Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 12

 

гр. Сливен, 28.01.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести януари  през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                    МАРТИН САНДУЛОВ

                    

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  520  по описа за 2010   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на  чл. 258 и сл. от ГПК.

 Постъпила е въззивна жалба против решение № 402/06.08.2010 г. по гр. д. № 1902/2009 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от  „БНП Париба  Пърсънъл Файненс”ЕАД  със седалище гр. С. и адрес на управление на дейността жк „М.”, Бизнеспарк София бл. * вх. * ет.* ап.*, представлявано от изпълнителния директор В.Ч. иск с правно основание чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК - да бъде признато за установено, че Й.С.И. ЕГН ********** *** дължи на дружеството суми, за които на последното е издадена от СлРС в заповедното производство по  ч.гр.д. №519/2009 г.  на СлРС Заповед № 312/12.02.2009 г. за изпълнение на следното парично задължение: главница от 674.32 лв. , възнаградителна лихва в размер на 279.24 лв. за периода от 19.08.2005 до 24.02.2006 г.  и неустойка в размер на 423,54 лв. за периода 26.08.2005 г. – 11.02.2009 г., вземането за които ищецът основава на договор за потребителски заем № 03031656/15.06.2005г. и е отхвърлена претенцията на дружеството за присъждане на направените разноски.

 

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно постановено в противоречие със събраните доказателства и с материалния закон, поради което се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което искът да бъде уважен. Сочи се, че  решението се основава единствено на мотива, че заемодател по сключения договор е „Джетфайненс Интернешънъл” АД , а не „БНП Париба  Пърсънъл Файненс”ЕАД . Съдът е следвало да спази задължението си по чл.23 ал. 4 от Закона за ТР, и след като е посочено ЕИК да установи обстоятелството, че в търговския регистър на 23.05.2008 г. е вписана промяна в наименованието на първото дружество, като то е приело името на второто и по този начин не е променен субекта по договора.

 

В .с. за дружеството въззивник не се явява представител.

В срока по  чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор.

В с.з. въззиваемият не се явява.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и  допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е  незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

 

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

 

Въззивният състав обаче не споделя правните изводи на РС, които са необосновани и не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

 За да отхвърли предявения иск районният съд е приел, че  от приложения към заявлението договор за потребителски кредит не се установява ищецът да е кредитор на ответника, тъй като този договор не бил сключен от  „БНП Париба  Пърсънъл Файненс”ЕАД , а от акционерно дружество с друга фирма. Липсвали доказателства, че правата по цитирани договор за заем по-късно са били прехвърлени на настоящия ищец и поради това е приел, че предявеният иск е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ал. 3 от закона за търговския регистър обаче, ако е посочен ЕИК  съдът не може да изисква доказването на обстоятелства, вписани  в ТР и представянето на актовете обявени в ТР. Установява се, че на 24.05. 2008 г. е вписана промяна в Устава на „Джетфайненс Интернешънъл” АД , като фирмата на дружеството е преименувана на„БНП Париба  Пърсънъл Файненс”ЕАД. Дружеството се идентифицира с един и същ ЕИК. Неправилно и в противоречие с правната логика, районният съд съдът е приел, че предявеният иск е неоснователен, тъй като заемодателят не е същият субект, който се явява ищец в производството. Като е променило  единствено наименованието си, дружеството не е престанало да съществува и поетите от него задължения както и права продължават да съществуват.. Ето защо постановеното решение е незаконосъобразно, следва да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което претенцията да бъде уважена.

 

На въззивника следва да бъдат присъдени и направените пред двете инстанции разноски.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

ОТМЕНЯ  изцяло решение № 402/06.08.2010 г. по гр. д. 1902/2009 г. на Сливенски районен съд, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА  за установено на основание чл. 422 ал. 1 във вр.  с чл. 415  ал. 1 от ГПК , че  Й.С.И. ЕГН ********** *** дължи на „БНП Париба  Пърсънъл Файненс”ЕАД  със седалище гр. С. и адрес на управление на дейността ж.к. „Младост 4”, Бизнеспарк София бл. * вх. * ап. * ап.*, представлявано от изпълнителния директор В.Ч. суми, за които е издадена от СлРС в заповедното производство по  ч.гр.д. №519/2009 г.  на СлРС Заповед № 312/12.02.2009 г. за изпълнение на следното парично задължение: главница от 674.32 лв., възнаградителна лихва в размер на 279.24 лв. за периода от 19.08.2005 до 24.02.2006 г.  и неустойка в размер на 423,54 лв. за периода 26.08.2005 г. – 11.02.2009 г., вземането за които ищецът основава на договор за потребителски заем № 03031656/15.06.2005г.

 

ОСЪЖДА Й.С.И. ЕГН ********** *** да заплати на „БНП Париба  Пърсънъл Файненс”ЕАД  със седалище гр. С. и адрес на управление на дейността ж.к. „М.”, Бизнеспарк София бл. * вх. * ап. * ап.*, представлявано от изпълнителния директор В.Ч. направените по делото разноски в размер на 128.44 лв / сто двадесет и осем лева и 44 ст/.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

 

         ЧЛЕНОВЕ: