Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  233

 

гр. Сливен, 29.11.2010 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти ноември  през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                   АТАНАС СЛАВОВ

 

                    

                                                                                      

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Л. , като разгледа докладваното от М. Сандулов в. гр.  д.  № 504  по описа за 2010  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи  по реда на чл.258 и сл. от ГПК вр. чл.310 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство против решение № 591/21.09.2010 г. по гр.д. № 2793/2010 г. на СлРС, с което са отхвърлени предявените от въззивника против Община Сливен обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, 2 и 3 от КТ за признаване на уволнението със Заповед № 9/22.03.2010 г. за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ в размер на 2 880 лв. като неоснователна.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Развити са обстойни съображения относно събраните по делото доказателства, но искането за отмяна на съдебното решение се обосновава с тезата, че е извършен подбор, без да са поставени оценки на всички участващи в подбора и по този начин подбора е незаконосъобразен, тъй като са оценени само тези, които са съкратени. Поради това се иска отмяна на решението и да бъде постановено ново, с което да се уважат претенциите.

Във въззивната жалба не са направени доказателствени и други процесуални искания.

В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба.

В с.з. въззивника, редовно призован, не се явява, за него се явява процесуален представител по пълномощие, който поддържа жалбата на изложените в нея основания.

В с.з. въззиваемата страна, редовно призована, не се явява законен представител. Чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно.

След докладване на жалбата страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на исковете.

        Основното възражение, поддържано във въззивната жалба, е свързано с обстоятелството за извършения подбор. Районният съд е изложил изключително подробни и аргументирани съображения, с които е приел, че са спазени законовите изисквания преди издаване на заповедта за уволнение. Безспорно е констатирано, че в случая е налице реално съкращаване на щата, което се изразява в намаляване на щатните бройки за заеманата длъжност. Промяната в щата е извършена по предвидения законов ред след решение на Общински съвет – Сливен. Уволнението е предшествано от проведен подбор по реда на чл. 329 от КТ, тъй като в този случай подборът е задължителен. Следователно работодателят е изпълнил задължението си да извърши подбор при спазване на критериите за квалификация и нивото на изпълнение на възложената работа. Комисията е оценила всички заемащи длъжността главен специалист „Спортни бази за спорт за всички” и е определила кои лица предлага за уволнение, поради съкращаването на щата.

Не е вярно твърдението, което последователно се поддържа в жалбата, че комисията е оценила единствено тези, които е предложила да бъдат съкратени. От протокола от 17.03.2010 г. е видно, че комисията е направила сравнение на квалификацията, начина на изпълнение на служебните задължения, справянето с поставяните задачи в трудовия процес, изпълнението на трудовите норми, основните задължения по длъжностна характеристика и изслушала мнението на преките ръководители за петима главни специалисти от „Спортни бази за спорт за всички”. След това комисията е изложила съображенията си кои предлага да бъдат съкратени. Реално обаче, това е било предхождано от оценка на всеки един от кандидатите. Преценката при подбора е била извършена при кумулативност на двата критерия. Безспорно е също, че никой от участвалите в комисията не е изразил особено мнение и решението е било взето единодушно. В конкретният случай работодателят се е съобразил с решението на комисията по подбора и е прекратил трудовото правоотношение на въззивника. Правилно и законосъобразно районният съд е посочил, че не подлежи на съдебен контрол правото на работодателя фактически да преценява работата на включените в подбора, тъй като тази преценка е по целесъобразност и единствено работодателят може да я направи. Следователно в случая сме изправени пред хипотезата, при която работодателят задължително е следвало да извърши подбор по чл. 329 от КТ, което задължение той е изпълнил и извършения подбор е законосъобразен. С оглед на предложението на комисията по подбора, с което работодателят се е съобразил, уволнението е законосъобразно.

         

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат,  въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение №  591/21.09.2010 г. по гр.д. № 2793/2010 г. на Сливенския районен съд.

  

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

 

         ЧЛЕНОВЕ: