Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  232

     гр. Сливен, 29.11.2010 г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти ноември  през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

МАРТИН САНДУЛОВ

                    

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Л. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  № 498  по описа за 2010  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи  по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство против решение № 544/22.07.2010 г. по гр.д. № 1642/2008 г. на СлРС, с което е прекратен с развод сключения между въззивника и въззиваемата граждански брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство. С решението е признато за установено, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило по вина на двамата съпрузи. Родителските права спрямо малолетните деца С.С.С., роден на *** г. и С. С.С., роден на *** г. са предоставени на майката П.Й.. С решението е определен режим на лични отношения на бащата с децата 45 дни през лятната ваканция, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката и 10 дни през коледните и новогодишни празници. Със същото решение бащата е осъден да заплаща издръжка за голямото дете в размер на 120 лв., а за малкото в размер на 100 лв. месечно.

Въззивната жалба е подадена срещу решението в частта относно определените мерки за лични контакти с малолетните деца, както и в частта относно присъдената издръжка. Твърди се, че определените мерки за лични контакти между бащата и децата са съобразени с местоживеенето на децата в САЩ и постоянното местоживеене на бащата в България. Тези мерки обаче, не били достатъчно конкретизирани относно начина на изпълнението им. Пълноценното контактуване на децата с двамата родители е необходимо за тяхното израстване. Съдът е следвало да определи подходящи мерки, които да гарантират осъществяване на реална възможност за личните контакти. Съдът не е определил мястото, където ще се осъществяват тези контакти и ангажираността на двамата родители за осъществяването им. Липсата на определеност относно мястото, където ще се осъществяват контактите, прави решението неправилно и трудно изпълнимо. Освен това решението в частта относно издръжката, е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като съдът не е дал указание на страните да представят доказателства за своите доходи. Делото е останало непопълнено с доказателства за материалните възможности на родителите. Необосновано съдът е приел, че заплатата на бащата е в размер на 563 лв., а за майката е установен доход от свидетелски показания. Поради това се иска да бъде постановено решение, с което да бъде определено времето, мястото и начина на осъществяване на контакти, а присъдената издръжка за голямото дете да бъде намалена от 120 на 80 лв., а за малкото от 100 лв. на 60 лв.

Във въззивната жалба не са направени доказателствени и други процесуални искания.

В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор на въззивната жалба. В отговора се твърди, че решението в обжалваните му части е законосъобразно и правилно. Искането за допълнително конкретизиране на мерките относно родителските права, не намира опора в закона. Неоснователна е претенцията за намаляване размера на присъдената издръжка. Същата била определена на базата на българските стандарти, въпреки че децата живеят в САЩ. Бащата не е положил никакви усилия, за да докаже своя доход.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозирана е молба от процесуалния представител по пълномощие, в която се заявява, че жалбата се поддържа на изложените в нея основания.

В с.з. въззиваемата страна, редовно призована, не се явява. Депозирано е становище на процесуален представител по пълномощие, в което се поддържат съображенията, изложени в писмения отговор.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно в частта относно определената издръжка, но жалбата е основателна в частта, с която се иска постановяване на защитни мерки, които да гарантират осъществяване на лични контакти.

 Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея, като я допълва със следното: Пред настоящата инстанция беше представена и приета като писмено доказателство служебна бележка изх. № 292/10.11.2010 на директора на Дирекция Бюро по труда – гр. Сливен, от което е видно, че въззивникът С.С.С. е бил регистриран в Бюрото по труда на 10.08.2010 г.

Законодателят е предвидил в чл. 59 ал.8 от СК при необходимост съдът да определи подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на решението, когато не е постигнато споразумение между съпрузите и съдът служебно е постановил при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях да предостави упражняването на родителските права, както и да определи режима на лични отношения между децата и родителите. Посочени са три защитни мерки, които се изразяват в осъществяване на личните отношения в присъствието на определено лице, осъществяване на личните отношения на определено място и поемане на разходите за пътуване на детето, а ако е необходимо и на лицето, което го придружава. В случая е безспорно, че предоставянето на родителските права на майката обуславя живеенето на децата в САЩ. Бащата е с постоянно местожителство в България и ако не са постановени защитни мерки, действително е налице опасност определеният режим на лични отношения реално да не може да бъде изпълнен. Поради това в тази част решението следва да бъде допълнено, като бъдат постановени защитни мерки и определено мястото за осъществяване на личните контакти на бащата с децата, а именно с. Крушаре, общ. Сливен, РБългария и бъде определено, че заплащанията на пътуванията на децата от САЩ до България следва да се поеме от бащата, а обратно – от България за САЩ от майката.

Що се отнася до жалбата в частта относно присъдената издръжка, съдът я намира за неоснователна. Касае се за деца в сравнително ниска възраст, чиито потребности за физическото и духовно израстване очевидно ще нарастват. Дори и при така определените размери на издръжката, с оглед местоживеенето на децата, тя би се оказала в известна степен недостатъчна за задоволяване на техните нужди и по-голямата част от издръжката им, ще тежи върху майката. Затова, като е определил такъв размер на издръжката, районния съд е постановил един правилен и законосъобразен акт в тази част.

         Въззивникът е претендирал разноски и с оглед изхода на делото, въззиваемата следва да му заплати сумата от 50 лева, представляваща част от разноските за адвокатско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ОТМЕНЯ решение № 544/22.07.2010 г. по гр.д. № 1642/2008 г. в частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата С.С.С. с децата С.С.С. и С. С.С., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

         ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на бащата С.С.С. ЕГН ********** с децата С.С.С., роден на *** г. и С. С.С., роден на *** г., а именно: 45 /четиридесет и пет/ дни през лятната ваканция, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката и 10 /десет/ дни през коледните и новогодишните празници, като на основание на чл. 59 ал.8, вр. ал. 2 от СК определя следните защитни мерки:

осъществяването на личните отношения между бащата и децата да бъде на определено място - с. К., общ. С., Р България и

разходите за пътуване на децата от САЩ за Р България за определените периоди се поемат от бащата С.С.С., а от Р България за САЩ - от майката П.Р.Й..

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 544/22.07.2010 г. по гр.д. № 1642/2008 г. на Сливенския районен съд в останалата му част.

         ОСЪЖДА П.Р.Й. да заплати на  С.С.С. сумата от 50/петдесет/ лева представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

  

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          

 

         ЧЛЕНОВЕ: