Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е

 

Гр. Сливен 25.11.2010 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение първи състав, в заседание на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди и десета година, в състав:

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРГАРИТА ДРУМЕВА                     ЧЛЕНОВЕ:     НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА      

МАРТИН САНДУЛОВ           

При секретаря  М.Л. и в присъствието на Прокурора……………,като разгледа докладваното от М. ДРУМЕВА

в.гр.д. №505 по описа за 2010 г. година, за да се произнесе съобрази:

          Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

          Обжалвано е Р. № 593/ 04.10.2010 г. по гр.д. № 1967/2010г. на районен съд гр. Сливен, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за обезщетяване в размер на 1200 лв. на причинени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на престижа и авторитета на ищеца К.А.К., в резултат на образувано по искане на ответника С.Л.П. *** изпълнително дело № 553/2009 г. по описа на ЧСИ П.Р., ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.04.2010 г. /завеждане на иска/ до окончателното й изплащане, като неоснователен.

          Въззивникът моли решението, като неправилно и незаконосъобразно  да бъде отменено и съдът да уважи предявения иск. СлРС правилно приел, че той не е поискал от съда да прецени съществува или не вземането на ответника по издадения му изпълнителен лист, но това било така, защото от 26.09.2007 г. ответникът прехвърлил вземането си /цесия/ и това вземане вече не е негово а на С. Хр. Т.. С цедиране на вземането си, последното е напуснало окончателно имуществото на цедента Л.. Счита, че становището на СлРС е напълно погрешно, като приема, че след като не е представил  по делото екземпляр  по договора за цесия, не можал да установи, че вземането, писмото и споразумението е едно и също. Ответникът по никакъв начин не е оспорил твърденията в исковата молба и приложеното споразумение, от което било видно, че в него става въпрос за вземането по изп. лист, послужил като основание за образуване срещу него изп.д. № 2181/04, което е прехвърлено на С. Хр. Т.. Ответникът не се възползвал от правото на отговор и възражения- да оспори представените писмени доказателства, поради което съдът неправилно приел, че не било установено по безспорен начин идентичността на цитираното вземане. Незаконосъобразно съдът попречил събирането на сочени от него доказателства, а именно да поиска намиращи се у ответника писмени документи. Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което да уважи предявения от него иск, като претендира разноски за двете инстанции.  Към жалбата приложил съобщения от ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство и постановление за прекратяване на същото. Поискал да се зададат въпроси на противната страна.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор на въззивната жалба.

С определение от 01.11.2010 г. съдът приел като доказателства приложените към въззивната жалба съобщения и постановления по изп. дело на ЧСИ - П.Р.. Не допуснал събиране на нови доказателства– задаване на въпроси на въззиваемата страна поради несвоевременно направено доказателствено искане.

Въззивникът с молба входирана в канцеларията на СлОС на 03.11.2010 г. освен, че е съобщил, че няма да може да присъства в настоящото заседание посочил, че поддържа въззивната жалба на посочените в нея съображения.

В с.з. въззиваемата страна, редовно призована не се явява и се представлява от адв.Константинов от АК Сливен. Последният оспорва жалбата и не сочи доказателства. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно, обосновано и законосъобразно. Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страни в законния срок за обжалване. Същата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК. Въззивникът  има правен интерес да  обжалва решението с което не е уважен исковите предявения от него иск.    

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено от компетентен орган- районен съд, в законова писмена форма и със съдебния акт е отговорено на предявената искова претенция. 

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките поставени от въззивната жалба настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да го потвърди.

Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението, тъй като я намира за точна, пълна и кореспондираща със събраните доказателства.

Настоящата въззивна инстанция напълно споделя и правните изводи, формирани от РС въз основа на изложената фактическа обстановка, при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби.  

Искът е с правно основание чл. чл. 45 от ЗЗД за обезщетяване в размер на 1200 лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на престижа и авторитета на ищеца К.А.К., в резултат на образувано по искане на ответника С.Л.П. *** изпълнително дело № 553/2009 г. по описа на ЧСИ П.Р., ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.04.2010 г. /завеждане на иска/ до окончателното й изплащане. За вземане на взискателя С.Л.П. ЧСИ Р. изпратила покана за доброволно изпълнение на 11.08.2009 г. на ищеца, да заплати на взискателя общата сума от 21 470.74 лв., от които 200 лв. неолихвяема сума; 10000 лв. главница, 9520.84 лв. лихви и 60 лв. разноски по изп.д. и таксата, с включен ДДС в размер на 1689.90 лв. в полза на ЧСИ.

Безспорно е установено, че:  ищецът е адвокат в АК Сливен. Срещу него е издаден изпълнителен лист на 12.07.2002 г. по гр.д. № 1526/2002 г., след като е осъден да заплати на С.Л.П. сумата 10000 лв., въз основа на запис на заповед, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 05.07.2002 г. до окончателното изплащане и 200 лв. разноски по делото. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 2181/2004 г. на СИС при СлРС, което по молба на взискателя е прекратено на основание л. 330, б.“д” от ГПК /отм./ на 05.11.2007 г.

Ответникът изпратил уведомително писмо на ищеца на 26.09.2007 г., с което го уведомява, че с договор за цесия от същата дата цедирал вземането си към него на С. Т. и цедираната сума следва да заплати на Т.. В писмото няма уточнение по кое вземане, по кой изпълнителен лист и какъв е размера на  прехвърленото вземане и по кое изпълнително дело, ако има образувано такова.  

Между С. Т. и ищеца К. на 23.06.2007 г. е постигнато споразумение в писмен вид, като за цедираното вземане по изп.д. № 2181/2004 г. на  СИС СлРС ищецът заплатил на Т. сумата 6000 лв. и няма други претенции за плащания  по посоченото изпълнително дело. Уреждат изцяло всички претенции по изп.д. № 2181/2004 г. В това споразумение не участва ответника П..

Споразумението между ищеца и третото лице е постигнато три месеца преди ищецът да получи уведомление за договора за цесия.  

По молба на ответника въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 553/2009 г. на ЧСИ П.Р.. Изпратена е покана за доброволно изпълнение и залепено уведомление да се яви в кантората на съдебния изпълнител, за получаване на книжа в двуседмичен срок от 26.08.2009 г. ЧСИ на два пъти уведомявал ищеца, че делото не е прекратено, тъй като няма основание за това.

Пред въззивната инстанция въззивникът- ищец в производството приложи към жалбата си препис от Постановление по ИД № 553/21.09.2010 г. на ЧСИ П. Р., с което, поради постъпила от взискателя на 21.09.2010 г. за прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал.1,т.2 от ГПк прекратил същото. Приложил и съобщението, изпратено му от ЧСИ за прекратяване изп. д. № 553/09 г. Тъй като тези документи удостоверяват новонастъпили факти съдът ги приобщи към доказателствения материал.

СПОРНО МЕЖДУ СТРАНИТЕ Е: налице ли е противоправност на деянието. Ответникът, чрез пълномощника си адв. Шидеров пред първата инстанция посочва, че вземането по изпълнителния лист не е оспорено и докато няма влязъл в сила съдебен акт, че сумата не се дължи, вземането по изпълнителния лист е действително.

Съдът намира, че и без да взема предвид спора налице ли е идентичност на вземането по изпълнителния лист и цедираното вземане, отговорът на който не е от значение за изхода на делото, искът се явява неоснователен.  За да възникне отговорност по чл. 45 ал. І от ЗЗД  е необходимо да е налице следния фактически състав: деяние- действие или бездействие, противоправност, вреда, причинна връзка и вина, която се презумира до доказване на противното. Съдът счита, че ответникът не е действал противоправно, като е образувал изпълнително дело, въз основа на издаден от съда изпълнителен лист. Няма текст в НК, който той би нарушил с евентуално повторно ползване на изпълнителния лист, който не е обезсилен или с влязло в сила решение е признато, че сумата по ИЛ не се дължи. Гражданската отговорност от евентуално повторно събиране на задължение по необезсилен изпълнителен лист се свежда до това, ответника да бъде осъден да заплати надвзети суми по договорно задължение. Тази отговорност не е идентична с противоправността, изисквана като елемент от отговорността по чл. 45 от ЗЗД.

Не са налице са в кумулативна даденост всички елементи на сложния фактически състав на непозволеното увреждане, поради което не може да се ангажира гражданската извъндоговорна, деликтна отговорност на ответника за обезвреда по чл. 45 от ЗЗД.

Ищецът разполагал, към момента на завеждане на иска с възможността да предяви отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК и установи недължимостта на сумата по изпълнителния лист. Докато няма влязъл в сила съдебен акт, че сумата не се дължи, вземането по изпълнителния лист е действително.

Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е стигнал до законосъобразни правни изводи.

След като правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд намира, че не са налице сочените във въззивната жалба отменителни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Претендирани са разноски по делото. Ищецът- въззивник направил такива пред СлОС в размер на 24 лв.  за внесена ДТ по обжалването.  С оглед изхода на делото не му се дължат.

Въззиваемият С.Л.П. не е направили разноски за тази инстанция и не е претендирал присъждане.  

По тези  съображения, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :       

 

ПОТВЪРЖДАВА Р. № 593/ 04.10.2010 г. по гр.д. № 1967/2010г. на районен съд гр. Сливен, като правилно и законосъобразно.

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                          ЧЛЕНОВЕ :