Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  33

гр. Сливен, 24.02.2011г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и трети февруари през двехиляди и единадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА ЧЛЕНОВЕ:                                                                    АТАНАС СЛАВОВ                                                                                                                                           

                                                                                         ПЕТЯ СВЕТИЕВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря П.С., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 518 по описа за 2010  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 155/22.07.2010г. по гр.д. № 762/09г. на НзРС, с което ие одобрен предявен проект за делба на недвижими ивмоти, на страните са поставени в дялове делбените имоти, присъдени са суми за уравняване на дяловете, както и такси и разноски по делото.

Във въззивната жалба двамата ответници в първоинстанционното производство атакуват решението само в частта, с която всеки от тях е осъден да заплати на ищеца за уравнение на дела му сума от по 170 лв., като заявяват, че в нея то е неправилно, поради погрешни математически изчисления. Считат, че първият дължи 55 лв., а вторият – 115 лв. на ищеца, съобразно стойността на дяловете си и молят въззивния съд да отмени решението в тази част и постанови ново, в съответствие с посочените суми. Претендират разноски за настоящата инстанция. Няма процесуални или доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивник пор. № 1, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител, за да изрази становище.

В с.з., въззивник пор. № 2, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата. Моли съда да я уважи.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява, представлява се от своята МЗП, която се явявя лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, оспорва жалбата и моли въззивния съд да не я уважава и потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Счите, че правилно са изчислени дължимите суми и няма допусната математическа грешка от решаващия съд. Претендира разноски за тази инстанция.

След докладване на жалбата, страните не са направили нови процесуални искания.

По реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК не са представени писмени защити.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалванотно решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено частично.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав намира, че правните изводи на РС във връзка с определяне размера на дължимите от ответниците суми за уравняване дела на ищеца са неправилни, тъй като, макар принципно да е спазил материалноправните правила за това, той е допуснал грешка в изчисляването, която е довела до крайна незаконосъобразност на акта в тази част.

При пресмятането на сумите за уравняване следва да се определи разликата в стойността между това, което всеки съделител трябва да получи и това, което е получил, а не разликата между това което е получил, в случая, ищецът и това, което са получили двамата ответници.

Така, от общата стойност на поделяемите имоти – 3 260 лв., се определя стойността на дела според квотата от правото на собственост на ищеца – ½ ид.ч. – 1 630 лв. Такава е и общата стойност на дяловете на другите двама съделители, а на всеки от тях делът възлиза на 815 лв. Вместо това, стойността на реално полученият дял на ищеца е 1 460 лв. – тоест – със 170 лв. по-малко. От своя страна двамата ответници са получили общо дялове на стойност 1800 лв., тоест – със 170 лв. повече от това, което следва да получат. Именно тази разлика е предмет на уравняване – като се намали с общо 170 лв. стойността на дяловете на ответниците, делът на ищеца съответно се завишава със 170 лв. и така двете стойности достигат действителния си размер от по 1 630 лв. Ето защо всеки от двамата ответници следва да заплати разликата, с която се надвишава стойността на дължимия му се дял от 815 лв до получения от  него дял – съответно 870 лв. първият и 930 лв. – вторият от тях. Така първият дължи на ищеца сумата 55 лв., а вторият – 115 лв. за уравнение на дела му.

Поради изложеното жалбата е изцяло основателна, атакуваното решение следва да се отмени в тази част съответно за горницата над 55 лв. спрямо първия въззивник и над 115 лв. – спрямо втория.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски следва да бъде възложена на въззиваемия и той следва да понесе своите разноски и заплати на въззивниците направените от тях за тази инстанция в размер на 25 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

                       

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 155/22.07.2010г. по гр.д. № 762/09г. на НзРС, в частта, с която са осъдени С.Г.С. и Б.Г.С. да заплатят суми за уравнение на дела на В.К.К., чрез неговата майка и законна представителка М.И.Г., както следва:

- за сумата над 55 лв. до присъдения размер от 170 лв. по отношение на С.Г.С. и

- за сумата над 115 лв. до присъдения размер от 170 лв. по отношение на Б.Г.С.,

като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА В.К.К., чрез неговата майка и законна представителка М.И.Г. да заплати на С.Г.С. и Б.Г.С. направените разноски за тази инстанция в размер на  25 лв.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване поради цена на обжалваемия интерес под 5 000 лв.

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: