присъждане на претендирано заплащане на суми от неполученото трудово възнаграждение, което следва да се изплати изцяло на наследниците на пострадалия, което СлРС и сторил.

Въззивният съд намира, че са налице сочените във въззивната жалба отменителни основания досежно размера на определения общ  размер на обезщетение  на въззивниците и след като правните изводи на двете инстанции не съвпадат, обжалваното решение в тези части следва да бъде отменено. Настоящият въззивен състав ще отмени първоинстанционното решение в отхвърлените искови претенции над 2500 лв. до 3000 лв. за първата въззивница и от 1500 лв. до 2000 лв. за останалите въззивници и ще присъди на всяка от въззивниците по още 500 лв.

Жалбата в останалите й части намира за неоснователна, поради което ще потвърди решението в останалите му части. Решението в необжалваните му части влязло в сила.

Съдът следва да осъди работодателя да заплати допълнителна ДТ по сметка на СлОС в размер на 80 лв., с оглед увеличените размери присъдено обезщетение /4 по 500 лв.= 2000 лв. по 4%/.

Претендирани са разноски по делото от двете страни. С оглед изхода на настоящото производство на въззивниците биха се дължали разноски, но като съобрази присъдените в СлРС и това, че при предявени общо искови претенции в размер на 111017 лв. и уважени 9448 лв. и направени от ищците разходи в размер на 3005 лв. и на ответника- работодател 3540 лв. адвокатско възнаграждение и 600 лв. за вещо лице /пред въззивната инстанция е договорено адвокатско възнаграждение от 150 лв., но не е отразено да е изплатено/, допълнителни разноски не се дължат на никоя от страните.    

По тези съображения, съдът

 

                                    

 

 

                                     Р   Е     Ш    И:

 

ОТМЕНЯ  Р. №  984 от 25.08.2010 г. по гр.д. №166/2009 г. на Сливенския районен съд в частите:

в частта, в която е отхвърлен предявения от А.Р.Ц., ЕГН ********** *** 35-В-45 и със съдебен адрес гр. С., ул. “Г.С. Раковски”№ *, офис 10 против “ЕКСПРЕС-2Д” ЕООД, със седалище гр. С. и адрес на управление гр. С., ул. “Г.Д.” № *, вх. *, ап. *, БУЛСТАТ 119628739 иск с правно основание чл. 200, ал.1 и чл. 201, ал. 2 от КТ над 2500 лв. до 3000 лв., като ОСЪЖДА  “ЕКСПРЕС-2Д” ЕООД, със седалище гр. Сливен ДА ЗАПЛАТИ ДОПЪЛНИТЕЛНО обезщетение в размер на 500 лв. на А.Р.Ц., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.09.2008 г. до окончателното й изплащане.

в частите, в които са отхвърлеи предявените от М.П.Ц., ЕГН **********, Р.П.Ц. ЕГН ********** и Н.П.Ц., ЕГН **********,*** *-*-* и със съдебен адрес гр. С., ул. “Г.С. Р.”№ *, офис * против “ЕКСПРЕС-2Д” ЕООД, със седалище гр. С. и адрес на управление гр. С., ул. “Г. Д.” № *, вх. *, ап. *, БУЛСТАТ 119628739 иск с правно основание чл. 200, ал.1 и чл. 201, ал. 2 от КТ над 1500 лв. до 2000 лв., като ОСЪЖДА  “ЕКСПРЕС-2Д” ЕООД, със седалище гр. Сливен ДА ИМ ЗАПЛАТИ ДОПЪЛНИТЕЛНО обезщетение в размер по 500 лв. на М.П.Ц., ЕГН **********, Р.П.Ц. ЕГН ********** и Н.П.Ц., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.09.2008 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА  “ЕКСПРЕС-2Д” ЕООД, със седалище гр. Сливен и адрес на управление гр. С., ул. “Г. Д.” № *, вх. *, ап. *, БУЛСТАТ 119628739 да заплати по сметка на Сливенски окръжен съд държавна такса в размер на 80 /осемдесет/ лв.

ПОТВЪРЖДАВА решението в частите, в които са отхвърлени исковете за присъждане на обезщетение над 3000 лв. за ищца А.Р.Ц.  и над 2000 лв. за ищците М.П.Ц., ЕГН **********, Р.П.Ц. ЕГН ********** и Н.П.Ц. до пълния предявен размер и е отхвърлен иска за обезщетяване на имуществени вреди до пълния размер.   

Решението в останалите му части влязло в сила, поради необжалване.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщението на страните пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: