Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е

 

Гр. Сливен, 30.11.2010 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение първи състав в открито заседание на  двадесет и четвърти ноември, през две хиляди и десета година, в състав:

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.ДРУМЕВА

                                         ЧЛЕНОВЕ:   НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                       МАРТИН САНДУЛОВ

При секретаря М.Л. и в присъствието на Прокурора…………………..,        като разгледа докладваното от М. ДРУМЕВА в.гр.д.№ 512  по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258  и сл. от ГПК.  

Обжалвано е  решение №156/27.07.2010 г., постановено по гр.д. № 361 по описа за 2010 г. на Новозагорския районен съд, с което е признато за незаконно уволнението на ищцата С. и отменен акт № РД- 12-001/01.04.2010 г. за прекратяване на трудово правоотношение. Ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението  длъжност „счетоводител”  в Държавно горско стопанство – Нова Загора ДП. Ответното предприятие е осъдено да заплати на ищцата обезщетение в размер на 2249.70 лв., ведно със законната лихва, която за брутното трудово възнаграждение  за съответния месец тече от първо число на следващия месец и тече за срок до 12.05.2010 г., а върху цялата сума, считано от 13.07.2010 г. Присъдени са и разноски по делото.

С въззивната жалба  работодателят оспорва първоинстанционното решение. Счита го за неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Твърди, че неправилно и необосновано е прието, че работодателят не е изпълнил задължението си да иска и  получи съответно съгласие за уволнение  на ищцата. Било направено искане и е приложено по делото и работодателят  получил преди уволнението на ищцата съгласие на синдикалната организация. Настоява, че осъществил процедурата за предварителна закрила за уволнение. Съдът незаконосъобразно и превратно приложил договорената клауза в  раздел VІІІ, т. 10 от Колективния трудов договор на ДЛ -  Нова Загора. Съгласно тази част от КТД работодателят не може да прекрати трудовото правоотношение в няколко хипотези, при които длъжността на уволнената служителка- секретар на синдикалната организация в предприятие не само, че не съществува в подробно изброените, а самата синдикална организация няма характер на регионална такава. Касаело се за местна вътрешна синдикална организация в предприятието на работодателя. Достатъчно било при това положение само становището на местната синдикална организация. Настоява, че е налице фактическо премахване на трудовите функции на ищцата при съкращаването. Неоснователността на главния иск обусловил и неоснователността на акцесорния иск, поради  което моли настоящата инстанция след като отмени обжалваното решение да отхвърли предявените искове с произтичащите от това последици, като се претендира юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК постъпил отговор на въззивната жалба, с който пълномощникът на ищцата в процеса адв. С. моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Моли да се присъдят разноски за въззивната инстанция. Твърди, че съдът обстойно е отговорил, правилно и законосъобразно е счел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна и неправилна. Неверни били твърденията, че съдът не обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост. Работодателят нарушил и не изпълнил разпоредбата на чл. 333, ал.3 от КТ, поради което съдът съобразил разпоредбата на 344, ал.3 от КТ и не разгледал спора по същество.

Страните не са направили доказателствени  искания във въззивната жалба и  отговора по нея.

В с.з. юрисконсулт П. поддържа изцяло отправената от доверителя му жалба срещу решението на първоинстанционния съд. Моли съдът  да се произнесе с решение, с което да отмени, като неправилно и незаконосъобразно решението на първоинстанционния  съд. Поддържа подробните съображения, които изложила във въззивната жалба срещу същото. Счита, че работодателят преди уволнението на ищцата  е получил съгласието на синдикалната  организация и този документ, а именно искане от 23.03.2010 г. е следвало да бъде кредитиран като такъв от съда при постановяване на неговия акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. адв. С.,*** оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски. Практиката на ВКС била категорична, че няма мълчаливо съгласие посочено в КТ. На отправено до надлежен орган-  местна синдикална организация искане не бил даден положителен отговор.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок от страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено от компетентен орган- районен съд, в законова писмена форма и със съдебния акт е отговорено на предявената искова претенция. 

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките поставени от въззивната жалба настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да го потвърди.

Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението, тъй като я намира за точна, пълна и кореспондираща със събраните доказателства.

Настоящата въззивна инстанция напълно споделя и правните изводи, формирани от РС въз основа на изложената фактическа обстановка, / които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. 

Безспорно е установено, че:   между страните имало сключен трудов договор. Не се спори, че ищцата- въззиваема в настоящото производство е член на синдикалното ръководство- секретар на синдикалната организация при “ДГС Нова Загора” ДП от 30.01.2007 г. Поради съкращаване в щата със Акт за прекратяване № РД- 12-001/01.04.2010 г. е прекратено трудовото правоотношение с М.К.С.. Разпоредено е изплащане на обезщетения по чл. 220, ал.1 от КТ за неспазено 30 дневно предизвестие; по чл. 224, ал.1 от КТ  за неползван отпуск за 2009 г. 2 работни дни и за 2010 г. за 8 работни дни; по чл. 222, ал.1 от КТ и чл. 2 от Раздел Обезщетения от КТД за 3 месеца. Не се спори, че има направено искане за съгласие до председателя на СО /синдикалната организация/ към предприятието от 23.03.2010 г. и такова е дадено, видно изписването на “съгласувано: председател на СО към ДГС Нова Загора” и подпис на С.Д..

По делото е приложено и ИСКАНЕ на председателя на ФСОГСДП към КНСБ от 14.04.2010 г.- л. 6 за отмяна на основание чл. 344, ал.2 от КТ на заповедта да прекратяване на трудовото правоотношение на М.К.С.- счетоводител и секретар на синдикалната организация при ДГС Нова Загора. Председателят  инж. П.А. посочва, че издадената заповед е в нарушение на разпоредбата на чл. 333, ал.3 от КТ и чл. 52, ал.1 от БКТД, като не е искано и дадено съгласие на Управителния съвет на ФСОГСДП. От приложения към делото заверен препис от Колективен трудов договор на ДЛ гр. Нова Загора и конкретно т. 10 на Раздел осми- Условия за синдикална дейност е договорено “В случаите на чл. 333, ал.3 от КТ работодателят да не може да прекрати правоотношение с членове на национално и регионално синдикално ръководство, председатели и членове на синдикални комитети, председатели на ревизионни комисии, стачни комитети и комисии по договарянето, за времето, през което заемат съответната синдикална длъжност и 6 месеца след освобождаването им, без съгласието на ФСОГСДП и НФЗГС. В КТД не е предвидена синдикална закрила на  работник и служител, който е член на синдикалното ръководство в предприятието, като по този начин в КТД е стеснено приложението на чл. 333, ал.3 от КТ.  

Няма спор и досежно факта, че след прекратяване на трудовия договор ищцата е останала без работа и е регистрирана в Бюрото по труда.

СПОРНО Е:  Валидно ли е съгласието- съгласуване съкращаването от длъжност на ищцата, даденото от председателя на местната синдикална организация в предприятието или следва то- съгласието да е дадено от Управителния съвет на ФСОГСДП /ФЕДЕРАЦИЯ на синдикалните организации от горското стопанство и дървопреработващата промишленост/ към КНСБ, гр. София.

Настоящата съдебна инстанция намира, че в случая следва да се приложи стриктно разпоредбата на закона- чл. 333, ал.3 от КТ, а не КТД в частта му на т. 10 от раздел осми, който не е  възпроизвел  законовата разпоредба за синдикална закрила и на работници и служители, членове на синдикалното ръководство в предприятието. Намира, че няма дадено валидно съгласие от компетентния орган- Управителния съвет на ФСОГСДП, съответно от синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация, какъвто не се сочи, поради което на основание чл. 344, ал.3 от КТ заповедта за уволнение следва да бъде отменена като незаконна само на това основание, без да се разглежда трудовия спор по същество.

Акцесорният иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност  е обусловен от основателността на главния иск и съдът ще го уважи.

С оглед уважаването на главния иск по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ се явява основателна и исковата претенция за присъждане на обезщетение за оставане без работа, поради уволнението. Ищцата доказа, че вследствие незаконното уволнение останала без работа в продължение на шест месеца, поради което и на основание чл. 225, ал.1 от КТ следва да й се присъди обезщетение, с претендираната законна лихва.  

Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е стигнал до законосъобразни правни изводи.

След като правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд намира, че не са налице сочените във въззивната жалба отменителни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Двете страни са претендирали присъждане на разноски по делото. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК такива се дължат на въззивника, който направил 180 лв. разноски за изплатено адвокатско възнаграждение по договора за правна защита от 18.10.2010 г. Съдът ще му ги присъди, като осъди въззивника да му ги изплати.

По тези съображения, съдът

 

                                     Р   Е     Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №156/27.07.2010 г., постановено по гр.д. №361 по описа за 2010 г. на Новозагорския районен съд, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА Държавно горско стопанство Нова Загора ДП да заплати на М.К.С. ЕГН- ********** *** разноски по делото за тази инстанция- заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 180 /сто и осемдесет/ лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                                                         

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          

 

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: