Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 13

 

гр. Сливен, 08.02.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                    МАРТИН САНДУЛОВ

                    

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  502  по описа за 2010   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „БТК” АД със седалище и адрес на управление гр. С., район „М.” бул. „Ц.Ш.” № * и, представлявано от изпълнителния директор Б.Ж.Л.М. чрез пълномощника адв. Е.Д.м. против решение  № 74/17.06.2010 г. по гр. д. № 517/2008 г. на Новозагорския районен съд, с което  е признато за установено между едноличния търговец „В.Г. –Веси” със седалище и адрес на управление гр. Н.З., ул. „С.П.” № *, представлявано от В.Г. В. с ЕГН ********** и „БТК” АД, че ЕТ е собственик на недвижим имот, а именно: двуетажна масивна стоманенобетонна сграда –административна сграда с разгърната застроена  площ от 1400 кв. м. без земята, върху която е построена, съставляващ УПИ I-339 в кв. 14 по ПУП на с. Стоил Войвода, община Нова Загора, находящ се в строителните граници на населеното място, предназначен за културно-административен обществен център и е осъдено „БТК” АД да предаде на ЕТ  владението на две реално обособени самостоятелни части с обща застроена площ от 71,28 кв.м., разположени на втория етаж на двуетажна масивна сграда със самостоятелен  вход за втори етаж от север, построена в посочения УПИ, ведно със съответните идеални части от общите за етажа коридор със ЗП 72,76 кв.м. и стълбище съсЗП 15.05 кв.м. , както и ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху имот.  „БТК” АД е осъдено да предаде владението на реално обособена самостоятелна част от сутерена на сградата със самостоятелен вход със ЗП от 30.23 кв.м. Със същото решение отменен изцяло нот.акт №33, т. III,  рег. № 3665 по н.д. № 311/2008 г. на нотариус В.И. с район на действие РС – гр. Н.З.. С решението е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният иск от ЕТ  против „БТК” АД за заплащане на обезщетение за времето, през което е било лишен от право да ползва имота, считано от 17.05.2008 г.

Във въззивната жалба се твърди, че   решението в частите му, с които „БТК” е осъдена да предаде владението на реално обособени части е незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Твърди се, че неправилно е прието, че ЕТ  - ищец в първоинстанционното производство, е придобил правото на собственост върху цялата сграда чрез покупко-продажба, за която бил съставен нотариален акт № 23 т. 3 , рег. № 3665, д. № 302 на Нотариус В.И..  Съдът не се е съобразил, че собствеността на помещенията, които „БТПК” владее и за които има констативен нотариален акт, са действително собственост на дружеството.  В производството по делото не е установено бившето ТКЗС да е било собственик на цялата сграда  и от там не е възможно да бъдат прехвърлени повече права от колкото е имало. Всички свидетели  сочат, че БТК е заемала помещенията още от построяването на сградата и те са ги владели като собственици, тъй като никога БТК не е заплащала наем и никой не е искал да освобождава помещенията. БТК е правоприемник на държавните предприятия в системата на Министерството на транспорта и съобщенията и са владели и ползвали имота.  Сочи се, че  дори да се приеме, че  е налице недобросъвестно владение, то са изминали повече от 10 г., през които дружеството е владяло и ползвало необезпокоявано имота като свой.  Поради това съдът неправилно е приел, че необходимите три предпоставки за уважаване на иска са налице, тъй като ищецът не е установил да е собственик на цялата сграда понеже неговият праводател не е притежавал цялата сграда, а на второ място БТК” АД владее повече от 10 г. спокойно, явно и необезпокоявано процесните помещения и е придобило собствеността върху тях по давност.

 

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор, в който се заявява, че на първо място жалбата е недопустима като подадена извън срока за обжалване, определен в чл. 259 ал. 1 от ГПК. Районният съд е изпратил съобщение за изготвеното решение на посочения адрес по регистрацията на ответника и това съобщение се е върнало с отбелязване, че ответникът не е намерен на адреса. Поради това съдът е връчил съобщението чрез посочения пълномощник – адвокат, което призоваване обаче е незаконосъобразно. Съдът е следвало да приложи съобщението към делото и да го счита за редовно връчено.  За това въззивната жалба се явява просрочена.  На второ място се сочи, че жалбата е неоснователна и по същество, а решението на районния съд е правилно и законосъобразно.  Сградата е строена върху земя на ТКЗС и то се явява неин собственик.  Не е било доказано твърдението на ответника, че е участвал в строежа на сградата. Но дори да е имало такова участие, то собствениктъ на земята се явява и собственик на сградата.  На следващо място  не може да се направи извод, че ответното дружество е осъществявало владение върху помещенията.  Не е налице умисъл за владение и всъщност дружеството е останало държател по смисъла на ЗС.  Но дори да се приеме, че  е осъществявал владение с намерение за своене, то ответното дружество не би могло да придобие собствеността върху процесните помещения доколкото не е налице изискуема  самостоятелност и реална обособеност по смисъла на ЗУТ и ЗТСУ. Поради това се  иска жалбата да бъде оставена без уважение.

 

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания.

В с.з. за дружеството-въззивник, редовно призовани, не се явява представител.

За въззиваемата страна, редовно призована, се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който  поддържа изложените в отговора си твърдения.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд. Жалбата  е допустима, тъй като не е просрочена, както се твърди в отговора. С писмения отговор, след подадената искова молба, „БТК” АД е посочило като адрес за призоваване адв. Е.М. –М. ***. Следователно страната е посочила чрез кого следва да й бъдат връчвани съобщенията и призовките по делото и правилно РС е връчил съобщението на посочения пълномощник. Поради това извършеното второ връчване не е незаконосъобразно, явява се процесуално допустимо и надлежно.  С оглед на това постъпилата против решението въззивна жалба  е подадена в законовия срок.

 

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и  допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е  незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

 

Въззивният състав обаче не споделя правните изводи на РС, които са необосновани и не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Жалбата е и основателна. За да уважи претенциите районният съд е приел, че  реалната определеност на един обособен обект предполага одобрен инвестиционен проект, съгласно разпоредбата на чл. 202 от ЗУТ.  Може да се придобие по давност като реално определена само такава част, каквато е годна да бъде обект на правна сделка или делба, а в случая не е налице одобрен инвестиционен проект, поради което нотариалният акт е издаден без да е удостоверено, че обектът за който е издаден е реално обособена част по смисъла на ЗУТ.  Освен това ответникът не е доказал своето правоприемство , за да може да се ползва от претендираното придобиване чрез него. Не било установено по безспорен начин наличието на обективния признак на владението – трайно установена фактическа власт и субективния признак – намерение да се държи имота като собствен, както и обстоятелството , че то е било постоянно, явно и спокойно.  Тези  изводи на съда обаче са незаконосъобразни. Безспорно е доказано наличието на правоприемство, което може да се установи чрез вписванията в Търговския регистър и съгласно разпоредбата на чл. 23 от Закона за ТР те не е необходимо да бъдат представяни на съда. От доказателствата по делото пък безспорно се установява, че процесните помещения са били владени от структурите на праводателите на дружеството-ответник и това владение е продължило  явно, постоянно и спокойно за период надхвърлящ 10 г. Вярно е, че не е била запазена документацията за строителството на сградата, но има доказателства, че тези помещения, предмет на спора, са били построени с реалното участие на праводателите, поради което и техните структури са го владели с ясното съзнание, че са им собственици, поради което не са заплащали наемна цена и не са били  принуждавани да ги напуснат до момента на завеждане на исковата молба, по която се развива настоящото производство. С оглед на това следва да се приеме, че ответното дружество е придобило спорните помещения по давност, още повече че те са реално обособени, за тях съществува отделен вход и няма пречка за придобиването им, каквито изводи в противоречие на доказателствата е направил районния съд.  Поради това решението в неговите атакувани части следва да бъде  отменено и вместо това да се постанови ново, с което да се отхвърлят претенциите.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ  решение № 74/17.06.2010г. по гр. д. № 517/2008 г. на Новозагорския районен съд В ЧАСТТА, с която е признато за установено, между едноличния търговец „В.Г. –Веси” със седалище и адрес на управление гр. Н.З., ул. „С.П.” № *, представлявано от В.Г. В. с ЕГН *********(5 и „БТК” АД, че ЕТ е собственик на недвижим имот, а именно: двуетажна масивна стоманенобетонна сграда –административна сграда с разгърната застроена  площ от 1400 кв. м. без земята, върху която е построена, съставляващ УПИ I-339 в кв. 14 по ПУП на с. Стоил Войвода, община Нова Загора, наховящ се в строителните граници на населеното място, предназначен за културно-административен обществен център, както и в частта, с която е осъдено „БТК” АД да предаде на ЕТ  владението на две реално обособени самостоятелни части с обща застроена площ от 71,28 кв.м., разположени на втория етаж на двуетажна масивна сграда със самостоятелен  вход за втори етаж от север, построена в посочения УПИ, ведно със съответните идеални части от общите за етажа коридор със ЗП 72,76 кв.м. и стълбище със ЗП 15.05 кв.м. , както и ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху имот, а също и в частта, с която „БТК” АД е осъдено да предаде владението на реално обособена самостоятелна част от сутерена на сградата със самостоятелен вход със ЗП от 30.23 кв.м. и в частта, с която е отменен изцяло нот.акт №33, т. III,  рег. № 3665 по н.д. № 311/2008 г. на нотариус В.И. с район на действие РС – гр. Н.З., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХЪРЛЯ като неоснователен предявеният от ЕТ „В.Г. –Веси” със седалище и адрес на управление гр. Н.З., ул. „С.П.” № *, представлявано от В.Г. В. с ЕГН **********  против „БТК” АД със седалище и адрес на управление гр. С., район „М.” бул. „Ц.Ш.” № *и, представлявано от изпълнителния директор Б.Ж.Л.М. чрез пълномощника адв. Е.Д.М. иск за признаване, че ЕТ е собственик  на целия недвижим имот, а именно: двуетажна масивна стоманено-бетонна сграда –административна сграда с разгърната застроена  площ от 1400 кв. м. без земята, върху която е построена, съставляващ УПИ I-339 в кв. 14 по ПУП на с. Стоил Войвода, община Нова Загора, находящ се в строителните граници на населеното място, предназначен за културно-административен обществен център, като отхвърля претенцията на ищеца да бъде осъдено „БТК”АД със седалище и адрес на управление гр. С., район „М.” бул. „Ц.Ш.” № *и, представлявано от изпълнителния директор Б.Ж.Л.М. чрез пълномощника адв. Е.Д.М. да предаде владението на две реално обособени самостоятелни части с обща застроена площ от 71,28 кв.м., разположени на втория етаж на двуетажна масивна сграда със самостоятелен  вход за втори етаж от север, построена в посочения УПИ, ведно със съответните идеални части от общите за етажа коридор със ЗП 72,76 кв.м. и стълбище със ЗП 15.05 кв.м. , както и ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху имот, а също и в частта, с която „БТК” АД е осъдено да предаде владението на реално обособена самостоятелна част от сутерена на сградата със самостоятелен вход със ЗП от 30.23 кв.м.

ОСЪЖДА ЕТ „В.Г. –Веси” със седалище и адрес на управление гр. Н.З., ул. „С.П.” № *, представлявано от В.Г. В. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на БТК” АД със седалище и адрес на управление гр. С., район „М.” бул. „Ц.Ш.” № *и, представлявано от изпълнителния директор Б.Ж.Л.М. чрез пълномощника адв. Е.Д.М. направените по делото разноски в размер на 900/ деветстотин/ лева.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ: